ПРИСЪДА
№ 14 24.02.2009 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на 24 февруари 2009 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Ф.
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛ :1.М.М.
2.Е.М. Секретар Т.Х. Прокурор Д.Л.
Като разгледа докладваното от съдия Ф. НОХД №21 по описа за 2009 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.Х. ***, български гражданин, вдовец, със средно образование образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН-**********
за ВИНОВЕН в това,че на 15.04.2008 г. , около 15.50 часа в с.Безмер , обл.Ямбол , при управление на МПС-лек автомобил марка „ВАЗ 2108" с ДК№ С 05 67 XX , собственост на Н.И.Г. и Н.Г. ***/път Ш-555/, кръстовище с ул."Хан Аспарух" е нарушил правилата за движение , установени в разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 , чл.25 ал.1 , чл.37 ал.1 изр.1 ЗДвП и чл. 84 ал.2 изр.1 от ППЗдП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С.Г. ***. и значителни имущедствени вреди в общ размер на 1 961,50 лв. от които 1 089.50 лв. на мотоциклет „Сузуки С5ХР 750 " с ДК№ У15 08 А , собственост на М. С.Г. и в размер на 872 лв. на лек автомобил „ВАЗ 2108" собственост на Н.Г. и Н.Г. , поради което и на осн. чл.343 ал.1 б.В вр. с чл.342 ал.1 и чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.343 Г от НК лишава подс.И.Г.Х./с установена по делото самоличност / от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Х./с установена по делото самоличност/ да заплати за причинени неимуществени вреди от престъплението на гражданските ищци Е.С.Г. -лично ЕГН-********** сума в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева и М.М.Г. ЕГН-********** - лично и със съгласието на майка си Е.С.Г. сума в размер на 60 000 /шестдесет хиляди лева/ и за причинените от престъплението имуществени вреди на Е.С.Г. сума в размер на 2394/две хиляди триста деветдесет и четири / лева , за всички искове в едно със законната лихва считано от 15.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумите.
Исковете за причинени неимуществени вреди над уважените размери до размера на 50 000 лева за Е.Г. и 70 000 лева за М.Г. лично и със съгласието на майка си Е.Г. и за причинени ивуществени вреди над уважения размер до размера на 10393,12 лв.-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Х. /с установена по делото самоличност/ да заплати направените по делото разноски в размер на 1825 /хиляда осемстотин двадесет и пет / лева в полза на държавата ,по бюджета на съдебната власт.по сметка на ВСС.държавна такса в размер на 4496 /четири хиляди четиристотин деветдесет и шест / лева,както и разноски на гр.ищца и частна обвинителка Е.С.Г. сума в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева .
Присъдата ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ в петнадесетдневен срок от днес пред Апелативен съд-Бургас.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МОТИВИ:
Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт с обвинение
срещу И.Г.Х. в това , че
на 15.04.2008 г. , около 15.50 часа в с.Безмер , обл.Ямбол , при
управление на МПС – лек автомобил марка „ВАЗ 2108” с рег. № С 05 67 ХХ ,
собственост на Н.И.Г. и Н. Г. *** / път ІІІ – 555/ , кръстовище с
ул.”Хан Аспарух” , е нарушил правилата за движение , установени в разпоредбите
на чл.5 ал.1 т.1 , чл.25 ал.1, чл.37
ал.1 изр.1 от ЗДвП и чл.84 ал.2 изр.1 от
ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С.Г.
, както и значителни имуществени вреди в общ размер на 1 961,50 лв. , както следва : на лек автомобил „Сузуки GSXR 750” с рег
№ У 15 08 А собственост на М. Г.
в размер на 1089,50 лв. и на лек
автомобил „ВАЗ 2108” с рег.№ С 05 67 ХХ , собственост на Н.Г. и Н.Г.
в размер на 872 лв.-престъпление
по чл.343 ал.3 б.В вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по
делото прокурор поддържа обвинението така както е възведено в обвинителния
акт.Излага съображения за доказаност от обективна и субективна страна за
осъществяване на престъплението по внесеното
обвинение.Иска признаване на подсъдимия за виновен и предвид степента
на обществена опасност на осъщественото
деяние по начина му на осъществяване,а и предвид настъпилите общественоопасни
последици и на смекчаващите отговорността
обстоятелства предвид данните за личността на подсъдимия и поведението на пострадалото лице иска определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК по вид „пробация” по чл.42 а ал.2 т.1 и
2 от НПК в размер на около 1 г. 6 м..Иска
определяне на лишаване от правоуправление съобразно разпоредбата на чл.343 Г от НК за срок съответстващ на този на
наказанието пробация.По отношение на предявените граждански искове намира
същите за основателни,тези за имуществени вреди доказани в пълният им размер,а
по отношение на тези за неимуществени вреди счита,че същите следва да бъдат
уважени от съда по размер по справедливост.
В качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса са конституирани Е.С.Г.
лично и М.М.Г. – лично и със съгласието на майка си Е.С.Г. и са приети за съвместно разглеждане в
процеса предявените от същите искове за
причинени им от престъплението НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 50 000 лева за Е.Г. и
70 000 лв. за М. Г. за
и за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ на
Е.Г. в размер на 10 393,12
лева , ведно със законните лихви считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите за всички
искове.
В съдебно заседание гражданската
ищца и частна обвинителка М.Г.
редовно призована не се явява , а гр.ищца и частна обвинителка Е. Г. участва
лично , като за двете
се представляват и от редовно
упълномощен повереник.Излагат съображения за доказаност на осъщественото от подсъдимия съобразно внесеното
обвинение престъпление,като искат признаването му за виновен и определяне
на справедливо наказание.По отношение на
предявените граждански искове за причинени неимуществени и имуществени вреди
излагат съображения за доказаност на същите по основание и размер,като
искат уважаването им в пълен размер,така
както са предявени.
Подсъдимият участва в процеса лично и чрез редовно упълномощен
защитник.Чрез защитата си излага съображения за доказано виновно поведение от страна на пострадалия , съзнателно нарушаване на правилата за
движение по отношение на скоростта на управление на МПС и задължителни защитни
средства , което поведение на
пострадалия е и единствена причина за
настъпването на ПТП в резултат на което
е и настъпила смъртта на пострадалия и са причинени материални
вреди на МПС.Иска признаване на подс.Х.
за невиновен и отхвърляне на предявените граждански искове в
процеса.Алтернативно пледира за
признаване на висока степен на съвина за настъпилия престъпен резултат
от страна на пострадалия , както и
преквалификация по текста на чл.343 а от НК предвид оказана помощ от подсъдимия на пострадалия.
От анализа на събраните и проверени
в хода на съдебното следствие
доказателства съдът приема за
установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.Х. е водач на МПС категории ВМ , притежава свидетелство
за управление.№********* и не е
наказван по ЗДвП.
На 15.04.2008 г. подс.Х. ***. Около
15.45 часа на същия ден Х. , тъй като имал болно домашно животно и нужда
от ветиринарен лекар решил да отиде в
дома на същия.За целта подс.Х. предприел управление на МПС лек автомобил
марка „ВАЗ 2108” с ДК№ С 05 67 ХХ , собственост на сина му
Н.Г. и съпругата на сина му Н.Г. от дома си към центъра на селото по ул.”Стара планина” / път ІІІ-555/.Движението
подс.Х. е осъществявал на прав пътен
участък , по двулентов път /двупосочен / , в слънчево и ясно време при добра
видимост със скорост около 15 км/час.С тази скорост на подс.Х. предстояло да навлезе
в Т-образно кръстовище на ул.”Стара планина” с ул.”Хан Аспарух” за
извършване на маневра завиване на ляво.
По същото време в лентата за насрещно движение по ул.”Стара планина”
/път ІІІ-555/ , в обратна посока се е
движил мотоциклет марка „Сузуки GSXR 750 „
с ДК№ У 15 08 А , управляван от постр.М.
С.Г. със скорост около 154 км/час.Подс.Х.
забелязал насрещно движещият се мотоциклет и в момент в който
мотоциклета се е намирал на
разстояние от 107 м. предприел
маневра завиване на ляво , като
автомобила се позиционирал косо на
пътното платно .Същевременно постр.Г. виждайки това и намирайки се към този момент
на 102 м. направил опит да спре
.Независимо от това след косото
пресичане на лявата лента за движение и
на разстояние 11 м. от мястото на предприетата от подс.Х. *** в лентата за
движение на мотоциклета настъпил удар
между него и управляваното от
подс.Х. МПС.След удара управляваният от
подс.Х. автомобил се завъртял по посока
на часовниковата стрелка , а мотоциклета продължил движението си напред и наляво
, като тялото на постр.Г. останало на пътното платно.Намиращият се на място
свид.И. по телефона потърсил спешна медицинска помощ , след пристигането на която пострадалия бил транспортиран за оказване на специализирана
такава в МБАЛ Ямбол , където на 18.04.2008 г. около 08.45 часа починал.
Видно от извършеното химическо
изследване за алкохол на проба кръв и
техническо изследване с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410 + „ не се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта на подс.Х. и на постр.Г..
Видно от заключението на назначената
и изслушана в съдебно заседание съдебно
медицинска експертиза на постр.М. Г. е
било причинено: многобройни ожулвания ,
кръвонасядания и разкъсно – контузни
рани по главата , тялото и крайниците.Счупване на черепния покрив и черепната основа.Обширни мозъчни
контузии.Счупване на дясната раменна кост.Многобройни счупвания на ребра
двустранно по една линия.Контузия на десния бял дроб.Контузия на
сърцето.Подкожен енфизем на меките тъкани на гръдния кош в дясно.Оток на мозъка
и белите дробове.Шок.Състояние след операция за резекция на тънко черво поради
разкъсване на мезентериума.Обширен ретроперитонеален кръвоизлив.Заключението на експертизата е,че
смъртта на Г. е настъпила в резултат на множествените механични травми , които
са следствие на мотоциклетната травма , което личи от аутопсионната находка.
Имуществените вреди причинени на лек
автомобил „ВАЗ 2108” с ДК№ С 05 67 ХХ са
установени от автотехническата
експертиза като такива в размер на 872
лв. , а на мотоциклет „Сузуки GSXR 750 „
с ДК№ У 15 08 А в размер на
1 089,50 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства-гласни и писменни,както и от заключенията на
назначените експертизи-съдебно автотехническа и съдебно медицинска такива.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свид.А. , С. и И.И. И., които са
се намирали на мястото на ПТП , към момента на осъществяването му.И тримата
свидетели са възприели движението на двете МПС , факта , че по същото време и в двете посоки не са се
движили други МПС и е била налице пълна видимост , този на високата скорост
на движение на мотоциклета , действията
на пострадалия към този момент ,а и на подсъдимия , като показанията им са
непротиворечиви вътрешно и съотносимо едни спрямо други.Показанията на тези
свидетели са в пълно съответствие и с установеното от възприетото от съда експертно заключение на назначената и изслушана автотехническа
експертиза на в.лица К. , Ш. и У. /втора
такава/ и това на съдебно медицинската
такава.Съда кредитира изцяло и показанията на свид.Ив. С.И. – служител на РПУ „Тунджа” пристигнал на място след сигнал
до дежурен на ПУ „Тунджа” за установеното от него непосредствено след настъпването на ПТП ,
както и по отношение на споделеното от намиращите се на място лица , а и по
отношение на извършените от него действия за проверка за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия.Показанията на този свидетел са
обективни и точни , а и същият не е заинтересован от изхода на делото.Що се касае
до обстоятелството визирано от свидетеля в показанията му , а именно , че подс.Х. му е споделил , че не е видял
пострадалия , то следва да се има
предвид , че показанията на свидетеля са
такива на опосредствено предаване от трето лице , а не такива на непосредствено възприемане на
визираните обстоятелства.Съда кредитира и показанията на сви.М. С. касателно
отношенията между пострадалия и неговите близки , а и за състоянието им
непосредствено след ПТП и настъпването
на смъртта на Г. , като обективни и
точни.Съда кредитира и обясненията на
подс.Х. в частта им относно
скоростта с която същият е управлявал
автомобила , посоката , времето на
управление и предприемане на визираната
маневра , обстановката в която е управлявал автомобила , наличието на видимост , включително и по отношение на насрещно
движещия се мотоциклет , механизма на ПТП и мястото на
позициониране на пострадалия и
автомобила управляван от подсъдимия след ПТП , като обективни и съответни на
всички събрани по делото доказателства – гласни такива , а и заключението на
визираната по-горе съдебно
автотехническа експертиза , а и съдебно медицинска такава.Съда не
кредитира обясненията на подс.Х. в
частта им , в която същият сочи , че не
е можел да възприеме скоростта на
движещия се срещу него мотоциклет ,
управляван от пострадалия Г. , предвид несъответствието им с гласните
доказателства , а и с установеното от
визираната по – горе тройна съдебно автотехническа експертиза извършена
от в.л.К. , Ш. и У..И тримата свидетели
намирали се на мястото на ПТП към момента на осъществяването му са категорични относно обстоятелството на
управление на мотоциклета от пострадалия
с висока скорост , което обстоятелство е
установено от свидетелите значително преди ПТП и фактически е насочило
вниманието им .В този смисъл е и заключението на визираната по – горе втора съдебно
автотехническа експертиза.Съда не кредитира обясненията на подс.Х. в тази им
част и тъй като същите са в противоречие
с установените данни в протокола за
оглед на местопроизшествие и приложените към същия снимки сочещи на видимост от
значително разстояние , а и от заключението на назначената тройна съдебно автотехническа експертиза
установяваща същия факт.
Съда кредитира в пълнота
назначената тройна съдебно
автотехническа експертиза извършена от в.лица проф.К. , У. и Ш. /втора такава/,
а не тройната такава извършена от в.л. М.
,С. и А. /първа такава/ , предвид
обективността , точността и пълнотата на същата , а и изготвянето и в съответствие с изискванията
за това по отношение на скоростта на
движение на двете МПС и факта на
възможността за установяване на
скоростта на насрещно движещото се МПС мотоциклет от водача на автомобила , опита на
експертите и въззожностите им при
участие и на хабилитирано лице при
извършване на експертоното заключение.На първо място следва да се има предвид
обстоятелството , че по отношение на скоростта на движение на двете МПС е
налице незначителна разлика в заключенията за такова , като първата
тройна съдебно автотехническа експертиза е установила по – ниска скорост
на управление на мотоциклета преди удара, а именно такава от 136,7 км/час , при
установена такава от втората
автотехническа експертиза от 154
км/час , съответно такава на автомобила от първата автотехническа експертиза от
20 км/час и от втората 15 км/час.За да
кредитира заключението на втората тройна
автотеххническа експертиза съда взе предвид прецизирането на изчислението на скоростите
с всички възможни обективно установени
при огледа на местопроизшествието показатели , видно и от обстоятелството на
посочване и на такива към момента на удара , установена като такава от 129
км/час за мотоциклета и непроменена
такава от 15 км/час за
автомобила.
