Определение по дело №208/2018 на Окръжен съд - Шумен

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 492

гр. Шумен, 20.11.2018г.

 

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на  осми ноември,  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: А.Карагьозян

        Членове:1.Р.Хаджииванова

  2.М. Маринов

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова  в.ч.гр.д.№208 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:         

Производство по  чл.423 от ГПК.

Молителката Д.Н.Л., действаща чрез пълномощника си адв. В.Ж. при САК, длъжник по гр.д.№29/2014г. на ВПРС е депозирала  възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи, че била лишена от възможността да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК поради ненадлежно връчване на издадената срещу й заповед за изпълнение. Не били изпълнени императивните задължения по чл.418, ал.5 от ГПК, които се отнасяли до заповедите, издадени по реда на чл.418, вр. с чл.417 от ГПК – заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист не й била връчена надлежно  от съдебния изпълнител. След принудитено предприети действия по принудително изпълнение срещу Л., последната узнала за издадената срещу й заповед за изпълнение на 30.04.2018г.. Практиката на касационната инстанция била категорична, че към призовката за доброволно изпълнение следвало да се приложи и препис от заповедта за изпълнение, като двуседмичния срок по чл.414 от ГПК тече от момента на връчване на заповедта, т.е. ако е налице само връчена покана без надлежно приложена заповед към нея, срок не тече. Моли, съдът да приеме възражението за основателно  

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, депозира отговор, в който взема становище по недопустимостта и неоснователността на възражението.

Възражението е депозирано от надлежна страна, но не в законоустановения месечен срок. Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му  съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, като при преценката дали срокът е спазен съдът съобразява твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

В случая, въз основа на заявление, депозирано от „Вива кредит”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”..., представлявано от В.И.К., по гр.д. №29/2014г. на ВПРС е издадена заповед №15/23.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като на основание чл.418 от ГПК е разпоредено, Д.Н.Л. да заплати на „Вива Кредит”ЕООД-гр.С., сумата от 15000лв., представляваща главница с договорна лихва 500лв. за периода 20.06.2013г. до 15.11.2013г. с неустойка за забава 2248 за периода считано от три дни след падежа на всяка вноска до 24.10.2013г., както и законната лихва до датата на изплащане на вземането, както и 1140лв. направени разноски. Издаден е и зпълнителен лист за търсената сума.

По изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта  за изпълнение е образувано изп.д.№20147740400050 на ЧСИ с рег.№774, с район на действие ШОС. Видно от книжата по делото, в поканата за доброволно изпълнение, връчена лично на Л. на 20.05.2014г. е посочен изпълнителният лист,   въз  основа  на  който  е

 

образувано изпълнителното дело, основанието на което е издаден - заповед за незабавно изпълнение, номера на делото по което е издадена заповедта, размера на задължението и накрая отново е посочено "Приложено, изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт". При получаване на призовката получателят не е отбелязал липсата на приложение, а и съгласно представеното извлечение от дневника на извършените действия  по изп.д.№20147740400050, воден според Наредба №4 от 2006г. за служебния архив на ЧСИ,  поканата е връчена на Л. ведно със заповедта за незабавно изпълнение. Два дни след връчване на призовката, Д.Н.Л., длъжник по изп.д.№59/2014г. на ЧСИ с рег.№774,  е депозирала молба, с която е заявила, че поради отсъствието й от страната достъп до жилището й на определената дата ще бъде доставен от трето лице, като е посочила и адрес на който да й бъдат изпращани всички книжа и документи. С молба от 26.02.2016г. по делото е представила на съдебния изпълнител вносни бележки за погасявания директно на взискателя, като е помолила намаляване на задължението й по изпълнителния лист. С последваща молба от 2012.2017г. отново е заплатила съдебния изпълнител за пратена сума от 1000лв. и е заявила, че плаща всеки месец сумата от 754лв., за който вариант уведомила по телефона взискателя поради което и е помолила за отмяна на насрочената публична продан. С молба–уведомление от 19.04.2018г. процесуалният представител на Л. по настоящото производство адв.В.Ж. при САК е уведомил съдебния изпълнител с рег.№774, че е надлежно упълномощен да осъществява процесуално представителство на Л. по изпълнителното дело  и е посочил адрес за кореспонденция с длъжницата.

 Предвид изложеното и не би могло да се приеме, че длъжникът е спазил сочения в разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК срок за подаване на възражението. Установи се, че Л. е узнала за заповедта още с връчване на ПДИ на 20.05.2014г., когато и същата й е била връчена, като от тази дата  до датата на депозиране на настоящото възражение/29.05.2018г./  е изминал не месец, а години. Самата длъжница е депозирала и впоследствие молби по изпълнителното дело/през 2014г., 2016г. и 2017г./, налагащи извода, не само че е узнала за заповедта, но и че е запозната със съдържанието й и задължението си по същага. Не би могло да се приеме, че с упълномощаването на процесуален представител на 17.04.2018г.,  срокът по чл.423, ал.1 от ГПК започва да тече отново, а и съгласно текста на депозираното уведомление по изпълнителното дело и депозираната молбата по гр.д.№29/2014г. на ВПРС, същият още на 17.04.2018г. е знаел за заповедта за незабавно изпълнение срещу Л., от която дата до 29.05.2018г./датата на депозиране на възражението/, едномесечинят срок също е изтекъл.

         Предвид изложеното и съдът намира, че възражението депозирано от Д.Н.Л. се явява просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело-прекратено. 

Водим от горното, съдът

                                                О П Р Е Д Е Л И :

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№2874/31.05.2018г. на Д.Н.Л. с ЕГН**********, съдебен адрес: ***, чрез адв.В.Ж. при САК  срещу заповед за изпълнение на парично задължение №15/23.01.2014г. по  гр.д.№29/2014г. на ВПРС,  издадена по реда на чл.417 от ГПК. 

             Прекратява производството по в.ч.гр.д.№208/2018г. на ШОС.

              Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                 2.