РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Перник, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200398 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от К. М. Е., ЕГН **********, с адрес: град Перник,
ул.****, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: град Перник, ул."Отец
Паисий" № 52, офис № 3, ет.3, чрез адвокат С. И. - Адвокатска колегия-Перник, с
правно основание ч.72, ал.4 от ЗМВР против Заповед за задържане на лице, рег.№
1920зз-35 от 29.01.2023г., издадена от Р. Л. Ч. на длъжност старши полицай в Първо
РУ, ОДМВ-Перник.
С процесната заповед е наредено задържане на жалбоподателя К. М. Е.,
ЕГН ********** за срок от 24 часа в помещение за задържане при 01-РУ-ОД
на МВР-Перник.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения. Прави се искане
за отмяната й.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, НЕ се
явява лично, изпраща адв. С. И.-ПАК. Последният поддържа жалбата в хода
по същество на делото по изложените в нея основания. В хода по същество на
1
делото пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Р. Л. Ч., старши полицай в група „Охрана
на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при
ОДМВР- гр. Перник, редовно призован се явява лично. Оспорва жалбата.
Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и
законосъобрана. Не претендира присъждане на разноски.
По допустимостта:
В Заповедта предмет на съдебен контрол не е посочено точно пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде жалбата, тъй като видно от същата
страница 7 от делото е посочено само бланкетно, че на жалбоподателя е
разяснена разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР. Същевременно в последния
ред на заповедта е описано, че същата може да се обжалва по реда на АПК в
14дневен срок от съобщаването й пред Районен съд – Перник, като така
описани двата срока взаимно се изключват един друг и водят до объркване у
лицето какъв е срокът му на обжалване, при положение че се касае за едно
незабвно производство, съгласно цитираната първа такава разпоредба по-
горе. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема, че
жалбата е постъпила в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко
засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й
по същество.
Районен съд-гр. Перник, след като обсъди становищата на страните
и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на
посочените в жалбата основания, приема за установени следните
обстоятелства по делото.
По фактите:
От данните по делото се установява, че за времето от 20:00 часа на
28.01.2023 г. до 08.00 часа на 29.01.2023 г., полицейските служители –Н.С.З. и
Р. Л. Ч., са били назначени в наряд АП-213 на територията на ОДМВР-
Перник. В изпълнение на служебните си задължения, същите в тъмната част
2
на денонощието към 01.05 часа на 29.01.2023 г., спрели за полицейска
проверка - лек автомобил- „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ****, движещ се в
гр. Перник /ул. "Струма" от така наречения Руски битак към кръстовището на
улица „Струма“ с улица „Средец“/, близо до бл. **, където се намирал и
автопатрула с полицейските служители. Полицейските служители
установили, че водачът, който управлява МПС-то бил именно жалбоподателят -
К. М. Е., ЕГН: **********, по представени документи за самоличност, който
бил сам в автомобила. Видно от разпитите на полицейските служители в
протоколите за разпит в качеството им на свидетели по Досъдебно
производство № 60/2023 г. по описа на Първо РУ-Перник, приобщени към
доказателствения материал по делото се установява, че свидетелят З. и
свидетелят Ч. са заявили пред водещия разследването по досъдебното
производство – разследващ полицай Б.С., като разпитите им са проведени на
същата дата 29.01.2023 г., че „докато извършвахме проверка на лицето ни се
стори, че лъха на алкохол…“. При зададен въпрос от страна на служителите
дали същият е употребил алкохол, последният отговорил, че е „изпил една
бира“. За случая било докладвано на ОДЧ и било поискано съдействие от АП-
211 за извършване на проба дали лицето е употребило алкохол. До
пристигането на другия патрул, жалбоподателят не е пил нищо. След
пристигането на патрула – АП -211, ст. полицай Ж., и колегата му ст. полицай
Б. /видно от докладна записка на стр. от делото/ и видно от разпит в
качеството на свидетел на полицай Г.Ж. по посоченото досъдебно
производство, се установява, че същите дошли на място и последвала
проверка с АЛКО ДРЕГЕР 7510 с фабричен № 0421, спрямо Е., за употребата
на алкохол, като същата отчела, че последният имал концентрация на алкохол
в издишания въздух- 1,24 промила на хиляда. На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № GA670408, като това се
установява от разпита на свидетеля Ж., акта бил подписан без възражения от
жалбоподателя. Било докладвано за това обстоятелство на ОДЧ при 01 РУ
при ОДМВР и Е. бил транпортиран до ЦСМП-Перник, където дал кръвна
проба за изследване, като му бил издаден талон за медицински изследвания и
след това бил заведен в сградата на 01 РУ при ОДМВР-Перник, и след
оформяне на необходимите документи, същият бил задържан в помещенията
за задържане на лица със Заповед за задържане на лице, рег.№ 1920зз-35 от
29.01.2023г., издадена от Р. Л. Ч. на длъжност старши полицай в Първо РУ,
3
ОДМВ-Перник.
Видно от представената преписка от полицията и от допълнителсно
изисканите от съда писмени доказателства – заверени копия от материали по
ДП № 60/2023 г. на Първо РУ при ОДМВР –Перник, постъпили с рег. №
5014/08.03.2023 г. писмо на районен прокурор Г.М., се установява, че за
случая е започнато бързо производство още на същата дата 29.01.2023 г. с
първо действие по разследване – разпит на свидетел, като в писмото е
посочено, че като извършжител на деянието е устаноевно лицето К. М. Е.,
като видно от приложените три броя протоколи за разпит на свидетели –
полицейските служители Ж., З. и Ч., които се явяват като съдържание
напълно кореспондиращи едни с други и съответстващи на гореизложената
фактическа обстановка, като два от разпитите са проведени на дата 29.01.2023
г., като единствено разпита на свидетеля Ч. е от 15.02.2023 г., но същият
съответства на изложеното в предходните два разпита от неговите колеги.
Именно това е и лицето, изготвило цитираната Заповед за задържане, която е
предмет на обжалване в настоящото производство. Видно от самата заповед,
находяща се на страница 7 от делото се установява, че действително на
29.01.2023 г. за срок до 24 часа е бил задържан жалбоподателя във връзка с
гореописаното. Тази заповед е била връчена на лицето , за което същият се е
разписал в графа „задържано лице“. Видно от гърба на същата Заповед, то се
установява, че лицето е било освободено на 29.01.2023 г., в 11:45 часа /стр.7
от делото/, тоест преди изтичане на 24-часовият максимален срок за
задържане по ЗМВР, като това обстоятелство съответства на допълнително
изискани и постъпили по делото с рег. № 4990/07.03.2023 г. писмени
доказателства, представени от разследващ полицай С. на основание чл.198,
ал.1 от НПК, а именно извадка от Книга за задържаните лица в ПНЗА при
Първо РУ – ОДМВР-Перник, където видно от представената извадка е
цитирана именно процесната заповед с горепосочените вече данни по същата.
Видно от представена към преписката Декларация, приложение №1,
към чл.15, ал.2 от дата 29.01.2023 г., която жалбоподателят лично е попълнил,
е посочил, че към процесния момент не желае адвокатска защита, за което е
положил и подписа си, не желае медицински преглед от лекар, и е уведомен
за правото си на свиждания, да получава колети и храна. Посочил е, че няма
нужда от специална хранителна диета. Изрично е подписал и че е бил
запознат с правата си по чл.72, чл.73 и чл.74 ЗМВР.
4
На лицето е бил извършен и обиск, за което е бил изготвен надлежен
протокол – стр.9 от делото, като в същия са описани иззетите от лицето вещи,
негова собственост. Протоколът е бил подписан от полицейски орган,
обискираният и свидетел, като екзепляр от протокола е бил връчен на лицето.
На стр.10 от делото е представен и лист за преглед на пациент от 29.01.2023
г., с час 01.40 часа, и час на напускане 02:00 ч., като същияг е изготвен от д-р
М.С.., и като основна диагноза е вписано МКБ: R780- откриване на алкохол в
кръвта.
След освобождаването на лицето, вещите на същото са били върнати, за
което е била изготвена и разписка-стр.11 от делото. По делото е изготвена и
докладна записка за случая-стр. 12 от делото, от полицай З..
Следва да се посочи, че видно и от допълнително представените
писмени доказателства в заверени копия по досъдебното производство се
установява, че след вече описаните действия на понастоящем обвиняемият по
досъдебното производство Е., във връзка с дадената от него кръвна проба за
изследване, е била изготвена и химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 52/01.02.2023 г. / което предхожда,
както и горецитираните действия, датата на образуване на делото в съда –
23.02.2023 г., както и самата дата на подаване на жалбата от жалбоподателя
преди окомплектоване на преписката по делото, а именно – 13.02.2023 г./.
Видно от заключението на вещото лице по посочената експертиза то е било
установено досежно същото деяние за което лицето е било задържано на
29.01.2023 г., че се констатира крайна концентрация на алкохол в кръвта –
1,42 промила, което дори надвишава и първоначално отчетената такава с
АЛКО ТЕСТ ДРЕГЕРА.
След посочената експертиза и събраните и горецитирани доказателства
по ДП, видно от представеното Постановление за привличане на обвиняем, с
наблюдаващ прокурор Г.М., се установява, че същото е с дата 17.02.2023 г.,
като последното е предявено на обвиняемия в 10,00 часа на 01.03.2023 г. и
спрямо Е. е било повдигнато обвинение за това, че: К. М. Е., ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. Перник, **** гражданство, живущ в гр. Перник, ул. ***,
е извършил престъпление от общ характер, за което обвинението е в следния
смисъл, че: На 29.01.2023 г., в гр. Перник, по ул. „Струма“ е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
5
„Пасат“, с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред /с Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол №
52/01.02.2023 г. на HTJl-ЕКД при ОДМВР - Перник/ - престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното
производство. С постановление от 17.02.2023 г., връчено на 01.03.2023 г. Е. е
с наложена мярка за неотклонение „Подписка“, като на същата дата
последният е бил разпитан и в качеството му на обвиняем за посоченото
обвинение и същият, видно от представения разпит, се е възползвал от
правото си да не дава обяснения.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка, приета, като годно доказателство. Приетите в
съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях
факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
От правна страна:
Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 1920зз-35 от 29.01.2023г.,
издадена от Р. Л. Ч. на длъжност старши полицай в Първо РУ, ОДМВ-Перник
, е задържал жалбоподателя на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение
за временно задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник.
Видно от писмо от Началник Първо районно управление К.М. при
ОДМВР- Перник, с рег.№ 4570/01.03.2023 г., прието по делото, в което във
връзка с дадени указания на съдията-докладчик при насрочване на делото са
представени копие от Заповед № 313з-1091/09.07.2021 г. и длъжностна
характеристика № 328р-19657/12.11.2015 г., както и удостоверение № 313р-
3714/28.02.2023 г., касаещи длъжността на Р. Л. Ч. - служител в Първо РУ при
ОДМВР – Перник. Посочено е, че лицето К. М. Е. е задържано със заповед за
задържане № 35/29.01.2023 г. на Първо РУ-Перник, съгласно чл.343б, ал.1 от
НК, а в последствие е образувано БП № 60 от 29.01.2023 г. на Първо РУ-
Перник и преписка № 354/30.01.2023 г. на РП-Перник, като към
придружителното писмо са приложени посочените писмени доказателства, се
установява, че към дата на издаване на заповедта ответникът по жалбата
6
заема длъжността ООР в Първо РУ при ОДМВР - Перник и същият има
качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, което се
установява и от представената длъжностна характеристика страница 29-31 за
лицето и от заповедта за преназначавеното му страница 32 от делото.
Следователно се налага и извод, че заповедта е издадена от компетентен
орган. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица
произтича пряко и от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР/чл. 72. (1)
Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си
нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на
явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в
случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е
било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане
на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон. (2) В
случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване
на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична
сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3)
Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се
информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. (4)
Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред
районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата
незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен
съд. (5) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на
задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от
него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е
на основание ал. 1, т. 1. (6) За задържането съответният орган е длъжен
незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (7) Полицейските
органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за
задържането е отпаднало. (8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в
7
специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от
министъра на вътрешните работи. /
Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен
орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от
АПК. /чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са: 1.
липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено
нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с
материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. /
Оспорвания процесен акт е в изискуемата форма за действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72,
ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се
посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни,
индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5.
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва
пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на
задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово
искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто
гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако
задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере
консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с
които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не
разбира български език. (3) Задържаното лице попълва декларация, че е
запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не
упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от
полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността
на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на
един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6)
Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. /,
задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с ПИСМЕНА
заповед.
8
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за
правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му
да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР.
Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени
фактическите обстоятелства се приемат за неоснователни.
Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно решение
16/1975 г. на ОСГК, оспорената заповед НЕ страда от порок на формата,
защото, мотивите на акта са изложени в административната преписка.
В настоящия случай, видно от гореизложеното по делото е събран
достатъчен обем от писмени доказателства, съдържащи се както в
преписката, така и в допълнително изисканите материали по досъдебното
производство, образувано за случая, от които не остава съмнение, а напротив
напълно се потвърждава, че за процесната заповед за която е била издадена и
е било задържано лицето за деянието, описано в същата е било образувано
бързо производство още на същата дата, на която е била издадена заповедта,
като впоследствие бързото производство е било преобразувано в досъдебно
такова, в хода на което именно жалбоподателят е бил привлечен в качеството
му на обвиняем и то за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Съдът не
споделя доводите на защитата, че досъдебното производство не се е водило
ритмично. Напротив, това се опровергава и от представените писмени
доказателства, като протоколите за разпит на свидетели са от същата дата, на
която е и задържането на лицето, с изключение на протокола на свидетеля Ч.,
експертизата също е с дата 01.02.2023 г., предхождаща подаването на жалбата
срещу заповедта за задържане, а постановлението за привличане в качеството
на обвиняем е от 17.02.2023 г., макар и да е предявено на 01.03.2023 г. на
обвиняемия. Т.е. следва да се приеме, че делото тече в достатъчно разумни
срокове във фазата на досъдебното производство. В този смисъл
възраженията на защитата в тази насока съдът намира за неоснователни.
9
С оглед на всичко гореизложено не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните
разпоредби на ЗМВР.
Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може
да ръководи действията и постъпките си.
След задържането на оспорващия от самия него е попълнена и
подписана Декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по
чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Същата, като НЕоспорена се цени в цялост и въз основа на нея се
приема, че съшият е запознат с правата си, НЕ е поискал преглед от лекар,
посочил е, че не желае да се уведоми член от семейството му за задържането,
НЕ е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и
не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, отразено
"НЕ ЖЕЛАЕ"-следва собственоръчен подпис.
По делото липсват доказателства, че жалбоподателя е поискал
адвокатска помощ и такава му е отказана.
Административно производствените правила са спазени и не се налага
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата
на чл. 72, ал. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) са
посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да
задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е
извършило престъпление, като в случая видно от материалите по досъдебното
производство впоследствие лицето е било привлечено като обвиняем именно
за процесното деяние.
По правната си същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято
уредба е в чл. 72–чл. 75 от "Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/–
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни от които може
да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
10
извършило или е съпричастно към процесно противоправно деяние, което
законодателят определя, като престъпление. Целта на закона е задържането
като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да
се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване.
Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а НЕ с наличието на вече
доказано такова.
Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна
административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност.
От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни,
според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно
престъпление, за което е било образувано Досъдебно производство № 60/2023
г. по описа на 01-РУ-МВР-Перник.
С оглед на това, към момента на издаване на оспорваната заповед са
налице достатъчно ДАННИ за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК за което е образувано Досъдебно производство № 60/2023 г. по описа на
01-РУ-МВР-Перник във връзка с което и с оглед изясняване на евентуална
съпричастност на лицето, към това престъпление е приложена оспорената в
настоящето производство принудителна административна мярка, по смисъла
на чл. 72 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/.
Законът говори за задържано лице по отношение, на което има ДАННИ,
а НЕ доказателства за извършено от него престъпление. Поради тази причина
дори това досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне
до повдигане на обвинение, какъвто случаят дори не е, тъй като има
повдигнато обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящето
производство.
Към дата на издаване на заповедта за задържане са били налице
материално правните предпоставки за издаване на заповед с такова
съдържание. За прилагане на процесната ПАМ, НЕ е необходимо тези данни
да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на
11
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
За целите на задържането по реда на чл. 72 от чл. 72 от "Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/ наличието на такива
категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Задържането е извършено на законово основание, предвидено в
нормативен акт–закон и в този смисъл не може да се приеме, че
ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в
нарушение на "Европейската конвенция за правата на човека" ЕКЗПЧОС.
Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за
събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността
съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят
разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно
преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или
лъжесвидетелстване. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР
максимален период-24часа-задържан е 29.01.2023 г. в 01,16ч. и е
ОСВОБОДЕН на 29.01.2023 г. в 11,45ч., т. е. освободен е в рамките на
предвидените от законодателя 24часа, като органът е извършил необходимите
процесуални действия. С оглед на това, законосъобразно, ответникът по
оспорването е издал оспорената заповед.
Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се
предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават
правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това
число и правото им свободно да се придвижват в пространството.
Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура.
Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 5, т. 1 от "Европейската конвенция за правата на човека"
12
ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените
случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона.
В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното
право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел.
Налагането на принудителната административна мярка е оправдано,
защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на
престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за НЕвиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека
принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия
случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес,
който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на
ВАС/Решение № 6138 от 20.05.2016 г., постановено по АД № 13194/2015 г. на
ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017 г. по АД № 5864/2016 г. на ВАС,
Решение № 2317 от 23.02.2017 г. по АД № 14275/2015 г. на ВАС.
С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно производствените правила и при точно
позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона се явява правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
13
Във връзка с възраженията в жалбата, следва също да се посочи, че
въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е
образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване
в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе,
приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на
връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл
са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд.,
Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и
др.), поради което и същите не са длъжни в Заповедта за задържане да
вписват и изрична правна квалификация на дадено престъпно деяние по
съответен член на НК, а е достатъчно да опишат подозрение за съпричаност
към такова, което в случая е било сторено. Изискването подозрението да се
базира на разумни основания формира съществена част от предпазната мярка
срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, №
17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г.). За да има основателно
подозрение, трябва да има факти или информация, които биха убедили
обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило
престъпление (виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение
от 30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], №
26772/95, § 155, ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ
2004 IV). Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия
A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51,
Серия A № 145 B). "
В този смисъл виж и еднозначната съдебна практика по такива дела на
Административен съд- Перник, като Решение № 59 от 29.04.2022 г. на АдмС
- Перник по к. а. н. д. № 48/2022 г., Решение № 195 от 11.11.2022 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 197/2022 г. Решение № 113 от 22.07.2022 г.
на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 80/2022 г. и др., в които еднозначно е
застъпена тезата, че за да е налице предвидения в закона критерий за
издаване заповед за задържане на лице за срок от 24 часа и целта на мярката
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да
14
извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
Обстоятелството, че е било установено наличие на алкохол в кръвта над
допустимото по закон у лицето в случая при извършената проверка, в случая
е основание за прилагане на мярката.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите,
установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността
като материалноправно изискване за законосъобразност на административния
акт. В случая полицейски орган е осъществил полицейското задържане в
съответствие с целта на ЗМВР. В рамките на оперативната самостоятелност, с
която административният орган разполага при налагането на мярката,
издадената заповед е съобразена и с чл. 6 от АПК, предвиждащ принципа на
съразмерност. В случая, административният орган не е излязъл извън тези
рамки, не се касае за засягане на права и законни интереси в по-голяма степен
от необходимото за постигане на целта, за която е издаден актът.
Следва да се отбележи, че се касае за управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, което деяние е с повишена степен на
обществена опасност при зачестилите в страната пътнотранспортни
нарушения с човешки жертви.
Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя
на свободно придвижване е ограничена временно, на основание предвидено в
закона, с цел да се да се осуети прикриване на извършеното престъпление и
да се ограничат или предотвратят вредните последици от извършването му.
Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните човешки права и
свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да
бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Конвенцията препраща по същество към установения в националното право
ред. В случая за задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост от налагане на мярката в името на
обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/,
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. –
15
ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г.
След прогласяването на основното право - правото на живот /чл. 2 и
забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл. 3/, в първата разпоредба
на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната
свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува
ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да
гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на
основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл. 5, § 1
изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва
условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез
изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към
националното право.
По своята правна същност мярката "Задържане за срок от 24 часа" по
чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка,
т. е. административното разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата.
Възможността органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо
да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него,
като необходимо е същите да са установени преди извършване на
задържането.
Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат
16
да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От
доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които
ответника по касационната жалба е съпричастен към извършване на
конкретно престъпление от НК. Към момента на издаване на оспорваната
заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на
жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.
72 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да
уличават лицето в извършването на престъпление.
По правна си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление, да се укрие или да
укрие/унищожи доказателства. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие, да укрие или унищожи
относими доказателства, да извърши престъпление или спрямо него да не
може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо наличие на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
17
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
престъпления не са задължителни.
По мнение на съда законоизискуемите обстоятелства в случая са
налице, като във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва
да се посочи следното. Към момента на издаване на административния акт
полицейските служители са разполагали с достатъчно данни, които да сочат
на евентуална съпричастност на Е. към инкриминираното деяние, което се
потвърждава и от допълнително събраните писмени доказателства.
Следователно съдът намира възраженията в жалбата за неоснователни,
а издадената заповед за задържане като законосъобразна и като такава следва
да я потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответната страна не претендира разноски и съдът, НЕ дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК,
съдия при Районен съд-гр. Перник,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от К. М. Е., с ЕГН: **********, с адрес: град
Перник, ул.****, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 52,
офис 3, ет.3 – адв. С. И. от ПАК, с правно основание чл.72, ал.4 от ЗМВР,
против Заповед за задържане на лице с рег.№ 1920зз-35 от 29.01.2023г.,
издадена от Р. Л. Ч. на длъжност старши полицай в Първо РУ, ОДМВР-
Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, спрямо лицето К. М.
18
Е. с ЕГН: **********, е приложена принудителна административна мярка –
задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане,като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен
съд-Перник в 14-четиринадесетдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19