Между двете автотехнически експертизи е налице съществено различие в заключенията относно съществен факт имащ
значение за изхода на делото , предвид установяване на фактически
обстоятелства касаещи съставомерни факти
, а именно възможностите за констатиране на скоростта на
движение на мотоциклета , респективно
тази за извършване на безопасна маневра завиване на ляво от водача
на автомобила – подс.Х.. В тази част
съда кредитира заключението на втората тройна автотехническа експертиза ,
тъй като заключението на същата се базира на обективно установени
обстоятелства.От изложеното от
експертите в с.з. се установи , че на местопроизшествието е измерена видимост на разстояние от 250
м.Сам подс.Х. също сочи в обясненията си
, че е възприел мотоциклета на разстояние от 150 – 200 метра , а и повече-„даже и по отдалече го видях момчето във височината , над 150 -200 м.”Това
обстоятелство сочи и на възможност на наблюдение на движението на мотоциклета от подсъдимия преди извършване на маневрата не
по-малко от 2-3 секунди.Експертите сочат , че при приближаване на
предмети с висока скорост може да се сравни положението на обекта с
неподвижните странични сгради на местопроизшествието и за около 2-3 секунди да
се прецени , че обекта /в случая
мотоциклета/ приближава твърде бързо , извън нормалната естествена
скорост в населено място.За това и втората
тройна автотехническа експертиза сочи , че водача на
л.а. „ВАЗ”/подс.Х./ преди извършване на маневрата поради липса на други обекти , ограничаващи
видимостта му и при нормална видимост е имал техническата възможност да се
убеди , че при извършване на маневрата си няма
да създаде опасност за движението.В потвърждение на този извод на експертите , възприет от съда е и
обстоятелството , че към момента на начало на маневрата завиване на ляво от подсъдимия , пострадалия
е бил на разстояние от 107 м. , преценил
е създадената за него опасност и
предприел действия по аварийно спиране.По изложените съображения и съда
не приема заключението на първата тройна
автотехническа експертиза в тази и част
, а именно , че водача на автомобила „трудно би възприел мотоциклета
като опасност на такова разстояние в населено място” позоваващ се само на обстоятелството , че двете МПС са се движели
насрещно по прав участък от пътя.
По отношение на останалите поставени на вещите лица задачи не е налице
разлика в заключенията и съда ги
кредитира изцяло , а именно по отношение
на механизма на ПТП , възможността
за ненастъпване на удара между двете МПС при движение на мотоциклета
със допустимата скорост в населено
място.
Що се касае до стойностите на причинени вреди на автомобила и
мотоциклета то същите са установени с оценъчна автотехническа
експертиза ,на базата на реално установени такива и посочени в огледия
протокол.
Съдът кредитира в пълнота и заключението на назначената и изслушана в
съдебно заседание съдебно медицински експертизи предвид нейната обективност,
точност,пълнота и изготвянето и в
съответствие с изискванията за това.
От анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира,че както от
обективна,така и от субективна страна
подс.Х. е осъществил състава на чл.343
ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК,тъй
като на 15.04.2008 г. , около 15.50 часа
в с.Безмер , обл.Ямбол , при управление на МПС – л.автомобил варка „ВАЗ 2108” с ДК№ С 05 67 ХХ ,
собственост на Н.И.Г. и Н. Г. *** / път
ІІІ-555/ , кръстовище с ул.”Хан Аспарух” е нарушил правилата за движение ,
установени в разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 , чл.25 ал.1 , чл.37 ал.1 изр.1 ЗДвП и чл.84 ал.2 изр. 1 ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. С. Г.
и значителни имуществени вреди в общ размер
на 1 961,50 лв. от които 1 089,50 лв. на мотоциклет „Сузуки GSXR 750 „ с ДК№ У 15 08 А
собственост на М. С.Г. и в размер на 872
лв. на лек автомобил „ВАЗ 2108” собственост на Н.Г. и Н.Г..
Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството,че
подс.Х. е предприел маневра завой наляво с навлизане , позициониране на
автомобила косо в лентата за насрещно движение,което обстоятелство съобразно
разпоредбите на чл.25 ал.1 от ЗДвП го е задължавало преди това да
се увери,че няма да създаде
опасност за участниците в движението,като при извършване на маневрата се
съобрази с тяхното местоположение и посока на движение,а съгласно ал.1 на чл.37 от ЗДвП и чл.84 ал.2 ППЗДвП и да пропусне движещите
се такива по нея,при навлизане изцяло в
лентата.В този смисъл са и задълженията на подс.Х. визирани в чл.
5 ал.1 т.1 от ЗДвП свързани с
поведението му на участник в движението и задължението да не създава опасности и пречки за движението,да поставя в опасност живота и
здравето на хората,както и да им причинява имуществени вреди.В нарушение на
тези си задължения Х. не е направил
необходимото преди началото на
извършването на маневрата завой наляво и преди навлизането в лентата за
насрещно движение свързано с това да се
убеди по един категоричен начин,че няма да създаде опасност за движещото се в
насрещната лента за движение МПС-мотоциклет „ Сузуки GSXR 750 „ с ДК№ У 15 08 А,който
същият е забелязал,респективно да го пропусне
при необходимост каквато в конкретния случай е била налице при
отстоянието на същото на 107 м. при започване на маневрата от
подсъдимия.Изискуемата от визираните
текстове на закона и правилника
предпазливост е налагала
очевидно повишено внимание,включително
спиране преди навлизане в насрещната лента за движение предвид изпълнение на задължението по чл.25 ал.1 и чл.37 ал.1 ЗДвП и чл.84 ал.2 ППЗДвП,а именно предприемане на
маневра завой на ляво след като се убеди
по един категоричен начин ,че няма да
създаде опасност за участниците в
движението и ще осигури безпрепятствено
пропускане на движещите се по лентата за движение в която навлиза МПС ,
каквото Х. очевидно не е направил.Действително скоростта на
движението на управляваното от него МПС
към момента на предприемане на маневрата завиване наляво е била ниска -
такава от 15 км/час , но не е преустановил движението на същото
за пропускане на насрещно движещото се МПС , въпреки очевидността на
невъзможността от безконфликтно извършване на маневрата предвид разстоянието на което се е намирало насрещното МПС към този момент и скоростта с
която същото е било управлявано от пострадалия Г..Навлизайки в лентата му за
движение на разстояние от 11 м. с препречване на пътя на мотоциклета , Х. не само не е осигурил
безпрепятственото му движение по лентата
му за движение,респективно да се е
убедил в осигуряването на такова преди навлизане в тази лента , като е лишил Г.
от безпрепятствено преминаване по лентата му за движение.
Възражението на подс.Х.,че към
момента на навлизането му в лентата за насрещно движение мотоциклета управляван
от постр.Г. се е намирал на голямо
разстояние и е имало възможност за
безаварийно извършване на маневрата не се споделя от съда,като
противоречещо на доказателствата по делото.Видно от заключението на автотехническа експертиза към този момент
управляваното от постр.Г. МПС се е намирало на разстояние 107 м. Неоснователно е и възражението на
подсъдимия касателно обстоятелството,че причина за
удара между двете МПС е само и единствено движението на пострадалия Г. с висока скорост.Действително управлението на мотоциклета от Г. е било
със скорост над разрешената
такава ,а именно установена от експертизата скорост от 154 км/час при разрешена
такава от 50 км/час при която
мотоциклета би могъл да спре преди мястото на удара , но в случая подс.Х. е могъл да възприеме предвид всички
обстоятелства / видимост на разстояние от 250 м. за време от 2-3 секунди ,
значително по висока от допустимата
скорост/ реалната скорост с която подсъдимия е управлявал мотоциклета ,
респективно да прецени невъзможността за извършване на маневра завиване на ляво безаварийно и да пропусне
насрещно движещото се МПС – управлявания автомобил , съобразно задължението
си по ал.2 на чл.84 от ППЗДвП. За това и
съда счита , че не могат да се споделят
доводите на подсъдимия , че единствено
виновен за настъпване на ПТП е постр.Г..
На лице е пряка причинна връзка между настъпилата смърт на пострадалия Г. и осъществените действия по нарушаване на
визираните разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП от подс.Х..Същата е в резултат на получените травми при удара между двете МПС – автомобила управляван
от подс.Х. и мотоциклета управляван от
постр.Г...
Безспорно е и причиняването на
имуществени вреди , съобразно
стойността им значителни такива , на двете МПС в установените с
експертизата стойности,тъй като същите
са в резултат на удара между двете МПС.
От субективна страна деянието е осъществено от подс.Х. по непредпазливост.Безспорно Х. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици при нарушаването на визираните разпоредби на ЗДвП
и ППЗДвП но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съда счита , че не могат да се
споделят доводите на подсъдимия за преквалификация на деянието като такова по
чл.343 а от НК.Действията на подсъдимия по оказване на помощ на пострадалия в
никакъв случай не са в степента изискуема от текста на чл.343
а от НК.В случая първи на мястото и такъв оказал необходимата и възможна помощ е бил св.А.
, а специализирана медицинска
помощ е била извикана от св.И..С факта
на стоене при пострадалия за един период
от време и оказване помощ за качването
му в пристигналата линейка заедно с
намиращите се на мястото лица не е такова
представляващо изискуемото от
закона да направи всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия.В
тази връзка са и показанията на свидетелите очевидци , сочещи , че
в първия момент след ПТП подс.Х. не се е отправил веднага към пострадалия , а
се е намирал встрани от него , без към
този момент да предприема действия.В този момент действия по оказване на
необходимата и възможна помощ на пострадалия както вече бе посочено е била
оказана на пострадалия от св.А. / по спиране на кръвотечение и поддържане на
главата в необходимо положение/ и И./по
търсене на специализирана помощ / .
При определяне на вида и размера на
наложеното наказание,както и на начина му на изтърпяване съда взе
предвид следното:
Касае се за деяние,което е със сравнително висока степен на обществена
опасност предвид начина му на осъществяване с оглед на броя и вида на
нарушените специални разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП.При преценката на личността на
подсъдимия съда счита,че се касае за такава с ниска степен на обществена
опасност.Подс.Х. е с чисто съдебно минало,продължителна практика като водач на
МПС при липса на констатирани нарушения
до този момент на специалните разпоредби
визирани в ЗДвП и ППЗДвП.По отношение на същия са налице данни
характеризиращи го положително както в изпълнение на възложените му трудови
задължения,така и в отношенията му в обществото.Съда взе предвид и отношението
на подсъдимия към вече осъщественото,а именно искреното му съжаление за
настъпилия резултат , а и поведението на пострадалия на пътя , допринесло до
голяма степен за настъпване на
престъпния резултат.За това и именно счете,че следва да определи
наказанието на подс.Х. при условията на чл.54 от НК при значителен превес на
смегчаващите отговорността обстоятелства,към минимума прведвиден за този вид
наказание , а именно такова от
четири месеца лишаване от свобода.Съда
отложи изтърпяването на наложеното по размер наказание лишаване от свобода от четири месеца на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от
три години.За да счете , че не е
необходимо подсъдимия Х. да изтъпри ефективно наложеното му по размер наказание съда взе предвид критичното
отношение и съжаление за вече осъщественото сочещо на възможност за
осъществяване целите на наказанието и без ефективно изтърпяване , а и възрастта
на подсъдимия , която е значително
висока такава и поведението му в обществото.В съответствие с разпоредбата на
чл.343 г от НК съда лиши подсъдимия от право на управление на МПС за срок от
една година.В този си вид и размер наказанието на подсъдимия Х. в пълнота ще
осъществи целите на наказанието-възпитателна и възпираща по отношение на
подсъдимия и обществото,визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК.
Съда счита , че не следва
наказанието на подс.Х. да се определи при условията на чл.55 от НК , тъй
като макар и да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,
не е налице изискуемото от текста
кумулативно обстоятелство - и най-ниското предвидено в същия наказание да се явява несъразмерно
тежко на осъщественото , както по
отношение на броя и вида на нарушените
разпоредби на ППЗДвП и ЗДвП , така
и на настъпилия реално резултат.
Предявените от гражданските ищци Е.Г. – лично и М.Г. – лично и със
съгласието на майка си искове за
причинени им от престъплението неимуществени вреди срещу подсъдимия са
основателни,но завишени по размер.
Съда счита,че непълнолетната дъщеря
и съпругата на починалия М. Г. са претърпели неимуществени вреди от
престъплението.Безспорна е болката им свързана със смъртта на бащата и съпруга настъпила по един такъв внезапен начин.Гражданската
ищца М.Г. завинаги е загубила бащата , в
който е намирала морална подкрепа , при наличието на отлични взаимоотношения между тях свързани
с взаимна любов и уважение , и то
на възраст предполагаща
и изискваща непрекъсната и
непосредствена връзка и контакт , при нарастваща необходимост от
същата.Безспорни са и причинените на
гр.ищца Е. Г. неимуществени
вреди в резултат на внезапно настъпилата
смърт на съпруга и.И по отношение на тази гражданска ищца от доказателствата по делото се
констатираха отлични взаимоотношение с
пострадалия , свързани с взаимна любов и
уважение .Г. завинаги е загубила съпруга си в които е намирала морална подкрепа , като
след смъртта му същата остава единствена
да отглежда непълнолетната им дъщеря.
Следва да се има предвид и , че двете граждански ищци са били на мястото на ПТП непосредствено след
осъществяването му и са възприели фактическите обстоятелства , със всички
произтичащи от това негативни изживявания , особено за непълнолетната М.Г..При
определяне на размера на присъдените обезщетения съда съобрази и поведението на
постр.Г. на пътя.По изложените съображения
подсъдимият следва да репарират
причинените на гр.ищци неимуществени вреди със суми в размер на 40 000 лева за Е. Г. и такава от 60 000
лева за М.Г. – лично и със съгласието на
майка си Е. Г.,ведно със законните лихви
от датата на увредата-15.04.2008 г. до окончателното им
изплащане.Исковете над този размер до размера на 50 000 лева
за Е. Г. и 70 000 лв. за М.Г.
съда отхвърли.
Съда счита,че предявеният от гр.ищца
Е. Г. *** за причинени и от престъплението имуществени вреди е основателен и
доказан до размера на документално установеното , а именно
такъв от 2394 лв. , ведно със
законните лихви считано от датата на увредата , до окончателното им изплащане ,
представляващо направени от същата
свързани с пострадалия медицински разходи , такива обичайни за
погребение и такива
представляващи щета по мотоциклета собственост и управляван от постр.Г. ,установени
с фактури приложени по делото и такива
установени с оценъчна автотехническа експертиза , като иска над посочения размер до размера на
10 393,12 лв. съда отхвърли като недоказан.Липсва основание да се
счете , че направените разходи за
хранителни продукти са свързани и са в
резултат на осъщественото престъпно деяние.Що се касае до представения предварителен договор за изработка то същият
касае договорена цена , но не и изплатена такава.
Съда осъди подсъдимия Х. да заплати направените по делото разноски,така
както са извършени,а именно:в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт , по сметка на ВСС 1825 лв. и на гр.ищца и частна обвинителка Е. Г. сума в размер на 850 лв. и държавна такса в размер на 4496 лева.
Като причина за осъществяване на деянието съда отчете неспазването на установените правила за движение по пътищата
в страната.
По изложените съображения съда постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: