О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 22.01.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Пеловска
в.ч.гр. дело N26 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на частна жалба, подадена от „ГрейнсторБГ“ЕООД-гр.София,
против определение №260251/08.10.2020г. на Районен съд-Враца, постановено по
ч.гр.дело №203/2020г., с което е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя
заповед за изпълнение на парично задължение №75/28.01.2020г. и производството
по ч.гр.дело №203/2020г. е прекратено.
В жалбата се
твърди, че определението на РС-Враца е неправилно, тъй като е постановено в
нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че
обжалваното определение е постановено въз основа на недопустими указания на ОС-Враца,
дадени с определение №541/01.10.2020г.по в.ч.гр.дело №402/2020г. Сочи се, че
предмет на посоченото въззивно производство е било определение на районния съд
за спиране на заповедното производство, поради което отменяйки определението за
спиране, в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е указал какви да
бъдат следващите съдопроизводствени действия. Според жалбоподателя случаите,
при които издадената заповед за изпълнение може да бъде обезсилена, са изрично
регламентирани в разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК, която не може да се
тълкува разширително. Поддържа се също, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът е бил правосубектно
юридическо лице, което може да бъде надлежна страна в съдебните производства, а
липсата на надлежно вписани управителни органи не засяга правосубектността.
Иска се отмяна
на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна – Кооперация „Трудово производителна земеделска
кооперация „Импулс“-гр. ***.
Частната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу
обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
За да се произнесе по основателността на
жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – Враца е
образувано по заявление на „Грейнстор БГ” ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Кооперация „Трудово производителна земеделска
кооперация „Импулс“-гр.***. Заявлението е подадено на 27.01.2020г.
Видно от приложената справка от Търговския
регистър за актуално състояние на кооперацията-длъжник, като председател на
кооперацията е вписан М. Е. М.. Вписани са също общо шестима членове на
управителния съвет, както и трима членове на контролния съвет.
Въз основа на така подаденото заявление, на
28.01.2020г.РС-Враца издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №75/28.01.2020г. против длъжника „Трудово производителна
земеделска кооперация „Импулс“-гр. ***, за сумата от 24 500 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.01.2020г.до окончателното й изплащане.
Издадената заповед за изпълнение била
изпратена на адреса на длъжника, където на 10.02.2020г.била връчена на Е. А.-домакин.
На 05.03.2020г. от Б. С. М.-член на УС на кооперацията и от К. П. К.-член на
контролния съвет, са постъпили възражения по чл.414 от ГПК, с приложени към тях
копия от протокол от заседание на управителния и на контролния съвет на
кооперацията от 05.03.2020г., от които се установява, че председателят на
кооперацията М. Е. М., както и двама от членовете на управителния съвет са
починали, но новоизбраният на 02.02.2020г. председател не е вписан в търговския
регистър, тъй като с определение на ОС-Враца по т.д.№20/2020г.регистърното
производство е спряно.
Предвид постъпилите възражения, с
разпореждане от 06.03.2020г.РС-Враца е указал на заявителя и настоящ
жалбоподател, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, както и че ако не представи доказателства за предявяване на
иска, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на
заявителя на 18.03.2020г., но доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК не са представени от него. Вместо това, заявителят е представил възражение
вх.№5078/16.03.2020г., с което е оспорил подадените по реда на чл.414 от ГПК
възражения, застъпвайки становището, че те не са подадени от председателя на
кооперацията, а от лица, които не могат надлежно да представляват същата. С
оглед на тези доводи е поискано на длъжника да бъдат дадени указания по
отстраняване нередовностите на
възраженията по чл.414 от ГПК.
С определение №1101/16.06.2020г. РС-Враца е
констатирал, че сочените от заявителя нередовности па постъпилите възражения по
л.414 от ГПК не могат да бъдат отстранени, тъй като вписания председател на
кооперацията е починал, а регистърното производство за вписване на новоизбрания
председател е спряно до приключване на производството по гр.дело №538/2020г.по о
иса на РС-Враца. По тази причина и на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК районният
съд е спрял заповедното производство по ч.гр.дело №203/2020г. Определението за
спиране е отменено с определение №541/01.10.2020г.по
в.ч.гр.дело №402/2020г.на Окръжен съд-Враца, в мотивите на което е посочено, че
разпоредбата на чл.229 от ГПК не е приложима в заповедното производство, но
издаването и влизането в сила на заповедта за изпълнение са поставени в
зависимост от възможността за развитие на производството по съобщаване на
заповедта на длъжника.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Освен на специалните правила, уредени в
Глава тридесет и седма на ГПК, заповедното производство е подчинено и на общите
правила на Част първа от ГПК, вкл.разпоредбите на чл.26 и сл. от ГПК. Според
чл.27 от ГПК субект на процесуални правоотношения като страна може да бъде само
правоспособно лице-физическо и юридическо, което е правоспособно по
материалното право. Правоспособността обаче е само признатата от закона абстрактна
възможност едно лице да бъде носител на права и задължения, респ.субект на
процесуални отношения, докато способността на правния субект чрез лични
действия да придобива или губи конкретни права и да поема конкретни задължения,
е свързана с неговата деспособност.
Макар да няма спор, че въпросът за
процесуалната дееспособност, като процесуално уредени правила, стои само при
физическите лица, то за юридическите лица, каквато е „Трудово производителна
земеделска кооперация „Импулс“-гр. ***, също са предвидени императивни правни
норми, уреждащи начина, по който ЮЛ извършват действия по придобиване или
изгубване на права и задължения и начина, по който те извършват валидни
процесуални действия или такива действия се предприемат спрямо тях.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от Закона
за лицата и семейството /ЗЛС/, юридическите лица придобиват права и задължения
чрез своите органи, а съгласно разпоредбата на чл.30 от ГПК, представителството
на юридическите лица пред съдилищата се осъществява от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. От посочените
разпоредби се налага извода, че юридическите лица извършват валидни процесуални
действия чрез съответните си компетентни органи, съответно участват в съдебните
производства и спрямо тях се предприемат валидни процесуални действия чрез тези
органи /т.нар.органно представителство/.
По силата на чл.15 и сл. от Закона за
кооперациите /ЗК/, органи на кооперацията са общото събрание, управителния
съвет, контролния съвет и председателя на кооперацията, като законът е уредил
подробно правата и задълженията, с които всеки от тези органи разполага и
упражняването на които обвързва юридическото лице-кооперацията, по силата на
чл.131 от ЗЛС. Съгласно разпоредбата на чл.26, а.1, т.1 от ЗК, кооперацията се
представлява от нейния председател, поради което и на основание чл.30, ал.1 от ГПК той осъществява и процесуалното представителство на кооперацията.
Изключение от правилото за представителство на кооперацията по съдебни спорове
дава единствено разпоредбата на чл.25 от ЗК, ограничавайки го до случаите, при
които съдебният спор е между кооперацията и член на управителния съвет или
между кооперацията и нейния председател. Тъй като разглежданият случай не
попада в изключението по чл.25 от ЗК, то следва, че и надлежното участие на
ТПЗК „Импулс“-гр. *** би могло да се осъществява единствено чрез нейния
председател.
По делото са налице достатъчно
доказателства, от които е видно, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-27.01.2020г., както и към датата на връчване
на заповедта за изпълнение на кооперацията, председателят на кооперацията и бил
починал и на негово място не е бил вписан нов председател, макар на 02.02.2020г.такъв
да е бил избран. Няма спор също така, че новоизбраният председател не е бил
вписан поради това, че регистърното производство е било спряно с определение на
ОС-Враца по т.д. №20/2020г., с оглед предявен иск по чл.58 от ЗК, за което е
било образувано гр.дело №538/2020г.по описа на РС-Враца. Следователно, както
към датата на подаване на заявлението и датата на издаване на заповедта за
изпълнение, така и към датата на връчването й, кооперацията е била без надлежен
органен представител и заповедното производство не е било възможно да се
осъществи.
Заповедното производство е особен вид
производство, което е факултативно и целта му е да се провери дали
претендираното от заявителя вземане е безспорно. С оглед на тази цел разпоредбите на чл.411, ал.3 ГПК, чл.414 от ГПК и чл.416 от ГПК, които са императивни по своя характер, са въвели
изисквания заповедта да може да достигне до знанието на длъжника и той да заяви
оспорва или не вземането. Когато длъжникът е юридическо лице обаче,
обвързващото волеизявление за това дали вземането се признава или се оспорва,
може да бъде направено единствено от законния представител на юридическото
лице, в случая председателя на кооперацията, като при липсата на избран и
вписан такъв обвързващо волеизявление обективно не може да бъде извършено и по
арг.от чл.416 от ГПК заповедта не може да влезе в сила. На още по-силно
основание това важи и в случаите като настоящия, когато още при връчване на
заповедта органно представителство не е съществувало и лицето /служителя/,
което е приело съобщението за връчване, обективно не е разполагало с възможност
да изпълни задължението си по предаване на съобщението на надлежния
представителен орган.
От изложеното следва, че правна възможност
за надлежното образуване и развитие на заповедното производство в случая не е
съществувала, доколкото именно поради факултативния му характер и нормативната
му цел, то е подчинено на специфични правила, субсидиарно приложение спрямо
които разпоредбите на общия исков процес, вкл.на чл.229 от ГПК, не намират. Именно
защото правилата на общия исков процес не могат да бъдат приложени в
заповедното производство, то при констатираната липса на органен представител
на кооперацията заповедното производство не може да бъде спряно, а следва да се
прекрати, поради невъзможност за развитието му и за влизане в сила на
издадената заповед за изпълнение. Разглеждан в контекста на заповедното
производство, правният ефект от липсата на надлежно органно представителство на
кооперацията се доближава до липсата на правоспособност, доколкото временно кооперацията
е обективно лишена от възможността да бъде субект на конкретното процесуално
правоотношение. Това означава обаче, че кооперацията не може да бъде страна само
в заповедното производство, но няма пречка тя да бъде ответник по предявен
против нея иск по общия исков ред. В исковото производство приложение ще намери
разпоредбата на чл.229 от ГПК, при което ако такова бе образувано то ще бъде
допустимо, но ще подлежи на спиране до вписването на председател на
кооперацията.
Изложените съображения дават основание на
въззивния съд да приеме, че издадената от районния съд заповед за изпълнение
правилно е била обезсилена и заповедното производство е било прекратено. Не
могат да бъдат споделени наведените в жалбата доводи за ограничаване на
законовите възможности, при които първонстанционния съд може сам да обезсили
издадената заповед за изпълнение. На първо място констатираната недопустимост
на заповедното производство навежда на извода, че съгласно разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед по чл.410 от ГПК не е следвало да бъде
издавана. Доколкото обаче обстоятелствата, които възпрепятстват допустимостта
на заповедното производство, са станали известни на заповедния съд след
издаването на заповедта за изпълнение, а не съществува правна възможност
производството да се развие по правилата за връчване, обжалване и възражение,
то единствената възможност на съда след узнаване на посочените обстоятелства е
да прекрати заповедното производство и да обезсили издадената заповед за
изпълнение. Гражданският закон не може да бъде тълкуван стеснително и тъй като
заповедта за изпълнение не е законово уредена като неоттегляем съдебен акт
/арг.чл.246 ГПК/, когато не съществуват предпоставките тя да може да влезе в
сила, заповедта следва да бъде обезсилена.
Независимо от тези аргументи в случая
въззивният съд констатира, че са били налице и предпоставките по чл.415, ал.5
от ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение. Указанията на съда по чл.415,
ал.1 от ГПК са били връчени на заявителя на 18.03.2020г., но в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК искът по чл.422 от ГПК не е бил предявен. Вместо да предяви иска за
установяване на вземането си, заявителят е подал възражение с искане
постъпилото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК да бъде потвърдено от законния
представител на кооперацията, като същевременно сам е твърдял, че председателят
е починал. Така формулираният от заявителя правен non-sens показва единствено,
че той добре е разбирал невъзможността надлежно възражение по чл.414 от ГПК да
бъде подадено и заповедта за изпълнение да влезе в сила, но не го освобождава
от задължението да предяви иска по чл.422 от ГПК, или да се възползва от
възможността да оттегли заявлението си и предяви осъдителен иск по общия исков
път.
Що се отнася до наведените в жалбата
доводи, касаещи мотивите на определение №541/01.10.2020г.на ОС-Враца,
постановено по в.ч.гр.дело №402/2020г., настоящият съдебен състав намира, че не
дължи произнасяне по тях. Посоченото определение не е предмет на жалбата и не
подлежи на последващ съдебен контрол, още повече от същата съдебна инстанция,
поради което не следва да бъде обсъждано.
Така изложените съображения дават основание
на настоящия съдебен състав да приеме, че частната жалба на „ГрейнсторБГ“ЕООД-гр.София
се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение на РС-Враца е правилно
и законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260251/08.10.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №203/2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........