РЕШЕНИЕ
№ 19.02.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1315 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, против „Коловаг“ АД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен
Каравелов“№2В, общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния
директор Е.С.Й., с цена на иска – 2156.71 лева.
Подадена
е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, "А1 България" ЕАД
е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
"Коловаг" АД. Образувано е ч.гр.д. № 257/2019г. по описа на Районен
съд- гр. Пазарджик, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 32,01 лв. - неплатени задължения по
договор за използване на мобилни услуги М4662299 от 31.08.2015г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане; 111,93 лв. - неустойка за неизпълнение на задължения
по договор М4662299 от 31.08.2015 г. представляваща стандартните месечни такси
за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти
до изтичане на посочения в договора срок, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане; 92,77 лв. -
неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги М4669991 от
11.08.2015 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане; 1920,00 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължения по договор М4669991 от 11.08.2015г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане; разноски за заповедното производство- 43.13 лв.
държавна такса и 300 лв.,- адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че „Коловаг" АД е
сключило с "А1 България" ЕАД (предишно наименование "Мобилтел"
ЕАД) договор М4662299 от 31.08.2015г. за използване на мобилни услуги. През
годините абонатът е използват мобилни услуги по различни тарифни планове и за
множество мобилни номера. За периода септември 2015 г. до март 2018г. са
ползвани далекосъобщителни услуги (мобилен телефон, бизнес телефон, мобилен
интернет, бизнес интернет) за следните номера: **********; **********;
00104077; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; *********; *********; *********; *********.
Сочи се, че с Приложение № 1 от
07.11.2016г. е била активирана услуга „Мтел мобилен бизнес интернет“ за мобилен
номер ********** с месечна абонаментна такса 15,99 лв. без ДДС. Срокът на
приложението е 24 месеца и изтича на 07.11.2018г.
Твърди се, че ежемесечно
мобилният оператор е издавал фактури за използваните мобилни услуги по
договора, които „Коловаг" АД е заплащало до август 2017г. По договора са
издадени фактури, подробно описани,
които ответното дружество не е било заплатило към март 2018 г.
Сочи се, че абонатът е имал
наличен депозит по договора в размер на 1060.79 лв., с който мобилният оператор
е прихванал вземанията си по посочените фактури. По договора е останала
частично за плащане сума в размер на 32,01лв. по фактура ********* от 26.02.2018г.
с падеж 27.04.2018г. на обща стойност 304,79лв., от която са прихванати с
депозита 131,28 лв. и е издадено е кредитно известие за 141,50лв.
Твърди се, че поради неизпълнение
на задълженията си по договора, същият е прекратен считано от 10.03.2018г. на
основание т.54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка за неизпълнение за мобилните услуги,
чийто срок на договора не е изтекъл, а именно **********. Неустойката е
определена съгласно т. 5.3.1. от Приложение № 1 от 07.11.2016г. като сбор от
стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната
за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора-
10.03.2018г. до изтичане на посочения в договора срок- 07.11.2018г. - 7 месечни
такси по 15,99 лв.- общо 111,93 лв. За неустойката 111,93 лв. е издадена
фактура/сметка ********* от 10.03.2018г.
Твърди се, че „Коловаг" АД е
сключило с "А1 България" ЕАД (предишно наименование
"Мобилтел" ЕАД) и договор М4669991 от 11.08.2015г. за използване на
мобилни услуги. През годините абонатът е използвал мобилни услуги по различни
тарифни планове и за множество мобилни номера. За периода септември 2015г. до
май 2018г. са били използвани следните мобилни номера по договора: **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********.
Твърди се, че през август 2017 г.
ответното дружество е направило пренос на мобилни номера **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; ********** към друга мобилна мрежа За
останалите използвани мобилни номера ежемесечно мобилният оператор е издавал
фактури за използваните мобилни услуги по договора, които "Коловаг"
АД е заплащало до фервуари 2018г. По договора са издадени и неплатени фактури,
подробно описани на обща стойност 92,77лв.
Сочи се, че поради неспазване
срока на договора за мобилни номера, за които е извършен пренос (т.4в.9 и
т.4в.10 от Общите условия) към друга мобилна мрежа на друго предприятие,
предоставящо обществена телефонна услуга преди да са изтекли предвидените в
Приложенията за тези номера срокове, мобилният оператор е начислил неустойка в
размер на 1920 лв. по сметки/фактури, подробно описани в исковата молба.
Изложените обстоятелства са
обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 257/2019г. по
описа на PC- гр. Пазарджик, 3-ти състав. Длъжникът е подал възражение срещу
Заповедта на изпълнение на парично задължение на основание чл. 414 от ГПК.
С оглед изложеното и на основание
чл. 415 във вр с чл. 422 от ГПК за "А1 България" ЕАД се поражда
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си,
поради което ищеца подава исковата си молба.
Моли се съдът да постанови
съдебен акт, с който да признае за установено, че "КОЛОВАГ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община
Септември, град Септември, п.к. 4490, ул. „Любен Каравелов" № 2В,
представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., дължи на „А1 България"
ЕАД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър Василев Димитров-
Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор, сумата
от 2156.71 лв., представляваща 32,01 лв. - неплатени задължения по договор за
използване на мобилни услуги М4662299 от 31.08.2015 г, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението, до окончателното
изплащане; 111,93 лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по договор
М4662299 от 31.08.2015 г. представляваща стандартните месечни такси за
мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти до
изтичане на посочения в договора срок, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане; 92,77 лв. -
неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги М4669991 от
11.08.2015 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; 1920,00лв. - неустойка за неизпълнение
на задължения по договор М4669991 от 11.08.2015 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло исковете на „А1
България" ЕАД /предишно наименование „Мобилтел" ЕАД/ (А1), като
неоснователни.
Сочи се, че исковата молба
съдържа твърдения за неизпълнение на задължения от страна на ответника по
договори за използване на мобилни услуги, които не почиват нито на реални
факти, нито на безспорни доказателства.
Оспорва се твърдението, че
ответникът дължи, която и да било от сумите, по която и да било от фактурите,
цитирани в исковата молба.
Твърди се, че на 31.07.2017г.
„КОЛОВАГ" АД е сключило с „Теленор България" ЕАД (Теленор) договор за
използване на мобилни услуги по различни тарифни планове за работниците и
служителите на абоната - ответник, както и за далекосъобщителни услуги /бизнес
и мобилен интернет/.
Твърди се, че на 09.08.2017 г.
ответникът е отправил заявление до Теленор за пренос на номерата на всички
мобилни телефони, използвани до този момент от „Коловаг" АД.
Сочи се, че подаденото заявление
за пренос, препратено и към А1, има ролята на уведомление, че всички договори
за мобилни услуги с А1 се прекратяват. Заедно с тях от същата дата и на същото
основание се прекратяват и всички приложения или анекси към основния договор.
Твърди се, че всякакви фактури за
плащане на услуги, извършени след датата 09.08.2017 г., са фактури, издадени
без основание и такива не са осчетоводявани в счетоводните регистри на
ответното дружество.
Оспорва се твърдението на ищеца,
че между него и ответника е бил сключен договор М4662299 от 31.08.2015г., и че
ответникът не е изпълнил задълженията си по този договор и това е било причина
същият да бъде прекратен, считано от 10.03.2018г. Договор с такъв индекс и дата
не е сключван, но дори и да е бил сключен, то с подписването на договор за
мобилни услуги между ответника и „Теленор България" ЕАД действието му е
било прекратено.
Оспорва се твърдението на ищеца,
че между него и ответника е бил сключен договор М4662291 от 11.08.2015 г.за
използване на мобилни услуги. Договор с такъв индекс и дата не е сключван, но
дори и да е бил сключен, то с подписването на договор за мобилни услуги между
ответника и „Теленор България" ЕАД действието му е било прекратено.
Оспорва се твърдението на ищеца,
че ответникът дължи неустойките, претендирани с исковата молба. Не е налице
неизпълнение от ответната страна, което да доведе до задължение за неустойки.
Отделно от това, клаузите от Общите условия на А1 - т.4в.9 и т.4в.10, а също и
т. 5.3.1 от Приложение № 1 от 07.11.2016 г., въз основа на които е изчислена
претендираната от ищеца неустойка са нищожни, тъй като не съответстват на
основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските
правоотношения и като накърняващи добрите нрави, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Сочат се доказателства.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От приетите по делото доказателства се
установява, че между ответното дружество „Коловаг" АД и ищецът "А1
България" ЕАД (предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) е бил
сключен договор М4662299 от 31.08.2015г.
за използване на мобилни услуги. Видно от доказателствата по делото, на
ответника са били предоставени за
ползване мобилни услуги по различни тарифни планове и за множество
мобилни номера, като за периода септември 2015 г. до март 2018г. са ползвани далекосъобщителни
услуги (мобилен телефон, бизнес телефон, мобилен интернет, бизнес интернет) за
следните номера: **********; **********; 00104077; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; *********;
*********; *********; *********.
Видно от приложеното по делото Приложение № 1 от 07.11.2016г., със същото е била активирана услуга „Мтел мобилен бизнес
интернет“ за мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 15,99 лв. без
ДДС. Срокът на приложението е бил 24 месеца и е изтекъл на 07.11.2018г. Мобилният
оператор е издавал фактури за използваните мобилни услуги по договора, които
„Коловаг" АД е заплащало до август 2017г. По договора са издадени фактури, подробно описани, които ответното
дружество не е заплатило към март 2018 г.
Съгласно постигнатите между
страните договорености, абонатът е имал наличен депозит по договора в размер на
1060.79 лв., с който мобилният оператор е прихванал вземанията си по посочените
фактури. Претенциите на ищцовото дружество са свързани с останалата по договора
частично за плащане сума в размер на 32,01лв. по фактура ********* от
26.02.2018г. с падеж 27.04.2018г. на обща стойност 304,79лв., от която са
прихванати с депозита 131,28 лв. и е било издадено кредитно известие за 141,50лв.
Поради неизпълнение на задълженията си по
договора, същият е прекратен считано от 10.03.2018г. на основание т.54.12. от
Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя
се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124
дни.
Видно от приетите по делото
доказателства, „Коловаг" АД е сключило с "А1 България" ЕАД
(предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) и договор М4669991 от
11.08.2015г. за използване на мобилни услуги, по силата на който ответникът е използвал
мобилни услуги по различни тарифни планове и за множество мобилни номера. За
периода септември 2015 г. до май 2018г. са били използвани следните мобилни
номера по договора: **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********.
Не е спорно между страните, че през
август 2017 г. /с подадено заявление на
„Коловаг“ АД, ЕИК – ********* от
09.08.2017г. /ответното дружество е направило пренос на мобилни номера
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; ********** към друга мобилна
мрежа. За останалите използвани мобилни номера ежемесечно мобилният оператор е
издавал фактури за използваните мобилни услуги по договора, които
"Коловаг" АД е заплащало до фервуари 2018г. По договора са издадени и
неплатени фактури, подробно описани на обща стойност 92,77лв.
Длъжникът „Коловаг“
АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул.
„Любен Каравелов“№2В, общ. Септември, обл. Пазарджик не е изпълнил задълженията
си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към
оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договор
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойки.
Видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №257/2019г. по описа
на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано
е било частно гражданско дело №257/2019г. по описа на Районен съд
Пазарджик. Издадената по делото заповед за изпълнение №218 от 28.01.2019г. е била връчена на ответника, който е подал възражение в
законоустановения срок по чл.414 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си.
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно- счетоводна
експертиза, видно от заключението на която, процесните фактури са били
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество по съответните счетоводни
сметки и същите са били включени в Дневниците за продажби по ЗДДС. Фактурите не
са били получени от ответника и не са били осчетоводени от счетоводството му.
По договор М4669991 от 11.08.2015г., след месец август, 2017г. до месец февруари, 2018г. от страна на ищеца са били издадени 7 бр.
фактури, описани , подробно описани в констативно- съобразителната част на
заключението, като фактурите са били осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Общият размер на задълженията на ответника по двата договора е 2156.71 лв.,
като фактури с номера ********** от 10.08.2017г. за 200.00лв. и ********** от 10.08.2017г. са издадени
фактури за начислени неустойки, поради неспазване срока на договора за мобилни
номера, за които е бил извършен пренос към друг мобилен оператор, преди да са
изтекли предвидените в договора /приложенията към него/ срокове. Общият размер
на дължимите по договора неустойки е 2031.93 лева.
От
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че в софтуерната програма на ищцовото дружество, за „Коловаг“ АД, ЕИК –
*********, се откриват два договора: М4662299 от 31.08.2015г. и М4669991 от
11.08.2015г. За периода от 25.08.2017г. до 15.05.2018г. , посочените в исковата
молба мобилни услуги по договорите са били активни и по тях са били издавани
фактури, заплащани по банков път от ответното дружество. Деактивизацията на
мобилните услуги е автоматична, същата е заложена в системата по Общите условия, а предвидените
неустойки се начисляват автоматично по предварително зададени параметри.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение;
подадено от длъжника възражение по реда
на чл.414 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със
сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда
на заповедното производство съществува.Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи,че е възникнало
облигационно правоотношение между страните по договори за предоставяне на
мобилни услуги М4662299 от 31.08.2015г.
и М4669991 от 11.08.2015 г., сключени между ищцовото дружество и ответникът „Коловаг“ АД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В, общ.
Септември, обл. Пазарджик. Съдът приема, че между страните са съществували
валидни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на
които на ответното дружество са били предоставяни услуги по различни тарифни
планове и за множество мобилни номера. За периода септември 2015 г. до март
2018г. са ползвани от ответното
дружество далекосъобщителни услуги (мобилен телефон, бизнес телефон, мобилен
интернет, бизнес интернет) за следните номера: **********; **********;
00104077; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; *********; *********; *********; *********, което се
установява както от приетите по делото писмени доказателства, така и от
изготвените от вещите лица заключения по допуснатите съдебни експертизи, които
съдът кредитира. Установява се, че ежемесечно мобилният оператор е издавал
фактури за използваните мобилни услуги по договорите, които ответното дружество
е заплащало до месец август,2017г. Промяната
в търговското наименование /фирмата/ на
търговеца не се отразява на неговата процесуална легитимация, тъй като „А1
България“ЕАД е със същият ЕИК и представителна власт, предвид което не е
необходимо изрично представяне на доказателства за универсално правоприемство.
Възраженията на ответника, с които се оспорва обстоятелството, че между
страните по делото са били сключени процесните
договори М4662299 от 31.08.2015г. и М4669991 от 11.08.2015 г., са
неоснователни, същите са в противовес с приетите по делото писмени
доказателства, от които се установява наличието на облигационни правоотношения
между страните. Номерата на цитираните в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба договори, представляват буквеното изписване на
системните договори, които се генерират автоматично в системата на ищцовото дружество при подписване на
договор с абонат, поради което номерацията се различава от тази на самите договори и приложенията към
тях. Номерата на договорите фигурират във всяка една от издадените от ищеца
фактури, като наличието на облигационни отношения се доказа и от изслушаната и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза.
Установява се също
така по безспорен начин, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по посочените
договори в тяхната цялост, като не е заплатил в срок всички дължими към
оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договор
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.
Ответникът дължи на
ищеца сума, представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз
основа на което неизпълнение се претендира и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
По договор М4662299 от
31.08.2015г. за използване на мобилни услуги, се установява, че за периода
септември 2015 г. до март 2018г. са били ползвани от ответника
далекосъобщителни услуги (мобилен телефон, бизнес телефон, мобилен интернет,
бизнес интернет) за следните номера: **********; **********; 00104077; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
*********; *********; *********; *********, като с Приложение № 1 от
07.11.2016г. е била активирана услуга „Мтел мобилен бизнес интернет“ за мобилен
номер ********** с месечна абонаментна такса 15,99 лв. без ДДС. Срокът на
приложението е 24 месеца и изтича на 07.11.2018г.
Видно от приетите по делото
доказателства, ежемесечно мобилният оператор е издавал фактури за използваните
мобилни услуги по договора, които „Коловаг" АД е заплащало до август
2017г. По договора са издадени фактури,
подробно описани, които ответното дружество не е заплатило към март 2018 г. Тъй като абонатът е
имал наличен депозит по договора в размер на 1060.79 лв., с който мобилният
оператор е прихванал вземанията си по посочените фактури, по договора е
останала частично за плащане сума в размер на 32,01лв. по фактура ********* от
26.02.2018г. с падеж 27.04.2018г. на обща стойност 304,79лв., от която са
прихванати с депозита 131,28 лв. и е издадено е кредитно известие за 141,50лв.
В тази насока е и заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
поради което претенцията на ищеца за неплатени задължения в размер на 32.01 лв.
по договор за използване на мобилни услуги М4662299 от 31.08.2015 г. следва да
бъде уважена. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор,
като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени
договорни услуги. Не са налице данни и
не са ангажирани доказателства, че ответникът
е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми. Така от представените
писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от
облигационни отношения във връзка с предоставянето от страна на ищеца на
далекосъобщителни услуги на ответника. Последният не е ангажирал доказателства,
че е заплащал цената на предоставените му услуги, поради което предявеният иск
за тяхната цена следва да бъде уважен.
От приетите по делото
доказателства се установява, че договор М4662299 от 31.08.2015г. е бил
прекратен , считано от 10.03.2018г. на основание чл.54.12 от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM,
UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на мобилният оператор, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дни. Ищецът
претендира заплащането на неустойка за неизпълнение за мобилните услуги, чийто
срок на договора не е изтекъл, а именно **********. Размерът на претендираната
от ищеца неустойката е определена съгласно т. 5.3.1. от Приложение № 1 от
07.11.2016г. като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове без
отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора- 10.03.2018г. до изтичане на посочения в договора
срок- 07.11.2018г. - 7 месечни такси по 15,99 лв.- общо 111,93 лв. За
неустойката 111,93 лв. е издадена фактура/сметка ********* от 10.03.2018г.
Според
настоящият съдебен състав обаче, претенциите на ищцовото дружество за
заплащането на сума в размер на 111,93
лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от 31.08.2015г.,
представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки
дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на посочения в договора
срок, следва да бъдат отхвърлени. Константна е практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните
съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право, като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно
извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор, съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е
клаузата, съдържаща се в т.5.3.1 от Приложение № 1 към договора, която
предвижда следното:“В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване“. В случая договорът между страните е предсрочно прекратен не от
потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало
обстоятелството, че потребителят забавил плащането на определени суми. Съдът намира, че в тази
ситуация, а именно при неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя,
ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница,
или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано
висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява
клаузата, която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати
договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение
за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната –
чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати
договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира
изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не
разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира
и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния
срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно
клаузата в този смисъл по т.5.3.1 от Приложение № 1 от 07.11.2016г. към договора, е неравноправна на посочените по
– горе основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя
не поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея иск
за неустойка в размер на 111,93 лева се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По договор М4669991 от 11.08.2015г. за използване на
мобилни услуги, ищцовото дружество претендира заплащането на сумата от 92,77 лв. - неплатени задължения по
договор за използване на мобилни услуги М4669991 от 11.08.2015 г. От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че за периода септември 2015 г. до
май 2018г. са били използвани от отевтонто дружество следните мобилни номера по договора:
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********. През месец август
2017 г. ответното дружество е направило пренос на мобилни номера **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; ********** към друга мобилна мрежа. За
останалите използвани мобилни номера ежемесечно мобилният оператор е издавал
фактури за използваните мобилни услуги по договора, които "Коловаг"
АД е заплащало до февруари 2018г. По договора са издадени и неплатени фактури,
подробно описани, на обща стойност 92,77лв. Процесните фактури са с номера
********* от 12.04.2018г. и падеж
11.06.2018г. на стойност от 61.18лв., както и
********* от 15.05.2018г. и падеж 14.07.2018г. на стойност от 31.59 лв. По
договор М4669991 от 11.08.2015г., след месец август, 2017г. до месец февруари, 2018г. от страна на ищеца са били издадени 7 бр.
фактури, подробно описани в констативно- съобразителната част на заключението
по приетата счетоводна експертиза, като фактурите са били осчетоводени в
счетоводството на ищеца. Фактурите с номера ********* от 12.04.2018г. и падеж 11.06.2018г. на стойност от 61.18лв.,
както и ********* от 15.05.2018г. и
падеж 14.07.2018г. на стойност от 31.59 лв., са били издадени от ищцовото
дружество за ползвани мобилни услуги по договора, които не са платени от
ответника, видно от експертното заключение на вещото лице по неоспорената от
страните ССЧЕ, което съдът кредитира като обосновано, компетентно изготвено и
правилно. В този смисъл, от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил на
ответника мобилни услуги, които са останали незаплатени от ответника /последният
не е ангажирал доказателства, че е заплатил цената на предоставените му
услуги/, поради което предявеният иск за сумата от 92,77 лв. - неплатени задължения по
договор за използване на мобилни услуги М4669991 от 11.08.2015 г. следва да
бъде уважен.
По отношение претенциите на ищцовото дружество за заплащането на сумата
от 1920,00лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4669991 от
11.08.2015 г., съдът намира следното: ищецът основава претенцията си на неспазване срока на договора за мобилни
номера, за които е извършен пренос (т.4в.9 и т.4в.10 от Общите условия) към
друга мобилна мрежа на друго предприятие, предоставящо обществена телефонна
услуга, преди да са изтекли предвидените в Приложенията за тези номера срокове.
Съгласно посочените клаузи от Общите условия,
„преносимост на номерата“ е процес, който позволява на
абонатите/потребителя на предприятията – доставчици на мобилни услуги да
запазват номерата си при смяна на предприятието, предоставящо обществена
телефонна услуга, посредством обществена мобилна наземна мрежа. „Пренесен
номер“ е номер от обществена мобилна наземна мрежа, който е бил подложен на
пренасяне от една в друга мобилна мрежа.Ищецът основава претенциите си за
заплащане на неустойка на т.5.3.1 от Приложение №1 от 07.11.2016г., която
неустойка претендира в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси
/без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Претендираната от ищеца неустойка
е начислена, тъй като преди изтичане срока на договора, през месец
август,2017г., ответникът е направил пренос на мобилни номера към друга мобилна
мрежа. Поради неспазване срока на договора на мобилните номера, за които е
извършен пренос, е начислена неустойка в общ размер на 1920.00лв., като горното
се установява от приетото по делото заключение на ССЧЕ, т.е в случай на прекратяване ползването на
мобилен/фиксиран номер, по вина или по инициатива на потребителя, на последният
е начислена неустойка в размер на 200
/двеста/ лв. за всяка една СИМ карта/номер.
Граматическото и логическо
тълкуване на посочените клаузи , води до
извода, че се дължи неустойка при пренос
на номер в мрежата на друг оператор, само за номера, които се считат за
„Златни“, съгласно Общите условия на оператора. За процесните номера, посочени
в исковата молба, пренесени към друг
оператор, не се твърди и не са представени доказателства, че се считат за „Златни“,
съгласно тези Общи условия. От друга страна пренасянето на въпросните номера при друг оператор не води еднозначно до
извод, че е налице прекратяване ползването на същите, за да са приложими
въпросните клаузи. Същевременно в клаузата на чл. 98 от ОУ на оператора, се
предвижда възможност за преносимост на номера в мрежата на други предприятия
предоставящи обществена телефонна услуга, посредством обществена мобилна
наземна мрежа, като потребителят подаде при избран от него друг оператор
заявление по образец. При упражняването на това право не е предвидена
неустойка.
Отделно от това и предвид размерите, в който се претендира, неустойката
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция. Така
уговорена клаузата противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложеното, предявеният
иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника -„Коловаг“ АД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В, общ.
Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., че
към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на 32,01
лв. - неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги М4662299
от 31.08.2015 г, както и в размер на 92,77 лв. - неплатени задължения по
договор за използване на мобилни услуги М4669991 от 11.08.2015 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане, е основателен и доказан, докато претенциите на ищеца
за дължимост на неустойки в размер на 111,93
лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от 31.08.2015
г. представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки
дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на посочения в договора
срок; както и за 1920,00лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по
договор М4669991 от 11.08.2015 г. , се явяват
неоснователни.
По
отношение на разноските: Ищецът претендира разноски в заповедното и настоящото
исково производство. От събраните по делото доказателства се установява, че в
заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер от
43,13 лв.,както и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. Сторените от
ищеца разноски в исковото производство са заплатена държавна такса от
183.67лв., както и 600.00лв. възнаграждения за вещи лица по изслушаните
съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертиза. Общият размер на сторените от
ищеца разноски е 1126.80 лева, като съразмерно на уважената част от иска,
следва да му се присъдят разноски в общ размер на 65.19лв.
Ответникът претендира единствено разноски
за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК. Съгласно разпоредба
на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл.
25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази
посочените обстоятелства, намира, че в полза на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като в
конкретният случай следва да му се присъдят 282.64лв.
Възражението на ищеца за прекомерност на претендирания от ответника размер на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно, тъй като размерът на определеното възнаграждение
не се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото,броят на проведените съдебни заседания по делото и
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия.
Поради действителната фактическа
и правна сложност на делото, съдът следва да отхвърли и направеното от
ответника възражение за прекомерност на претендирания от ищеца размер на
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, против „Коловаг“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
– гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В, общ. Септември, обл. Пазарджик,
представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й.
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника „Коловаг“ АД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В, общ.
Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., че
дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, сумата в размер на 32,01лв. /тридесет и два лева и
една стотинки/ - неплатени задължения по договор за използване на мобилни
услуги М4662299 от 31.08.2015 г.; както и сумата в размер на 92,77 лв.
/деветдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - неплатени задължения по
договор за използване на мобилни услуги М4669991 от 11.08.2015 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда /21.01.2019г./
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед №218/28.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №257/2019г. по описа на
РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, против „Коловаг“ АД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен
Каравелов“№2В, общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния
директор Е.С.Й., за признаване на установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми: 111,93 лв. /сто и единадесет лева и деветдесет и три
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от
31.08.2015г., представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове
без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на
посочения в договора срок; както и 1920,00лв. /хиляда деветстотин и двадесет
лева/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4669991 от
11.08.2015г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда /21.01.2019г./ до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „Коловаг“ АД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В,
общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й.,
да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, сумата от 65.19 лв. /шестдесет и
пет лева и деветнадесет стотинки/-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №257/2019г. по описа на РС-Пазарджик и
по гр.дело №1315/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”,
ул.“Кукуш“№1 да
заплати на „Коловаг“ АД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Любен
Каравелов“№2В, общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния
директор Е.С.Й., сумата от 282.64лв.
/двеста осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/- сторени от
ответника разноски по по гр.дело
№1315/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: