Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/04.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д.
№ 321/2022 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от община Добричка срещу решение № 137/04.05.2022 г., постановено по н.а.х.д. №
131/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-258/06.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, с което на касатора за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от с.з. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита се,
че АУАН е съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от
откриване на нарушителя, което е съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на наказателното постановление. Не се споделя становището на районния
съд, че нарушителят е установен с проверката от 01.04.2021 г. Твърди се, че
както в АУАН, така и в НП е посочена дата на нарушението 01.10.2020 г., т.е.
към тази дата нарушителят е бил известен на административнонаказващия
орган, докато АУАН е съставен на 10.06.2021 г. Не се споделят и изводите на
районния съд за правилност на правната квалификация на деянието. Твърди се, че
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържа правило за поведение,
което може да бъде нарушено. Тя предписва правомощията на административнонаказващия
орган и не поражда задължение за трети лица. Счита се, че е налице неправилна
правна квалификация на деянието, която не може да бъде изменяна от касационната
инстанция и е основание за отмяна на наказателното постановление. По тези
съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът - ДАМТН, чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени
в писмен отговор по делото. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила и да
му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С обжалваното в настоящото производство решение на РС –
Добрич е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-258/06.12.2021 г. на председателя
на ДАМТН, с което на община Добричка за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от с.з. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа
страна, че при извършена на 31.03.2021 г. проверка на язовир „Полковник
Минково“ е установено, че община Добричка като негов собственик не е изпълнила
задължително предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020
г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно : да изгради дренажна система в петата на язовирната стена, със срок на
изпълнение 30.09.2020 г. Изложил е доводи, че АУАН е съставен в законоустановените
срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението и нарушителят са открити
на датата, на която е извършена проверката. Приел е, че правилно наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, който задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията на контролните органи по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Посочил е,
че няма данни процесното предписание да е отменено, поради което за общината е
възникнало задължение да го изпълни в указания за това срок. Неизпълнението на
предписанието е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат. Направил е извод, че община Добричка се явява
субект на нарушението в качеството си на собственик на язовира съгласно АОС №
576/18.09.1998г. Обстоятелството, че язовирът е отдаден на концесия не
освобождава общината от задълженията ѝ по чл. 139, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2
и ал. 4 от ЗВ. Констатирал е, че е налице влязло в сила на 04.11.2019 г. наказателно
постановление, с което общината е санкционирана за същото по вид нарушение. Приел
е, че правилно наказващият орган е определил размера на имуществената санкция
малко над минимума, предвиден в чл. 200, ал. 4, във вр.
ал. 1, т. 39 от ЗВ, отчитайки, че нарушението е повторно съгласно § 1, т. 22 от
ДР на ЗВ. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателя за
маловажност на нарушението по съображения, че не са налице обстоятелства, които
да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Отчел е обстоятелството, че
нарушението не е първо по рода си, тъй като е налице квалифициращият признак „повторност“. Приел е, че липсата на вредоносни последици не
е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Въз
основа на това районният съд е стигнал до крайния правен извод, че НП е
законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат.
При извършената касационна проверка не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно
установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната
истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими
доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и
правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо
да се преповтарят. Мотивите към решението са правилни и обосновани, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към
тях.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че
срокът за изпълнение на даденото
предписание е бил 30.09.2020 г., както и че
последващата проверка от органите на
ДАМТН е извършена на 31.03.2021 г., когато
е установено и неизпълнението
на предписанието, т.е. нарушението. Доколкото въпросът за нарушителя възниква
едва след установяване на нарушението, то именно от датата
на проверката започва да тече
и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне
на акта, който към датата на съставяне на процесния акт не е изтекъл.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за
неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
защото процесното деяние е подведено под хипотезата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ,
която безспорно съдържа правило за поведение, вменявайки на собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях задължението да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В
случая се касае за неизпълнение на предписание на органите на ДАМТН, поради
което правилно в НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 190а, ал. 2
от ЗВ, а препращането към разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е направено
единствено и само за конкретизиране на вида на неизпълненото предписание.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал.
2 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определени на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137/04.05.2022г., постановено по н.а.х.д. № 131/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Община Добричка да заплати на ДАМТН сумата от 80
лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: