№ 1813
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.Н.Т
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от П.Н.Т Административно наказателно дело №
20241110202848 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Б. П. Д., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №23-4332-028864/30.11.2023 г. на началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което му е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.104А
ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на
МВР.
В жалбата се излагат оплаквания, че отразеното в НП не отговаря на
истината. Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4 ЗАНН –
жалбоподателят е търсен на посочения от него адрес в жалбата на три
различни дати и не е открит.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 14.11.2023 г. около 21.21 часа свидетелите М. К. Д. и К. И. С. се
намирали в района на гр.София, бул. „Черни връх”. Забелязали водача, който
се движел по бул.”Черни връх”, с посока от бул. „Свети Наум” към
бул.”Джеймс Баучер” и управлявал л.а. Хюндай Модел Туксон с рег.
№СВ8328ХР собственост на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД. Същият използвал и
използва мобилен телефон по време на движение, без наличието на
устройство свободни ръце.
Свидетелят М. К. Д. заемащ длъжността полицай при 04 РУ-СДВР,
съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №
GA1125104/14.11.2023 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу
съставения акт с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложевата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
2
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 104А ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
И актосъставителят и административнонаказващият орган са описали в
АУАН, респ. в НП нарушението, законната разпоредба, която е нарушена и
правилно е била приложена санкционната разпоредба, като не е налице
несъответствие между тях, като нарушението се изразява в нарушаване на
забраната за използване на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен с устройство, позволяващо свобода на ръцете му.
Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в
използване на мобилен телефон. От обективна страна е необходимо
мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното
средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете.
В настоящото производство се събраха гласни доказателства –
показания на свидетелите-очевидци М. К. Д. и К. И. С., че на процесната дата
и място, посочени в АУАН, жалбоподателят е използвал мобилен телефон по
време на управление на л.а. Хюндай Модел Туксон с рег.№СВ8328ХР.
Свидетелите Д. и С. са категорични, че са имали видимост към водача и
именно това му поведение е провокирало проверката. При извършване на
същата, жалбоподателят заявил дори, че негова близка е колежка на
свидетелите, а при връчване на акта нямал възражения. Такива Д. депозирал
на 20.11.2023 г., респ. в срока по чл.44 ал. ЗАНН.
Съдът намира, че показанеята на двамата свидетели са последователни
и взаимнодопълващи се, не се опровергават при преценката им и не са налице
основания за дискредитирането им.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в
3
сравнение с обикновените случаи от този вид, а и от справка картон на водача
е видно, че същият има немалък брой влезли в сила НП и фишове, поради
което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
028864/30.11.2023 г. на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР,
с което на Б. П. Д., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.104А ЗДвП и са му отнети
8 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4