Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-43 16.05.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 391 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Красимиров Ангелов,
против Решение № 51 от 08.01.2019 г., постановено по гр. дело №2882/2018 г. по
описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника за приемане за
установено по отношение на въззиваемия Г.С.С., ЕГН **********, от гр. Б., ул.
„Г.“ № **, ет.*, ап.**, че на основание чл.422, във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК и
чл.79 ал.1, във вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД последният дължи на дружеството
сумата от 1371,32 лева – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ********** от 19.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
28.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума въззивникът се е
снабдил със Заповед №173 от 09.01.2018 г. за изпълнение в заповедното
производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9604/2017 г. по описа на БРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивното дружество, което счита същото за неправилно. Моли съда за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията да бъде
удовлетворена. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с
правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79 ал.1, във вр. с чл.240
и чл.86 от ЗЗД.
СЪДЪТ, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че с Договор за потребителски кредит №********** от 19.04.2016
г., сключен между страните по делото, „Профи Кредит България“ ЕООД е отпуснал
на Г.С.С. заем в размер на 700 лева, като последният се е задължил да върне
сумата в срок от 24 месеца. Съгласно погасителния план, размерът на вноската по
кредита е 43,27 лева месечно при годишен лихвен процент от 49,87% и общото
задължение по кредита възлиза на 1738,32 лева. Освен тази сума, кредиторът претендира и
699,84 лева – пакет от допълнителни услуги закупени от длъжника. От
представеното извлечение по сметката на длъжника е видно, че последният е
заплатил общо сумата от 367,00 лева, а е следвало да погаси целият дълг на 01.05.2018
г.
Производството
по делото е започнало първоначално по подадено от въззивната страна заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като БРС по ч.гр.д.
№9604/2017 г. е разпоредил длъжника да заплати на въззивното дружество сумата
от 1371,32 лева – главница и законна лихва, която към момента не се претендира
от 5,41 лева, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 25,00
лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От представените
по делото доказателства се установява, че общото задължение възлиза на 1738,32
лева, включващо договора за заем и закупения пакет от допълнителни услуги.
Както беше споменато, длъжникът е погасил сумата 367,00 лева. Съгласно
погасителния план, месечната вноска по кредита от 700,00 лева възлиза на 43,27
лева, вноската по закупения пакет допълнителни услуги - на 29,16 лева месечно,
а общия размер на месечната вноска възлиза на 72,43 лева.
Безспорно е
установено по делото, че кредитът е изцяло усвоен от въззиваемия.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че закупения пакет от допълнителни услуги, изразяващ
се: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съгласно
подписаното от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е нищожно и не е породило правно последици. Това е така, тъй като
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК е установен лимит на годишния процент на разходите и
предоставената допълнителна услуга не представлява „услуга“ по смисъла на
закона. На практика тази услуга кумулира задължения от страна на въззиваемия,
свързани с допълнителни средства за заплащане, които не съставляват нито
предоставени средства от страна на заемодателя, нито възможност за
облагодетелстване на страната. Това противоречи на чл.21 и чл.11 ал.2 от ЗПК и
сумата по пакета не е включена в годишния процент на разходите на чл.19 ал.1 от ЗПК. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че претенцията за
сумата от 699,84 лева е недължима поради нищожност и в този смисъл в тази му
част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Що се отнася до претенцията,
касаеща сумата от 1038,48 лева по отпуснатия договор за кредит в размер на 700,00
лева, настоящата съдебна инстанция намира решението за неправилно.
По отношение на
претенцията, касаеща сумата по отпуснатия кредит от 700,00 лева, платима на 24
месечни вноски по 43,27 лева, първоинстанционният съд е приел, че същата не се
дължи към момента на предявяване на претенцията, като се е позовал на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е счел, че не е спазена
т.18, задължаваща кредитора да уведоми кредитополучателя за предсрочната
изискуемост на вземането в следствие на неплащане на определен брой дължими
вноски. Установено е, че страната е заплатила само сумата от 367,00 лева и след
01.11.2016 г. е преустановила плащането. В случая не се касае за банков кредит,
но въпреки това т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
важима и за „Профи Кредит България“ ЕООД. В този смисъл са мотивите на решение
№ 200/18.01.2019 г. по т.д. №665/2018 г. на ВКС Първо Т.О.
Настоящата
съдебна инстанция обаче намира, че следва да бъде взето предвид Тълкувателно
решение № 8/2017 г. на ОСГТК, съгласно което „е допустимо предявеният по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
СПН, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.“ Тъй като в
случая съгласно погасителния план, към настоящия момент задълженията по договора
е следвало да бъдат погасени, то и задължението на въззиваемия към въззивното
дружество възлиза на 671,48 лева /представляваща разликата между обезщетението
по договора за заем в размер на 1038,48 лева и платеното от въззиваемия в
размер на 367,00 лева/, до който размер претенцията е основателна и доказана, а
в останалата част решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. На дружеството се дължи сумата от
75,00 лева – разноски за заповедното производство.
По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова е дължимо
в размер на по 150,00 лева за инстанция. С оглед резултата по делото и
направените разноски, същите са дължими в размер на 173,70 лева – разноски по
делото за двете инстанции.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 51 от 08.01.2019 г., постановено
по гр. дело №2882/2018 г. по описа на БРС в частта над отхвърления размер за
сумата от 671,48 лева до сумата от 1371,32 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по отношение на Г.С.С., ЕГН **********,
от гр. Б., ул. „Г.“ № **, ет.*, ап.**, че дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Красимиров Ангелов,
част от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 173 от 09.01.2018
г., издадена по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9604/2017 г. по описа на БРС, а
именно: сумата от 671,48 лева – главница, дължима по сключен между страните Договор
за потребителски кредит №********** от 19.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г.“ №
**, ет.*, ап.**, да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 173,70 лева – разноски пред
настоящата инстанция, както и сумата от 75,00 лева – разноски направени в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.