ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Районен
съд -Димитровград, в закрито заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Членове:
Секретар
Прокурор
Разгледа докладваното от съдията гр.дело №1586
по описа за 2020 година на Районен съд- Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба от 21.12.2020г. ищецът П.Т.Т., с ЕГН **********,
предявява против ответника В.Г.Й., с ЕГН **********, искове с правно основание
чл.127 ал.2 и чл.127а ал.2 от СК. Поддържа, че от съвместното си съжителство с
ответника имали родено дете –Кристиян Венциславов Й., с ЕГН **********, като
тримата първоначално живеели в гр.Бургас. През 2017г. семейството се установило
да живее в гр.Кардиф, Великобритания. Там ищцата работела на постоянен трудов
договор. Живеела в жилище под наем с детето си, като ползвала социално
осигуряване, което й давала държавата. Детето посещавало детско заведение, като
имало създадени приятелства с други деца и се развивало прекрасно. Ответникът
живеел в същия град, но не подпомагал майката в грижите и издръжката за детето.
С отговор на исковата молба ответникът В.Г. намира
предявените искове за недопустими, поради липса на международна компетентност
на българския съд да ги разгледа. Посочва, че както той, така и ищеца и общото
им дете от няколко години обичайно пребивават в гр.Кардиф, Великобритания, като
там било тяхното обичайно местоживеене. Поради това българския съд нямал
международна компетентност да разгледа делото и иска то да бъде прекратено.
Съобразно
разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА
НА ЕС от
27 ноември 2003 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000, се разрешава правният въпрос относно международната компетентност на съда на
държава-членка, вкл. и на българския съд.
При действието на посочения Регламент, компетентен да се произнесе по исковете за родителска отговорност е съдът на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на детето и майката. В
разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламента, е дадено
определение на терминът „родителска
отговорност”, което означава всички права и задължения, отнасящи се
до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или
юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение,
имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на
родителски права и правото на лични отношения с детето.
Обективно съединените
искове по
настоящото производство за определяне местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с
неговия баща и издръжката му, даване заместващо съгласие на единия родител
за пътуване на детето в чужбина, съставляват произнасяне относно родителска
отговорност.
Съдът
приема, че императивно
е установена обща компетентност по чл.8, § 1 от раздел 2 „Родителска
отговорност” на Регламента, предвид която съдилищата на
държавата – членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка. Понятието „обичайно
местопребиваване” по смисъла на чл.8, § 1 от Регламента е мястото, свързано с интеграция на детето в
социалната и семейна среда.
В разпоредбите
на Раздел 2, чл.8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 е установено правилото за
определяне компетентността на националния съд на Държава членка. Съгласно чл.8,
§.1, компетентен да разгледа иск за родителска отговорност, вкл. и правото на
упражняване на родителски права, е съда на държавата, в която детето има
обичайно местопребиваване, към момента на сезиране на съда, а прилагането на
същия е указано в §.2, при спазване условията и на следващите членове.
С оглед
характера на производството, от значение за определяне на компетентния съд е
обичайно местопребиваване на детето и неговите родители. Ищецът в исковата си молба посочва, че детето живее с нея в гр.Кардиф, Великобритания, вече повече от четири години, като там
посещава детска градина. От своя страна майката има жилище и постоянна работа
там, като също представя писмени доказателства в тази насока. Твърди, че
ответника живее и работи в същия град, което се потвърждава от дадения от него
отговор на исковата молба. Следователно детето и неговите родители трайно пребиват във Великобритания, вече повече от 4
години. Действително по делото е
представено Удостоверение за настоящ адрес ***.2021г., в което е посочено, че
Кристиян Венцеславов Й. има настоящ адрес ***, но следва да се има предвид, че
същото е издадено след като преди това на 08.01.2021г. на пълномощника на ищеца
е връчено разпореждане на съда, с което исковата молба е оставена без движение
с указание да се посочи настоящото местоживеене на детето. Последното в случая
се явява без значение, тъй като в самата искова молба ищеца сочи, че тя и
детето живеят трайно във Великобритания, като не сочат никакви доказателства в
противна насока. Всички тези данни навеждат на извод, че за
продължителен период от време детето живее в чужбина, в социалната и семейна среда на майката, като липсват
каквито и да е данни след 2017г. то да се е завръщало в България. Ето защо, съдът приема, че майката-ищец и детето, а също
така и ответника, имат обичайно местопребиваване във Великобритания.
Основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската отговорност, са определени от
най-висшия интерес на детето и главно на критерия на близост. Следователно
компетентността се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване
на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата
на споразумения между носителите на родителската отговорност, каквато в
случая не е налице.
Невъзможността да бъде
изготвен социален доклад по ЗЗДт за родителските качества на майката и бащата, обосновява извода на настоящият състав, че българският съд не би могъл да прецени най-добрия интерес на детето. Детето в настоящия случай не е
навършило 10-годишна възраст и не може да бъде изслушано непосредствено от съда.
В този случай, задължително е изготвяне на социален доклад по
местоживеене на детето и майката от социалните служби чрез посещение на дома на
детето и запознаване с условията на живот в семейството, посещението на
училището, социалната среда, които данни също не могат да се съберат от
българските органи за социално подпомагане, тъй като детето и майката трайно живеят в гр.Кардиф, Великобритания. Тези данни
именно са свързани с преценка при прилагане на принципа на близост и този
принцип би бил нарушен при произнасяне на за български съд по казуса. След
съобразяване на характера на исковете, съдът преценява, че във висш
интерес на детето е произнасянето на съда по обичайното му
местопребиваване, а
именно във Великобритания, съгласно принципа за близост и на общия принцип за закрила интересите на детето.
На основание
чл.17 от Регламент №2201/2003 год. на Съвета на Европа, когато пред
съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на настоящия
регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга
държава-членка, той служебно се произнася, че е
некомпетентен. Международната компетентност по делата съдът следи служебно,
предвид прякото действие на европейското право при решаване на гражданските
дела пред българския съд.
Ето защо, в
съответствие с направените изводи за допустимостта на предявените искове, съдът
констатира недопустимостта им, на основание чл.17, във вр. с чл.8 от
Регламент /ЕО/ 2201/03, от 27 ноември 2003 година, относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, поради липса на международна
компетентност /в смисъл международна подведомственост/ на Районен съд - Димитровград.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. от 15 от ГПК, във връзка
с чл.17, във вр. с чл.8 от
Регламент /ЕО/ 2201/03 , съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело
№1586/2020г. по описа на Районен съд –Димитровград, поради липса
на международна компетентност на българския съд за разглеждане
и произнасяне по предявената
искова молба от П.Т.Т., с ЕГН ********** срещу В.Г.Й., с ЕГН **********, с
правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а от СК, с които е
сезиран, за местоживеенето, упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката и за въпросите
свързани пътуване в чужбина на детето Кристиян Венциславов Й., с ЕГН **********, на основание
чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03, от 27 ноември 2003 година, относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
УКАЗВА на ищеца П.Т.Т.,
с ЕГН **********, да се обърне и
сезира съответния съд на компетентната държава-членка Великобритания, съгласно правилата на Регламент /ЕО/ 2201/03.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в
едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: