№ 174
гр. Троян, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20234340100233 по описа за 2023 година
за да се произнесе - съобрази:
Настоящето дело е образувано по предявена искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, представлявано от Ч.К.С. –
Изпълнителен директор, против Р. П. Б., с постоянен и настоящ адрес в гр.
Троян, Ловешка област, за сумата 222,54 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г. вкл.
за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „О.П.“, бл. 3, вх. В, ап.
46, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023 г. /датата на подаване на
заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането, сумата
18,26 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до
07.12.2021г., и съответно разноските по заповедното производство 25,00 лева
- държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, по реда на
чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ТРС е образувано ч. гр. д. №
113/2023 г. по подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е издал
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Ответника по настоящето
дело Р. Б. е депозирала възражение в срок, поради което била предявена и
настоящата искова молба.
Твърди се, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при общи условия, действали за процесния период. Излага се, че с
влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката е
действала Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС
/сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи
1
условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени
от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на ал. 2 - топлопреносното предприятие задължително
публикува общите условия най-малко в един местен и един централен
всекидневник, а съгласно разпоредбата на ал. 3 - в срок от 30 дни, след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях
имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да
предложат различни условия.
Твърди се, че от страна на ответницата не е декларирано несъгласие с
публикуваните общи условия, както и липсват доказателства за предложени
от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между
страните. Излага се, че клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него, което е
видно от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от сега действащия Закон за
енергетиката - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
С настоящата искова молба се иска от съда да признае за установено в
отношенията между страните, че Р. Б. дължи процесната сума В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е представила писмен отговор, към
който е приложено преводно нареждан от 12.05.2023 г. Б. твърди, че е
заплатила изцяло процесното вземане и моли делото да бъде прекратено.
Съда е уведомил ищеца за представения платежен документ и същия е
изразил становище от 02.06.2023 г., с което признава, че задължението,
предмет на заповедното производство, е изцяло заплатено, но разноските по
заповедното производство в размер на 75,00 лева и разноските по исковото
производство в размер на 125,00 лева, остават незаплатени.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител,
представено е писмено становище, с което се претендират съдебно-
деловодните разноски по двете производства. Представен е и списък по чл. 80
от ГПК. Ответницата се представлява в процеса от
пълномощника си адв. В. А. от ЛАК, който твърди, че ответницата не дължи
заплащане на разноските.
С оглед на представените доказателства и становищата на страните,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В РС – гр. Троян е образувано ч. гр. д. № 113/2023 г. по подадено
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор, против Р. П.
Б., с постоянен и настоящ адрес в гр. Троян, Ловешка област. Съдът е издал
заповед, с която е разпоредено Б. да заплати на ищцовото дружество следните
суми: сумата 222,54 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г. вкл. за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „О.П.“, бл. 3, вх. В, ап. 46, ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението
2
в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането, сумата 18,26 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 07.12.2021 г., и
съответно разноските по заповедното производство 25,00 лева - държавна
такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Б. е депозирала възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 113/2023 г. по
описа на PC –гр. Троян. Съда е указал на заявителя "Топлофикация - Перник"
АД, че следва да предяви установителен иск за доказване на претендираното
вземане по чл. 422 от ГПК, което е сторено в настоящето производство.
Установи се, че процесната сума от 222,54 лева, представлява 1/6 ид. ч .
от общата главница в размер на 1335,24 лева за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2021 г. включително, а законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 18,26 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от общата законна лихва за
забава в размер на 109,56 лева за периода от 09.07.2020 г. до 07.12.2021 г.
Не се оспорва, че е налице облигационна връзка между страните,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен
начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за
процесния период.
Ищецът основава вземането си на именно на съществували между
страните договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия.
Приложено е и ч. гр. д. № 113/2023 г. на ТРС, образувано по
постъпило на 01.02.2023 г. заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена
Заповед на 21.02.2023 г. на ТРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на заявителя, за посочените горе суми.
След издаването на посочената заповед е депозирано възражение
от Р. Б., по повод на което е инициирано и настоящото
производство.
Видно от приложеното към отговора на Б. платежно нареждане, се
установява, че същата е заплатила изцяло задължението си към ищеца в
настоящето производство и този факт не се оспорва от страните.
По делото е постъпила молба от 05.06.2023 г. от „Топлофикация-
Перник” АД, чрез юрисконсулт А. С., в която се признава плащането на
задължението за главница и лихва, но се твърди, че остават непогасени
сторените от ищцовото дружество разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство. Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: По
допустимостта: Предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК се обуславя от
посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 от ГПК правопораждащи
факти. Съгласно трайната съдебна практика, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. От приетите по делото и
неоспорени доказателства се установява, че между страните по делото са
съществували валидни договорни отношения по повод доставка на топлинна
енергия за посочения период, за топлофициран имот, находящ се в гр.
Перник, съгласно сключен Договор между „Топлофикация- Перник” АД и Р.
3
П. Б., по силата на публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Перник” ЕАД на
потребители в гр. Перник
Извършеното в хода на производството плащане от страна на
ответника, ценено при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК и в съответствие с
указанията дадени в т. 9 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ГК, обосновава извод,
че установителният иск за сумата 222,54 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г. вкл.
за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „О.П.“, бл. 3, вх. В, ап.
46, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023 г. /датата на подаване на
заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането и
сумата 18,26 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020 г.
до 07.12.2021 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 113/2023 г. на ТРС, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
Спорът в настоящето производство е за дължимостта на съдебно -
делодовните раноски. Отговорността на страните за разноски по чл. 78 от
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора, поради което в
разпоредбата на чл. 81 от ГПК е предвидено, че с оглед изхода на спора съдът
се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Решението в този смисъл обаче е предпоставено от изхода на делото.
Обусловено е и от кумулативното наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2
от ГПК- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска, (каквото безспорно е извършеното плащане в
случая), като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също
има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
В случая определящ е факта, че Б. е заплатила своето
задължение след завеждане на исковото производство по реда на чл. 422 от
ГПК.
От приложеното заповедно производство се установява, че Б. е
получила заповедта за изпълнение на 27.02.2023 г. лично и от този момент за
нея е започнал да тече двуседмичния срок по чл. 412, т. 7 от ГПК, да изпълни
доброволно, в случай, че не оспорва дължимостта.
В срока за доброволно изпълнение – на 21.03.2023 г. длъжникът е
упражнил правото да възрази срещу дължимостта на сумите по заповедта –
подал е възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК.
С оглед на излженото следва да се приеме, че ответника Б. е оспорила
иска и с това е станала причина за завеждане на делото.
Същата не е погасила изцяло дълга си преди процеса и по тази причина
е станала повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 от
ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски.
4
Поради това в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски както в настоящото производство, така и в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез заплащане предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор против Р. П.
Б., с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, Ловешка област, ул. „Л.К.“ № 33,
вх. А, ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между
страните, че съществува вземане на ищеца против ответника за сумата в
размер на 222,54 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г. вкл. за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „О.П.“, бл. 3, вх. В, ап. 46, ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението
в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането и сумата 18,26 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 07.12.2021 г.
ОСЪЖДА Р. П. Б., с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, Ловешка
област, ул. „Л.К.“ № 33, вх. А, ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник 2303, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от Ч.К.С. –
Изпълнителен директор, сумата в размер на 125,00 лв. – деловодни разноски
за исковото производство, от които 25,00 - двадесет и пет лева внесена
държавна такса и 100,00 – сто лева юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските, сторени в заповедното производство в общ размер на 75,00 -
седемдесет и пет лева, от които сумата 25,00 - двадесет и пет лева - разноски
за държавна такса и сумата 50,00 - петдесет лева - юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5