РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1368/27.7.2020г.
гр.Пловдив, 27 . 07 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3723/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
З.Г.Г.,***,
представляван от адв.Ст.К. обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от 14.09.2019г., издадена от
Началник на 01 РУ към ОД МВР-Пловдив, П.Т., изразяваща се в забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години.
- В жалбата е заявено, че на Г. бил
съставен акт за обида на длъжностно лице, за което не се знае кое е, отправена
по време на мача между Ботев и ЦСКА. Оспорващото лице отрича да е посетило мача
– „Аз на този мач не успях да вляза, заради мой приятел“. Поискана е отмяна на
заповедта.
В ход по същество адв.К.
поддържа несъставомерност на деянието по см. на чл.21
т.8 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ/. На посоченото основание заповедта се счита за
незаконосъобразна. Заявено е искане за присъждане на направените съдебни
разноски.
- Ответникът – Началник на 01 РУ към
ОД МВР-Пловдив, П.Т., не изразява становище по жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в законоустановения 3 дн. срок по чл.30а ал.3 ЗООРПСМ
/заповедта е връчена на 14.09.2019г., удостоверено надлежно при условията на
отказ за получаването й, л.7; жалбата е с вх. номер в РС - Пловдив от 17.09.2019г.,
л.13/. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което
обжалването е осъществено при наличие на правен интерес - допустимо.
На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.32/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Оспорващото лице заяви доказателствено искане за допускане на свидетел при режим
на довеждане за установяване на заявени от адв.К.
обстоятелства в съдебно заседание от 25.06.2020г. /л.46/. Допуснатият свидетел
не бе осигурен поради липса на връзка между пълномощникът и жалбоподателят.
Други доказателствени искания не са поставени.
1.2. Ответникът бе задължен да
осигури присъствие в открито съдебно заседание – за изслушване в качеството на
свидетели на Е.Д. /актосъставител/ и Кр.А. /автор на докладна записка от 14.09.2019г./. По
отношение на Е.Д. е представено писмено уведомление /л.52/ за това, че лицето
ползва към 21.07.2020г. полагаем годишен отпуск. Относно Кр.А.
не са представени доказателства до ход по същество /на 22.07.2020г. е постъпило
писмено уведомление за това, че лицето е командировано в гр.София – неотносимо поради обявяване на делото за решаване в съдебно
заседание на 21.07.2020г./.
Приложената преписка съдържа : Докладна
записка от ст.инспектор Кр.А. – началник група „ООР“
при първо РУ – Пловдив, изх.№ УРИ 432р-15626 от 14.09.2019г., относно задържано
лице по време на футболна среща /л.5/ - в същата е отразено, че на
14.09.2019г., за периода от 14.00ч., съгл. утвърден план – разстановка
№ 2372р-15214/11.09.2019г. за охрана на футболна среща между отборите на ПФК
Ботев, Пловдив и ПФК ЦСКА, София, служителите от Първо РУ – Пловдив били
назначени за извършване на пропускателен режим на привържениците на ПФК Ботев,
на трибуна Юг. Около 17:45ч. на входа се явило лице от мъжки пол във видимо
нетрезво състояние, което водило със себе си малолетно момиче. Кр.А. и колегите му Е.Д. – инспектор и В.К. – мл.инспектор,
попитали лицето дали е употребило алкохол, тъй като лъхал на алкохол и „няма да
бъде допуснат да влезне на стадиона“. Същият заявил, че е употребил, „но това
според него няма никакво значение и нямаме право да не го допускаме“.
Длъжностните лица попитали мъжа дали ще даде алкохолна проба с дрегер алкотест, но той отказал,
защото бил употребил и ще отчете. „В този момент започна да отправя ругатни и неприлични
жестове, като ни наричаше „палячовци“, „смешници“,
„сега ще ви снимам с телефона колко сте жалки“ и „не ставате за нищо“, което
било извършено в присъствието на малолетното момиче, за което заявил, че му е
дъщеря. Поради тази причина, лицето, което установили, че е З. Г.Г., било отведено в първо РУ заедно с дъщеря му. След
доклад на дежурен районен прокурор било разпоредено
съставяне на АУАН по закона за опазване на обществения ред при провеждане на
спортни мероприятия /ЗООРПСМ/, на основание чл.21 т.8 от закона и задържане на
лицето за срок от 24 ч. В Първо РУ Г. продължил да се държи цинично и да
обижда, като заявил, че нямат право да го задържат и няма да пусне детето да си
тръгне. След телефонен разговор с майката, същата осигурила кръстницата на
детето, на която да бъде предадено, предвид, че е на работа и извън града. При
научаване на данните относно предаване на детето, Г. започнал да крещи и
заявил, че си тръгва, поради което се наложило да му поставят белезници.
„Същият непосредствено преди да бъде приведен в арестното
помещение 0 1 в районното управление демонстративно се съблече чисто гол и ни
заяви, че ……“ /неприемливи за цитиране
изрази/, както и че ще извика медии и ще стъжни
живота на контролните органи. При справка в ОДЧ се установило, че Г. е
криминално проявен по чл.14 НК, за което е имал ефективна присъда лишаване от
свобода и по чл.325 НК, както и е обявен
в ШИС по чл.34, като издирвано лице за участие в наказателно производство в
Република Унгария.; Акт № 7/14.09.2019г. за констатиране на противообществена
проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, съставен на основание
чл.26 ал.1 от закона, извършена в присъствието на свидетелите Кр.А. и В.К. /л.6/ : Вписано е, че на 14.09.2019г., около
17:45ч. в гр.Пловдив, в обособена спортна зона на спортен комплекс Ботев 1912,
намиращ се на ул.Воден № 2 в кв.Коматево, по време на
провеждане на футболна среща между отборите на ПФК Ботев Пловдив и ПФК ЦСКА София,
„като посетител на мероприятието“ извършва следното нарушение: „При опит да
влезне на започналата футболна среща, пред обособения вход за „Трибуна ЮГ“, е отправил ругатни и неприлични
жестове, видимо в нетрезво състояние, лъхащ на алкохол, като е казал на
полицейските служители, че са „палячовци“, „смешници“,
че „сега ще ги наснима с телефона колко са жалки“ и
че не стават за нищо, като горните са отправени към полицейските служители,
осъществяващи охраната на мероприятието, като същият отказва и да бъде изпробван
с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух – заявява, че е
употребил алкохол и затова няма да даде проба, с което виновно е нарушил чл.21
т.8 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия“.; справка ОДЧ относно лице – установен извършител на престъпление
/л.8-10/; НП № 7/14.09.2019г. /л.14/ за наложена глоба в размер на 1000лв. за
нарушение на чл.21 т.8 от ЗООРПСМ, изд. на основание чл.25 ал.1 с.з. /л.14/;
заповед за задържане на лице от 14.09.2019г. /л.15/ за срок от 24 часа, ведно с
протокол за обиск и декларация; справка за съдимост /л.18/ - с информация за
осъждания по НОХД № 135/2003г., НОХД № 723/2006г.; НОХД № 5556/2009г.; НОХД №
4473/2016г.
1.3. В обстоятелствената част от
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е
отразено, че началникът на 01 РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив, съгл. чл.30
ал.1 т.1 ЗООРПСМ, е взел предвид Акт № 7/14.09.2019г, съставен против Зл.Г.,
затова, че на 14.09.2019г., около 17:45ч. в гр.Пловдив, пред обособен вход за
трибуна Юг на спортен комплекс „Ботев“ 1912, намиращ се на ул.Воден № 2 в кв.Коматево, при опит да влезне на започналата футболна среща
от 9-ти кръг на Ефбет лига между отборите на ПФК Ботев
гр.Пловдив и ПФК ЦСКА гр.София, извършва следното нарушение : отправя ругатни и неприлични жестове, видимо
в нетрезво състояние, лъхащ на алкохол, които са особено вулгарни, изразяващи
се в отправени реплики към полицейските служители : „палячовци“, „смешници“, „сега ще ви наснимам с
телефона колко сте жалки“ и „не ставате за нищо“, с което виновно е нарушил чл.21
т.8 ЗООРПСМ, поради което му е наложена забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина за срок от две години.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.21 т.8 ЗООРПСМ, съгласно която норма : „Противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не
съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е
извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено
след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т.8 - отправянето на
ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено
вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа
или религиозна основа;”. Според чл.30 ал.1 т.1 ЗООРПСМ : „В срок не по-късно от
24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1
началникът на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него длъжностно
лице: 1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна
административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1
– 10;”.
2. Обжалваната заповед е издадена от Началник
на 01 РУ към ОД МВР-Пловдив, П.Т. – компетентен административен орган, правомощията
на който произтичат пряко от закона / чл.30 ал.1 т.1; чл.30а; чл.42 ЗООРПСП – „началникът
на районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението” /. Не е налице хипотеза на делегиране на правомощия или
заместване, авторство не е оспорено.
Заповедта е мотивирана от фактическа
и правна страна и съдържа данни за нарушение по чл.21 т.8 ЗООРПСМ, в която
хипотеза съответният началник на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него лице, издава НП и заповед за налагане на принудителна административна
мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат принудителни административни мерки /ПАМ/, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност
според чл. 2 т.1, 2 и 3 вр. с чл.30 ал.1 т.1, чл.30а
ал.3 и чл.41 ЗООРПСМ, следва да бъде прието, че принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване : 1. опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия; 2. предотвратяване, преустановяване,
разкриване и наказване на противообществени прояви; 3. установяване на
причините и условията за извършване на противообществени прояви. ПАМ се прилага
без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се регулира с режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за прилагане
на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната
административно-правна норма.
2.1. Акт № 7/14.09.2019г. за
констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите
на ЗООРПСМ, съставен на основание чл.26 ал.1 от закона, за констатирана
противообществена проява, извършена в присъствието на свидетелите Кр.А. и В.К., е съставен от длъжностно лице – полицейски
инспектор в група ТП, сектор Охранителна полиция при Първо РУ Пловдив към ОД МВР
– Пловдив /орган на МВР с полицейски правомощия по см. на чл.26 ал.1 от
закона/. Актът е съставен в срока по чл.26 ал.2 ЗООРПСМ и е налице докладна
записка от дата на извършване на нарушението, която дата е дата на съставяне на
акта – 14.09.2019г.
ЗООРПСМ не е придал доказателствена сила на акта, поради което фактическата
установеност в същия подлежи на доказване от административния орган. Извън
това, в доказателствена тежест на жалбоподателя е да
опровергае фактическите основания за издаване на оспорената заповед, която е
индивидуален административен акт, издаден при условията и предпоставките на
АПК. Съобрази се, че актът по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК е официален
удостоверителен документ с формална доказателствена
сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена
сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество.
Приложените към преписката докладна
записка и заповед за задържане потвърждават фактическите основания за издаване
на заповедта. Докладната записка е съставена от длъжностно лице, отразено в
акта като свидетел при съставянето му, като Кр.А. е
присъствал по време на осъществяване на нарушението.
Отразените в АУАН и в заповедта
ругатни и неприлични изрази, вкл. състоянието, в което са изречени, според
съдебния състав попадат в обхвата на чл.21 т.8 ЗООРПСМ. Същите правилно са
квалифицирани като „особено вулгарни“ според значението на думата „вулгарен“
/груб, непристоен, циничен/, тъй като са отправени спрямо полицейски органи,
осъществяващи служебни задължения, на публично място в присъствие на множество
хора, в момент на нетрезво състояние и в ситуация, в която оспорващото лице не
е било предизвикано от страна на контролните органи. В случая отсъстват
предпоставки, според които да е бил налице умишлено провокиран гняв, в резултат
на което да са отправени обидите, неприличните изрази и ругатните.
Интензивността им е в достатъчна степен висока, тъй като изразяват и градация
на вулгарност, вкл. поведението на оспорващото лице не се е променило при
отвеждането му в Първо РУ Пловдив, а напротив – увеличен е интензитетът на
непристойните прояви, като отправените ругатни не са цитирани в съдебния акт
поради изключителната им грубост и цинизъм. Тоест, изречените ругатни и
неприлични изрази не са инцидентна проява, а представляват мотивирано поведение
– в случая, цинично и непристойно. Посочените фактори квалифицират ругатните и
неприличните изрази като особено вулгарни.
2.2. Във вр.
с фактическата обоснованост на заповедта : Заповедта за прилагане на
предвидената от закона ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК. Принудителната административна мярка се налага с
оглед обективно извършване на нарушение. АУАН и актът е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК –
цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното обаче не означава,
че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт.
Обстоятелствената част от заповедта
съдържа конкретни и ясни данни за дата, час, място, индивидуализация на
поведението на лицето, проявено при опит да влезне на започналата футболна
среща от 9-ти кръг на Ефбет лига между отборите на
ПФК Ботев гр.Пловдив и ПФК ЦСКА гр.София, спрямо полицейски служители. Същите
са посочени в докладната записка – част от административната преписка и
отразени в АУАН. Описаните наименования на устните изявления на Г. попадат без
съмнение в обхвата на ругатни, неприлични жестове и реплики, които са особено
вулгарни – по см. на чл.21 т.8 ЗООРПСМ. Интензитетът на въздействие на
употребените неприлични изрази в конкретния случай е засилен предвид
обстоятелството – с Г. е била и малолетната му дъщеря. Възможността поведението
да е инцидентна проява е отречена и посредством данните от справката за
съдимост. Следователно, проявата правилно е квалифицирана като
противообществена по дефиницията на чл.21 ЗООПСМ и няма спор относно
извършването й „в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във
връзка със спортното мероприятие” /§1 т.1 и т.2 ДР на закона – „спортен обект”,
„спортна зона”/.
2.3. От значение за разрешаване на
спора е непреодоляната фактическа установеност, въз основа на която е издадена
ПАМ. Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически
основания с приоритет на второпосочените. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на разпореждането. Данните по делото не водят да извод в тази насока, тъй като
фактическите основания за издаването на акта не са опровергани.
Съобрази се, че съгл. чл. 42 ЗООРПСМ : „Принудителната административна
мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното
управление на МВР по местоизвършване на нарушението
или оправомощено от него длъжностно лице в случаите
по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния районен съд в
случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по глава четвърта,
раздел II.”. Тоест, отделно е регламентирана възможност за издаване на ПАМ – на
самостоятелно правно основание, макар с препратка към чл.30 ал.1 т.1 от закона.
В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност
за виновно неизпълнение на административноправни
задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид
държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.
Образецът на НП съдържа и наименование заповед за прилагане на ПАМ – в скоби, но
не наименованието, а съдържанието и последиците са приоритетни за квалификация
на акта.
Срокът на принудителното ограничение в
случая е обоснован с фактическата установеност. Максималният срок от две години
/чл.25 ал.1 ЗООРПСМ/ съответства на поведението на лицето, осъществяващо
противообществена проява спрямо длъжностни лица в състояние на употреба на
алкохол /признат от жалбоподателя факт/ и в присъствие на малолетната му
дъщеря. В този см. мярката е съразмерна и съобразена с целта на закона.
Отбелязва се, че съдът не може да намали срока, за който е наложена ПАМ,
доколкото определянето на срока е от компетентността на административния орган.
Съдът проверява законосъобразно ли е определен срокът за налагане на ПАМ,
съобразно изложените в заповедта съображения и съдържанието на материалите по
преписката, респективно приетите по делото доказателства.
Жалбата се приема за неоснователна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК , съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на З.Г.Г.,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 14.09.2019г., издадена от Началник на 01 РУ към ОД
МВР-Пловдив.
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен съдия :