О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 28.03.2022 г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година,
в закрито заседание, в следния състав:
Председател
-Албена Стефанова
като разгледа докладваното от
председателя ад.д. № 318 по описа за 2021г. на АС-гр.Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.73, ал.4 от
ЗУСЕСИФ.
Образувано е по писмена молба на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“- РА гр.София, подадена чрез пълномощника В.Н. – ст.юрисконсулт, с която
се иска изменение на постановеното по делото Решение № 16/24.01.2022г. в частта
за разноските.
В молбата се излагат подробни доводи, обосноваващи че делото не
е с материален интерес, както и че
същото не е със фактическа и правна сложност и така присъдения размер от 2700
лева за адвокатско възнаграждение се явява прекомерно определен. Моли се размерът на
адвокатско възнаграждение, присъдено като разноски в полза на оспорващия да се намали до
минималния размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ответната
страна - Община Антоново, представлявана
от кмета на общината, чрез пълномощника си адвокат С.К. от САК представя писмен
отговор по молбата. В последния се излагат доводи обосноваващи, че оспореният
акт е по ЗУСЕСИФ, а не по ЗПЗП, както и че делото е с материален интерес.
Излага се становище, че делата за налагане на финансови корекции са такива с
висока фактическа и правна сложност. Моли се молбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Съдът, след като извърши проверка на
молбата, приема следното:
С Решение №16/24.01.2022г, постановено
по настоящото дело Административен съд-Търговище изцяло е отменил по жалбата на
Община Антоново Решение №03-РД/3279 от 11.10.2021г. издадено от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“- РА гр.София. С посоченото
Решение, с т.I от същото на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т.
9 от ЗУСЕСИФ, за нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП /отм., редакция от
16.10.2009г./, във връзка с т.2 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /редакция от
06.03.2020г./ на Община Антоново е наложена финансова корекция в размер на 100
(сто) на сто от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за
възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет:
Проектиране във фаза технически проект” за обект: „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с. Трескавец”, и избран изпълнител „Хидроинженеринг” ЕООД, с ЕИК ********* по Договор № 25/321/01345 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ , сключен
между ДФ „Земеделие“ - РА и община Антоново с УРН: 413916.
С т.II от Решението за Община Антоново е установено публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по Договор №
25/321/01345 от 27.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ в размер на
47690,00 лв. без ДДС - сума равняваща се на 100 % от стойността на финансовата
помощ, за заявени за възстановяване разходи (47090,00 лв. без ДДС) по договор
за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране във фаза технически
проект” за обект: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с.
Трескавец”, както и дължима сума в
размер на 9538,00 лв, представляваща недължимо получено плащане за финансиране
на разходи за ДДС, платен върху размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по гореописания договор.
Със същото Решение Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“- РА
гр.София е осъден да заплати на Община Антоново разноски по делото в общ размер
на 3154.82 лева, съставляващи 457.82 лева платена държавна такса и 2700 лева
платено възнаграждение за един адвокат.
Решението е съобщено на Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“- РА гр.София на 01.02.2022г. Молбата на Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“- РА гр.София за изменение на Решението в частта за
разноските е подадена в Административен съд – Търговище на 08.02.2022г. с
вх.№234.
При така установеното, съдът прави
следните изводи:
Молбата е предявена в срока за обжалване
по чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Решение №03-РД/3279 от 11.10.2021г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“- РА гр.София е издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл.
70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ решението за
налагане на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като
при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и
ал.3 и ал. 5 и ал.6 от ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6, изр.първо от ЗУСЕСИФ по ясен и изричен начин
регламентира, че при оспорването на индивидуалните административни актове по
този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални
и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700
лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е
в размер 4500 лв. Предвид изложеното по квалификация на самия законодател
делата с предмет – актове, с които се налагат финансови корекции по чл.73 от ЗУСЕСИФ, каквото е настоящото, са дела с материален интерес.
Едновременно с изложеното самият молител
при подаване на жалбата си срещу Решение №03-РД/3279 от 11.10.2021г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“- РА гр.София, също е приел, че делото е с материален интерес като
сам по своя преценка е внесъл държавна такса от 457.82 лева, изчислена именно
върху материалния интерес по Решението, който е в общ размер от 57228 лв.
/47690,00 лв- размер на наложената финансова неустойка + 9538,00 лв - размер на
ДДС/.
По изложените съображения, съдът приема,
че настоящото дело е такова с материален интерес и следва разноските да се
определят по реда на чл.8, ал.1,т.4, а не по реда на чл.8, ал.2,т.7 или по реда
на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая при материален интерес от 57228
лв минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.8,
ал.1,т.4 от горепосочената Наредба следва да бъде в размер на 2 246.80
лева. С Решение № 16/24.01.2022г. по ад.д.№318/2021г. ответникът - Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“- РА гр.София, е осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение от 2700 лева. В конкретния случай разрешаването на
спора изисква преценка на голям обем
писмени доказателства и преценка относно приложими разпоредби, както от националното,
така и от правото на ЕС. Провеждането на едно съдебно заседание не може да бъде
единствен аргумент в подкрепа на тезата, че делото не е от фактическа и правна
сложност.
Предвид изложеното и след като взе под
внимание, че така присъдения на оспорващия размер на разноските за адвокатско
възнаграждение е малко над регламентирания в чл.8, ал.1,т.4 от Наредбата
минимален размер, като и че делото разкрива една по-висока фактическа и правна
сложност, съдът приема така присъдения като разноски с Решението размер на
адвокатско възнаграждение за непрекомерен.
На основание всичко гореизложено, съдът
намира, че следва молбата на Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“- РА гр.София за изменение на Решение № 16/24.01.2022г. в частта за
разноските за неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.248,
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и
чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“- РА гр.София, подадена чрез пълномощника В.Н. –
ст.юрисконсулт за изменение на Решение № 16/24.01.2022г. по ад.д. №318/2021г.
по описа на Административен съд-Търговище в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в
срока, в който може да бъде обжалвано Решение № 16/24.01.2022г. по ад.д.
№318/2021г. по описа на Административен съд-Търговище, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от пред Върховния административен съд.
На страните да се изпратят преписи от
настоящото определение.
Председател: