Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 406/19.07.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 310 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК
Образувано е по жалба на А.А.А. с ЕГН * ***
чрез процесуалния му представител адвокат К.А. *** против изричен отказ на Кмета на Община Вършец
обективиран в писмо изх. № ГРАО – 494 от 22.05.2018год., да бъде издадено
удостоверение за наследници на Г*** М*** Б*** , роден на 26.09.1852година и
починал на 26.08.1936год. Жалбоподателят счита, че оспорения отказ е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административно
производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие
с целта на закона.
Излага съображения, че след като с влязло в
законна сила Решение №7/05.01.2018год. постановено по гр. дело №2443/2017год.
по описа на Районен съд Монтана е признато за установено по отношение на Община
Г*** Д*** и Община Вършец, че лицето А*** А. Г*** с ЕГН * ***, починал на
09.03.2002год. е осиновен от А. Г*** Б*** роден на ***год. и А*** Н*** Г*** родена
на ***год. и двамата бивши жители на Община Вършец с Определение
№3571/25.11.1940год. по ч.гр.дело №1263/1940г. на Окръжен съд Враца, като
същото е отразено в акта за раждане на А*** А. Г*** и е признато за установено
по отношение на кмета на Община Вършец, че А*** А. Г*** е наследник на А. Г***
Б*** и А*** Н*** Г*** , двамата бивши жители на Община Вършец, ведно с всички
произтичащи от това законни последици, то искането удостоверение за наследници
се отнася за бащата на А. Г*** Б*** – Г*** М*** Б*** б.ж. на гр.Вършец, които е
негов прадядо и тъй като осиновителя А. Г*** Б*** е починал след наследодателя
си Г*** М*** Б*** , то го е наследил, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от
Закона за наследството /ЗН/. Като осиновеният А*** А. Г*** е наследник на
осиновителя си А. Г*** Б*** и заедно с осиновителката си А*** Н*** Г*** го
наследяват при условията на чл.9, ал.1 от ЗН, поради което има право да получи
удостоверение за наследници на Г*** М*** Б*** б.ж. на гр.Вършец. Твърди, че ако
съдът не приеме, че по силата на наследяването жалбоподателят има правен
интерес да изиска удостоверение за наследници на Г*** М*** Б*** б.ж. на
гр.Вършец, то същият се явява трето лице по см. на чл.106,ал.1,т.1 от ЗГР, за
предоставяне на исканите данни, регистрирани и съдържащи се в ЕСГРАОН, които са
от значение за възникване, съществуване и изменение или прекратяване на
неговите законно права и интереси. Моли оспорения отказ да бъде отменен и
административният орган да бъде задължен да издаде исканото удостоверение за
наследници.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, чрез процесуалния си представител адвокат А. *** поддържа
жалбата, моли оспорването да бъде уважено по съображения, изложени в жалбата. Претендира
разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – кмета на Община Вършец, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна И.А.И., се явява
лично, като не възразява по отношение на нередовното й призоваване, счита
жалбата за основателна.
Оспореният изричен отказ за издаване на
удостоверение за наследници на починало лице, представлява административна
услуга по смисъла на § 8 АПК
и издаването му е удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 2
от ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат
на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на
починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 45 от ЗГР,
отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл. 23 и сл.
от ЗГР. В този смисъл този изричен отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3
от АПК. Оспорващият е страна в производството по издавеното на този
административен акт и според заявеното от него отказа непосредствено засяга неговите
права и законни интереси, поради
което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА за
разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени, като е
прието заверено копие от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С искане вх. № ГРАО 494 от 22.05.2018 г. А.А.А.
поискал издаване на удостоверение за наследници от кмета на Община Вършец относно
Г*** М*** Б*** , роден на 26.09.1852година и починал на 26.08.1936год. с акт за
смърт №74 от 26.08.1936година. съставен в гр.Вършец.
С писмо изх.№ ГРАО – 494 от 22.05.2018год. от
кмета на Община Вършец, А.А.А. е уведомен, за отказа да му се издаде
удостоверение за наследници на Г*** М*** Б*** , поради липса на правен интерес,
тъй като съгласно представеното решение на Районен съд – Монтана с №4 от
05.01.2018год. по гр.д.№ 2443/2017 г. се касае за непълно осиновяване, а
съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗН при осиновяване при условията на чл.102
от Семейния кодекс /СК/, осиновените и техните низходящи не наследяват
роднините на осиновителя. На писмото е отбелязано, че същото е връчено на
оспорващия на 29.05.2018год.
По делото е представено удостоверение за
наследници на Г*** М*** Б*** Изх. №ГРАО-929 от 24.10.2013год. на Община Вършец.
Приложено е решение №4 от 05.01.2018год. по
гр.д.№ 2443/2017 г. на Районен съд – Монтана в охранително производство по реда
на чл.547 ГПК във вр. чл.542, ал.1 от ГПК, с което е признато за установено по
отношение на Община Г*** Д*** и Община Вършец, че лицето А*** А. Г*** с ЕГН * ***,
починал на 09.03.2002год. е осиновен от А. Г*** Б*** роден на ***год. и А***
Н*** Г*** родена на ***год. и двамата бивши жители на Община Вършец с
Определение №3571/25.11.1940год. по ч.гр.дело №1263/1940г. на Окръжен съд
Враца, като същото е отразено в акта за раждане на А*** А. Г*** и е признато за
установено по отношение на кмета на Община Вършец, че А*** А. Г*** б.ж. на
гр.Вършец, починал на 09.03.2002год. със съставен акт за смърт №0020/12.03.2002год.
е наследник на А. Г*** Б*** роден на ***год. и А*** Н*** Г*** родена на ***год.,
двамата бивши жители на Община Вършец, ведно с всички произтичащи от това
законни последици.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима – подадена от лице, чийто интерес е засегнат от оспорения изричен
отказ, в предвидените процесуални срокове.
Искането за издаване на удостоверителния
административен акт - удостоверение за наследници на Г*** М*** Б*** , роден на
26.09.1852година и починал на 26.08.1936год. с акт за смърт №74 от
26.08.1936година е подадено до компетентния административен орган – кмета на
Община Вършец. Видно от представените по преписката документи това лице е било
с последен постоянен адрес ***, следователно компетентен да се произнесе по
искането за издаване на удостоверение за наследници е кмета на Община Вършец,
предвид разписаното в чл. 2, ал.5
от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението. Следователно изричния отказ е
издаден от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146,
т.1 от АПК.
В оспореният изричен отказ е посочено, че същият се
основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на същият досежно
приложението на чл.5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, както и че при осиновяване
по чл.102 от СК осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на
осиновителя. Предвид това, че осиновяването е непълно и към влизане в сила на
СК от 1968год. единия осиновител - А. Г*** Б*** е починал на 12.01.1944год.
преди изменението на закона, то осиновяването не е трансформирано от непълно в
пълно осиновяване, поради
което, следва да се приеме, че изричния отказ е издаден в предвидената от
закона форма, като при постановяването му са изложени и съответните мотиви –
фактически и правни основания.
Удостоверението за наследници по своето
същество е официален свидетелстващ документ, който се издава от длъжностно лице
в кръга на службата му и материализира удостоверителното изявление на своя
издател. С това изявление издателя удостоверява съществуването или
несъществуването на определени факти. Чрез издаването на удостоверение за
наследници, държавата признава съответното лице за наследник и то може
практически да се ползва от имуществените права, които получава от
наследодателя. Наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на починалия (чл. 1 от
Закона за наследството).
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1
от Закона за гражданската регистрация общинската администрация
издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за
издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието, съгласно ал. 2 от същата разпоредба. В изпълнение на законовата
делегация е издадена и Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението.
Процедурата по издаване на Удостоверение за
наследници започва с подаване на писмено искане по образец, съгласно приложение
№2 /по аргумент от чл.6 във вр. чл.11, ал.1 от Наредбата/ до кмета на общината
(в конкретния случай – кмета на Община Вършец), където е бил последният
постоянен адрес на наследодателя, тъй като справката се прави по регистрите за
починалите лица в съответната община, съгласно чл.24 от ЗГР. В него молителят
вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници, без да се
позовава на някакви документи. Въз основа на подаденото искане, длъжностното
лице по гражданско състояние проверява по регистъра на населението
достоверността на данните, посочени в искането от молителя. В конкретния случай настоящият съдебен състав не
констатира при издаване на обжалвания изричен отказ да е допуснато съществено
нарушение на административно производствени правила, в каквато насока са
твърденията в жалбата.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата
удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им
представители, на техните наследници, а според ал. 2 удостоверения могат да се
издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни
законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с
нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и
по реда на Административно
процесуалния кодекс, Гражданския
процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния
кодекс.
В този смисъл за да се установи дали оспорващият
е от кръга на лицата, които имат правната възможност да искат издаване на
удостоверение за наследници, то следва да се установи дали оспорващият е
наследник на Г*** М*** Б*** , роден на *** година
и починал на 26.08.1936год. с акт за смърт № ***
от 26.08.1936година, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата.
Наследството и обществените отношения,
свързани с него са регламентирани от Закона за наследство. ЗН предвижда два
вида наследяване - по предписание на самия закон,. наследство по закон и наследство
по завещание. Оспорващият не твърди, че е наследник по завещание, поради което
съдът намира, че не е необходимо да обсъжда този въпрос.
Съгласно чл. 9 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за удостоверяване на
наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по
образец съгласно приложение № 3. Следователно исканото удостоверение следва да
съдържа информация за наследниците по закон на починалото лице, като преценката
за това следва да се извърши от административния орган въз основа на пълна
проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на
актовете за гражданско състояние (чл. 11, ал.2 от Наредбата). Съгласно чл. 11,
ал.5 от Наредбата в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички
живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството.
Именно това са и лицата по чл. 5, ал.1 от Наредбата, които имат право да искат
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като то
следва да се отнася именно до тях.
Наследството по закон е регламентирано с
разпоредбите на чл. 5-12 от Глава
Втора от ЗН. Целта на производството по издаване на удостоверение за
наследници е да се установят с надлежен документ легитимните наследници по
закон на даден починал наследодател, за да могат тези наследници да се ползват
с правата на такива съгласно българското наследствено право и оттам да черпят
права за имуществени, лични, обществени и други отношения, принадлежащи на
техния починал наследодател. Най-често удостоверението за наследници е
предназначено да установи правото на даден наследник (наследници) да стане
собственик на притежаваното имущество и други права на наследодателя.
От анализа на посочените правни норми е
видно, че наследниците и реда за наследяване се определят от оставените от
починалия родственици по права и съребрена линия. Родството е уредено с
разпоредбите на чл. 74-76 от
Семейния кодекс. Съгласно чл. 74 от СК
родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда
пряко или непряко от другото, а според чл. 75 от СК
родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ
родоначалник, без едното да произхожда от другото.
От доказателствата по делото се установява,
че Г*** М*** Б*** , роден на *** година и починал на
26.08.1936год. с акт за смърт № *** от 26.08.1936 година
е оставил четири деца, едното от които син - А. Г*** Б*** роден на ***год. и
починал 12.01.1944год. които е оставил съпруга - А*** Н*** Г*** родена на ***год.
и починала 21.04.1972год. за които с Решението по гр.д.№ 2443/2017 г. на
Районен съд – Монтана във водено охранително производство е признато, че са
осиновители при непълно осиновяване на А*** А. Г*** с ЕГН * ***, починал на
09.03.2002год. по силата на постановено Определение №3571/25.11.1940год. по
ч.гр.дело №1263/1940г. на Окръжен съд Враца.
Към момента на допускане на осиновяването
през 1940година е бил в сила Закон за припознаване на незаконнородените деца,
за узаконяването им и за осиновяването – отменен ДВ. бр. 267/26.11.1940год.,
като на следващия ден от постаняваване на осиновяването е действал Закона за извънбрачните деца и осиновяването
/ДВ.бр. 467/26.11.1940 г./, последният отменен с разпоредбата на чл. 165 от ПР на ЗЛС, приет с ДВ.
Бр.182/1949 г. до изменението на чл. 81 ЗЛС
(отм.) през 1961 г. / с ДВ. Бр.50/61 г./ българското право познава само т.н.
непълно осиновяване /addotio minus plenae/, съгласно което, според чл. 46 ЗЛС - осиновеното лице е наследник
на своя осиновител, както и "осиновеното лице” запазва всички права и
задължения със семейството, към което принадлежи по рождение - чл. 49 ЗЛС, т.е.наследява и родителите си
по произход. След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.), законодателят
установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите
родители по произход се прекратява по силата на самия закон. Т.е. налице е една
съществена законодателна промяна, която не само действа занапред, но и пренормира
с обратна сила съществуващите към този момент "осиновителни
правоотношение", като за случаите на заварено непълно осиновяване, се
прилага новото правило и те се считат за пълно осиновяване/ addoptio plenae/.
В конкретния случай единия осиновител - бащата
А. Г*** Б*** е починал на 12.01.1944год. /видно от приложеното удостоверение за
наследници/ т.е. не е заварено при влизане в действие на закона от 1961год. от
изм. на чл.81 от ЗЛС, поради това не се е превърнало от непълно в пълно, т.е.
правата и задълженията на осиновеният А*** А. Г*** спрямо семейството към което
принадлежи по рождение са запазени. В този см. е Решение №19 от 16.01.1992год.
по гр.дело №1134/1991год. на І г.о. и Решение №690 от 25.03.1963год. по гр.
Дело №71/1963год. ІІ г.о.
Съгласно чл.5, ал.3 от Закона за наследството
изм. с ДВ. Бр.41/1985год. при осиновяване по чл.62 от СК осиновените и техните
низходящи не наследяват роднините на осиновителя, т.е. жалбоподателят не
наследява Г*** М*** Б*** б.ж. на гр.Вършец баща на осиновителят А. Г*** Б*** починал
12.01.1944год.
По изложеното жалбоподателят не се явява
наследник на Г*** М*** Б*** б.ж. на гр.Вършец и исканото удостоверение за
насленици на същият не го прави лица за което същото да се отнася или да е
законен представител, съгласно изискванията на чл.5,ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
Съгласно чл.5, ал.2 изр. първо от Наредба №
РД-02-20-6 удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им
необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия. Приложима за
подобни искания е разпоредба на чл.106, ал.1,т.1 от ЗГР, според която данните
от системата ЕСГРАОН могат да се предоставят на трети лица, когато тези данни
са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни
законни права и интереси. Искането на оспорващият обаче не е подадено на това
основание и не отговаря на изискванията на чл. 144 от
Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация, тъй като в него не се посочва законовата
норма, съгласно която заявителката като трето лице има право на достъп до
търсените данни (в този см. е Решение № 8779 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 13161/2016 г., III о.).
Оспореният изричен отказ не противоречи и на
целите на закона. След като същият съответства на материалния закон и е
единствено възможният административен акт, който може да бъде издаден, то той е
съобразен с целта на закона.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
оспорения изричен отказ, като постановен от компетентен орган, при спазване на
изискуемата форма, и в съответветствие с административнопроизводствените
правила, материалния закон и с целта на закона се явява правилен и
законосъобразен и следва да се потвърди, съответно жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид изхода на делото и липсата на
претенция за разноски от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.А. с
ЕГН * *** чрез процесуалния му представител адвокат К.А. *** против изричен отказ на Кмета на Община Вършец
обективиран в писмо изх. № ГРАО – 494 от 22.05.2018год., да бъде издадено
удостоверение за наследници на Г*** М*** Б*** , роден на 26.09.1852година и починал
на 26.08.1936год с акт за смърт №74/26.08.1936год. съставен в гр.Вършец, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: