№ 311
гр. гр.Несебър, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100129 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищеца „Е.Х.” ООД срещу ответника Н.Х. са предявени искове чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане на сумата от 6918,54 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за
2019г., 2020г. и 2021г. (по 2306,18 лв. за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление
на „Курортен апартаментен комплекс Е.М.Р. и С.” от 10.08.2012г., с нотариална заверка на
подписите рег. № 10356 от 10.08.2012г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, както и за
присъждане на сумата от 694,47 лв. – лихва за периода 15.02.2019г. – 10.02.2022г., сумата от 460,63
лв. – лихва за периода 15.02.2020г. – 10.02.2022г. и 226,15 лв. – лихва за периода 15.02.2021г. –
10.02.2022г. Ищецът сочи, че между страните бил сключен цитираният договор. Излага, че по
силата на договора се задължил да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно
и административно управление на комплекса срещу заплащане на месечна такса от 1,10 евро без
ДДС за кв. м. площ на собствения на възложителя имот. Сочи, че таксата следвало да се заплаща
до 15.02 на текущата година. Развива съображения в насока, че дружеството изпълнявало
задължения си по договора. Твърди, че ответникът не заплащал таксите. С тези доводи моли
предявеният иск да бъда уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата, чрез процесуалния й представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че от ищеца не са ангажирани доказателства ответницата да е собственик на апартамент
№ К703, а договорът е сключен с оглед това нейно качество. Излага се, че договорът не е породил
действие между страните. Отправя се възражение за нищожност на разпоредбата в раздел V, т. 4 от
договора поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 8 от ЗЗП. Развиват се
съображения в тази насока. Излага се, че договорът е бил с краен срок 31.12.2018г. и не е действал
за процесните периоди – 2019г. – 2021г. Твърди се, че ищецът не е изпълнявал в цялост
1
задълженията си по договора, тъй като след 2012г. не изготвял необходимите отчети по т. 11,
пункт IV. Излагат се подробни доводи за приложимостта на чл. 7, ал. 3 ГПК към настоящия
случай, като се акцентира върху приложимостта на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че през 2018г. е
проведено общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение за заплащане от
собствениците на такси за поддръжка и управление. В тази връзка се сочи, че ищецът не е
изпълнявал задълженията си по договора в цялост. Твърди се, че договорът е развален с отправено
писмено предизвестие от ответницата до ищеца от 31.08.2018г., получено от служител на
дружеството ищец. Излагат се съображения за възможността за разваляне на договора по този ред.
С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенцията на ищеца. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответницата – Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.М.Р. и
С.” от 10.08.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. № 10356 от 10.08.2012г. на нотариус
Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, както и качеството на ответницата – собственик на апартамент
№ К703, ет. 7 в сграда А – Е., по който договор ищецът е престирал – изпълнил задълженията си за
2019г., 2020г. и 2021г., а за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми. Ищецът следва да докаже размера на претенцията си и изискуемостта й.
В доказателствената тежест на ответницата е да докаже, че Договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.М.Р. и С.” от 10.08.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег. № 10356 от 10.08.2012г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК е
нищожен поради противоречие със законна, както и, че е потребител по смисъла на ЗЗП.
В доказателствена тежест на ответницата е да докаже твърденията си, че са възникнали
предпоставки за разваляне на договора, като тя се е възползвала от правото си да го развали, чрез
надлежно връчване на ищеца на писмено предизвестие за прекратяване на договора.
При доказването на обстоятелството, че ответницата е потребител в доказателствена тежест
на ищеца е докаже, че клаузите по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Е.М.Р. и С.” от 10.08.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. № 10356 от
10.08.2012г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, са уговорени индивидуално с нея.
Ищецът основава претенцията си на Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Е.М.Р. и С.” от 10.08.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №
10356 от 10.08.2012г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, сключен между „П.Д.“
ЕООД – инвеститор, „Е.Х.“ ООД – изпълнител и Н.Х. - възложител (на л. 5 – л. 13 от делото).
Видно от договора ответницата се легитимирала като собственик на апартамент № К703, в сграда
„А - Е.“, крило „К.“ – на 7 етаж, с площ от 74,44 кв. м. В качеството си на възложител тя
възложила на ищеца (изпълнител според терминологията на договора) извършване на дейности по
поддръжка и управление на комплекса.
Съгласно раздел V, т. 1 договорът влиза в сила в деня на подписването му – 10.08.2012г.
Същият е бил с фиксиран срок – до 31.12.2018г. (раздел V, т. 2). Съгласно раздел V, т. 4 от
договора след изтичане на този срок договорът се продължава автоматично, освен ако страна по
договора не е отправила тримесечено писмено предизвестие. В договора са вписани и адреси за
2
кореспонденция, като за ищеца е посочен адрес в с.Р., ул."М." №** комплекс „Е.“. Това е било и
вписаното в търговския регистър седалище на дружеството до 29.08.2019г. В раздел VII, т. 3 от
договора е предвидено, че всички съобщения се считат за валидни, в случай, че са изпратени на
посочените в договора адреси за кореспонденция, по факса или по електронната поща на страните.
Основното възражение на ответницата е, че е прекратила договора по реда на цитираните
разпоредби. За установяване на това обстоятелство от нея е представено писмено предизвестие (на
л. 39 от делото), ведно със споразумение за прекратяване на договора (на л. 40 от делото),
адресирано до адреса на ищеца в с.Р., ул."М." №** в което фигурира отбелязване (и подпис), че е
получено на 31.08.2018г. със задължение да бъде предадено на управителя. В предизвестието
фигурира изрично изявление на ответницата, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на
срока му на основание раздел V, т. 4 от него. Ответницата изрично е посочила, че отправеното от
нея предизвестие следва да се счита за такова за прекратяване на договора с изтичане на срока му –
в 3 месечен срок преди това. Посочените документи са представени и в оригинал (на л. 60 – л. 62
от делото). Наред с това от процесуалния представител на ответницата е представен оригинал на
обратна разписка (на л. 59 от делото), видно от която от Н.Х. е отправено предизвестие за
прекратяване на договор до адрес в с. Р., ул. "М." №** – Е., получено на 31.08.2018г., за което е
положен подпис от лице с фигуриращо в разписката име „Анелия“. По делото е представено и
извлечение от електронна кореспонденция (на л. 63), от което е видно, че от лице с посочени в
електронното писмо имена – И.И., до Н.Х., от имейл адрес ******@*************.**, е отправено
изявление от 01.09.2018г., с което се постановява отказ за прекратяване на договора с твърдения,
че същият може да бъде прекратен само по съдебен ред.
Съдът намира, че от всички посочени по-горе доказателства се установява надлежно
прекратяване на договора с изтичане на предвидения в него срок на основание раздел V, т. 2 и т. 4
от него. Вярно е, че на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК (с протоколно определение от 14.07.2022г.)
по делото е открито производство по оспорване автентичност на положените подписи върху
цитираните обратна разписка и „писмено предизвестие“, като по делото не е проведено доказване
за това кои са лицата, положили подписи върху тези документи. Съдът счита, че въпреки това
същите доказват надлежно прекратяване на договора, като съображенията за този извод са
следните:
Единственият известен адрес на юридическото лице „Е.Х.“ ООД към 31.08.2018г. е бил
този в с.Р., ул."М." №** комплекс „Е.“. Именно посоченият адрес е бил вписан в договора (като
адрес за кореспонденция) и в търговския регистър. Нещо повече – в договора фигурира изрична
норма (раздел V, т. 3), според която връчване на съобщение именно на този адрес ще се счита за
валидно между страните. Т.е. за редовност на връчването на първо място същото следва да бъде
осъществено на този адрес. В ЗЗД, ТЗ и ЗУЕС не се съдържат специални правила за връчване на
предизвестия за прекратяване на вече сключени договори. Правила за връчване на търговци се
съдържат в чл. 50 от ГПК. Според чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
В чл. 50, ал. 3 от ГПК е предвидено, че връчването на търговци и на юридически лица става в
канцелариите им и може да се извърши на всеки служител и работник, който е съгласен да ги
приеме. В случая съдът намира, че посочените правила са спазени. Последният вписан в регистъра
адрес към 2018г. е бил този в с. Р., ул. "М." №**, като това е бил и единственият адрес, който е
приет между страните като валиден за размяна на кореспонденция. Именно до този адрес е било
адресирано и изготвеното от Хвецкович писмено предизвестие. От собственоръчното отбелязване
3
в предизвестие изрично се установява, че същото е получено от лице на адреса, което е положило
подписа си и е поело задължение да го предаде на управителя. Няма спор, че за ответницата срокът
за предизвестие по раздел V, т. 4 вр. т. 2 от договора е бил най-късно до 30.09.2018г. (три месеца
преди изтичане на срока му – 31.12.2018г.). Ето защо именно към 31.08.2018г. тя е имала
правомощие (по силата на цитираните норми от договора) да връчи предизвестие за
прекратяването му с изтичане на предвидения в него срок. Ето защо за нея единствената
възможност за връчване на предизвестието е била чрез предаването му на служител на
дружеството, намиращ се на адреса на седалището му, който е съгласен да го приеме и поеме
задължение да го предаде на управителя. По делото такова връчване се установи (от
отбелязването, направено писмено върху предизвестието, като е поето и задължение за предаване
на съобщението). Налага се извод, че в канцеларията на юридическото лице, намираща се на
адреса на седалището на дружеството (адрес за кореспонденция, вписан в договора), е извършено
връчване на предизвестието, оформено от ответника, получено от лице, което се е намирало на
адреса на седалището на дружеството и е изразило съгласието си да го приеме със задължение да
го предаде. Следователно са спазени всички изискванията на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и съдът
приема, че връчването на 31.08.2018г. е породило правното си действие, независимо от
обстоятелството, че не се установява кое е точно лицето, положило подпис в предизвестието.
Нещо повече – предизвестието е изпратено и с куриер – „Еконт“, в който е вписан както
подателят – ответницата Хвецкович, така и наименованието на документа, който се изпраща –
предизвестие за прекратяване на договор, като на 31.08.2018г. е прието на адреса в с. Р., ул.
„Македония“ № 61. Т.е. връчване на единствения посочен в договора валиден адрес е осъществено
надлежно и чрез куриер, като без значение е обстоятелството кое е лицето, което е получило
книжата от името на дружеството ищец. Налице е вписан в търговския регистър адрес на седалище
на търговското дружество, който съответства на адреса за кореспонденция в договора. Логично е
на този адрес да са се намирали именно служители на търговското дружество, поради което
връчването на тези служители е напълно редовно (по смисъла и на чл. 50, ал. 3 от ГПК).
Въпрос на вътрешна организация на търговеца е да осигури присъствието на адреса на
упълномощен представител на дружеството, който да приема книжата. След като няма данни към
месец август 2018г. на адреса на седалището на дружеството да е осигурено присъствието на
такова лице, то ищецът не може да извлича благоприятни за себе си последици от това
обстоятелство. Не почива на житейската и правна логика тезата на ищеца, че след като подписите,
положени върху документите за връчване на предизвестието, са оспорени и не е доказано
авторство на получателя, то не следва да се приема, че е налице редовно връчване. Както се
посочи – в договора е прието, че всяко връчване на посочения адрес е валидно. Ответницата и
служителите в куриерските дружества не са оправомощени да изискват документ за самоличност
на лицата, които получават книжата, както и трудов договор за връзката им със съответното
юридическо лице. Ето защо е логично ответницата да не е наясно със самоличността на лицето,
получило книжата, респ. да не може да проведе доказване в процеса на обстоятелството кое е
конкретното лице, получило книжата и положило подписа си върху тях. В случая съществено е, че
книжата са изпратени на адреса на седалището на дружеството, определен и в договора като
валиден адрес за връчване на съобщения между страните, адресирано е до ищеца и е получено от
лице, намиращо се на този адрес, удостоверило лично с подписа си, че ще го предаде на
управителя. Нещо повече – съобщението е връчено и чрез куриер (т.е. чрез незаинтересовано от
изхода на бъдещи спорове лице), който също на адреса на седалището на дружеството е предал
4
предизвестието на лице, което е положило подписа си за получател. Ако се приеме, че тези два
начина не удостоверяват надлежно връчване, това автоматично означава да се приеме, че към
месец август не би могло да се осъществи връчване на служител на дружеството, а оттам, че за
Хвецкович не би съществувала никаква валидна възможност за връчване на предизвестието,. Това
от своя страна означава, че поради едностранното поведение на една от страните по договора,
другата против волята си следва да се обвърже с действието на договора за един нов неопределен
период. Следователно такава теза не може да бъде приета за основателна.
Нещо повече – по делото са налице доказателства, че предизвестието е достигнало до
знанието на управителя на дружеството. От справка в търговския регистър се установява, че към
31.08.2018г. управител на дружеството е било лицето И.И.. По делото е налице извадка от
електронна кореспонденция, видно от която на 01.09.2018г. (на следващия ден след 31.08.2018г.)
от името на И.И. е изпратено електронно съобщение до ответницата, в която той се
противопоставя на прекратяването на договора. Вярно е, че се касае за неподписан частен
документ, но той също представлява доказателство за целите на гражданския процес. В
практиката на ВКС е направен анализ на т. нар. „неподписани документи“ (Решение № 26 от
09.04.2020г. по гр.д. № 1764/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираното в него - решение № 80
от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.). Посочено е, че документи са не
само подписаните и официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните
свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства
(допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото
на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват).
Такова доказателствено средство следва да се преценява по вътрешно убеждение и с оглед на
всички обстоятелства по делото, за проверката му може да се допускат доказателства, а пълното
доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени доказателства. В случая е
налице веР. от множество косвени доказателства – писмено предизвестие, адресирано до ищеца, в
което е вписано, че дадено лице поема задължение да го предаде на управителя и на 31.08.2018г. е
положен подпис, обратна разписка за връчване на писмено предизвестие, изпратена до адреса на
седалището на ищеца и получена от лице, положило подписа си в нея, която (в комбинация с
извадката от електронната кореспонденция) води до единствения възможен извод, че на следващия
ден – 01.09.2018г., управителят (към онзи момент) на дружеството вече е бил запознат с
изявлението на ответницата и дори му се е противопоставил. Т.е. съдът намира за доказано, че
предизвестието е достигнало и до адресата си. Последното се отбелязва само за пълнота, тъй като
за редовност на връчването по чл. 50, ал. 3 от ГПК не е било необходимо да се доказва
фактическото предаване на предизвестието на представител на търговеца.
В практиката на върховната инстанция широко е застъпено разбирането, че извънсъдебните
изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени лично срещу подпис на лицето,
а също така е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно чл. 50 от ГПК –
Определение № 445 от 15.08.2019г. по т.д. № 3216/2018г. по описа на I търг. отделение, както и
цитираните в него - Решение №283 от 06.04.2010г. по гр.д. №507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение
№229 от 03.04.2014г. по т.д. №956/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №35 от 07.05.2012г. по гр.д.
№1877/2010г. на ВКС, ІV г.о. В практиката на Окръжен съд Бургас също е застъпено подобно
разбиране – Решение № 1274 от 30.10.2020г. по в.гр.д. № 2056/2020г. по описа на Окръжен съд
Бургас. В случая връчването на изявлението на Хвецкович е осъществено редовно, при спазване на
всички правила, предвидени в чл. 50, ал. 3 от ГПК, поради което съдът приема, че на 31.08.2018г.
5
тя е известила (в съответствие с раздел V, т. 4 и т. 2 от договора) дружеството ищец, че с
изтичането на срока му договорът следва да се счита за прекратен. В случая не е било необходимо
да се установяват други предпоставки за прекратяване по чл. 87 от ЗЗД, тъй като става въпрос за
срочен договор, в който са предвидени изрични правила за прекратяването му с изтичане на срока,
а именно: с връчване на предизвестие поне 3 месеца преди това, като тези предпоставки в
настоящия случай са изпълнени.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че договорът от 10.08.2012г. е
прекратен с изтичането на срока му – на 31.12.2018г. От този момент нататък договорът е
преустановил действието си. Поради тази причина няма основание да се претендират вноски по
договора за 2019г., 2020г. и 2021г. При липсата на облигационна връзка между страните, която да е
действала за процесните периоди – 2019г., 2020г. и 2021г., предявеният иск следва да бъде
отхвърлен само на това основание. Липсата на облигационна връзка е и пречка да се разгледат
всички останали възражения на ответницата, които са предпоставени от наличието на такава.
От всичко изложено до тук може да се направи извод, че предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен поради липса (за процесния период) на валидна облигационна връзка
между страните. При това положение възраженията и събраните доказателства, свързани с
изпълнение на задълженията по договора (в това число и експертиза) не следва да се обсъждат.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за периодите 15.02.2019г. – 10.02.2022г., 15.02.2020г. – 10.02.2022г. и
15.02.2021г. – 10.02.2022г.
С оглед изводите, че не съществува главен дълг, то не е доказан първият елемент от
фактическия състав на иска за лихва и същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания от
него размер от 2000 лв. – възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. ул. Г.В. №**, ет.*, срещу Н.Х., гражданка на Република Л., родена на
10.07.1969г. в гр. Р., с постоянен адрес в с. Р., к.к.Е. сгр.А-Е. крило *, ет. *, ап. К***, БУЛСТАТ:
*********, притежаваща международен паспорт тип „Р“ № LV4156810, издаден на 24.01.2013г. от
ПС в гр. Р., валиден до 23.01.2023г.: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за присъждане на
сумата от 6918,54 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по
2306,18 лв. за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Е.М.Р. и С.” от 10.08.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №
10356 от 10.08.2012г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за присъждане на сумата от 694,47 лв. – лихва за периода 15.02.2019г. – 10.02.2022г.,
сумата от 460,63 лв. – лихва за периода 15.02.2020г. – 10.02.2022г. и сумата от 226,15 лв. – лихва за
периода 15.02.2021г. – 10.02.2022г.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. ул. Г.В. №**, да заплати на Н.Х., гражданка на Република Л.,
родена на 10.07.1969г. в гр. Р., с постоянен адрес в с. Р., к.к.Е. сгр.А-Е. крило *, ет. *, ап. К***,
БУЛСТАТ: *********, притежаваща международен паспорт тип „Р“ № LV4156810, издаден на
24.01.2013г. от ПС в гр. Р., валиден до 23.01.2023г., сумата от 2000 лв., представляваща
направени по делото разноски – възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на ищеца чрез актуалния процесуален представител –
адв. Койчева.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7