Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 13.03.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 1204 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 354
от 26.03.2013 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на В.С.П.
***, административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 90 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за извършено
от него нарушение на чл.103, предл.2-ро от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че не е видял
подадения му сигнал със стоп-палка, тъй като мястото, където са били застанали
полицаите не е било осветено. Сочи, че не е имал намерение да бяга или да се
укрива, тъй като веднага след като чул звуковия сигнал от полицейския автомобил
спрял и по никакъв начин не е осуетявал проверката. Навежда доводи, че в случая
е следвало да се приложи разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, тъй като за това, че е
управлявал автомобила след употреба на алкохол е понесъл наказателна
отговорност за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят П. не се явява. Представлява се от адвокат К., който
поддържа жалбата и подробно излага доводи в подкрепа на тезата си за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Алтернативно пледира да
бъде намален размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Т.П.Т. и С.Д.С., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Свидетелите Т.Т. и С.С. били
служители в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. На 02.03.2013 г. били на работа нощна
смяна и осъществявали контрол на пътното движение в гр.Ловеч. Намирали се на ул.”Княз
Имеритински”, до плувния басейн. Около 20.45 часа забелязали идващ от посока кръговото
кръстовище лек автомобил „Рено” с рег.№ ОВ 08-22 АТ. Свидетелят Т. излязъл
встрани на пътното платно и подал сигнал за спиране със стоп-палка по образец,
но автомобила не спрял, заобиколил го и продължил движението си по ул.”Княз
Имеритински”, в посока болницата. Свидетелят Т. бързо се качил в служебния
автомобил при свидетеля С. и настигнали лекия автомобил „Рено” до кафене
„Журналист” на ул.”Княз Имеритински”. Подали звуков и светлинен сигнал, в
резултат на което лекия автомобил „Рено” отбил и спрял. При последвалата
проверка свидетелите установили, че автомобила се управлявал от В.П.. Същия
лъхал на алкохол и при съмнения за употребата на такъв, свидетелите поискали да
го изпробват с техническо средство, но П. отказал. Свидетелят Т. му издал талон
за медицинско изследване /л.6 от дос.п-во по НОХД № 499/13 г. на РС Ловеч/. За
констатираните нарушения свидетелят Т. съставил на жалбоподателя АУАН № 354/02.03.2013
година (бланков № 771912), като в него посочил гореизброените нарушения. По така
съставеният акт жалбоподателят вписал, че има възражения, без да ги
конкретизира и го подписал.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
е представил писмени възражения пред наказващия орган.
В последствие жалбоподателят В.П.
дал кръвна проба и видно от заключението в протокола за химическа експертиза
/л.8 от дос.п-во по НОХД № 499/13 г. на РС Ловеч/, концентрацията на алкохол в
кръвта му е била 2,34 промила. Във връзка с това, срещу П. било образувано
досъдебно производство № 163/2013 г. по описа на РУП Ловеч, а на 16.04.2013 г.,
по НОХД № 499/13 г. състав на РС Ловеч одобрил постигнато между него и Районна
прокуратура гр.Ловеч споразумение за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1
от НК и на П. било наложено наказание пробация и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 1 (една) година, считано от 02.03.2013 година.
На 26.03.2013 г., въз основа на
акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган преценил, че с действията си, като не спрял на подадения със
стоп-палка сигнал и като отказал да бъде изпробван с теническо средство за употребата
на алкохол, жалбоподателят П. нарушил разпоредбите на чл.103, предл.2-ро и чл.174,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Наложил му обаче санкция само за първото нарушение,
като приложил санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Като
обстоятелства по случая наказващия орган посочил и употребата на алкохол и
отчетеното от химическата експертиза количество алкохол в кръвта на
жалбоподателя, както и че е било образувано досъдебно производство.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.8-9/.
След внимателна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие, че обжалваното постановление е
законосъобразно издадено, поради което не могат да бъдат споделени възраженията
на жалбоподателя в този смисъл.
Наказващия орган коректно е
изписал словесно всички обстоятелства имащи отношение към състава на вмененото му
по пункт 1 нарушение и неговите съставомерни признаци.
