Разпореждане по дело №1673/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24992
Дата: 14 февруари 2024 г. (в сила от 14 февруари 2024 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20241110101673
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 24992
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110101673 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на И. Н. Н. против П. И. П. с което се иска издаването на
заповед за изпълнение въз основа на менителничен ефект- запис на заповед.
Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 2, във вр. чл. 417 ГПК заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист се издават, ако представеният документ е измежду
посочените в чл. 417 ГПК или в специалните закони, които препращат към чл. 417 ГПК,
както и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист. В това производство
проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до
обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване
на заповед и изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай заявителят основава искането си на запис за заповед /чл. 417, т. 10
ГПК/
Релевантният към предмета на спора въпрос е допустимо ли е присъждане н
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период, предшестващ подаването на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на
запис на заповед от датата на падежа до подаване на заявлението.
Съгласно константната практика на ВКС, издаването на изпълнителен лист за
лихвата върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до датата на подаване на
заявлението не е допустимо, тъй като в това производство съдът проверява само формалната
доказателствена сила на изпълнителното основание и проверката му не може да се основава
на данни извън него. Съдържанието на записа на заповед по чл. 535 ТЗ не включва данни за
размера на закъснителни лихви и е недопустимо да се присъждат такива в производство по
издаване на изпълнителен лист. Отнесени към производството по издаване на заповед за
1
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК- запис на заповед, посочените
указания налагат разрешението, че е недопустимо да се издава заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и за произтичащото от чл. 86, ал. 1 ЗЗД акцесорно вземане на кредитора за
обезщетение за забава върху сумата по записа на заповед за времето от падежа на записа на
заповед до подаване на заявлението. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД произтича от факта на
забавата в изпълнението на менителничното задължение, който е последващ спрямо
издаването на записа на заповед, и тъй като не е обективирано в съдържанието на записа на
заповед, не може да бъде присъдено със заповедта за изпълнение. Недопустимостта да се
издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата
по записа на заповед от падежа до подаване на заявлението обуславя и недопустимостта
това вземане да бъде предмет на установяване с иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В т.см. са задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 от 28.12.2005г. по т.д. № 1/ 2004г. на
ОСТК на ВКС, т. 4; решение № 24 от 12.05.2016г. на ВКС по т. д. № 3135/2013г., II т.о., ТК;
решение № 176 от 10.02.2016г. на ВКС по т.д. № 2621/2014г., II т.о., ТК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че заявлението в посочената част не отговаря на
изискванията на чл. 418, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 417, т. 10 ГПК, поради което следва да
бъде частично отхвърлено.
Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
6617/ 09.1.2024г., подадено от И. Н. Н., с ЕГН **********, против П. И. П., с ЕГН
**********, за сумата 1 856,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 03.05.2022 г. до 09.01.2024г., като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2