РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110204905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. И. Ц. против Наказателно постановление № 8082/06.03.2023
г., издадено от началника на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл. 53, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата (ЗП), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева, за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“вр. чл. 8 вр. чл. 2 вр. чл.
37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС („Наредбата”).
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
обвинение; за негоден субект на отговорност; за липса на вина; за процесуални нарушения (само
един свидетел в АУАН; приложимост на ЗДП); за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Намира
жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.02.2023 г., около 16:00 часа, на АМ , км 0+200, в посока гр. С- гр. В, жалбоподателят
Ц. управлявал и извършвал превоз на товари (смес от пясък и луга) с МПС с четири оси, от които -
две управляеми оси, марка „Ивеко“, ДК №
1
В хода на извършена проверка от екип при отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ при АПИ било направено измерване с техническо средство - електронна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/
(5 м) и било установено, че при измерено разстояние между осите – 1,40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26,750 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста - 19 тона.
Констатирано било, също така, че жалбоподателят няма издадено разрешение за дейности
в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8,
ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Е. С.; АУАН; НП; заповеди за компетентност; разписка за връчване; протокол за
измерване; СРМПС; пътен лист; СУМПС.
В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен
за събитията, от които да се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Едновременно с това, всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване (с изключение на
авторството, което се потвърждава от свидетеля, но не се оспорва и от самия жалбоподател), се
съдържат в писмените доказателства по делото. Едновременно с това, съобразно показанията на
разпитания свидетел, касае се за технически изправни технически средства, както и за утвърдена,
стандартна методика за измерване, поради което и опасенията на жалбоподателя в тази насока не
биха могли да бъдат споделени.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни основания. На първо място, ЗДП
и ЗП се намират в отношение на общ и специален нормативен акт и в този смисъл приложимостта
2
на първия не се нуждае от детайлен анализ и обосновка. На следващо място, наличието на един
свидетел в АУАН (на установяване на нарушението) носи признаците на достатъчност (в този
смисъл Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-в; Р от 13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас с-
в; Р 25.04.2008 по а.д. 1228/2008 I кас с-в и др.), като принадлежността към структурата на
наказващия орган не съставлява пречка (в този мисъл Р 2530/2011 АССГ X кас с-в). Възражението
на жалбоподателя е неоснователно, не само по силата на константната съдебна практика на
касационната инстанция, цитирана по горе, но и при непредубеден прочит и систематично
тълкуване на нормативната уредба. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо актът да
бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление, досежно
свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН при отсъствие на свидетели на
нарушението, актът се съставя, в присъствието на други двама свидетели, т.е. тези свидетели са
свидетели за съставянето на акта, а не - на нарушението и не са очевидци на самото нарушение.
Нещо повече - в чл. 40, ал. 4 ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в
отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна -
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като
същевременно не води и до съществен порок на акта (Р от 28.12.2007 г. по кнахд № 17156/2007 г.
АССГ, XIII кас. с-в; Р 2916/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 06.04.2009 по кнахд № 460/2009 АССГ, X
кас. с-в; Р 553/2011 АССГ, XII кас. с-в; Р 5636/2012 АССГ, III кас. с-в; Р 4314/2013 АССГ; XII кас.
с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в; Р 1430/2010 АССГ, IV кас. с-в; Р 2737/2013 АССГ, IV кас. с-в и
др.).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 07.02.2023 г., около 16:00 часа, на АМ Х, км
0+200, в посока гр. С- гр. В, жалбоподателят Ц. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с
четири оси, от които - две управляеми оси, като при измерено разстояние между осите – 1,40 м,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26,750 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста - 19 тона, без да има издадено разрешение за дейности в рамките
на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, налице е отклонение от
предписанието на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“в“ вр. чл. 8, ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата, съгласно което движението на тежки ППС е забранено и
се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване
на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Възражението на жалбоподателя за негодност не субекта е неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, отговорност за визираното нарушение изрично се носи от
физическите лица, които извършват (както е в конкретния случай) или наредят извършването на
нарушението. В допълнение, жалбоподателят е санкциониран не за липсата на надлежно
разрешително, а за управление на тежко (по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 3, т. 2 от
Наредбата) ППС. Наличието на разрешително само създава едно валидно изключение от
правилото, на което водачът би могъл да се позове, в хода на извършена проверка, но не се
отразява върху общата, принципна забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни
3
превозни средства по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, адресат на която е и самият жалбоподател, в
качеството си на водач на превозното средство. В този смисъл и ирелевантно е обстоятелството –
кой би могъл и кой би следвало да подаде заявление, съгласно Приложение № 4 към чл. 15, ал. 3
от Наредбата.
Касателно субективната страна, законодателят не е предвидил необходимост от наличие
на пряк умисъл в действията на водача, поради което и пропускът му да се увери в количеството и
теглото на превозвания товар, също носи признаците на съставомерност.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед размера на превишаването (близо
осем тона, с около 40% над разрешения максимум), т. е. създало е реална опасност от ПТП за
потенциално неограничен брой участници в движението.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. В конкретния случай, отмерването на санкцията към средния
размер е съобразено с параметрите на претоварването (около 40% над разрешеното) и атакуваното
наказателно постановление се явява законосъобразно, и в тази своя част.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8082/06.03.2023 г., издадено от
началника на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, на А. И. Ц.
била наложена глоба, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр.
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8 вр. чл. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, А. И. Ц., ЕГН ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
4
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5