Р Е Ш Е Н И
Е 260157
гр. Пловдив, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 18.11.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Милена Левашка, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 728 по
описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Главен иск с правна квалификация чл. 452, ал.3 от ГПК
и обратни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 56 ЗЗД.
Ищецът - „МИДЕКС“ ЕООД, ЕИК:********* твърди, че е
кредитор на дружествата „ИНЖСТРОЙ“ АД - гр. Пловдив и „ИНЖСТРОЙ – ИНВЕСТ“ АД -
гр. Пловдив с вземания, произтичащи от договор за доставка на горива, договор
за цесия и споразумение за разсрочено плащане на задължения. Сочи, че след
проведено арбитражно производство по предявен частичен иск пред Арбитражен съд
за търговски спорове - гр. Бургас, в негова полза е постановено решение, с
което длъжниците „ИНЖСТРОЙ” АД и „ИНЖСТРОЙ- ИНВЕСТ“ АД са осъдени да му
изплатят следните парични суми:
-
400 416.55
лв. - главница, дължима по споразумение от 11.03.2011г., изменено с анекс от
21.02.2012г.;
-
21 141,23лв.
- лихва за забава за периода от
01.01.2012г. до 22.07.2012г.;
-
10 520.28
лева - лихва за забава за периода от 23.07.2012г. до 24.10.2012 г.,
-
както и
направените разноски по делото, представляващи арбитражна такса в размер на 8
286.12 лева, 120 лева - разноски за призоваване, разходи за съдебно счетоводна
експертиза в размер на 300 лева, адвокатски хонорар по арбитражното дело в
размер на 18 210 лева и платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист
в размер на 917,99 лева.
Твърди, че на основание изпълнителен лист, издаден от
Софийски градски съд, ищецът е образувано изпълнително дело № 195/2013г. по
описа на ЧСИ Янко Бъчваров с рег.№709 на КЧСИ с район на действие ОС Бургас.
Сочи, че на 31.05.2013г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
Община Пловдив, получено на 03.06.2013г., с което Община Пловдив е уведомена за
наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на дружество
„Инжстрой-Инвест“ АД от Общината до размера на 475 060,13 лева, във връзка с
договор №12 ДГ1111/26.09.2012г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на
територията на гр. Пловдив, сключен съобразно проведена обществена поръчка №00267-2012-0031.
Ищецът твърди, че с отговор изх.№13ЧСИ461/05.06.2013г. Община Пловдив е
уведомила съдебния изпълнител, че към
момента на налагането на запора „Инжстрой – Инвест“ АД няма изискуеми вземания
по посочения в запорното съобщение договор. Сочи, че на 19.06.2013г. в ЦРОЗ е било вписано и запорно
съобщение за налагане на запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на
„Инжстрой-Инвест“ АД от Общината, във връзка с горепосочения договор. Също така
твърди, че ЧСИ Бъчваров е изискал информация от Община Пловдив относно изплатени на длъжника „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ"
АД суми по договора за възлагане на обществена поръчка, като с отговор изх.
№13ЧСИ461-2 от 16.06.2015г. Община Пловдив е отговорила, че след налагането на
запора - 03.06.2013г. е извършила плащания на дължими към длъжника
„ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД суми по договора за възлагане на обществена поръчка, както
следва:
- 32 690.64 лева на 30.04.2014г., платени
по банковата сметка на длъжника в банка ОББ АД;
- 87 310 лева на 30.04.2014г., платени по банкова сметка *** Р.Д.-Б., назначена като
депозитар по реда на 303, по учреден особен залог №2013122101885 от заложния
кредитор Н.Г.Е.;
- 34 362 лева на 08.01.2015г. във връзка с
възстановена гаранция за добро изпълнение, която длъжникът е бил внесъл по
банкова сметка на Общината, за да гарантира изпълнението на задълженията си по
договора за обществена поръчка.
Ищецът твърди, че първите две от цитираните плащания,
покриват стойността на Фактура №**********/20.03.2014г. в размер на 120 000,64
лева, издадена от „ИНЖСТРОЙ - ИНВЕСТ” АД по договор №12 ДГ1111/26.09.2012г.,
като посочените плащания са извършени след налагането на запора. По отношение
на плащането, извършено от Община Пловдив към заложния кредитор Н.Г.Е., ищецът
счита, че същото е осъществено незаконосъобразно, доколкото особеният залог в
полза на този кредитор е учреден на 21.12.2013г., т.е. след налагането на
запора от ЧСИ Бъчваров и след вписването му в ЦРОЗ.
Ищецът сочи, че за платените суми след получаване на
запорното съобщение Община Пловдив му дължи и мораторни лихви, както следва:
- 9 969,74 лева - лихва върху главницата
от 32690,64 лв., дължима за периода от 01.12.2014г. до 01.12.2017г. - датата на
предявяване на исковата молба;
- 26 627.13 лева - лихва върху главницата
от 87310 лв., дължима за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017г.;
- 10115.79 лева - лихва върху главницата
от 34362 лв., дължима за периода от 08.01.2015г. до 01.12.2017г.
Настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Пловдив, площад „Стефан
Стамболов” №1, да му заплати обща сума в размер на 201 075.79 лева, от която
154 362.64 лева (32690,64лв.+87310 лв.+34362лв.) главница, представляваща
задължения на Община Пловдив към дружество „Инжстрой- инвест” АД, във връзка
със сключен между тях договор №12 ДГ1111/26.09.2012г. за текущ ремонт на пътни
асфалтови настилки на територията на гр.Пловдив, съобразно проведена обществена
поръчка №00267-2012-0031, които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Янко
Бъчваров, рег.№709 на КЧСИ по изпълнително дело № 195/2013г.; 9 969.74 лева -
лихва върху главницата от 32690,64 лв., дължима за периода от 01.12.2014г. до
01.12.2017.; 26 627.13 лева - лихва върху главницата от 87310 лв., дължима за
периода от 01.12.2014г. до 01.12.2017г.; 10115,79 лева - лихва върху главницата
от 34362 лв., дължима за периода от 08.01.2015г. до 01.12.2017г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от завеждане на делото до
окончателното ѝ изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Община Пловдив, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Ответникът твърди, че по повод претендираните от ищеца суми е
налице влязло в сила решение по в.гр.д. № 216/2017г. на Пловдивски Апелативен
съд, III граждански състав, с което е прието, че оставащият размер на дължащите
се на ищеца суми по Споразумение от 11.03.2011г. са 215 582.17лв и 70
136.07лв.. Сочи, че за тези вземания ищецът е бил присъединен като взискател по
изп. д. № 20138260400065 на ЧСИ Ангел Ангелаков, в хода на което същите са му
изплатени. На следващо място ответникът оспорва наличието на вреда за ищеца по
смисъла на чл. 452, ал.3 от ГПК, доколкото счита, че дори и процесната сума да
беше постъпила по сметка на ЧСИ Янко Бъчваров в изпълнение на запорното
съобщение, не са налице гаранции, че ищецът е щял да се удовлетвори напълно или
частично от същата. Също така твърди, че във връзка със съобщение за
пристъпване към изпълнение вх.№ 11Ф4328/25.05.2011г. по особен залог №
2011051802640 със заложен кредитор – ищеца, Община Пловдив е платила суми в
размер на 14 046.60лв на 18.07.2011г.; 65 000лв. на 18.11.2011г. и 30 566,63лв.
от 20.12.2011г. по сметка на депозитар М.М., които представляват плащания на
вземания на „Инжстрой - инвест” АД по сключения с общината договор №11ДГ703/27.06.2011г. и договор за
инженеринг № 11ДГ151/11.02.2011г.
Община Пловдив твърди също, че е получила и запорно
съобщение вх. №
13ЧСИ65/15.01.2013г. от ЧСИ
Минка Станчева-Цойкова по изп.д. № 20128220401289 с кредитор
- ищеца, с което е бил наложен запор върху вземанията на длъжника
„Инжстрой” АД като част от ДЗЗД „Инжстрой - Драгиев и ко” от Община Пловдив по
договор за обществена поръчка от 18.12.2006г. Твърди, че посоченият запор е бил
наложен в изпълнение на Обезпечителна заповед от 5.11.2012 г., издадена по
ч.т.д. № 88/2012 г. на Окръжен Съд - гр. Ямбол. Посочва, че във връзка с
процесното вземане на ищеца, между страните е образувано и друго дело пред ОС
Пловдив, а именно т.д. № 708/2017 г. на XIX т.състав.
Твърди, че извършеното плащане на сумата от
87 310 лв. на 30.04.2014г. по банкова сметка на депозитаря Р.В.Д.-Б. по
особен залог със заложен кредитор Н.Г.Е. не представлява по същество плащане,
направено „на длъжника” по смисъла на чл.452, ал.3 от ГПК. Сочи, че договорът
за особен залог на вземане от Общината по договор № 12ДГ1111/26.09.2012г. със
заложен кредитор Н.Г.Е. и залогодател „Инжстрой инвест” АД, сключен на
10.12.2012г. и вписан в Централния регистър на особените залози на 21.12.2012г.
е противопоставим на ищеца, като заложният кредитор се ползва с право на
предпочтително удовлетворение. При условията на евентуалност ответникът твърди,
че с плащането си към депозитаря по особения залог, добросъвестно е изпълнил
задълженията си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се
явява овластено да получи изпълнението и в тази връзка моли да бъде освободен
от отговорност на основание чл.75, ал.2, изр. първо от ЗЗД. Оспорва твърдението
на ищеца, че неправилно е била възстановена внесената от „Инжстрой - инвест” АД
гаранция по договора. Твърди, че същата не представлява вземане по договора на
посоченото лице, което може да бъде предмет на наложения запор. Сочи, че по
отношение на гаранцията Община Пловдив не е трето задължено лице. Твърди, че
плащанията, които се претендира да са направени въпреки наложения запор, са плащания
във връзка с извършени СМР, които не са възложени и изпълнени по посочения от
ищеца договор №12ДГ1111 от 26.09.2012г. Оспорва като неоснователни и
акцесорните искове за присъждане на лихви. Възразява, че претенциите по
исковата молба са погасени по давност.
В депозираната по делото допълнителна искова молба
ищецът заявява, че поддържа предявените искове и заявените в исковата молба
твърдения. Оспорва възражението на ответника, че ищецът няма право да
претендира процесните суми, доколкото по отношение на същите има влязло в сила
съдебно решение, като твърди, че сумата, относно която се е произнесъл съдът
представлява само част от вземането на ищеца към солидарните длъжници
„ИНЖСТРОЙ" АД и „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ" АД. Посочва, че тази част в размер
на 215 582,17 лева, представляваща остатъчна главница по споразумението от
11.03.2011г., се отнася само и единствено за обезпеченото с особен залог
вземане на „МИДЕКС" ЕООД. Твърди, че останалата част от цялото вземане в
размер на 367 097,29 лева - главница по анекса от 21.02.2012г. и лихви по него,
които са необезпечени, не са част от вземането, което е било предмет на
договорите за особен залог. За необезпечената с особен залог част от вземането, сочи, че е завел дело пред арбитражен
съд срещу солидарните длъжници „ИНЖСТРОЙ" АД и „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ" АД,
след приключване на което и на основание издадения изпълнителен лист, е подал
молба, по която е образувано изпълнително дело № 195/2013г. по описа на ЧСИ
Янко Бъчваров с рег.№709 на КЧСИ с р-н на д-е ОС-Бургас като към момента на
подаване на настоящата искова молба по изпълнителното дело не са постъпили
никакви плащания и не са събрани никакви суми. Твърди също, че по изпълнително
дело № 65/2013г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков ищецът е присъединен по право
взискател на основание чл.32. ал.5 от 303, във връзка с чл.459 от ГПК, в
качеството му на заложен кредитор, пристъпил към изпълнение по договорите за
особен залог. По повод
възражението на ответника, че ищецът се е удовлетворил напълно, твърди, че към
01.01.2011г. цялото му вземане към „ИНЖСТРОЙ" АД е възлизало на 817 097,28
лв. Сочи, че на 11.03.2011 г. между
него, „ИНЖСТРОЙ" АД, ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ" АД и Консорциум
„ИНЖСТРОЙ-ДРАГИЕВ И КО" е подписано Споразумение за разсрочено изплащане
на задължението, като в т. 1 е договорено, че сумата от 450 000 лева, част от
цялата дължима сума в размер на 817 097,28 лв., ще бъде изплатена на три
вноски, като твърди, че същата е обезпечена чрез учредяване на особени залози
върху бъдещи и настоящи вземания от залогодателите „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ" АД,
„ИНЖСТРОЙ" АД и „ДРАГИЕВ И КО." ООД. Твърди, че договорите за особен
залог са вписани в ЦРОЗ на 29.03.2011г., вписано е и пристъпване към
изпълнение. Признава, че през 2011 г. са били извършени плащания от Община
Пловдив по единия договор за обществена поръчка, които са постъпили по сметката
на депозитаря М.М.. Сочи, че след последното постъпило плащане, депозитарят е
изготвил частична сметка за разпределение на постъпили суми, според която след
разпределението непогасения остатък от обезпеченото с особен залог вземане към
30.01.2012г. е главница в размер на 215 582,17 лева. Ищецът твърди, че на
21.02.2012г. след проведени нови преговори между него и „ИНЖСТРОЙ" АД е
подписан Анекс към споразумението от 11.03.2011г., според който задължението на
„ИНЖСТРОЙ" АД към ищеца е в размер на 215 582,17 лева - главница към 29.01.2012г. и още 400 416,55
лева, представляващи 367 097,28 лева -
главница и 33 319,27 лева - лихви към 01.01.2012г., като е бил уговорен и
погасителен план. Оспорва твърдението на ответника, че договорът за особен
залог на вземане със заложен кредитор Н.Е. и залогодател „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ"
АД, сключен на 10.12.2012г., е вписан в ЦРОЗ на 21.12.2012г. Твърди, че същият
в действителност е бил вписан на 21.12.2013г., поради и което - като вписан
след запора, е непротивопоставим на ищеца и Община Пловдив е следвало да плати
сумата по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, а не на
депозитаря, назначен от заложния кредитор Н.Г.Е.. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност,
като в тази връзка посочва, че плащанията са извършени от Община Пловдив през
2014 г., т.е. твърди, че петгодишната погасителна давност не е изтекла. Твърди, че всички плащания,
извършени от ответника са по договор №12ДГ1111/26.09.2012г., включително
върнатата сума, представляваща парична гаранция, съгласно чл.23, ал.3 Глава VIII.
В допълнително постъпилия отговор от ответника
последният поддържа възраженията и твърденията, заявени в първоначалния
отговор.
По делото са конституирани като трети лица – помагачи
на страната на ответника „Инжстрой – инвест“ АД и Н.Г.Е..
Приети са за съвместно разглеждане обратни искове на
ответника срещу третите лица – помагачи, както следва:
- обратен иск от Община Пловдив срещу „Инжстрой –
инвест“ АД за заплащане на сумата, с която последният се е обогатил
неоснователно в размер на 67 052.64 лв., от които 32 690,64 лв., платена по
банкова сметка на „Инжстрой – инвест“ АД, ЕИК: 11527676, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12 на 30.04.2014 г. и 34 362
лв., заплатена по банковата сметка на „Инжстрой – инвест“АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12 на 08.01.2015г.
Ответникът по обратния иск „Инжстрой –
инвест“ АД не взима
становище по иска.
- обратен иск от Община Пловдив против Н.Г.Е., с ЕГН: **********
с адрес *** за заплащане на сумата, с
която се е обогатил неоснователно в размер на 87 310 лв., заплатени по
банковата сметка на депозитаря Р.В.Д. – Б. на 30.04.2014 г. в полза на Н.Е. в
качеството му на заложен кредитор.
С определение от 28.01.2019г е коригиран първоначалният
доклад на делото по отношение правната квалификация на предявения против Е. иск.
Прието е, че доколкото в допълнителната
искова молба по предявения обратен иск ищецът Община Пловдив е уточнил исковата
молба, като е посочил, че сумата по грешка е преведена и получена без основание
от Н.Е., с което е изпълнено чуждо задължение, а именно това на „Инжстрой
инвест“ АД, правната квалификация на този иск е по чл. 56 ЗЗД.
Ответникът по обратния иск Н.Г.Е., чрез назначения му
особен представител адв. Л.К., оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на иск срещу него.
Твърди, че не е налице обогатяване на Н.Г.Е. ***. Счита, че последната е
платила валидно на Н.Е., в качеството му на кредитор, наложил запор върху
вземанията на „Инжстрой – инвест“ АД. Също така счита, че не е налице връзка
между твърдяното обедняване на Общината и обогатяването на Н.Г.Е., доколкото
същите не произтичат от един и същи факт или обща група от правопораждащи
факти. Сочи, че ответникът Н.Е. също има качеството на кредитор и твърдяното
като погрешно осъществено в негова полза плащане от страна на Общината в
действителност погасява едно валидно възникнало и неоспорвано от ответника
вземане.
В депозираната допълнителна искова молба и
допълнителен отговор страните по обратния иск поддържат заявените твърдения и
възражения в първоначалните си искова молба и отговор.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По допустимостта:
Действително с влязло в сила решение на ПОС, ХІХ
състав, е отхвърлен искът на ищеца срещу ответната община по чл. 452, ал.3 от ГПК за
заплащане на сумата от 203 111.43 лева, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата, като няма спор, че и в двете искови производства ищецът
основава качеството си на кредитор на едно и също основание. Не е налице обаче
идентичност в предмета на двете дела, респ. в обективните предели на силата на
присъдено нещо, тъй като по предходното дело процесното плащане на Общината, за
което се твърди, че е „лошо“ /след получаване на запорно съобщение/, е
извършено на 19.01.2016г и е различно от плащанията по настоящия спор. Именно
плащанията от страна на третото задължено лице определят предметния обхват на
спора, не вземането на ищеца само по себе си. Още повече, че искът е отхвърлен
не поради отричане качеството на ищеца на кредитор и взискател по образуваното
изпълнително дело, а поради това, че плащането не е извършено доброволно от
Общината на длъжниците на ищеца.
Поради
това повдигнатият пред настоящия съд спор не е разрешен със сила на присъдено
нещо и на общо основание подлежи на разглеждане със съдебен акт по
същество.
По основателността:
Съдът
е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя по
следния начин: Всяка от страните дължи доказване на заявените
от нея позитивни факти. В доказателствената тежест на ищеца по
главния иск е да докаже, че е взискател или присъединен кредитор, както и че
ответникът е извършил плащане на исковите суми на длъжника след налагане на
запора. Ответникът следва да установи възражението си за погасяване на исковите
суми поради изтекла давност, както и останалите наведени правоизключващи
възражения, в т.ч. надлежно плащане на легитимиран кредитор и при спазване на
законовите изисквания за това, въпреки запора. По обратните искове ищецът по
тях следва да установи, че е осъществил плащания в посочените в исковите молби
размери в полза на всеки от ответниците. Ответниците следва да установят, че е
съществувало основание за получаване на плащанията. В тежест на ищеца по обратния иск с правно основание
чл. 56 ЗЗД е да установи, че сумата е преведена поради грешка на ответника –
кредитор по особения залог, по сметка на депозитаря, с което е изпълнено чуждо
задължение, а в тежест на ответника стои установяване на основание за
извършеното плащане.
Изрично
за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати следните факти: че с влязло в сила решение от
01.03.2013г. по арбитражно дело № 26/2012г. по описа на Арбитражен съд за
търговски спорове гр. Бургас „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙИНВЕСТ“ АД са осъдени да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 400 416, 55 лева, както и 21 141, 23 лева
лихва за забава за периода 01.01.2012г. до 22.07.2012г. и 10 520. 28 лева лихва
за забава за периода от 23.07.2012г. до 24.10.2012г., както и че въз основа на
това решение е издаден изпълнителен лист от 23.04.2013г. от СГС по т.д. №
1373/201Зг. по описа на СГС, послужил като основание за образуване на
изпълнително дело № 195/ 201Зг. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, Рег.№ 709, с
район на действие БОС. Безспорно е и обстоятелството, че по това изпълнително
дело на 12.03.2015г. е изпратено запорно съобщение до ответника Община Пловдив,
в което е посочено, че общото задължение на „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“
АД към „МИДЕКС“ ЕООД е в размер на 475
361, 04 лева и че ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжниците по всички
настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, като забранява на третото
лице да предава запорираните до посочения размер суми на длъжниците, което е
връчено на Община Пловдив на 03.06.2013г., както и че Община Пловдив е
осъществила плащане в размер на 87 310 лв. на 30.04.2014 г. по банковата
сметка на депозитаря Р.Д. – Б. по особен залог със заложен кредитор Н.Е., както
и плащане на 08.01.2015 г. в полза на „Инжстрой - инвест“ АД, представляващо
възстановяване на внесена от последния гаранция за добро изпълнение в размер на
34 362 лв.
Наред
с това по делото категорично се установява – от признание на ответника в писмо
до ЧСИ на л. 16, че след получаване на запорното съобщение Общината е извършила
процесните плащания, съответно на длъжника и на депозитаря и които плащания са
именно по договора за възлагане на обществена поръчка от 26.09.2012г. Писмото
обективира неизгодни за ответника факти с неоспорена формална доказателствена
сила, /че подписът не е на лицето, сочен като негов автор/, поради което е
противопоставимо на ответника и надлежно удостоверява направените с него
извънсъдебни признания, в т.ч., че всички плащания са по договор №12 ДГ1111/26.09.2012г. за
текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на гр. Пловдив –
предмет на запорно съобщение.
Признанието не е изолирано, а се подкрепя и останалия
доказателствен материал, в т.ч. заключението на ССчЕ на в.л. И.С. и повторната
СсчЕ на в.л. Т.Р., които съдът възприема като компетентно и обективно
изготвени, а и изцяло съответни на доказателствената съвкупност, вкл.
извънсъдебните признания на ответника.
От експертните изводи еднопосочно се установява и
това, че все още ищецът има непогасено вземане от солидарните длъжници в размер
по – голям от сумарната сума на процесните плащания – 433 091.30 лв.
От издаденото от ЦРОЗ удостоверение от 15.09.2017г /л.
184/ категорично се установява, че на 19.06.2013г
е вписано ползващото ищеца запорно съобщение за налагане на запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания на „Инжстрой-Инвест“ АД от Общината, във връзка с коментирания
договор, а ползващият кредитора Е. договор за особен залог, учреден от „Инжстрой-Инвест“
АД в качеството му на залогодател, е вписан на 21.12.2013г, поради което и е непротивопоставим на ищеца, дал по –
ранна публичност на правата си.
Установява се от приложения на л. 663 договор, че
между заложния кредитор Е. и депозитаря Р.Д. – Б. е сключен договор от
01.09.2013г за събиране на сумата от 87 310 лв по договор за особен залог на
вземане, предмет на който е „вземане от Община Пловдив“ по процесния договор за
обществена поръчка с надлежно възникнало задължение за депозитаря да преведе
постъпилата сума в 5 – дневен срок от постъпило от депозанта искане. Каза се
вече, че между страните изрично е признато за безспорно обстоятелството, че
Общината е осъществила плащане в размер на 87 310 лв. на 30.04.2014 г. по
банковата сметка на депозитаря Р.Д. – Б. по особен залог със заложен кредитор Н.Е..
Съгласно
чл. 452, ал.3 ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат
плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на
длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Следователно,
претенцията е основателна при следния фактически състав: да е налице плащане от
страна на третото задължено лице, в случая - Община Пловдив, което да е
извършено след получаване на запорното съобщение на ЧСИ и това плащане да е
осъществено в полза на длъжника.
В
случая всички изброени материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл.
452, ал.3 ГПК са налице – първите две са безспорни, както и третата по
отношение на дружеството – длъжник на ищеца. Тя е налице и по отношение плащането
на заложния кредитор Е., чрез депозитаря по сключения между тях договор, тъй
като категорично плащането на заложен кредитор на длъжника по учреден от него
залог на вземането му от Общината, го освобождава от собственото му задължение
към заложния кредитор по съществуващата вътрешна облигационна връзка между тях.
Т.е. касае се до плащане в полза на длъжника, като самият той е избрал вместо
на него или в полза на друг негов обезпечен кредитор, /какъвто се явява
взискателят в изпълнителното производство с надлежно вписан запор/ задължението
на Общината да послужи за погасяване на дълг към трето лице, също негов
кредитор. Така на практика се стига до хипотеза на плащане на „посочено от
длъжника лице“ и категорично в негова полза, тъй като го освобождава от пасив в
патримониума му и с това го обогатява.
Колкото
до всички останали изследвани в хода на процеса обстоятелства, те са без
значение за изхода на спора по следните причини:
Не са предмет на настоящото производство и
излизат извън рамките на очертания фактически състав установяването на
основанието за образуване на посоченото изпълнително дело, актуалният размер на
вземането на ищеца, налице ли са погасявания /важно е само дали задължението
продължава да съществува във връзка с правния интерес от търсената защита –
обстоятелство, което в случая е безспорно установено/. Без значение е дали
съдебният-изпълнител е действал законосъобразно, както и дали за взискателя са
последвали вреди. Всички тези въпроси са неотносими към законово регламентираното право на взискателя
да иска плащане от третото задължено лице при наличието на изрично изброени
предпоставки, чието разширително тълкуване би ограничило правата му без
законово основание. В производството по този иск обезпеченият кредитор е
освободен от задължението да доказва действително претърпени вреди, в т.ч. дали с или без плащането би бил удовлетворен,
тъй като претенцията му се основава на
недействителността спрямо него на извършеното от третото лице плащане, като е
предвидена и солидарна отговорност на ЮЛ и лицата от органите му на управление.
Отговорността по чл. 452, ал. 3 от ГПК е обективна –
достатъчно е да е извършено плащане след получаване на запорното съобщение в
полза на самия длъжник или по негово нареждане. Т.е. в конкретния случай всички
факти от състава на чл. 452, ал. 3 от ГПК са налице, а „който
плаща зле, плаща два пъти“.
Не се споделя възражението на ответника, че с
плащането си към депозитаря по особения залог, добросъвестно е изпълнил
задълженията си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се
явява овластено да получи изпълнението, поради което следва да бъде освободен от
отговорност на основание чл.75, ал.2, изр. първо от ЗЗД. „Добросъвестността“
предполага положена дължима грижа за установяване реда на вписване на правата
на конкуриращите се кредитори, която в случая или не е била положена, или
въпреки това е предпочетено да се плати на втория по ред на вписването
кредитор. Т.е. при всички положения
плащането е „неправилно“ и влече като последица необходимостта от плащане този
път на правоимащия кредитор.
Неоснователно е и възражението, че възстановената на
длъжника гаранция не представлява вземане по договора, респ. не е предмет на
наложения запор, доколкото обратното следва от собственото извънсъдебно
признание на ответника, обсъдено по – горе, а и от клаузите на договора /Раздел
VІІІ, гаранционни условия на л. 98/.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност
за вземането. То се погасява с изтичане
на общия 5 – годишен давностен срок, като изискуемостта настъпва с факта на
плащането, най – старото от което е от 30.04.2014г, а искът е предявен през 2017г.
Поради това главният иск е изцяло основателен и ще се
уважи. Основателни са и акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва в сочения от ищеца и установен от ССчЕ на в.л. С.
размер. По принцип, доколкото се касае до хипотеза на неправомерно /в нарушение
на запора/ плащане, върху всяка от непостъпилите суми
се дължи лихва за забава за периода от датата на отделните плащания до датата
на подаване на исковата молба, като за първите две ищецът е посочил по – късен
начален момент, съобразен с погасяването на вземането за предходен период с
изтичане на кратката 3 – годишна давност.
При този изход на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските по делото в размер на общо 13 853.04
лв – за ДТ, вещо лице и платено адвокатско възнаграждение съобразно списък на
разноските на л. 749 и доказателствата за действително направен разход в този
размер.
По обратните
искове:
Този по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е безспорно
основателен. Плащанията в полза на длъжника са факт, с което същият се
обогатява за сметка на платеца, който обеднява. Сключеният помежду им договор
за обществена поръчка не е основание за плащането, тъй като той е основание за
плащане в полза на обезпечения кредитор, с което се цели освобождаване на
длъжника от задължението му към него. След получаване на запорното съобщение
плащането по договора се дължи по изпълнителното дело, за да послужи вземането
на длъжника за удовлетворяване на кредиторите му по реда на привилегиите и
обезпеченията. Като е платено на длъжника, без да е налице друго правоотношение
между третото задължено лице и длъжника в изпълнителното производство,
плащането е без основание и подлежи на връщане.
Поради това този иск е основателен и ще се уважи, като
ответникът по него ще се осъди да заплати в полза на Общината сумата от
2 682.11 лв – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2,
предложение второ вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно материалния интерес по този иск и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
който препраща към чл. 37 ЗПП, а последният – към Наредбата за заплащането на
правната помощ или общо 3 132.11
лв.
Искът по чл. 56 ЗЗД е неоснователен.
Според този текст на закона претенция за
реституция на даденото от платеца възниква тогава, когато се касае за
изпълнение на чуждо задължение поради грешка на платеца относно дължимостта
на изпълнението. Изпълнението на чуждо
задължение и грешката на лицето, което изпълнява, води до липса на
основание за имуществено разместване на блага. Грешката на лицето, което
изпълнява, може да се дължи на заблуждение,
че с плащането погасява свое задължение към получателя, или, че платецът
носи отговорност за чуждото задължение
и е длъжен да изпълни това чуждо
задължение. Плащането предпоставя грешка по отношение съществуването на дълга,
а не по отношение на съпътстващите плащането условия.
В случая този специален фактически състав на
неоснователното обогатяване не е налице. Извършеното на заложния кредитор
плащане от заложния длъжник /длъжник на залогодателя по сключения с него
договор за обществена поръчка/, не съставлява плащане на чужд дълг по смисъла на чл.56 ЗЗД, тъй като изпълнявайки, заложният
длъжник плаща по силата на даденото на кредитора обезпечение и едновременно с
това в изпълнение на договорното си задължение към залогодателя по вътрешната облигационна
връзка с него. В този случай не е налице
безпричинна намеса в чужда облигационна връзка, тъй като плащането на
обезпечено с особен залог задължение в полза на заложния кредитор има за цел
освобождаване на платеца от собственото му задължение към залогодателя –
кредитор по вътрешното им правоотношение и е налице безспорен правен интерес от
това. Нещо повече, не би могло да се
касае за „грешка“ при упражнено право на избор на кого от двама заложни
кредитори да се плати при надлежно вписани права и публичност на реда на
вписванията. Все се касае за плащане на собствено,
а не на чуждо задължение на платеца, който сам е избрал да погаси дълга си на
втория по ред на вписани права заложен кредитор, респ. на неговия депозитар.
Т.е. касае се до съзнателно упражнен избор на длъжника да се освободи от собствено задължение, плащайки на втори
по ред заложен кредитор при публично обявени права, а не до „грешка“, още по –
малко до плащане на „чуждо“ задължение „по грешка“ – не е налице грешка на платеца относно дължимостта на
изпълнението, тъй като такова
безспорно се дължи, а кой е правоимащият кредитор, се установява при полагане
на дължимата грижа, която изключва извод за „грешка“.
Поради това този иск е неоснователен и ще се отхвърли,
като разноските по него остават за сметка на ищеца.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш
И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с БУЛСТАТ: *********
и адрес: гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов” №1, да заплати на МИДЕКС ЕООД,
ЕИК:********* обща сума в размер на 201 075.79 лева, от която 154 362.64 лева
(32690,64лв.+87310 лв.+34362лв.) - главница, представляваща задължения на
Община Пловдив към дружество „Инжстрой- инвест” АД във връзка със сключен между
тях договор №12 ДГ1111/26.09.2012г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки
на територията на гр.Пловдив, съобразно проведена обществена поръчка
№00267-2012-0031, които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Янко Бъчваров,
рег.№709 на КЧСИ по изпълнително дело № 195/2013г.; 9 969.74 лева - лихва върху
главницата от 32690,64 лв., дължима за периода от 01.12.2014г. до 01.12.2017.;
26 627.13 лева - лихва върху главницата от 87310 лв., дължима за периода от
01.12.2014г. до 01.12.2017г.; 10115,79 лева - лихва върху главницата от 34362
лв., дължима за периода от 08.01.2015г. до 01.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.12.2017г, до
окончателното плащане, както и сумата от 13 853.04
лв – разноски по делото.
В
тази част решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на
ответника: „Инжстрой – инвест“ АД ЕИК ********* и Н.Г.Е. ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Инжстрой – инвест АД ЕИК ********* да заплати на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Пловдив, площад „Стефан
Стамболов” № сумата, с която дружеството се е обогатило неоснователно в размер
на 67 052.64 лв., от които 32 690,64
лв., платени по банкова му сметка на 30.04.2014 г. и 34 362 лв., платени по
банковата му сметка на 08.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на обратния иск – 22.12.2017г, до окончателното
плащане, ведно със сумата от 3 132.11 лв. – разноски по делото по уважения обратен иск,
ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ОБЩИНА ПЛОВДИВ
изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по първоначалния иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Пловдив с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Пловдив, площад „Стефан Стамболов” № против Н.Г.Е., с ЕГН: ********** с адрес ***
обратен иск за връщане на сумата, която
Общината му е изплатила поради грешка и с която неоснователно го е обогатила, в размер на 87 310 лв., заплатени по банковата
сметка на депозитаря Р.В.Д. – Б. на 30.04.2014 г. в полза на Н.Е. в качеството
му на заложен кредитор.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: