№ 228
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200389 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ******,
против Наказателно постановление №23-0769-002707/09.11.2023г. на началник група в
ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер
на 200лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.К., който поддържа
жалбата. Същият изрично заяви също така, че обжалва наказателното постановление
единствено касателно т.2 на НП, а именно по отношение на нарушението по чл.123 ап.
1 т.1 от ЗДвП, в която част моли да бъде отменено. С оглед на изложеното съдът
намери, че следва да се произнесе единствено в посочената част.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Ж., която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с административно –
наказателната преписка становище е направено също така искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
1
Около 10,32 часа на 03.07.2023г. В. Д. В., ЕГН: **********, управлявала собствения
си лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“, рег. № * **** ** в гр.Бургас по ул.“Индустриална“
до №21 /магазин „Помпен свят“/, с посока на движение „Тойота“ Бургас. Същата навлязла
изцяло в съседна пътна лента без да се убеди, че е свободна и се блъснала в правомерно
движещият се по нея лек автомобил „ШКОДА ФАБИЯ“ с рег. №* **** **, след което
ударила и товарен автомобил „ДАФ ФТХФ 105 460“ с рег.№* **** ** и причинила ПТП с
материални щети. Водачът не изпълнил и своите задължения, като не спрял да установи
какви са последиците от произшествието и напуска същото.
АНО е приел, че с горните действия В. Д. В. е извършил следните нарушения:
1. не спазва предимството на водачът на ППС, което се намира в дясната пътна лента,
като по този начин допуска ПТП – нарушение по чл.25 ал. 2 от ЗДвП;
2. не спира и не установява последиците от ПТП – нарушение по чл.123 ап. 1 т.1 от
ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Както беше посочено по – горе, по време на съдебните прения процесуалният
представител на жалбоподателя изрично заяви, че обжалва наказателното
постановление единствено касателно т.2 на НП, а именно по отношение на
нарушението по чл.123 ап. 1 т.1 от ЗДвП, в която част се иска и неговата отмяна. С
оглед на изложеното съдът намери, че е сезиран единствено с жалба по отношение на
нарушението по чл.123 ап. 1 т.1 от ЗДвП и следва да се произнесе единствено в
посочената част.
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
2
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е
предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване
последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се установява както от показанията на
актосъставителя П., така и от тези на свидетелите Д. и Б.. В този смисъл поведението на
жалбоподателя е съставомерно по така дадената правна квалификация.
Съдът намира в тази връзка за неоснователни наведените от страна на жалбоподателя
възражения, че Г. единствено е преместила автомобила си с цел освобождаване на платното
за движение, след което веднага се е върнала на мястото на настъпване на ПТП.
Действително, по делото се установи, че жалбоподателката, макар и да е напуснала мястото
на ПТП, след време се е завърнала на същото. Това обстоятелство обаче само по себе си не
може да „санира“ допуснатото от нея нарушение. Идеята на законодателя при въвеждане
разпоредбата на чл.123 ЗДвП е, че всички участници в ПТП следва да останат на мястото на
същото и да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи с оглед установяване на механизма на настъпването му, последиците от ПТП и
самоличността на участниците в него. В случая жалбоподателката е накърнила тази
възможност на контролните органи, като е напуснала мястото на ПТП, което обстоятелство
не се променя от последващото й завръщане. В тази връзка следва да се изтъкне, че не може
да бъде споделено виждането, че липсва допуснато нарушение, тъй като нарушителят
единствено е преместил автомобила си с цел освобождаване на пътното платно. В тази
връзка следва да се има предвид, че в жалбата се посочва, че автомобилът е бил преместен
едва на 100 метра от мястото на ПТП и е върнат след около 5 минути. В същото време обаче
и двамата разпитани по делото свидетели - Д. и Б. заявяват, че автомобилът се е завърнал в
рамките на 10 – 15 минути, като Д. посочва и че жалбоподателката е пътувала до намиращо
се в близост кръстовище, където е обърнала и се е върнала. В тази връзка следва да се има
предвид, че не става ясно защо се е налагало Г. да продължава движението на автомобила, а
още по – малко пък да „обръща“ посоката му на движение. На следващо място, прави
впечатление, че разстоянието до посоченото кръстовище /в близост до стадиона/ няма как да
оправдае отсъствие за срок от 10-15 минути от мястото на ПТП с оглед на близостта му до
него. С оглед на изложеното съдът не два вяра на показанията на свидетеля Д. касателно
предприетите действия по „обръщане“ на близкото кръстовище от страна на
жалбоподателката. За да извърши преценка касателно липсата на извинителни причини за
напускането на ПТП /каквито биха били например наличието на ранено лице, което да се
откара в болнично заведение или друго сходно обстоятелство/ съдът взе предвид
показанията на актосъставителя П., който посочи, че Г. се е завърнала след обаждане от
служителите на реда, а като причина за напускане мястото на ПТП е посочила
обстоятелството, „че е бързала“.
Нещо повече, жалбоподателката Г. е наясно със задължението си да остане на място и
да установи последиците от настъпилото ПТП, което е изводимо не само от обстоятелството,
3
че същата е правоспособен водач, а и от това, че вече е била санкционирана в миналото за
същото по вид нарушение с НП №20-0769-001515/22.05.2020г. Действително, така
цитираното наказателно постановление е било отменено от БРС, но съображенията на съда в
тази връзка са преимуществено допуснати процесуални нарушения от страна на АНП и
неявяване като свидетел на другия участник в ПТП. Изложеното, съчетано с големия брой
участници в ПТП-то, установената вина на жалбоподателката за настъпване на
същото и настъпилите значителни вреди по автомобилите, навеждат към извода за
завишена обществена опасност на нарушителя и самото нарушение. Ето защо, съдът намира,
че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на деянието като маловажен случай. Още повече, че съгласно чл.189з от
ЗДвП във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да
бъдат приложени от съда в настоящия случай.
Допуснатото нарушение правилно е било съотнесено към съответната санкционна
норма - чл.175, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Съобразно посочената законова разпоредба водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. В конкретния случай на нарушителя е наложено наказание около
минимално предвидения в закона размер по отношение на лишаването от право да
управлява моторно превозно средство, поради което и същото не следва да се изменя. БРС
намира в тази връзка, че с оглед обстоятелството, че жалбоподателката вече е била
санкционирана в миналото за същото по вид нарушение, съчетано с големия брой участници
в ПТП-то, установената вина на жалбоподателката за настъпване на същото и настъпилите
значителни вреди по автомобилите, определеният размер на наказанията лишаване от право
да управлява моторно превозно средство и глоба, се явява съответен на нарушението и ще
способства за постигане целите на наказанието.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО в становището към преписката, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0769-002707/09.11.2023г. на
началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя - В.
Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ******, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени „глоба“ в размер на 200лв. и “Лишаване от
право да управлява МПС” за 3 месеца.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ******, да заплати на ОДМВР гр.Бургас
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5