Р E Ш Е
Н И Е
гр. С., 3.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 6507 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Ищецът “А.” АД е предявил обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.124, ал. 1, пр. 2 ГПК във вр. с § 63, § 1 ДФЕС, във
вр. с § 8 ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.), чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.2 ЗЗД
срещу Ответника А.ЗА П.и следприватизационен контрол (правоприемник на Агенция
за следприватизационен контрол).
ИЩЕЦЪТ твърди, сключването на договор за покупко-продажба на 39899 бр.
Акции, представляващи 67% от капитала на “А.” АД на 14.08.1998 г между
Министъра на транспорт ана Република България и “С.” ЕООД, като договорът е
сключен на основание чл.3, ал.1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 , т. 3 от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятиоя (отм.).
Твърди, че на 14.02.2003 г. “С.” ЕООД е продало на “С.Т.” ЕООД всичките си
акции от капитала на “А.” АД посредством Българска Фондова Борса. Твърди,ч е
поради неизпълнение на задълженията си по договора за приватизаця срещу “С.”
ЕООД са проведени две искови производства в резултат, на което са издадени два
изпълнителни листа. Твърди,ч е в периода 2005 г.- 2014 г. А.ЗА П.и
следприватизационен контрол е предприела действия по принудително изпълнение
срещу “С.” ЕООД. Твърди, че вземането на държавата не е удовлетворено, а
понастоящем “С.” ЕООД е обявено в несъстоятелност. Твърди, че на основание §
11д от ДР на ЗПСК и § 8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК на 28.11 2008 г. А.ЗА П.и следприватизационен
контрол е вписала законна ипотека върху недвижим имо и сгради, собственост на
приватизираното дружество “А.” АД ***, м-т “Подуяне – Центъра” по плана на гр. С.,
с площ 13 226 кв.м., адрес на поземления имот гр. С., р-н “Оборище”, ул. “Проф.********, както и върху построените в/у него сгради: административна сграда на три етажа със
застроена площ от 348 кв.м. РЗП от 1043 кв.м.; работилница –А., едноетажна
сграда с площ от 1600 кв.м.; гараж за автомобили-пететажен със застроена площ
от 2964 кв.м. и РЗП 14820 кв.м.; бензиностанция със застроена площ от 75 кв.м.;
бензиностанция-газостанция със застроена площ от 22 кв.м., а законната ипотека
е вписана в службата по вписвания с вх.рег. No 87645/28.11.2008 г., акт No 62, том VII от 2008 г. Твърди,че през 2014
г. Агенция е образувала изпълнително дело срещу “А.” АД , като на основание вписанат аипотека е насочила
изпълнението върху гореописаните имоти. Твърди, че за да спре принудителното
изпълнение върху имотите си дружеството е направило предложение до Агенцията за
заплащане на чуждото задължение в резултат, на което на 19.02.2015 г. на осн.
Чл. 22б, ал.6 ЗПСК, “А.” АД е зплатило
на АПСК сумата от 101 872,64 лева. Твърди, че спогодбата не е сключена за
заплащане на дълга на “С.” ЕООД, тъй като учредената ипотека е недействителна
поради липса на основание за учредяването й. Твърди, че към датата на
учредяване на законната ипотека приватизаторът “С.” ЕООД вече е продало на
трето лице всичките си акции от капитала на “А.” АД и поради това наложеното обезпечение не е
засегнало правата на действителния длъжник, а тези на дружеството, собственик
на имотите на “А.” АД . Твърди, че към датата на налагането на законната
ипотека, разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР на ЗИД не е била част от действащото право, тъй като текстът
противоречи с първичното право на ЕС, а именно с § 63, § 1 ДФЕС. Счита, че сумата от 101 872, 64 лева, заплатена на 19.02.2015 г.
от “А.” АД на АСПК, следва да бъде върната обратно, тъй като Агенцията се е
обогатила неоснователно. Счита, че Агенцията дължи на дружеството и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от деня на
забавата.
Моли на основание на чл.124, ал. 1, пр. 2 ГПК във вр. с § 63, § 1 ДФЕС, във вр. с § 8 ал.1 ПР на ЗИД на
ЗПСК (отм.) да бъде установена и прогласена недействителността на законната
ипотека вписана в службата по вписвания с вх.рег. No 87645/28.11.2008 г., акт No 62, том VII от 2008 г. , наложен апо молба
на Агенцията за следприватизационен контрол, понастоящем А.ЗА П.и
следприватизационен контрол, за обезпечение на вземането на държавата,
произтичащо от неизпълнението на договор за приватизационна продажба от
14.08.1998 г. на 39 899 бр. Акции от капитала на “А.” АД, върху собствените на
дружеството недвижими имоти - УПИ No 1 в квартал 129А, м-т “Подуяне – Центъра” по плана на гр. С., с площ 13 226
кв.м., адрес на поземления имот гр. С., р-н “Оборище”, ул. “Проф.********, както и върху построените в/у него сгради: административна сграда на три етажа със
застроена площ от 348 кв.м. РЗП от 1043 кв.м.; работилница –А., едноетажна
сграда с площ от 1600 кв.м.; гараж за автомобили-пететажен със застроена площ
от 2964 кв.м. и РЗП 14820 кв.м.; бензиностанция със застроена площ от 75 кв.м.;
бензиностанция-газостанция със застроена площ от 22 кв.м., поради липса на
законово основание на нейното налагане, както и да бъде постановено нейното
заличаване;
Моли съда да осъди ответника да му върне сумата от 101
872,64 лева, заплатена на 19.02.2015 г. от “А.” АД на А.ЗА П.и
следприватизационен контрол, представляващи 5% от дълга на “С.”ЕООД, произтичащ
от неизпълнението на договор за приватизационна продажба от 14.08.1998 г. на 39
899 бр.акции от капитала на “А.” АД, получени на несъществуващо правно
основание, като в този случай претендира мораторна лихва върху главницата в
размер на 2009.83 лева, за периода от 07.06.2016 г. – датата на забавата след
поканата за връщане до 16.08.2016 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба.
Евентуално моли съда да осъди ответника да му върне сумата 101 872,64 лева,
като получена без основание, в този случай претендира мораторна лихва върху
главницата в размер на 15 413.36 лева за периода от 20.02.2015 г. – следваща
плащането на сумата до 16.08.2016 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба.
Евентуално моли съда да осъди ответника да му върне сумата от 101 872.64
лева, като платени на отпаднало правно основание, в този случай претендира мораторна лихва
върху главницата в размер на 2009.83 лева за периода за периода от 07.06.2016
г. – датата на забавата след поканата за връщане до 16.08.2016 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Евентуално претендира сумата от 101 872.64 лева, на основание чл.59 ЗЗД
поради това, че Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол се е
обогатила без основание за сметка на “А.” АД , поради което следва да му се
върне онова, с което се е обогатила до размера на обедняването, както и
дължимото се за това обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва изцяло предявените искове. По отношение на предявения с
правно основание чл.124, ал. 1, пр. 2 ГПК във вр. с § 63, § 1 ДФЕС, във вр. с § 8 ал.1 ПР на ЗИД на
ЗПСК (отм.), оспорва същия, като неоснователен. Счита, че предпоставите за
вписване на законната ипотека върху имуществото на приватизирано дружество са
уредени изчерпателно в текста на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.), а законодателят
не е обусловил възникването на специалното ипотечно право на държавата от
допълнителни изисквания, свързани с принадлежността на закупените с
приватизационния договор акции. Твърди, че законната ипотека по § 8 ал.1 ПР на
ЗИД на ЗПСК (отм.), върху имуществото на приватизираното дружество може да бъде
учредена и тогава, когато към момента на предприемане на действията по вписване
на ипотеката, неизправният купувач-длъжник по приватизационния догоор, вече не
е акционер в дръжеството. Оспорва претенцията, че разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД
на ЗПСК (отм.) не е следвало да бъде прилагана към момента на вписване на
зконовата ипотека. Оспорва, че е налице противоречие между § 8 ПР на ЗИД на
ЗПСК (отм.) и европейското законодателство, като навежда доводи, че за да
намери приложение разпоредбата на чл. 63 ДФЕС е необходимо да е налице чуждестранен
инвеститор, а по делото не се твърди и доказва наличието на такава
предпоставка. Оспорва изцяло и иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Счита, че “А.” АД напълно доброволно в качеството си на ипотекарен длъжник е
заплатило част от задължението, което е обезпечило с неговото имущество.
Оспорва да е налице хипотеза на чл.55, ал.1, пр. 2 ЗЗД, като счита, че не могат
да се приложат и останалите правни норми, уреждащи неоснователното обогатяване.
Претендира направените в производството разноски.
СГС, като взе в предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното :
От представения по договор се установява покупко-продажбата на 39899 бр. акции,
представляващи 67% от капитала на “А.” АД на 14.08.1998 г., сключен между
Министъра на транспорта на Република България и “С.” ЕООД, като договорът е
сключен на основание чл.3, ал.1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 , т. 3 от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.).
Не се спори, че е реализирана продажба на 14.02.2003 г. от страна на “С.”
ЕООД към “С.Т.” ЕООД на всичките му акции от капитала на “А.” АД и същия не
притежава собственост в ищцовото дружество. Продажбата е извършена посредством
Българска Фондова Борса.
От представените изпълнителни листове се установява, че поради неизпълнение
на задълженията си по договора за приватизация, срещу “С.” ЕООД са проведени
две искови производства в резултат, на което са издадени два изпълнителни
листа. В периода 2005 г.- 2014 г. А.ЗА П.и следприватизационен контрол е
предприела действия по принудително изпълнение срещу “С.” ЕООД.
От представените по делото изпълнителни листове, както и молба до ЧСИ и
покана за доброволно изпълнение до ищеца се установява, че за вземанията на
ответника АПСК срещу С. ЕООД, доколкото последния е в производство по
несъстоятелност изпълнението е насочено срещу ипотекарния длъжник – ищеца по
делото А.АД за следните вземания – главница - 178 417 лв., в едно със
законната лихва считано от 28.11.2003г., главница – 282 870 лв.в едно със
законна лихва считано от 28.11.2003г., главница
- 319 680 лв., в едно със законната лихва считано от 28.11.2003г.,
главница -13 628.11 лв. в едно със законната лихва считано от
28.11.2003г., главница в размер от 11 671.89 лв.,със зак.лихва от
28.11.2003г. , главница в размер на 3 298.50 лв. ,в едно със зак.лихва
считано от 21.12.2001г. , в едно с неолихвяема сума в размер на 109 720.83
лв. и съответни присъдени разноски присъдени и по изп.дело.
Правото на собственост върху имотите, върху които е вписана законна ипотека
е установено с нот.акт № 85,том 1-А, № 76 от 07.07.2004г., а искането за
вписване на законна ипотека ответника е отправил до Агенция по вписванията
вх.рег.№ 11 – 00 -655 от 28.11.2008г. за вземанията на АПСК за неустойка за
частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за период от
1999г.-2001г. и за неустойка за частично неизпълнение на инвестиционната
програма за 2000 и 2001г. . Няма спор,
че А.ЗА П.и следприватизационен контрол е вписала
законна ипотека върху недвижим имот и сгради, собственост на приватизираното
дружество “А.” АД ***, м-т “Подуяне – Центъра” по плана на гр. С., с площ 13
226 кв.м., адрес на поземления имот гр. С., р-н “Оборище”, ул. “Проф.********, както и върху построените в/у него сгради: административна сграда на три етажа със
застроена площ от 348 кв.м. РЗП от 1043 кв.м.; работилница –А., едноетажна
сграда с площ от 1600 кв.м.; гараж за автомобили-пететажен със застроена площ
от 2964 кв.м. и РЗП 14820 кв.м.; бензиностанция със застроена площ от 75 кв.м.;
бензиностанция-газостанция със застроена площ от 22 кв.м., като законната
ипотека е вписана в службата по вписвания с вх.рег. No 87645/28.11.2008 г., акт
No 62, том VII от 2008 г.
В рамките на образуваното изпълнително дело през 2014 г. от страна на
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ЧСИ на основание
вписаната законна ипотека, и предвид спиране производството на продалия акциите
си приватизатор е насочил изпълнението срещу
“А.” АД. За да се спре принудителното
изпълнение върху имотите си, дружеството е направило предложение до Агенцията
за заплащане на чуждото задължение в резултат, на което на 19.02.2015 г. на
осн. Чл. 22б, ал.6 ЗПСК, “А.” АД е
зплатило на АПСК сумата от 101 872,64 лева, което представлява 5 % от претендираното
и установено вземане на ответника.
Няма спор, че към датата на учредяване на законната ипотека, приватизаторът
“С.” ЕООД вече е продало на трето лице всичките си акции от капитала на “А.” АД.
Спорни са два момента – действителна или нищожна е ипотеката, която
ответника е вписал през 2008г. върху имотите собственост на ищеца и със или без
основание ищецът е заплатил сумата на ответника, в рамките на съдебното
изпълнение т.е. дължи ли ответникът връщане на сумата от 101 872.64 лв.
със съответните лихви.
Относно действителността на ипотеката. Разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД
на ЗПСК в редакцията от 22.07.2008г. предвижда възможност за учредяване на
законна ипотека за неизпълнение задължения по приватизационен договор върху
имущество на купувача, а при неизпълнение задължения по чл.25 и чл.35 от Закон
за преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия и върху имоти на приватизираното дружество.
Следователно, към момента в който е поискано вписване на законна ипотека върху
имуществото на ищеца, който е и приватизираното дружество ответника е имал
право на това, само при неизпълнение задължения по чл.25 и чл.35 от отменения
закон за приватизация , а това са хипотези на гарантиране заплащане на покупната
цена по приватизационните договори. Следователно имуществото на приватизираното
дружество по редакцията на разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК от 2008г.
може да служи за обезпечаване единствено на вземането за цена по
приватизационния договор, но не и на други неизпълнени задължения, което е в
съответствие и с общото правило заложено в чл.168,ал.1,т.1 ЗЗД. В конкретния
случай вземанията на ответника са били не за цена по приватизационния договор,
а за неустойки за неизпълнение на
инвестиционна програма и програма за трудова заетост. Следва изводът, че към
момента на учредяване на законовата ипотека върху имотите на ищеца не е било
законово основание за това, тъй като не е налице вземане за цена по договора за
приватизация. Следователно не е било
налице законово основание за учредяване
и вписване законна ипотека върху имотите
на ищеца. При така установеното съдът
намира, че ипотеката следва да се прогласи за нищожна, тъй като законна ипотека
не може да възникне без наличие на законово основание за това поради което
искът с пр.осн.чл.124 ГПК се явява основателен.
По отношение на искът с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД. По делото е установено
по безспорен начин, че ищецът е изплатил част от задължението на трето лице,
купувач по приватизационния договор, на ответника, в рамките на образуваното
изпълнително производство и доколкото върху имуществото му е била вписана
законна ипотека. Доколкото при нищожност на ипотеката, за ищеца не съществува
задължение към ответника , то следва да се прием че изпълнението е на неосъществено
правно основание. С вписването на ипотеката е създадена привидност за
възникване на ипотеката, но поради липса на законово основание за учредяването
й, то правното основание на задължението на ищеца като ипотекарен длъжник е
неосъществено и съответно даденото от ищеца подлежи на връщане.
Предвид, че с покана от 5.05.16г. ищецът е дал 30 дневен срок за връщане на
получената сума, то считано от 5.06.16г. ответникът е изпаднал в забава за
връщане на сумата и върху главницата дължи законната лихва претендирана с
исковата молба в размер 2 009.83 лв. за периода, който се претендира
07.06.2016г. и до предявяване на иска 16.08.2016г. на осн.чл.86 от ЗЗД. От
предявяване на иска и до окончателното изплащане на сумата се дължи и законната
лихва върху главницата.
По отношение на разноските, такива се следват на ищеца доколкото исковите й
претенции са уважени изцяло. Съдът намира, обаче че на ищеца следва да се
присъдят в пълен размер разноските за държавни такси за настоящото и
обез.производство общо в размер на 30 753.63лв. . Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът намира същото за
основателно. В обезпечителното производство е договорено и заплатено такова в
размер на по 48 629.99 лв. за всяка инстанция, а за исковото производство
е договорено и заплатено такова в размер на 99 895.40 лв. Съдът намира, че
възнаграждението следва да се намали до минималните размери предвидени в Нареба
№ 1 от 2004г. за исковото производство или това е 48 000 лв. За
проведеното обезпечително производство съдът намира, че характера му и неговата
сложност не предполагат възнаграждение в размер по-висок от 10 000 лв. за
съдебна инстанция или за двете се следва възнаграждение общо в размер на
20 000 лева. Общо на ищеца се следва адвокатско възнаграждение в размер на
68 000 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е
Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на
законовата ипотека вх.рег.№87645/28.11.2008г.,
вписана в т.7, № 62 при АВ, на основание молба на АСПК вх..№11 – 00 – 655/28.11.2008г.
, учредена и вписана върху следните имоти :
УПИ No 1 в квартал 129А, м-т “Подуяне –
Центъра” по плана на гр. С., с площ 13 226 кв.м., адрес на поземления имот гр. С.,
р-н “Оборище”, ул. “Проф.********, както и върху построените в/у него сгради: административна сграда на три етажа със
застроена площ от 348 кв.м. РЗП от 1043 кв.м.; работилница –А., едноетажна
сграда с площ от 1600 кв.м.; гараж за автомобили-пететажен със застроена площ
от 2964 кв.м. и РЗП 14820 кв.м.; бензиностанция със застроена площ от 75 кв.м.;
бензиностанция-газостанция със застроена площ от 22 кв.м
ОСЪЖДА А.ЗА П.И С.П.К., БУЛСТАТ ********, ГР.С.,
ул.********да заплати на А. АД *** сумата от 101 872.64 лв./ сто и една
хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ на
осн.чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД, в едно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 16.08.2016г. и до окончателното изплащане на сумата, както и да му
заплати сумата от 2 009.83 лв. / две хиляди и девет лева и осемдесет и три
стотинки/ мораторна лихва за периода 7.06.2016г. до 16.08.2016г. на осн.чл.86 ЗЗД, както и да му заплати направените разноски в размер на 98 753.63 лв.
/ деветдесет и осем хиляди седемстотин петдесет и три лева и шестдесет и три
лева / на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: