РЕШЕНИЕ
№ 1205
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202630 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Т. К. против НП № 24-0445-
000511 на Началник на група в ОД-МВР-В., РУ А., с който му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 600.00 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182 ал.5, вр.ал.2
т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.
В жалбата се формулира искане за цялостна отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител депозира писменни бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 24.05.2023г. в 11.56 часа в обл.В.на път ІІ-29 км. 8+400 жалбоподателят
1
управлявал лек автомобил с рег.№ **, със скорост 98 км/час при разрешена
скорост 60 км/час-въведено ограничение с пътен знак В 26. Скоростта била
измерена, фиксирана с техническо средство АТСС ARH CAMS1.
При управлението на автомобила скоростта на движение възлязла над
максимално допустимата за съответния пътен участък от 60 км/ч.
При това, автомобила преминал покрай функциониращо автоматизирано
техническо средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от
101 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и
толеранс като наказуемата скорост възлязла на 98 км/ч. Посочената скорост
била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с № 120ccdа, използвана на посочените в обжалвания акт място
и време.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен въззивника К.. В хода на проверката било установено, че
нарушението е извършано в условията на системност, поради което не
следвало да се издаде ЕФ, а НП.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и наказващият
орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като
собственик, в размер на 600 лева и лишаване от правоуправление на
основание чл.189 ал.5, вр.чл. 182 ал.2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП.
2
Посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, и
предвиденото за тях наказание.
Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в НП, а
именно в обл.Варна на път ІІ -29 км. 8+400. От така отразеното може
недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като
детайлно е посочено местото в разпечатката от джпи пи ес системата на
мобилната установка. При така посоченото място безспорно е видна
компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават НП, както и
компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
По делото са представени доказателства, че въведеното ограничение на
скоростта в процесния участък от 60 км. В час.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния
фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване
от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от
контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
3
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че ясно е
отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му
номер.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията.
Измерената скорост на движение на автомобила е 98 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено
от АНО законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.4 вр. ал.5 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 600. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и
е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 с № 120ccdа, което представлява мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 101 км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 98км. Т.е. отчетен е толеранс
от 3%, противно на твърдението на въззивника. От наказаното лице не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
4
извършено на мястото, посочено в обжалвания акт. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в
този аспект.
По делото са ангажирани доказателства, че през 2021г. възз. К. е издал
пълномощно на И. М. да управлява лек автомобил с рег. № СВ 0883 РХ. В
съдебно заседание бе разпитан свид.М., който посочи че познава възз.К., тъй
като работят в една сфера. От 2021г. имал пълномощно и само той управлявал
автомобила. Твърди, че друго лице не е управлявало автомобила от 2021г..
Показанията му са общи като за конкретната дата предполага, че той е
карал автомобила защото няма кой друг, като това е различно от
потвърждаване авторството на нарушението.
Съдът не кредитира показанията на свид.М. сочещи, че именно той е
управлявал автомобила на процесната дата, тъй като те са общи и в тях липсва
конкретизация относно нарушението.
Едва в хода на съдебното производство е направено възражението, че
нарушението е извършено от друго лице, като това не е сторено в хода на
адм.проверка, където от страна на възз.К. е подписана декларация по чл. 188
от ЗДвП и е потвърдил авторството на нарушението.
Съдът приема за абсурдно и неправдоподобно обстоятелството, да си
продал даден автомобил и то преди доста години и въпреки това да
декларираш, че лично си го управлявал пред надлежен орган на власт и под
страх от наказателна отговорност. Ако този автомобил не е в бил в негово
владение, то възз. не би декларирал подобни обстоятелства, а би се възползвал
от възможността да представи доказателства за лицето което го управлява.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или
ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой
е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение
са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат
презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на
5
чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаване на
съобщението за съставяне на акт, в който собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят е заявил
категорично, че той е управлявал процесния автомобил
Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Следователно цитираната норма предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика на моторното превозно средство за извършеното с
него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат
презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В тази връзка в
нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изрично е предвиден 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС. Ако не стори това, именно той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, възз.К. не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил
санкциониран.
При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки
6
законът изисква административнонаказателното производство да се развие по
общия ред със съставянето на АУАН и НП в конкретно предвидени от закона
случай. Собственикът на МПС-то се призовава за съставянето на ЕФ, при
което за него съществува възможността съгласно разпоредбата на чл.188 от
ЗДвП да се освободи от отговорност като посочи лицето, на което е
предоставил моторното превозно средство. Последното се извършва
посредством попълване на нарочна декларация по образец каквато в
настоящето производство е съставена и попълнена. Следва да бъде
отбелязано, че двете декларации (по чл. 188 и чл. 189, ал. 5) имат съществени
съдържателни разлики, които са видими при прегледа на одобрените образци.
В тази по чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично са предвидени като реквизити
посочване имената на лицето, което се сочи като водач и номер на СУМСП,
докато в тази по чл.188 (видно от образеца предоставен за попълване на
жалбоподателят и находящ се в кориците към делото) съдържателно изисква
само посочването на име и ЕГН. Същевременно подаването на декларацията
не води самостоятелно до отпадане отговорността на собственика. В този
случай, следва да се призове посоченото от него лице, което на свой ред
следва да попълни декларация и да заяви, че е управлявало МПС-то на
съответната дата.
Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в
обжалваното НП изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл. 188 от ЗДвП възможност да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се
анулира издадения фиш, след като това не е сторено и АНО е издал НП на
възз.К., поради декларираните от него обстоятелства. По този начин
законодателят ясно е указал реда, по който следва да се ангажира
административнонаказателното отговорност на лицата в рамките на
административнонаказателното производство. Извън дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл. 189, ал. 5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш, няма друг ред, по
който лицето, да обори нарушението, което той не е извършил. След като
жалбоподателят е декларирал, че той е управлявал МПС, то авторството на
7
деянието е безспорно установено и не може да се оборва със свидетелски
показания (макар и да няма забрана за събиране на такива). Подобно решение
е логично, защото в противен случай всеки ЕФ или НП ще подлежи на отмяна
от съда, ако в хода на съдебното следствие друго лице, различно от
наказаното, заяви, че то е управлявало автомобила, а това би внесло
значителна несигурност в правния мир. В тази насока е и съдебната практика,
която е трайна и безпротиворечива. Така например в Решение № 15879 от
29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о. е посочено следното:
"Електронният фиш обективира едновременно волята на контролния орган да
образува производството и тази да санкционира нарушителя". По-нататък в
същото решение върховните съдии сочат, че в хода на административното
производство "в случай, че актът е необоснован и авторството на нарушението
е неправилно определено страната ще може да представи доказателства, които
да позволят на АНО да формира категорични изводи по фактите и
приложимия закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. В
противен случай, ако собственикът не може да декларира на кого е
предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи
копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189,
ал. 5, предл. второ ЗДвП, ще бъде санкциониран, въпреки че не е извършвал
нарушение".
Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат
механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят
на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е
констатирано нарушението. Тежестта да докаже факта на управление на МПС,
с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това
МПС, като за наказващия орган не съществува законово разписано
задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е
извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Законовата презумпция не
може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или
със свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
документи... Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то
възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече
е преклудирана... ". В случая е издадено НП, а не ЕФ само поради факта, че
деянието е осъществено в условията на „системност“.
Следва ясно да се подчертае също така, че декларацията се дава под страх
8
от наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса
твърдения, неизгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това
именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези неизгодни
твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е
без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго
лице или от него, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се
заяви като твърдение пред съда. За да бъде обезпечено разкрИ.ето на
обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да се ползва
собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 от ЗДвП за отблъскване на
административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на
СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила.
Жалбоподателят не е изпълнил това изискване. Не са налице основания той да
бъде поставен в по-благоприятно положение спрямо останалите
административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са доказали
чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че
съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на
дадена дата.
Съдът в съответствие със събраните в хода на съдебното производство
доказателства приема за безспорно установено нарушението, включително на
авторството на деянието. Безспорно е, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, заснет на процесната дата на описаните в АУАН и НП място и
час, да се движи с превишена скорост. Предвид това и съобразно разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, след като не е декларирал, че друго лице е
управлявало автомобила именно той е поканен за съставяне на АУАН.
Следователно съответното наказание правилно е наложено на него.
Въпреки, че съдът изиска доказателства за издавани други ЕФ
определящи нарушението да е извършено в условията на системност, както и
доказателства за връчването им на въззивника, такива не бяха представени от
страна на АНО.
Настоящата съдебна инстанция намира, че наказващият орган не е
доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че въззивника
9
е извършил процесното деяние по чл.21 ал.1 от ЗДвП при условията на
системност по смисъла на пар.6 от ДР на ЗДвП – не са ангажирани безспорни
доказателства изобщо издадени електронни фишове обосноваващи деянието
да е в условията на системност. Не са представени разписки или друг
документ удостоверяващи датата на връчването им по несъмнен начин.
Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната и
отговорност за деяние, извършено "системно", съответно и не следва да се
прилага чл.182 ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
В процесното ПН изобщо не е посочено от АНО въз основа на какви
факти извежда извода, че нарушението е извършено в условията на
системност. Няма посочени ЕФ и дата на влизането им в сила, налице е само
правния извод, че нарушението е осъществено в условията на системност без
да е посочено въз основа на какви факти е изведен този правен извод.
Настоящата съдебна инстанция намира, че наказващият орган не е
доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че
въззивницата е извършила процесното деяние по чл.21 ал.1 от ЗДвП при
условията на системност по смисъла на пар.6 т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това
не следва да се ангажира административнонаказателната и отговорност за
деяние, извършено "системно", съответно и не следва да се прилага чл.182
ал.5 от ЗДвП при определяне на наказанието.
Доколкото обаче чл.182 ал.5 от ЗДвП препраща към чл.182 ал.1 от
ЗДвП и в НП ясно се сочи, че превишението на скоростта е с 38 км/час, този
съдебен състав счита, че няма процесуална пречка спрямо жалбоподателя да
се приложи чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като закон за по-леко наказуемо
нарушение.
Съгласно чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място от 31 до 40 km/h се наказва с глоба
300 лв.. Съдът приема, че на въззивника следва да се определи "глоба" в
размер на 300 лева за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Точно фиксираният
в закона размер на административното наказание за това нарушение не
позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства.Санкцията е определена отнапред в закона и е
във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
10
Не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч. в населено място,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 24-0445-000511 на Началника на група в ОД МВР-
Варна, с който на Т. К. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в
размер на 600.00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца на основание чл. 182 ал.5, вр.ал.2 т.4 от ЗДвП, като налага
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300.00 лева на основание
чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11