№ 11519
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110127850 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Актъс Колект“ ЕООД срещу „ЕкоПур
Технолоджи“ ЕООД установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с
правна квалификация чл. 99 вр. с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 23 484
лева, представляваща главница за подлежащо на връщане авансово плащане по фактура №
46/20.08.2020 г. за периода от 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 71031/2021 г. на Софийски районен съд, 113 състав.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 05.11.2021г. закупил от търговско дружество
„АКТЪС“ ЕООД вземането му за сумата от 23 484 лв. от ответника, като съобщил на
длъжника за прехвърлянето с нотариална покана, връчена на 03.12.2021г. Цедираното
вземане възникнало, след като на 31.08.2020г. „АКТЪС“ ЕООД превело по банков път на
„Еко Пур Технолоджи“ ЕООД сумата от 24 000 лв. като аванс във връзка с намерението на
същите да сключат договор за покупко-продажбата на строителни изделия и доставката им
до обект на „АКТЪС“ ЕООД в гр. София, м. „в.з. Симеоново-Драгалевци II част“. Между
търговците не се стигнало до подписване на договор поради липсата на съгласие за
конкретен предмет, цена, срок и условия на доставката, а междувременно нуждата от
закупуване на строителните изделия отпаднала. При така изложените фактически твърдения
отправя искане към съда да признае за установено съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕкоПур Технолоджи“ ЕООД оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Навежда възражение за нищожност на договора за
цесия, като поддържа, че същият е с невъзможен предмет (несъществуващо вземане) и
симулативен. В тази връзка сочи, че цедентът и цесионерът били свързани лица, а цената по
договора многократно занижена и в колизия с нормите на данъчното законодателство.
Твърди, че сумата от 24 000 лв. била преведена като аванс по договор между „АКТЪС“
ЕООД /като купувач/ и „ЕкоПур Технолоджи“ ЕООД /като купувач/ с предмет доставката на
строителни изделия – клинкерни плочки, до обекта в кв. Драгалевци. Твърди, че въпреки
постигнатото съгласие и обективирането му в писмен договор, законният представител на
„АКТЪС“ ЕООД не подписал одобрения от двете страни проект, но въпреки това
1
своевременно превел по банков път дължимото се авансово плащане по същия. След
промяна в уговорените количества и нюанси плочки, която се наложила поради
предпочитанията на инвеститора, складовите наличности и сроковете за изпълнение на
обекта, през м. октомври 2020г., от „АКТЪС“ ЕООД взели 380 кв.м. клинкерни плочки на
стойност 23 484 лв. от складовата база на ответника, като шофьорът на товарния автомобил
отказал да подпише приемо-предавателен протокол с аргумента, че не бил материално
отговорно лице. Ответникът издал кредитно известие за разликата между авансово платената
сума и стойността на доставеното количество строителни изделия и на 22.12.2020г. превел
по сметка на възложителя сумата от 516 лв.. Твърди, че доставените клинкерни плочки били
монтирани на обекта на „АКТЪС“ ЕООД в кв. Драгалевци, като след доставката негови
служители посещавали същия с цел оказване на консултации и техническа помощ на
изпълнителите. Ето защо иска от съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 99 вр. с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. дело 71031/2021 г. по описа на Софийски районен съд по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
„ЕкоПур Технолоджи“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок по чл. 414 ГПК депозира възражение срещу нея. В указания от съда
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1
ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова
претенция и същата е процесуално допустима.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По искa предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правна
квалификация чл. 99 вр. с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД:
За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 вр.
с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за цесия и
уведомяването на длъжника за него, както и обстоятелството, че е превел на ответника
сумата от 24 000 лв. на твърдяното основание, а именно - в изпълнение на намерението на
страните да сключат договор за доставката на строителни изделия.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание, на което е задържал от получената сума 23 484 лв., а именно
сключването на договор за доставката на строителни изделия и точното му изпълнение с
предаването на стоката на същата стойност на купувача, както и действително целените
правни последици от страните по договора за цесия, различни от външно обективираните.
С Определение № 31994 от 25.11.2022 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните обстоятелствата, че на 31.08.2020г. „АКТЪС“ ЕООД е
превело по банков път на „ЕкоПур Технолоджи“ ЕООД сумата от 24 000 лв. на основание
издадената фактура № 46/20.08.2020г., че на 22.12.2020г. „ЕкоПур Технолоджи“ ЕООД е
превело сумата в размер на 516 лева по сметка на „АКТЪС“ ЕООД, както и че ответникът е
уведомен за договора за цесия между „АКТЪС“ ЕООД и „АКТЪС КОЛЕКТ“ ЕООД на
03.12.2021г., като вземането, предмет на същия, не е платено.
С оглед на наведените твърдения от страните съдът намира, че спорът между страните е
концентриран около обстоятелствата наличието на валидно сключен договор за доставка на
строителни изделия и точното изпълнение с предаването на стоката на същата стойност на
купувача.
Договорът за доставка на стоки се основава на принципа на договорната свободна - чл. 9
ЗЗД, като със същия доставчикът (изпълнител) се задължава да достави дадена стока или
определено количество стоки, а възложителят да му заплати определена цена. Касае се за
2
двустранен, възмезден и консенсуален договор, който е неформален, поради което много
често сключването му се установява посредством издадените фактури, заявки, документи за
приемане на стоката и други.
В настоящия случай, съдът достига до извод за наличието на сключен договор за
доставка на стоки след анализ на събраните писмени доказателства, както и като взе
предвид изслушаните свидетелски показания на свидетелите Лазаров, Чобанов и Илиев.
По делото е представена Фактура № 46/20.08.2020 г., издадена от ответника “Екопур
Технолоджи” ЕООД, с получател “Актъс” ЕООД, за сумата в размер на 24 000 лева, с ДДС,
с посочено основание: “аванс за обект в кв. Драгалевци”.
С Преводно нареждане от 31.08.2020 г., издадено от “УниКредит Булбанк” АД, ищецът е
заплатил процесната сума по сметка на ответника, което обстоятелство се доказва от
посоченото в нареждането основание “Ф-ра 46 аванс обект Драгалевци”.
От излушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
професионално изготвена и обоснована, се установява, че процесната фактура и
извършеното от ищцовото дружество плащане в размер на 24 000 лева са осчетоводени в
счетоводството на “ЕкоПур Технолоджи” ЕООД.
От свидетелските показания на свидетеля Лазаров, който е в гражданско
правоотношение с ответното дружество, се установява, че през процесния период
действително работодателят му е обслужвал обект, находящ се в кв. Драгалевци,
посочвайки, че става въпрос за процесния на ищеца, като с управителя на последния са
договорили цвят на желания клинкер, както и са подготвили търговска оферта и договор.
Свидетелят сочи, че представителят на ищеца поискал издаването от ответника на фактура
за авансово плащане на стоката, съгласно офертата. След направеното плащане по
фактурата, стоката била доставена до обекта, но не била одобрена от ищеца, тъй като
клинкерът бил в различен цвят от уговорения между страните по офертата. Излага, че
страните постигнали съгласие да бъде доставен друг цвят на клинкера - номер 567, който
ответното дружество поръчало от фабриката в Германия. Ответното дружество прибрало
неодобрения палет клинкер от обекта на ищеца, като в края на месец октомври пристигнал
друг. Ищецът заявил, че ще използва свой транспорт за доставката на клинкера, като ще
изпрати свой шофьор, който да го вземе. Свидетелят сочи, че с представителят Тони Станоев
- управител на ищеца, договорили новата цена и натоварили клинкера в осигурена от него
кола. Сочи, че при товаренето ищецът отказал да подпише приемо - предавателен протокол,
като го уверявал, че нямало нужда. Излага, че освен това свидетелят лично е оказвал
съдействие при нужда да се достави още фуга до обекта на ищеца, тъй като на моменти
такава не му достигала, а ответникът поддържал постоянно в различни цветове и различни
обеми. Признава, че лично е ходил до обекта и е оказвал съдействие със слагането на
клинкера, като именно на него управителят на ищеца е потвърдил за товаренето на новия
клинкер в собствения му автомобил. Свидетелят сочи, че потвърждаване по телефона била
обичайна практика в тяхната дейност.
По делото са изслушани и гласни доказателства на свидетеля Чобанов, който е
снабдител към ответното дружество и като шофьор е снабдявал обектите с материали. Сочи,
че през месец септември 2020 г. е закарал пале с клинкер до обект в кв. Драгалевци, като
след седмица му се обадили, че същият следва да бъде прибран обратно. Сочи, че е върнал
процесното пале клинкер в цеха на ответника, като през месец октомври пристигнали шест
палета нов клинкер в друг цвят, който бил натоварен на автомобил на ищеца за същия обект
в кв. Драгалевци. Уточнява, че товаренето се е извършвало от мотокариста, като свидетелят
бил на рампата, където се осъществявало товаренето. Излага, че не са съставяни документи
за товаренето на клинкера, като ответникът е заявил изрично, че стоката е предназначена за
обекта в кв. Драгалевци.
Изслушаният свидетел Илиев, който е работил при ищеца именно в процесния му обект
в кв. Драгалевци, посочва, че докато е извършвал работата си по този обект - саниране на
двете къщи, през м.09.2021 г. е пристигнал палет клинкер, който наредил да бъде
разтоварен. След около седмица, клинкерът бил върнат обратно на доставчика - ответника,
тъй като управителят на ищеца не одобрил неговия цвят. Посочва, че след като е свършил
работата си по санирането на обекта е преустановил посещенията си на обекта като през
3
месец октомври и ноември не е работил по него. Заявява, че не е виждал да се доставя друг
клинкер, тъй като къщите на обекта са заобиколени от голяма черна ограда и не се виждало
нищо друго освен прозорците и бяла мазилка. Изрично заявява, че дали е поставен клинкер
не може да се установи без да се посети обекта, тъй като има ограда.
От доказателствените източници, събрани по делото, които изцяло кореспондират
помежду си, се установява, че ответното дружество точно и навременно е изпълнило
задълженията си по договора за доставка на стоки, сключен в неформална форма - чрез
издадена фактура и авансово заплащане. Това от своя страна води до извод, че е налице
твърдяното от ответното дружество основание, въз основа на което е задържал от
получената сума 23 484 лв. и същата не следва да бъде върната на ищеца.
По отношение на наведеното от ищеца оспорване, че представеното кредитно известие
№ 46/22.12.2020 г., издадено от ответника - доставчик, на ищеца - като получател, за сумата
в размер на 516, с ДДС, с основание “доставка на Feldhaus Klinker NF567 и приспадане на
аванс” не притежава необходимите реквизити и не е осчетоводено от ищеца, е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че не са му предоставени справки и
данни от счетоводството на “Актъс” ЕООД, от които да е видно осчетоводяването на
кредитното известие, като от проверената документация се е установило единствено, че
известието не е включено в Дневниците за покупки и в Справките - декларации за ДДС за
данъчни периода м.12.2020 г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м. 10 и м.
11.2021 г. на “Актъс” ЕООД, но е осчетоводено в счетоводството на ответника като по този
начин са намалени задълженията на предприятието към ищеца за получената от него
авансова сума срещу бъдещи продажби на активи или оказване на услуги със сумата в
размер на 516 лева, с ДДС. Установи се още, че плащането от ответника по кредитното
известие също е осчетоводено при последния, като с така извършените плащания
ответникът е намалил паричните си средства по банкова сметка в лева със сумата в размер
на 516 лева. Обстоятелството, че сумата в този размер е заплатена на ищеца не се оспорва от
последния, а се признава от процесуалния му представител - адв. Х.. От изложеното следва,
че възражението е неоснователно.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав достигна до извод за
неоснователност на предявения установителен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „АКТЪС
КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Николай Хайтов“ № 3А, ет. 2, оф. 3.8, срещу „ЕКОПУР ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД ,
ЕИК205730445, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 2,
установителен иск с правна квалификация чл. 99 вр. с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 23 484 лева, представляваща главница за подлежащо на връщане
авансово плащане по фактура № 46/20.08.2020 г. за периода от 31.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 71031/2021 г. на Софийски районен съд, 113
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АКТЪС КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 3А, ет. 2, оф. 3.8,
да заплати на „ЕКОПУР ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК205730445, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 2, сумата от 100 лева за разноски по делото.
4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5