№ 22
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601933 по описа за 2021 година
С присъда, постановена по НОХД № 8216/2018г., Пловдивския
районен съд, 4-ти н.с., е признал подсъдимата П. Г. В. за НЕВИННА в
извършване на престъпление по чл.210, ал.1,т.4 и т.5 вр. чл.209, ал.1 във вр.
чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 10.09.2016 г. до
18.09.2016 г. в с.Р., обл.П., при условията на продължавано престъпление,
повторно в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила заблуждение в Н.А. Б., ЕГН ********** и И.Ж.О. ЕГН **********,
че до края на м.септември 2016 г. ще им заплати получената от тях
селскостопанска продукция, след като я реализира и получи плащане, а
именно:
-На 10.09.2016 г. в с.Р. обл.П. е възбудила в Н.А. Б., ЕГН **********
заблуждение, че до края на м.септември 2016 г. ще му плати предадената от
него 70,900 тона пшеница, след като я реализира и получи плащане, и с това
му е причинила имотна вреда в размера на 18 403 лева;
-На 18.09.2016 г. в с.Р. обл.П. е възбудила заблуждение у И.Ж.О. ЕГН
**********, че до края на м.септември 2016 г. ще му плати предадения от
1
него 56,540 тона /от които 52,820 тона на И.Ж.О. и 3,720 тона на М.Р.И./
маслодаен слънчоглед, след като го реализира и получи плащане и с това е
причинила имотна вреда на И.Ж.О. в размер на 34 981 лева и на М.Р.И. в
размер на 2 464 лева, или всичко вреда в размер на 37 445 лева, като общият
размер на причинената вреда възлиза на 55 848 лева и причинената вреда е в
големи размери, като я е оправдал изцяло по така повдигнатото й обвинение.
Със същата присъда са отхвърлени предявените от М. П. Б., А.Н.Б.,
И.Ж.О. и М.Р.И. граждански искове срещу подсъдимата, с които е
претендирано плащане на претърпени имуществени вреди от деянията, като
съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
Държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Недоволни от присъдата са останали частните обвинители и
граждански ищци М. П. Б. и А.Н.Б., които чрез повереника си адв.Т.С. са
обжалвали присъдата в оправдателната й част, касаещо извършена на
10.06.2016г. измама по отношение на техния наследодател Н.А. Б., като се
твърди неправилност на присъдата в атакуваната част и незаконосъобразност
на изводите за липса на престъпление. В този смисъл се иска от въззивния съд
да постанови нова присъда, с която подс.В. да бъде призната за виновна в
извършване на вмененото й престъпление, както и уважаване на предявените
от М. П. Б. и А.Н.Б. граждански искове. Претендира се и присъждане на
правени разноски.
Тези искания се поддържат и във въззивното производство от
повереника на частните обвинители –адв.С., като се излагат доводи за липса
на изначално намерение за плащане на договорената цена от подс.В. за
закупената пшеница, като в този смисъл се акцентира върху изготвената
първоначална графологична експертиза, установяваща липса на подпис от
страна на Н. Б. в експедиционна бележка от 10.09.2016г. и липсата на
доказателства за извършено плащане. Иска се в този смисъл цялостна ревизия
на съдебния акт в наказателната и гражданската му части.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив не споделя тезата
на частното обвинение и е на становище, че обвинението не е обосновано от
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, като се иска атакувания първоинстанционен съдебен акт да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
2
Частния обвинител и граждански ищец И.О., както и другият
конституиран от първата инстанция граждански ищец М.И., не са обжалвали
присъдата и не изразяват несъгласие с присъдата в останалата й оправдателна
част.
Подсъдимата П. Г. В. лично и чрез защитника си адв. Н., намира
обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и като такава моли да
бъде потвърдена. Твърди се липсата на доказателства за извършено
престъпление измама.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно
фактическата обстановка. Приел е за безспорно установено следното:
Дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** било регистрирано в Търговски
регистър при „Агенция по вписванията“ на 18.09.2015г., като вписан
едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител бил св.
Г.С.Г.- син на подсъдимата. Основен предмет на дейност на дружеството бил
търговия на едро и дребно със зърно, зърнени култури, плодове, зеленчуци и
други видове земеделски продукти. Св. Г. съставил пълномощно от
18.09.2015г., с което делегирал всички оперативни дела на дружеството на
подс. В.. В качеството си на търговски пълномощник на дружеството, подс. В.
закупувала зърнени култури, продавала същите и се разплащала със
съконтрагентите на дружеството.
Същевременно, св. К.Л. бил търговски пълномощник на ЕТ „***“,
ЕИК ***. Едноличният търговец се занимавал по занятие с производство на
селскостопанска продукция и търговия на едро със зърнени храни.
През лятото на 2016г. св. Л. се запознал с подс. В. и двамата взели
решение да работят съвместно във връзка с осъществяваната от „***“ ЕООД
и ЕТ „***“ търговска дейност. Уговорката била едноличният търговец да
превежда парични суми по сметка на „***“ ЕООД, с които да се закупуват
пшеница и слънчоглед и които да бъдат доставяни до посочени от
възложителя крайни дестинации ( складовата база на ЕТ „***“, намираща се в
с. Р., обл. Б., Пристанище Б. и др. ). Във връзка с тази дейност, между „***“
3
ЕООД и ЕТ „***“ били сключени договори за доставка на пшеница и
слънчоглед, като едноличният търговец превеждал и парични суми за
закупуването на стоката.
С така превежданите й парични средства подс. В. започнала да
изпълнява договорите, като изкупувала пшеница и слънчоглед от различни
места на територията на страната и с осигурен транспорт за сметка на „***“
ЕООД, ги доставяла на посочените от св. Л. дестинации.
През 2016г. Н. Б. ( починал на 15.10.2016г. ), св. И.О. и св. М.И. били
регистирани земеделски производители и развивали дейност в землището на
с. Р., обл. П.. Н. Б. отглеждал пшеница, а О. и И.- слънчоглед. Св. О. познавал
добре подс. В., тъй като през предходните четири години ( преди 2016г. ) е
предавал продукцията си на нея, като подсъдимата винаги е била коректна в
отношенията помежду им и е заплащала предадената стока. Именно защото
св. О. познавал подсъдимата като коректен платец, предложил на св. Б. и св.
И. и през 2016г. да предадат произведената продукция на нея. При предаване
на земеделска продукция в предходни години, св. О. издавал фактури, които
да оправдаят разходите на подс. В., но за по- малко количество от реално
предаденото. Предвид това, за представляваното от подс. В. дружество се
натрупвали плащания, които не можело да бъдат оправдани с първичен
счетоводен документ. Предвид това, подс. В. започнала да изисква от
съконтрагентите й да издават първични счетоводни документи за цялата
стойност на стоката, с които да оправдае разхода по закупуването й.
Н. Б. и подс. В. установили контакт като на 10.09.2016г. се срещнали.
Било договорено Н. Б. да продаде на подс. В. 70, 900 тона пшеница на обща
цена 18 434 лв. Още на същия ден, за така продаденото количество била
съставена Експедиционна бележка № 38/ 10.09.2016г., в която били отразени
горепосочените стойности. Бележката била съставена от кочан, като
изпълненият със синя химикална паста екземпляр останал у Н. Б., а
химизираното копие от бележката било дадено на подсъдимата. Последната
осигурила и транспорта на пшеницата, който се осъществил с две превозни
средства до Пристанище Б.- камион рег. № *** и рег. № *** ( товарителница
№ 019432- т. 1, л. 115 от д.пр. и товарителница № 29009- т. 1, л. 133 от д.пр. ).
Камионите били натоварени от св. З. и св. К.. Плащане между Н. Б. и подс. В.
не било извършено веднага, тъй като подсъдимата поискала от Б. да му
4
издаде фактура за стойността на предадената стока, както и документ,
удостоверяващ произхода й. Тъй като Б. не разполагал с тях, било договорено
плащането да се извърши в по- късен момент. В следващите няколко дни
били проведени разговори между двете страни, като подс. В. се съгласила да
заплати на Н. Б. сумата от 12 500 лв., без да й бъде издадена фактура и без да
получи документ за произход на стоката. За тази цел, на 18.09.2016г.
подсъдимата се срещнала в с. Р. с Н. Б. и в кабинета му предала в брой сумата
от 12 500 лв. Върху съставената на 10.09.2016г. експедиционна бележка ( в
химизиран образец ), подсъдимата изписала „платено= 12 500 лв.“, като Н. Б.
саморъчно се подписал за предадената му парична сума, непосредствено до
текста „платено= 12 500 лв“. Подсъдимата взела за себе си подписания от Б.
химизиран образец на експедиционната бележка, който служил като разписка
за предадената сума. Страните се разбрали остатакът да бъде заплатен, след
като Б. издаде първичен счетоводен документ за предадената стока, отрази я в
своето счетоводство и състави документ за произход на стоката.
На дата 18.09.2016г., докато била в с. Р., подсъдимата се срещнала и
със свидетеля О., който също искал да продаде продукцията си на В. предвид
предходните им търговски отношения. О. информирал В., че разполага със
слънчоглед за продаване, който обаче е в лошо състояние. О. казал на
подсъдимата, че общият тонаж на слънчогледа е 56, 540 тона, от които- 3, 720
тона принадлежали на св. М.И. и останалите 52, 820 тона били на св. О. и
неговата съпруга ( каква част от посочените 52, 820 тона е принадлежала на
О. и каква част на неговата съпруга е неустановено по делото ). В. видяла
слънчогледа и констатирала драстично влошеното му състояние. Въпреки
това, предвид установените между О. и В. трайни търговски
взаимоотношения, В. се съгласила да вземе слънчогледа и да се опита да го
продаде, въпреки лошото му състояние. За целта, В. предложила на О. да
натовари намиращия се в неговия склад слънчоглед на дъното на четири
камиона, като след това бъде смесен с друг такъв, който е с високо качество.
О. се съгласил, при което в периода 18.09.2016г.- 24.09.2016г. намиращият се
в хранилището на св. О. слънчоглед ( в който имало количества,
принадлежащи на неговата съпруга и на св. И. ) бил разпределено в четирите
камиона. По делото са установени три от тях- рег. № *** ( фактура № 278/
19.09.2016г.- т. 1, л. 106 от д.пр.), рег. № *** ( товарителница № 21259/
18.09.2016г.- т. 1, л. 104 от д.пр.) и рег. № *** (товарителница № 3297/
5
24.09.2016г.- т. 1, л. 97 от съд. произв). Камиони с рег. № *** и рег. № *** се
насочили към гр. К., обл. Б., а камион с рег. № *** към гр. Ч.. И трите
камиона достигнали местоназначенията си и разтоварили земеделската
продукция. Подс. В. поискала от св. О. да й издаде първичен счетоводен
документ за цялата предадена земеделска продукция, за да може да оправдае
разходите по закупуването й. Св. О. се съгласил да съставят приемо-
предавателен протокол единствено за 18, 720 тона от общо предадените 56,
540 тона ( т. 1, л. 51 от досъд. пр. ). Протоколът бил съставен и подписан от
О. и подсъдимата на 19.09.2016г., но последната казала на О., че ще му
заплати стоката едва когато я реализира на свободния пазар и когато О. й
издаде документ за цялото количество. О. се съгласил с тези условия, но
впоследствие не издал документ за пълното количество предадена стока.
Предвид това, подсъдимата не предприела и действия по заплащане на
стоката, тъй като твърдяла, че преди да заплати същата, то следва
земеделският производител да я снабди с първичен счетоводен документ и
документ за произход. Между подсъдимата и св. О. били проведени няколко
разговора, но не могли да стигнат до консенсус относно заплащането на
паричните суми.
Впоследствие, на 15.10.2016г. починал Н. Б., като неговите
наследници – св. М.Б. и св. А.Б. се свързали с подс. В. и претендирали от нея
да заплати цялата дължима сума към починалия Б., която според тях
възлизала на 18 434 лева. Подсъдимата възразила, че вече е заплатила на
покойния Б. сума в размер от 12 500 лв., въпреки че последният не й е издал
всички документи за произход на стоката, както и фактура за същата. Между
страните били проведени няколко разговора, но не могли да постигнат
съгласие досежно размера и изискуемостта на паричното задължение.
Следвайки това, св. М.Б. депозирала сигнал до Районна прокуратура –
Пловдив.
От заключението на назначената и изготвена съдебно- стокова
аграрна експертиза, се установява, че пазарната стойност на 56, 540 тона
маслодаен слънчоглед към дата 18.09.2016г. е възлизала на сумата от 37 445
лева. Съответно пазарната стойност към посочената дата на 3, 720 тона
маслодаен слънчоглед е била 2 464 лева. В заключението е отразено и че към
м. 09.2016г. стойността на 70, 900 тона пшеница възлиза на 18 403 лева.
6
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно- почеркова
експертиза, която е обследвала автентичността на положения от починалия Н.
Б. подпис в Експедиционна бележка № 38/ 10.09.2016г. / т. 1, л. 152 от д.пр. /.
Вещото лице е дало заключение, че положеният подпис до изписаното
„платено= 12 500лв.“ не е изпълнен от Н. Б. или от подс. В., което заключение
е поддържано в съдебното производство по делото.
Поради оспорване и възражения относно обосноваността на това
заключение, в хода на съдебното следствие по делото, е назначена тройна
съдебно – графологична експертиза, с вещи лица определени от НИК-София,
чиято задача е била да обследва кое лице е изпълнило ръкописния текст
„платено= 12 500 лв“ и кой е положил непосредствено до посочения текст
подпис в Експедиционната бележка № 38/ 10.09.2016г. / т. 1, л. 152 от д.пр. /.
Експертите са установили, че текстът „платено= 12 500 лв.“ е изпълнен от
П.В., а подписът до текста вероятно е положен от починалия Н.А. Б.. В
съдебно заседание, пред първата инстанция, вещите лица поясняват, че
изводът за вероятност клони към категоричност, тъй като елементите от
подписа, които съвпадат с изследвания сравнителен материал, са подчертано
повече от тези, които не съвпадат. Допълнително, вещите лица изтъкват, че
не са установили признаци да е правен опит да се имитира подписът.
Установено е също от изготвената ССчЕ ( т. 2, л. 379- 382 ), че към
дата 01.09.2016г. касовата наличност на „***“ ЕООД е била 1 405 680, 94
лева, а към 30.09.2016г. е била 1 961 080, 01 лева. Посочено е, че за периода
01.09.2016г.- 30.09.2016г. в касата на дружеството са постъпили 629 950 лева.
и за разходени парични средства в размер от 74 550 лева. В заключението е
посочено и че към 18.09.2016г. наличните парични средства в касата на
дружеството са в размер от 1 331 130, 01 лева.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена по
несъмнен и категоричен начин, след обстоен анализ на всички събрани
доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимата В.,
показанията на разпитаните свидетели, приложените по делото писмени
доказателства, както и заключенията на назначените тройна съдебно-
графологична експертиза и съдебно-счетоводна такава. Правилно районният
съд е кредитирал обясненията на подсъдимата относно отношенията й с
починалия Н. Б. и свидетелят О. относно сключените договори за покупко-
7
продажба на пшеница и слънчоглед, предхождащите ги отношения и
уговорките за плащане. Обясненията на подс.В. кореспондират с показанията
на свидетелите О., М.И., А. относно установените преди 2016г. отношения
във връзка със закупуване на земеделска продукция от В. и знанието, че тя е
коректен платец в региона. Всъщност, най-голям спор по делото се е развил
по отношение на това, дали в изпълнение на договорките между подсъдимата
и Н. Б., първата е платила част от сумата в размер на 12 500 лева на продавача
Б.. В тази връзка освен подробните обяснения на подс.В. за развоя на
отношенията й с починалия Н. Б. е и отразеното в представената
експедиционна бележка от 10.09.2016г.- „платено=12 500 лв“ и подпис, които
са били обект на изследване и анализ от приетото заключение на тройната
съдебно-графологична експертиза. Тази експертиза несъмнено приема, че
положения подпис е изпълнен от покойния Н. Б., а текста от подс.В., като
приемат, че първо е изписано „платено=12 500 лв“ и след това е положен
подписът на Б., предвид наличието на пресечни точки. При изслушване в
съдебно заседание експертите са обосновали изводите си, с които приемат
почти с категоричност, че подписът е изпълнен от Б., като твърдят, че не
установяват признаци на имитация на подписа. На тази основа, напълно
правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подс.В. е предала на
Н. Б. сумата от 12 500 лева, за което той е положил подпис в химизирания
екземпляр на Експедиционна бележка № 38/10.09.2016г. Неприемливи и
непочиващи на доказателствата са доводите на жалбоподателите, че горните
обстоятелства са спорни, предвид наличното по делото заключение на
единична графологична експертиза в обратния смисъл. Това експертно
заключение обаче, правилно не е било кредитирано от съда, не само поради
противоречието му с изводите на тройната експертиза, изготвена от НИК-
София, но и поради това, че е по-повърхностно и не достатъчно детайлно,
включително и с използването на по-малко сравнителни образци.
Твърденията на разпитаните като свидетели М.Б. и А.Б., че нищо от
дължимото за предадената от наследодателят им пшеница не е платено, също
не могат да се възприемат с доверие, поради противоречие с обективните
данни по делото. Основателно първостепенният съд не ги е кредитирал в тези
им части, поради това, че не почиват на непосредствено възприети факти, а на
съмнения и предположения.
Мнозинството от първоинстанционния съдебен състав, е направил
8
изключително подробен и правилен анализ на събраните доказателства, а
оттам и правилни изводи относно действителните отношения между страните
по сделките, тяхната обезпеченост и договорки за плащане. Необосновано и
непочиващо на гласните и писмени доказателства е становището на съдебния
заседател М., изразено в особено мнение за недостатъчна категоричност на
тройната съдебно-графологична експертиза. Настоящият въззивен състав
изцяло споделя изводите на мнозинството от първоинстанционния състав
относно получена от Б. сума по изложените по-горе мотиви. В подкрепа на
това са и изводите на съдебно-счетоводната експертиза, установяваща, че към
м.09.2016г. дружеството „***“ ЕООД е разполагало със значителни ликвидни
парични средства, така че, към момента на поемане на задълженията за
плащане на закупена земеделска продукция, е имало възможността да заплати
получената стока. И това според настоящия е състав е съществено относно
изначалното намерение на подс.В. да изпълни поетите задължения, като
представляваща дружеството „ ***“ ЕООД.
Предвид горното, въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първата инстанция, че извършеното от подсъдимата П. Г. В. не осъществява
от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 210,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. По делото е
безспорно установено, че подсъдимата П.В. на инкриминираните дати
10.09.2016г. и 18.09.2016г. не е възбудила заблуждение у Н.А. Б. и у И.Ж.О. с
цел да набави за себе си имотна облага общо в размер на 55 848 лв. Не се
установи същата да е използвала договорните отношение, без намерение да се
задължи по тях и да ги изпълни.
По отношение на починалия Н. Б. е установено заплащане на по-
голяма част от паричното задължение, а именно 12 500 лева от общия размер
на задължението от 18 403 лева, като подсъдимата е изискала преди плащане
на остатъка да бъде снабдена с първичен счетоводен документ за пълния
размер на продажната цена и такъв удостоверяващ произхода. Това поведение
на подсъдимата В., което се доказва не само от нейните обяснения, но и от
писмените доказателства, не може да бъде прието като измамливо, с цел
въвеждане в заблуждение на пострадалия Б.. Липсва изначално намерение за
неплащане на поетото задължение от нейна страна. Обстоятелството, че
извършеното плащане на сума надвишаваща 10 000 лева в брой е в
противоречие със Закона за ограничаване плащанията в брой, не може да
9
обоснове твърденията, че същото е невалидно. Както правилно е приел
районния съд, налице е имуществено разместване, в резултат на което е
погасено частично паричното задължение. Вярно е, че същото не е погасено
изцяло, но всичко това са въпроси касаещи изпълнението на договора, които
следва да се разгледат на плоскостта на гражданското право.
На следващо място, обосновани са и изводите на районния съд за
липса на съставомерност в действията на подсъдимата В. по отношение и на
пострадалия И.О.. Макар това деяние да не е предмет на въззивната жалба, то
с оглед обстоятелството, че е включено в състава на продължаваното
престъпление, съдът следва да вземе отношение по неговата съставомерност.
В отношенията между св.О. и подс.В. е несъмнено установена трайна
търговска практика преди 2016г. и наличие на коректни отношения на
плащане, което е причина на 18.09.2016г. О. отново да продаде на В.
продукцията слънчоглед, включващ и количества, собственост на св.М.И.. И в
тези търговски отношения е налице спор относно момента на плащане на
стоката и необходимите документи, които е следвало да издаде земеделския
производител. Показателно за характера на отношенията между подс.В. и
св.О., са показанията на същия, който заявява своето участие в делото само
поради това, че е бил потърсен от свидетелите Б. за делото и липсата от
негова страна на претенции спрямо подсъдимата във връзка с процесната
земеделска продукция. Липсват каквито и да е данни за измамливо поведение
спрямо св.О.. Въпросите за това кога се дължи плащане и въз основа на
какви документи, са въпроси, които са от гражданскоправен характер и
установяването им е извън обхвата на наказателното производство. Ето защо
се споделят изводите на ПРС, че в случая се касае за изцяло гражданско –
правни отношения.
Предвид всичко изложено по-горе, правилно е становището на
районния съд, че извършеното от П. Г. В. не осъществява от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл. 210, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което същата е
призната за НЕВИННА и ОПРАВДАНА по така повдигнатото й обвинение.
С оглед на горното, правилно предявените граждански искове за
имуществени вреди от деянието, предмет на наказателното производство по
делото, са били отхвърлени като неоснователни.
10
При извършената въззивна проверка се констатира, че в противоречие
с процесуалните правила е допуснато участие на допълнителни страни-частни
обвинители / М.Б., А.Б. и И.О./и граждански ищци/ И.О. и М.И./, които не са
били конституирани и не са поискали това при първоначалното разглеждане
на делото/ по НОХД № 5732/2018г./. Отделен е и въпроса доколко
наследниците на починалия пострадал Н.А. Б. са могли да встъпят в негови
права, доколкото приживе не са били упражнени от наследодателя им,
съответно да участват в качеството на допълните страни в наказателния
процес, за което е направено възражение в първоинстанционното
производство. Така или иначе, с постановената оправдателна присъда, с която
въззивният състав се солидаризира след цялостната й проверка, е постигнато
най-благоприятното развитие на процеса за подсъдимата, което санира
допуснатото от първата инстанция нарушение.
Мотивиран от горното, въззивният съд счита, че не са налице основания
за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата като
обоснована и правилна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание
чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260081 от 26.03.2021г. постановена по
НОХД № 8216/2018г. по описа на РС-Пловдив, ІV наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се
съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11