РЕШЕНИЕ
№ 14310
гр. София, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110123550 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[********] срещу Д. И. К. и И. Д. К. за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 72754/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственици на
процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на ищцовото дружество по
смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [********] на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани
фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата
1
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [********], което дружество след края на отчетния период изготвя
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното,
ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като последните подали
възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: 1/ Д. И. К. - сумата от 1050,78 лева,
представляваща 4/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[********], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 210,02 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г.; сумата от 23,50 лева, представляваща
4/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 5,28
лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.; 2/ И. Д. К. - сумата от 529,39
лева, представляваща 2/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [********], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 105,01 лева, представляваща 2/6 части от обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г.; сумата от 11,75 лева, представляваща
2/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 2,64
лева, представляваща 2/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответниците оспорват
2
претендираните суми. Твърдят, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. претендираните от ищеца суми са платени
изцяло. Правят възражение за изтекла погасителна давност за периода от 01.05.2018 г.
до 20.12.2018 г. Излага се доводи, че по делото няма данни ищецът да е издавал
фактури за всеки един от ответниците за консумираната от тях топлинна енергия, а
отделно от това – че по отношение на услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за заплащане от потребителя. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените
по производството разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [********]изразява становище, че
е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 380311 в съответствие с действащите през
процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия
период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 72754/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници –
настоящи ответници да заплатят разделно на дружеството сумите, както следва: сумата
от общо 1576,17 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес:
[********], аб.№[********], ведно със законна лихва върху главницата, считано от
20.12.2021г. до изплащане на вземането, сумата от общо 315,03 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 29.11.2021 г., сумата от общо 35,26 лева, представляваща главница за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 7,92 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от
31.12.2018г. до 29.11.2021 г., както и държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 07.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 72754/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са постъпили възражения срещу
длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 642, том I , рег.№ 872, дело № 639/2013 г. по описа на [********],
3
нотариус с район на действие СРС е, че Д. И. К. е закупил процесния недвижим имот.
От приложеното по делото удостоверение за наследници може да се обоснове извод, че
имотът е придобит от този ответник, по време на брака му с Мая Георгиева Костова,
починала на 05.12.2014 г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
117, том I, рег.№ 1331, дело № 107/2017 г. по описа на Стойка Пашова, нотариус с
район на действие СРС е, че Д. И. К. е дарил на сина си И. Д. К. 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, а Георги Д. К. е дарил на брат си И. Д. К. своите 1/6 части от имота.
Видно още от обективираното в нотариалния акт е, че дарителят Д. И. К. е запазил
правото да ползва неговата част от имота безвъзмездно, до края на живота си.
От приложеното по делото разрешение за ползване, издадено на 19.01.2004 г. от
РДНСК се установява, че е издадено разрешение за ползването на строеж
„Топлопровод и абонатни станции“ в процесната жилищна сграда, в която се намира и
имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни
собственици, както и договор от 09.04.2003 г. сключен в изпълнение на взетото
решение.
По делото е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия
период. Видно от договора е, че същият е сключен за срок от една година.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото са приложени платежни нареждания за извършени преводи в полза на
ищцовото дружество – на 04.12.2019 г. и на 05.11.2020 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че
потреблението на ТЕ за отопление е по отчет на апартаментен /индивидуален/
топломер, от сградна инсталация – при отопляем обем 234 куб.м. и по отчет на два
водомера за топла вода. Вещото лице е посочило, че срещу извършените отчети не са
подавани възражения. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение на ТЕ и
начислените суми са в съответствие с нормативната уредба, а топломерът, монтиран в
4
АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е посочило, че
са издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна
енергия, с които са сторнирани прогнозните задължения по фактурите. За исковия
период са издадени две общи фактури за реално консумирана ТЕ. Съгласно
заключението, начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в
общ размер на 1611,43 лева, в т.ч. 35,26 лева за дялово разпределение, а лихвата за
забава е в общ размер на 322,95 лева, в т.ч. 7,92 лева върху главницата за дялово
разпределение.
По делото е допуснато заключение на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след извършена повторна проверка в счетоводството
на ищеца, да посочи дали сумите по представените към писмения отговор платежни
нареждания, са приспадани от ищеца от дължимите суми. Видно от заключението е, че
платените суми са приспаднати от издадените общи фактури, описани в
първоначалното заключение, поради което и не са налице основания за промяна на
посочените вече размери за главница и обезщетение за забава.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необхоД. изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необхоД. да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
5
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в
редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя
като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответниците и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необхоД. сключването на писмен договор или изрично
приемане на общите условия.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че
дарителят – настоящ ответник Д. И. К. си е запазил вещно право на ползване върху
дарените 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. С оглед предходното следва да се
приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква
между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на
вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и
съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва
собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия по
отношение на процесните идеални части. Това е така, тъй като ползвателят е носител
на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.
Видно от същия договор за дарение е, че ответникът И. Д. К. се легитимира като
собственик на целия процесен недвижим имот, като по отношение на останалите 2/6
ид.ч., върху които не е учредил вещно право на ползване, е и клиент на дружеството-
ищец, т.е. по силата на горепосочените правни норми между тях също е съществувало
валидно облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия,
без да е било необхоД. сключването на писмен договор или изрично приемане на
общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата по
отношение на посочените 2/6 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
6
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са
се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения
за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за сградна
инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба, съдът
приема, че ответниците дължат начислените суми.
От заключението на първоначалната и последващата съдебно-счетоводни
експертиза се установява, че платените от ответниците суми са приспаднати от общо
дължимите - претендирани в настоящото производство. Съдът приема заключенията
на вещото лице за обективно и компетентно дадени, поради което ги кредитира изцяло.
Неоснователни съдът намира изложените в писмената защита от процесуалния
представител на ответника Д. К. твърдения за нарушение на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. и Директива 2012/27/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. Директивата 2006/32/ЕО е
отменена, като освен това директивата няма пряко действие след като е транспонирана
в българското право в срока, указан в нея. Това е станало чрез Закона за
енергетиката. Според § 1а от ДР на ЗЕ този закон въвежда изискванията на Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012
7
г.), Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г.
относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и
инфраструктурните инвестиции, Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ, L 211/55 от 14 август 2009
г.) и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета
относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива
2003/55/ЕО (ОВ, L 211/94 от 14 август 2009 г.).
С оглед изводите за основателност на предявените искове следва да бъде
разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна давност по
отношение на част от претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 20.12.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
20.12.2018 г. Ето защо и съобразявайки заключението на първоначалната ССчЕ, в
което вещото лице е описало издаваните през процесния период фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия, съдът приема, че погасени по давност са всички вземания
по фактури за ТЕ, издадени през периода от 31.05.2018 г. до 31.10.2018 г. вкл., на
стойност 217,14 лева. Това е така, тъй като независимо от обстоятелството, че
ответникът е издал обща фактура № ********* на 31.07.2019 г., в която са включени
издадените прогнозни фактури през процесния период, то от нейното издаване на
започва да тече нова давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна
енергия срещу ответника Д. К. следва да бъде уважена за сумата от 906,02 /1050,78 лв.-
144,76 лв. /4/6 части от погасената по давност сума от общо 217,14 лева/, като за
разликата до пълния предявен размер от 1050,78 лева този иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
При гореизложените съображения претенцията на ищеца за главница за
доставена топлинна енергия срещу ответника И. К. следва да бъде уважена за сумата
от 457,01 /529,39 лв.- 72,38 лв. /2/6 части от погасената по давност сума от общо 217,14
лева/, като за разликата до пълния предявен размер от 529,39 лева този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата се дължи законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
8
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото първоначална съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено е,
че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 315,03
лева. В случая разпоредбата на чл.119 ЗЗД не е приложима, тъй като върху сумите по
фактурите за прогнозно начислена ТЕ не е начислявана лихва. Видно от заключението
е, че лихва е начислена, считано от 15.09.2019 г., т.е. 45 дни след издаването на първата
обща фактура на 31.07.2019 г.
Предвид гореизложеното, предявените против двамата ответници акцесорни
искови претенции за обезщетение за забава върху главниците за доставена топлинна
енергия, следва да бъдат уважени в претендираните размери.
Настоящият съд намира за неоснователни претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
35,26 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
9
списък на разноските по чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за
държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства. С
оглед предходното, всеки от ответниците следва да понесе разноски съразмерно на
уважената част от предявените срещу него искове и в съответствие с припадащата му
се част. При това положение ответникът Д. К. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 554,63 лева, а ответникът И.
К. – сумата от 364,20 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото е представен списък на
разноските единствено от процесуалния представител на ответника Д. К., с който се
претендират разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА. Видно от данните по делото е, че този ответник действително е
направил разноски за експертиза в размер на 170,00 лева. Съгласно чл.38, ал.2, изр.2-ро
ЗА определянето на адвокатското възнаграждение е изцяло в правомощията на съда,
който не е обвързан от сочения от адвоката размер. С оглед предходното, като взе
предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в две
открити съдебни заседания, съдът определя на процесуалния представител на
ответника Д. К. – адв.Славчева, възнаграждение по производството в размер на 430,00
лева. Съразмерно на отхвърлената част от предявените против този ответник искове,
ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за експертиза в
размер на 22,88 лева, а на адв.Славчева – сумата от 57,87 лева.
От данните по делото се установява, че ответникът И. К. не е направил разноски
в производството, като процесуалния му представител претендира възнаграждение на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА. В конкретния случай по делото не е приложен
договор за правна защита и съдействие, а единствено пълномощно, но съдебната
практика е категорична, че липсата на договор за правна помощ и уговорена в него
безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2
ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от
съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на адв.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като съразмерно на отхвърлената
част от предявените срещу ответника И. К. искове, ищецът следва да заплати на
процесуалния му представител сумата от 53,50 лева.
10
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът Д. К. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 51,17 лева, а ответникът И. К. – сумата от 25,62 лева.
В заповедното производство няма данни за направени от длъжника – настоящ
ответник Д. К. разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Видно от приложеното по делото пълномощно е, че длъжникът-настоящ
ответник И. К. е представляван при условията на чл.38, ал.1 ЗА. Ето защо и на
основание чл.38, ал.2 ГПК, вр.чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на адв.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като съразмерно на отхвърлената
част от предявените срещу ответника И. К. искове, ищецът следва да заплати на
процесуалния му представител сумата от 53,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [********], със седалище и адрес на управление: [********] срещу Д. И. К., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 906,02 лева, представляваща 4/6
части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
20.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [********], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 210,02 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за сумата над
906,02 лева до пълния предявен размер от 1050,78 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
19.12.2018 г. вкл., както и предявените искове за сумата от 23,50 лева, представляваща
4/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от 5,28
лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [********] със седалище и адрес на управление: [********] срещу И. Д. К., ЕГН
11
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 457,01 лева, представляваща 2/6
части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [********], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 105,01 лева, представляваща 2/6 части от обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за сумата над
457,01 лева до пълния предявен размер от 529,39 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
19.12.2018 г. вкл., както и предявените искове за сумата от 11,75 лева, представляваща
2/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от 2,64
лева, представляваща 2/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. И. К., ЕГН ********** да заплати на
[********], със седалище и адрес на управление: [********], сумата от 554,63 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 51,17 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 72754/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Д. К., ЕГН ********** да заплати на
[********], със седалище и адрес на управление: [********], сумата от 364,20 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 25,62 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 72754/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [********], със седалище и адрес на
управление: [********] да заплати на Д. И. К., ЕГН **********, сумата от 22,88 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА [********], със седалище и адрес на управление: [********] да заплати
на адвокат [********], член на Адвокатска колегия – гр.София, л.№ [********], на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата от 57,87 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника Д.
И. К. по производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА[********], със седалище и адрес на управление: [********] да заплати
на адвокат Д. И. К., член на Адвокатска колегия – гр.София, със служебен адрес:
[********], партер, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата от 53,50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
12
съдействие на ответника И. Д. К. по исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата от 53,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника И.
Д. К. в производство по ч.гр.дело № 72754/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [********], със седалище и
адрес на управление: [********], помагач на страната на ищеца [********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13