Съдът приема за безспорно
установени обстоятелствата, че жалбоподателят П. не е спрял на подадения му
ясен сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на Пътна полиция. В
тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.Т. и С.С.,
които са обективни и непротиворечиви, а и жалбоподателя не ангажира убедителни
доказателства, които да ги оборват и установяват противното. Недоказано е
твърдението му, че не е забелязал служителя на пътна полиция, тъй като мястото
не е било осветено и е нямал намерение да бяга или се укрива. И двамата
свидетели твърдят точно обратното и са категорични, че мястото, където са били
застанали и Т. е подал сигнала със стоп-палка, е било достатъчно осветено,
широко, така че не е имало никакъв проблем водача да ги види, още повече, че
става въпрос за ул.”Княз Имеритински”, която е една от основните и добре
уредени пътни артерии в гр.Ловеч. Не без значение е и факта, че жалбоподателят
е управлявал автомобила след употреба и то на значително количество алкохол (за
което е понесъл и съответната наказателна отговорност) и този факт допълнително
го е мотивирал да не спре на подадения сигнал знаейки, че ще бъде санкциониран
за това.
С оглед на изложеното съдът
намира, че описаното в обжалваното НП деяние извършено от В.П. притежава всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН и осъществява, както от обективна, така и от субективна страна състава
на административното нарушение по чл.103, предл.2-ро от ЗДвП. Не може да бъде
споделено възражението на жалбоподателя, че в разглеждания случай,
наказателната отговорност за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК поглъща
административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.103, предл.2-ро
от ЗДвП, още по-малко, че е била нарушена нормата на чл.17 от ЗАНН. Същата
въвежда принципа non bis in idem (не два пъти за едно и също) в
административнонаказателното производство и в конкретния случай, няма данни за
нарушението по чл.103, предл.2-ро от ЗДвП, извършено от В.П. на 02.03.2013 г.,
да му е било налагано вече административно наказание с влязло в сила НП или
съдебно решение. Не е налице и поглъщане на административнонаказателната
отговорност за това нарушение от реализираната наказателна отговорност за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като двете норми имат различен обект
на защита. Обект на защита на нормата на чл.343б, ал.1 от НК е безопасността на
транспорта, с подобект нормалната и безаварийна транспортна дейност, докато
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП визира реда в транспорта и контрола по
осъществяването му. Освен това, макар и поначало всяко престъпление против
транспорта да е нарушение и на една или повече административноправни норми, то
обратното не е вярно. Не всяко нарушение на една или повече административноправни
норми в областта на транспорта е непременно престъпление. Показателен в този
смисъл е факта, че за еднакви изпълнителни деяния – управление на МПС след
употреба на алкохол, е предвидена както административнонаказателна отговорност
(при концентрация на алкохол от 0,5 до 1,2 на хиляда), така и наказателна (при
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда). И ако в случая концентрацията на
алкохол при жалбоподателя е била под 1,2 на хиляда, то за това деяние е щяла да
бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, ведно с тази за
нарушението по чл.103, предл.2-ро от ЗДвП, спазвайки принципа прокаран в чл.18
от ЗАНН, като в никакъв случай първата няма да погълне втората, тази за
нарушението на чл.103, предл.2-ро от ЗДвП.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя В.П. нарушение
на нормата на чл.103, предл.2-ро от ЗДвП, поради което наказателното
постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
Правилно наказващият орган е
приложил за това нарушение санкционната норма по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като
е наложил предвидените за него наказания към средния им размер. Видно от
справката за налагане на наказания /л.2/, жалбоподателят П. е имал и други
наказания за нарушения по ЗДвП, което безспорно е отегчаващо вината
обстоятелство. Такова обстоятелство е и отказа му да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство, тъй като за това нарушение не му е била
наложена санкция.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 354 от 26.03.2013 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с които е наложено на В.С.П. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 90 лева и лишаване от право да управлява МПС за три
месеца, за извършено от него нарушение на чл.103, предл.2-ро от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :