РЕШЕНИЕ
№ 2686
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110103323 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, чрез процесуалния му представител – юрк. ***,
срещу Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 393.37 лв.,
представляваща дължима главница по сключен между страните на 01.09.2021
г. договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й
изплащане; сумата 33.03 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода 01.09.2021 г. – 23.03.2022 г., както и сумата 37.15 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
01.01.2022 г. – 01.12.2022 г.
В исковата си молба ищецът „***” ООД излага, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Депозирано е възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е
предявил настоящите искове за установяване дължимостта на претендираните
суми. Твърди, че на 01.09.2021 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, съобразно разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Предоставената в заем сума – 500 лв. е получена от ответницата в
брой в деня на сключване на договора, като същият служи за разписка за
предадената сума. Поддържа, че кредитополучателят не е изпълнил
1
задълженията си по договора и не е погасил дължимите към дружеството
суми. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
Ответницата Д. Х. П. не е депозирала писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № *** г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр.
д. № ***. по описа на ВРС, *** състав, срещу длъжника Д. Х. П. за заплащане
на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на
претендираните вземания е предявен на 17.03.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК.
В проведено по делото на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
12.07.2023 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване
му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства, в това число договор за потребителски
кредит от 01.09.2021 г.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна
разноски са в общ размер от 47.05 лв., така както е посочено и в издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, които следва да бъдат присъдени в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за извършени разноски в размер на сумата 134.32 лв. –
държавна такса. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се
дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, предвид характера на предявените искове, правната и
фактическа сложност на делото. Ето защо в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 234.32 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК.
2
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Х.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, дължи на „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. *** следните суми:
сумата 393.37 лв. /триста деветдесет и три лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща дължима главница по сключен между страните на
01.09.2021 г. договор за потребителски кредит № *** към искане № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й
изплащане; сумата 33.03 лв. /тридесет и три лева и три стотинки/ ,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.09.2021 г. –
23.03.2022 г., както и сумата 37.15 лв. /тридесет и седем лева и петнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.01.2022 г. – 01.12.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които суми са предмет на заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
***г. по описа на ВРС, *** състав.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на
„***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата
47.05 лв. /четиридесет и седем лева и пет стотинки/ , представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № *** г. по описа на ВРС, *** състав, както и сумата 234.32 лв. /двеста
тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3