РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Цветан И. Цветков
Членове:Петко И. Минев
Веселина Т. Семкова
Секретар:Пенка Н. Стоянова
Прокурор:Георги Пенев
като разгледа докладваното от Цветан И. Цветков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20205300601732 по описа за 2020 година
С присъда № 98 от 26.05.2020г., постановена по НОХД № 3427/19г., Районен съд –
Пловдив е признал подсъдимия П. М. П. за виновен в това, че на ***г. в гр. П., в съучастие
като извършител с А. У. О. Д. ЕГН *** и С.Х. С.ЕГН ***като извършители, е отнел чужда
движима вещ – 1бр. златен ланец 14 карата с тегло 8.64 грама на стойност 561.60 лева от
владението на Д. К. И. от гр. С. с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил
за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК го
е осъдил на 3 години лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното му
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НК съдът е приспаднал от наказанието на
подсъдимия П. времето на задържането му по ЗМВР от 24 часа, сторено на дата ***г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия П. и осъдените по
споразумение за решаване на делото А. Д. и С.С. да заплатят солидарно по сметка на ОД на
МВР-Пловдив сумата от 50 лева, а по сметка на ПРС сумата от 20 лева, представляващи
направени по делото разноски.
1
С присъдата си съдът е взел отношение и по веществените доказателства по делото,
като е постановил 1 бр. златен ланец /на две половини/ да бъдат върнати на пострадалата Д.
К.И., а 2бр.СД-видеозаписи от камери и 1бр.СД-справка от мобилен оператор, да следват
делото.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия П. като неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Самостоятелно и чрез защитника си моли за отмяна на
присъдата, а самият той да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, излагайки доводи в тази връзка във въззивната жалба, допълнението към нея и в
съдебното заседание пред второинстационния съд.
Във въззивното производство представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
счита жалбата на подсъдимия П. за неоснователна, а обжалвания съдебен акт като правилен
моли да бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на
обжалваната присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и
съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намери и прие за установено следното: От
фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на ***г. вечерта подс. С.С. и св. С.
С. били на сватба в ресторант в гр.П.. Двамата си тръгнали от събитието след полунощ, вече
на ****.г., като се насочили към Централна гара в гр.П., тъй като и двамата живеели в
квартал „К. П.. Тъй като С.бил пушач, но нямал цигари в себе си и когато двамата със св. С.
стигнали до подлеза на Централна гара, подс. С.видял непознатите за него свидетели Д.И. и
Д. М., които били седнали до намиращото се в близост казино, където пушили и
разговаряли. Подсъдимият С. се приближил към свидетелите И.и М. и поискал цигара, като
му направило впечатление, че св. И.има на врата си масивен златен синджир. Златния ланец
който носела на врата си св. И. бил от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 8.64 грама. На
няколко метра от подс. С. стоял св. С.и го чакал. Св. М.дал цигара на подс. С., след което
последният се върнал до св. С. и двамата продължили през подлеза по пътя си към квартал
„К. П.“ в гр. П.. Малко след това, подс. С. и св. С. се разделили, като св. С.се прибрал в дома
си, а подс. С. продължил да върви по пътя си. Вървейки, подс. С. се срещнал с подс. А. Д. и
подс. П. П., с които се познавали тъй като живеели в един квартал и били футболни фенове
като привърженици на един и същ отбор. Подс. Д.и подс. П.се познавали отдавна и били в
близки приятелски отношения, като отношенията на двамата с подс. С. били не толкова
близки. В главата на подс. С. била се заформила идея да отнеме златния ланец от
пострадалата И. Когато срещнал своите познати – подс. Д. и подс. П., подс. С. им разказал
че има идея тримата да извършат грабеж на златния ланец на св. И.която видял малко преди
това в близост до Централна гара. За да ги мотивира, подс. С.им казал „Сега елате с мен да
ви видя колко сте хулигани“. Той им разказал че момичето, което носело на врата си златен
синджир било седнало с някакво момче, в близост до казиното на Централна гара. За да бъде
успешен планът им и за да елиминират всяка съпротива, подс. С. им предложил да отидат до
дома му от където да си вземе горнище, защото му било студено, както и спрей и точилка
2
които да използват при грабежа. Подсъдимите Д. и П.се съгласили и в изпълнение на това
свое решение, тримата се насочили към дома на подс.С., от където последният взел
анцунгово горнище, спрей и дървена точилка. Уговорили се да се приближат до свидетелите
И. и М., св. С. да поиска цигара, след което подс. Д.да ги удря с точилката, за да сломи
съпротивата им, в същото време подс.П. да пръска със спрея в очите на св. И. и св. М. а
подс.С. със сила да издърпа златния синджир от врата на св. И., след което да избягат.
Планът на тримата подсъдими бил след като придобият чрез сила златния накит да го
продадат в заложна къща в близост до мястото на грабежа и така да се сдобият с пари. В
изпълнение на замисленото тримата се насочили към Централна гара в гр. П., като отишли
до мястото, където все още били св. И. и св. М.. Преди да стигнат до тях, подс. Д., който бил
облечен със син суитчър с голям джоб отпред, го свалил и го дал на подс. П. да го облече за
да може да скрие спрея в предния джоб на дрехата. Подс. Д. носел дървената точилка с
която трябвало да удря момчето и момичето. Когато се доближили до свидетелката И.видели
че тя била седнала, а до нея седял св. М.. Тримата подсъдими се доближили до тях, като
подс. Д. прикривал точилката зад гърба си, а подс. П.бил в средата между подс. С.и подс.
Д.за да му бъде удобно да напръска и двамата свидетели с лютив спрей в очите и да сломи
съпротивата им като улесни задачата на подс. С.да издърпа чрез сила златния ланец от врата
на св. И.. В съответствие с уговореното, подс. С. поискал цигара в резултат на което св.
М.започнал да търси кутията си с цигари, а св. И. казала, че тя ще даде от нейните. В
изпълнение на предварителните договорености между подсъдимите, докато св. М.и с И.се
разправяли кой да даде цигара на момчето, подс. Д. ударил с точилката св. М., подс. П. се
включил, като пръскал със спрей в лицата на двамата свидетели, а подс.С. възползвайки се
от уплахата на св. И.и въздействието на спрея върху нея и ударите нанесени върху св. М.,
издърпал силно с ръка синджира от шията на св.И., в резултат на което същият се скъсал, а
пострадалата паднала на земята. Част от синджира паднал в близост до пострадалата И.,
което останало незабелязано от тримата подсъдими и пострадалата. Веднага след стореното,
и преди св. И. и св. М.да могат да реагират, тримата подсъдими избягали в посока към бул.
„Руски“.
В това време, в близост до случилото се, до съседния денонощен магазин се намирал
св. А. М., приятел на св. И. и св. М.. Св. М. чул писък зад гърба си, обърнал се и видял св.
И.на земята, а до нея приятеля й – св. М., който търкал очите си които го болели от
въздействието на напръскания от подс. П. спрей. Свидетелят М. видял че трима непознати за
него младежи се отдалечавали, тичайки по булеварда. Той веднага отишъл до св. И. която
плачейки му казала, че й го няма златния синджир и се насочила към казиното, за да измие
очите си, тъй като я болели и не можела да ги отвори също в резултат на напръскания в
очите спрей от подс. П.. На входа на казино „К.“ помолила *** - св. И. Г., да влезе в
тоалетната, за да се измие и получила разрешение. През това време св. М. включил
фенерчето на телефона си и започнал да търси синджира на св. И. около мястото, на което
същата стояла преди това. В близост до дърво, на тротоара, намерил парче от златния
синджир на св. И., което веднага разпознал като част от нейния синджир, тъй като го бил
3
виждал преди това многократно на врата на св. И.. След завръщането й на място, св. М.
предал на св.И. намереното от него парче от златен ланец, като св. И. потвърдила, че това е
част от нейния синджир, но липсвала останалата част от него, където е разположен и
механизмът за закопчаване.
През това време тримата подсъдими, след като успели да се отдалечат от св. И. и св.
М.на безопасно разстояние, в изпълнение на решението им да продадат отнетата чрез сила
вещ и по този начин да се сдобият с пари, посетили заложна къща „К.***“ ЕООД, находяща
се в гр.П., на бул. „Р. № *** По това време на работа бил св. М. В.. В заложната къща влезли
подс. С. и подс. Д., а подс. П.останал отпред. Първоначално двамата подсъдими решили
подс. Д.да заложи златния синджир, но тъй като нямал лична карта св. В. не приел той да
извърши залога защото не могъл да удостовери самоличността му. Поради това подс. С.
предоставил личната си карта и заложил златния синджир на св. И., за което получил сумата
от 120 лв. от св. В.. Бил изготвен заложен билет № ***/***г., като заложената вещ била
отразена като 1бр. дамска гривна. Свидетелят В. я описал по този начин, тъй като част от
златния синджир, след извършеното престъпление, паднал на земята в близост до
пострадалата и в резултат в ръката на подс. С.останало парче от него, което било възприето
от св. В. именно като златна гривна.
След извършения грабеж, в близост до мястото на извършеното престъпление
преминал патрулен екип от 02 РУ при ОДМВР Пловдив, в който участвал св. Х. Д..
Полицейските служители видели св. М., който тичал. Те решили да му извършат проверка.
Така от него разбрали че три момчета били извършили грабеж на златен синджир от
неговата приятелка – св. И., както и това че били ударили св. М. и били напръскали него и
приятелката му със спрей в очите. Свидетелят М.разказал, че част от златния синджир бил
намерен в последствие, в близост до мястото на грабежа.Така св. Д. установил какво се било
случило и разбрал каква била ограбената от св. И. вещ. Поради изложеното той извършил
проверка на заложните къщи които били в близост до мястото на което бил извършен
грабеж. Така в заложна къща „К.***“ ЕООД, която се намирала на бул. „Р.“ в гр. П.
разговарял със св. В., от който разбрал че действително, малко преди това, същата вечер в
заложната къща била заложена златна вещ от подс. С.. Св. Д.установил че визуално парчето
от златен ланец заложено от св. С. в заложната къща било идентично с парчето златен ланец
намерено от св. М. и върнато на св. И..
В последствие в хода на воденото досъдебно производство, св. И. предала парчето
от своя синджир със дължина 38 см., което било намерено от нейния приятел – св. М., с
протокол за доброволно предаване за нуждите на воденото разследване на 23.08.2018г.
С протокол за доброволно предаване от 19.08.2018г. св.М.В.предал за нуждите на
разследването заложената от подсъдимите вещ, а именно – синджир от жълт метал със
закопчалка, халката на която била отворена.
В хода на досъдебното производство на така приобщените веществени
4
доказателства – части от златен синджир собственост на св. И., предадени с протоколи за
доброволно предаване от нея и от св. В. – работещ в заложната къща, бил извършен оглед,
като същите били претеглени на везна и било установено, че общото им тегло е 8.64
грама.При извършения оглед било установено че двете части били идентични и
представлявали част от един и същ златен накит.
С протокол за доброволно предаване по делото е бил приобщен като веществено
доказателство СД, съдържащ запис от външна охранителна камера, снимаща и записваща
тротоар на ул. „И.В.“ № *** и част от пътното платно на бул. „В. А.“, до колелото на
Централна гара, за времето след 02.00ч. на ***г. което е в непосредствена близост до
мястото на което бил извършен грабежа.
С протокол за доброволно предаване по делото е бил приобщен като веществено
доказателство СД, съдържащ запис от охранителни камери от заложна къща „К.**** в гр. П.
на бул. „Р.“ № *** за ***г., както и разпечатка на заложен билет № *** изаден на подс. С.
Съдът е приел и заключението по назначената стоковооценъчна експертиза, сочеща
стойността на отнетата вещ - златен ланец, 14 карата, с тегло 8.64 грама, която възлиза на
561.60 лева към датата на извършеното престъпление.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след сторен прецизен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената
присъда се явява обоснована. Направена е вярната преценка за разграничаване конкретно
върху кои доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно
е преценено авторството като съучастник на подсъдимия П.в престъпното деяние, както и
относно квалифициращите го признаци, като е съобразил с правната възможност на
обвиняемото лице да поднася пред съда такава фактическа обстановка, каквато ще е в
интерес на собствените му интереси. Съдът е подложил на коментар показанията на
имащите връзка с казуса свидетели, съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, като въз
основа на тях, в съвкупността им, правилно достига до несъмненост в извода за виновното
поведение на подсъдимия П.. Така, не се отрича от подс.П. фактическа обстановка, приета
от районния съд, изключвайки единствено свое активно участие при отнемането на
инкриминираната вещ и разпределяне парите от нея след залагането й, излагайки своята
версия за случайността да бъде в неподходящо време и на неподходящо място към оня
момент. Доказателствата по делото обаче, които подробно е анализирал и правилно е
кредитирал районният съд, оборват категорично версията му, подкрепяна от защитника във
въззивното производство, че не е използвал спрей при грабежа, отчитайки я като защитна
позиция. В подкрепа на лансираната пред съда защитна версия се посочват от защитата
единствено показанията на св.Д., който услужливо на своя приятел – подс.П. прави опит да
размие обстановката по местоположението на всеки един от тримата и ролите на участие,
изключвайки обаче всякаква такава за приятеля си. Без значение каква е мотивацията му да
заеме тази позиция, показанията на този свидетел не само, че не намират опора от
5
останалия, събран по делото доказателствен материал, но и същите се явяват изолирани и
категорично оборени в тази им част. И това при положение, че е признал фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, където е прието участието на подс.П.
осъществил част от принудата чрез спрея. Неправдоподобността на показанията на св.Д.в
тази им част косвено се потвърждава още и от неистинното му твърдение, че не бил влизал в
заложната къща, като последното категорично се опровергава от записите по записващите
устройства и от споделеното от св.В.. Така срещу показанията на Д. стоят показанията и
данните от протоколите за разпознаване на лица, в които категорично е посочен като
действащия със спрея подсъдим П.Самата пострадала, уточнявайки за невъзможността й да
помни в по-дълъг период от време, в съдебната зала неуверено е посочила П. за пръскащия я
със спрей, но с показанията си, които са близо във времето до случилото й се, посочва
подс.П.като лицето, пръскало я със спрея, като категорично сочи и че е стоял в средата,
между другите двама нападатели. Както и категорично го разпознава при извършване на
това процесуално-следствено действие по разследването. По същия начин е категоричен и
св.М., който разпознава П.като лицето, стояло в средата, а не зад който и да е друг от
нападателите, което предлага на съда да приема самия подсъдим. Срещу показанията на
св.Д. и защитната позиция на подсъдимия, стоят още и показанията на св.С., който от
момента на залавянето им, до а и в момента на даване показания в районния съд, е
праволинеен в представяне на случилото се в обективната действителност, посочвайки
действията на всеки един от тях тримата. Абсолютно категорично визира подс.П. като
лицето насочило и пръскало със спрея постр.И. Тук следва да се посочат и несъстоятелните
доводи на защитата, че С. цели по-малко наказание, по-лека присъда и за това бил
прехвърлил част от своите действия на П.. Няма никаква логика, след като С.си признава
чистосърдечно „Аз бях инициатор на всичко”, а и след като е осъден с една вече влязла в
сила лека присъда/определение/ за това тежко престъпление да продължава да прехвърля
вина другиму и да поддържа сочената като невярна от защитата версия. Така св.С.
посочва:”Аз видях как П.пръска пострадалата със спрей…Казвам истината”, споделяйки че
П.и Д. са приели предложението му за грабежа и че не ги е карал да участват насила. На
възраженията още следва да се посочи, че не е необходимо П.да е оформен престъпник, за
да участва активно в извършване на грабежа. В случая за него-като пълнолетно лице, е ез
значение подтика, диктувал действията му – дали за да се докаже пред С. като „хулиган” или
дори поради неудобство пред него да откаже участие, щом като взема дейно такова в
принудата. Действията му са целеустремени към постигане на резултата, разпределяйки /и
по негови думи/ ролите на всеки един по пътя към казиното, а не да е случайно случилото
се, за да се пледира за присъствие в неподходящо време, на неподходящо място и в
неподходяща компания. Така, че при наличието на толкова категорични доказателства за
виновно поведение на подс.П., доводите на защитата за това кой как бил облечен, дали и как
са разпределени парите от залагане на вещта, са без значение при установяване главния факт
на доказване.
Районният съд е прецизирал вида и размера на наложеното от него наказание, като
6
така определено в условията на чл.54 от НК, същото се явява най-адекватно на стореното от
подсъдимия като престъпен резултат. Отчетени са наличните смекчаващи отговорността му
обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст и добри характеристични данни, при
което наложеното наказание в така определения в минимума му размер от 3 години
лишаване от свобода се явява справедливо. Както правилно е отбелязал районният съд
липсват в случая изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
да обосноват приложението на чл.55 от НК. Едновременно с това обаче, неубягналото на
състава на районния съд обстоятелство за липсата на неформално съжаление и критичност
от страна на подсъдимия по стореното от него, би следвало да постави на прецизиране
въпроса дали да се приложи нормата на чл.66 от НК в случая. Това, с оглед на очаквания
ефект на специалната превенция спрямо П., но поради липсата на протест срещу така
постановената присъда, не може да бъде коригирано.
При извършената служебно проверка относно законосъобразността на
първоинстанционната присъда, въззивният съд не констатира при разглеждане на делото и
при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е допуснал съществени
нарушения на процесуални правила, които да доведат до необходимост от отмяна на
присъдата и за връщане делото за ново разглеждане.
Предвид на гореизложеното въззивният съд е на становище, че тъй като не са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда, същата
като правилно постановена следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна – да се
остави без уважение, при което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 98 от 26.05.2020г., постановена по НОХД № 3427/19г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7