Р Е Ш Е Н И Е № 51
гр. Сливен 10.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 7/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.В.И. ***, със съдебен адрес ***, пл. „Х. Д.“ № …, чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-1670-000451 от 08.12.2020 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че е извършил нарушения на ЗДвП, но същите били маловажни. Не е съгласен, че нарушението /управление без колан/ е извършено поради незнание. Моли да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000451 от 08.12.2020 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен, като незаконосъобразна.
В о.с.з. И.В.И., редовно призован се явява лично и с адв. Х.Х. *** - пълномощник, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН № АА 847060/08.12.2020 г. затова, че на 08.12.2020 г. около 13:30 часа в гр.Сливен, ул. П.“ до № 5 посока изток – запад управлява МПС – форд фокус с per. № ………….., като по време на движението не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. При проверката е установено, че МПС не е оборудвано с пожарогасител. На въпрос защо не е поставил обезопасителен колан, лицето отговаря, че ЗДвП не важи за кв. „Н.“. На водача е предоставено да прочете текста на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП като същият е заявил, че н. м. да ч..
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000451/08.12.2020 г. от Началник сектор в РУ Сливен към ОДМВР Сливен, с която на И.В.И., за нарушенията описани в АУАН № АА 847060/08.12.2020 г. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“в“ ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит считано от 13:30 ч. на 08.12.20 г.. Заповедта е връчена на упълномощения адв. Х. 21.12.2020 г. С жалба вх.№ СД-01-01-24 от 04.01.2021 г. И.В.И., чрез адв. Х.Х. *** е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на съставен АУАН № АА 847060/08.12.2020 г.; НП № 20-0804-004011/20.01.2021 г. издадено от началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ - Сливен; Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директор ОД на МВР – Сливен, Справка за нарушител на И.В.И., Свидетелство за завършено о. о. № 1720/18.02.1987 г. и видео запис.
По делото са разпитани като свидетели М. Й.Х. воден от жалбоподателя, а. П.Х.Х. и свидетелят по АУАН Б.Й.Б.. От показанията на свидетеля М. Х. се установява, че И. е бил о. в п. у. на 08.12.2020 г. от центъра на кв. „Н.“, като е бил накаран да шофира с колата си пред л..
Свидетелят П.Х. заявява, че при обиколка заедно с к. си в кв. „Н.“ със служебния автомобил, видяли оспорващият да шофира без обезопасителен колан. Последвали го, спрели го и му извършили проверка, като на въпрос, защо е без колан. Той отговорил, че в кв. „Н.“ може. При съставянето на АУАН на оспорващия бил предоставен да прочете ЗДвП и конкретно текстът на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, касаещ управление на МПС с предпазен колан, но оспорващият заявил първо, че няма да чете, а после, че н. м. да ч.. Свидетелят Б. също заявява, че И. е карал без колан. На въпрос защо не си е поставил колан, същият отговорил, че в жилищна зона не е задължително да си поставя колана. Отказал да се запознае с нарушената разпоредба. Твърдял, че в кв. „Н.“, в жилищен комплекс може да шофира без колан.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта е посочен началник сектор в РУ - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите обективирани в АУАН № АА 847060/08.12.2020 г.. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Принудителните административни мерки по чл. 171, т., б. В от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверовъчен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните кумулативно определи предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в мотивите му.
В случая от събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС – форд фокус с per. № ……………., като по време на движението не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, както и че МПС не е оборудвано с пожарогасител. Налице е извършване на административни нарушения, които са извършени, съгласно приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Установява се, че нарушението „неизползване на обезопасителен колан“ е извършено поради незнание, което се установява, както от АУАН № АА 847060/08.12.2020 г., в който изрично жалбоподателят е отговорил на зададения му въпрос, защо е без колан, че ЗДвП не важи за кв. „Н.“, така и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които заявяват, че И. твърди, че в жилищната зона не е задължително да си поставя колана. Незнанието на закона не освобождава от отговорност като същото "незнание" след като бъде надлежно установено е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и здравето на участниците в движението. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член. Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата за движение. Като констатират извършване на нарушение контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по - горе, чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта.
Съдът констатира и наличието на последната предпоставка на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП "немаловажно нарушение" като намира, че и двете констатирани в АУАН административни нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП не са маловажни по аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП. Особено съществено е нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП изразяващо се необорудване на автомобила с пожарогасител, което в определени случаи може да допринесе до увеличаване на щетите при причиняване на ПТП.
С оглед гореизложеното заповедта е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби.
Същата е издадена и в съответствие с целта на чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП-предотвратяване на възможността поради незнание водачът да извърши други нарушения на правилата за движение до доказване по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, на компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана дейност.
С оглед гореизложеното, съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с
гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000451 от 08.12.2020 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“, като неоснователна.
Решението е окончателно, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: