РЕШЕНИЕ № 569
гр.
Плевен, 28 Ноември 2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– първи състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 765/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.чл.4, 9б и 44 от Закон за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на М.С.Т.,***, срещу Акт за прихващане
или възстановяване №1/30.06.2017 г. /АПВ/ на началник отдел „Местни приходи“
при община Гулянци, потвърден с решение изх.№ 9400-986/21.08.2017 г. на Кмета
на Община Гулянци.
Жалбоподателят счита, че АПВ е неправилен и
незаконосъобразен, а в решението си, кметът на общината не е изложил
самостоятелни мотиви и не е отговорил на направените с жалбата срещу АПВ
възражения. Сочи, че с нотариален акт /НА/ №113, том Х, рег.№ 6367, дело
№2759/2007 г., от 05.09.2007 г. е придобила недвижими имоти – сгради, находящи
се на територията на община Гулянци. За същите имоти е подала декларация по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 04080003011 от 12.07.2012 г., като е заплатила дължимите
данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ за придобиването на недвижимите имоти, както и
местен данък /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2007 г. до 2012
г. С влязло в сила решение №28 от 03.02.2015 г. по в.т.д. №104/2010 г. на
Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, горепосоченият НА е
прогласен за нищожен. Неправилно и незаконосъобразно е твърдението на
административния орган, че с влизане в сила на решението процесните имоти са се
върнали в патримониума на „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, респективно,
че към момента на неоснователното плащане на публичните задължения е била
собственик на имотите. Твърди, че нищожните актове не пораждат правно действие,
и в този смисъл НА никога не е пораждал транслативен ефект по отношение на
посочените в него недвижими имоти, в резултат на което никога не е придобивала
собственост върху тях. В посочения период те не се излизали от патримониума на
„Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, и с прогласяването на нищожността, за
нея с обратна сила отпада задължението
за плащане на ДНИ и ТБО за имотите, независимо дали ги е платила доброволно или
същите са събрани принудително. Твърди, че посочената в АПВ разпоредба на чл.129,
ал.5 от ДОПК не е относима в случая, направеното искане е по реда на чл.129,
ал.1 от ДОПК, а основанието за прихващане или възстановяване произтича от чл.128,
ал.1 ДОПК, като сумата следва да се възстанови по реда на чл.129, ал.4 ДОПК.
Неправилни са мотивите, че исканията следва да бъдат насочени към „Мартекс
фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, като се твърди неоснователно обогатяване от
негова страна. Твърденията, че водещ е самият имот, а не собственикът му, са в
противоречие с ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са
собствениците, като съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ същите дължат ТБО. Разпоредбите
на ДОПК, уреждащи прихващане и възстановяване, са специални спрямо разпоредбите
на ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/, уреждащи института на неоснователното
обогатяване. Липсва произнасяне по искането за възстановяване на недължимо
платения данък по чл.44 от ЗМДТ, поради което е налице необоснованост. Моли да
се отмени АПВ, потвърден с решението на кмета на общината, и да се постанови да
се възстанови недължимо платената сума за ДНИ и ТБО от 2007 г. до 2012 г.,
както и данък по чл.44 от ЗМДТ в общ размер на 6325,42 лева, ведно с дължимата
лихва. Моли да се присъдят разноски.
Жалбоподателката
е била редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат С.С. ***. Моли да се отмени обжалваното решение на
основанията подробно изложени в жалбата. Сочи, че спорът е изцяло правен. В
случая не е налице спор относно размера на платените местните данъци и такси за
процесния период, както и за това, че нотариалният акт, с който доверителката
му е придобила собствеността на процесните имоти е прогласен за нищожен с влязло
в сила съдебно решение. Моли да се възприеме становището, че нищожният акт не
поражда действие, тоест не може да бъде споделена тезата на административния
орган, че към датата, към която са плащани такса битов отпадък и местни данъци
доверителката му е била собственик на процесните имоти. Неприложима е
разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, искането за възстановяване е направено
по реда на чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 128, ал. 1 от ДОПК и са налице
достатъчно обстоятелства и доказателства за неговата основателност. Моли да се
присъдят и направените разноски по делото. Не прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
– Кметът на община Гулянци – редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Н.Н. ***. Моли да се остави без уважение жалбата срещу акт за прихващане
или възстановяване № 1/30.06.2017 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при
Община Гулянци, като счита направените в жалбата оплаквания за неоснователни. Административният
орган правилно е преценил всички факти и обстоятелства находящи се в административната
преписка, които са го мотивирали го да издаде обжалваното решение, с което е
потвърден актът за прихващане или възстановяване, с който е отказано
възстановяване на сумата поискана от жалбоподателката във връзка с
представеното от нея решение по в. т. дело № 104/2010 г. по описа на
Великотърновски апелативен съд. Законодателят в процесуалните разпоредби на чл.
129 от ДОПК е посочил реда и обстоятелствата, въз основа на които е възможно
извършване на такова прихващане и възстановяване на недължимо платена сума, а
именно това е хипотезата на чл. 129, ал. 5 със съответните точки 1, 2 и 3 от
тази разпоредба, като в ал. 5 изрично е посочено, че органът по приходите е
длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или
административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло
посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в
полза на задълженото лице е признато правото на получаване. Актът, който е
представен на администрацията на Община Гулянци е решение по търговско дело, с
което е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на сделка за
прехвърляне на недвижим имот по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД. В тази акт няма
диспозитив, в който в полза на задълженото лице е признато право на получаване
на суми, тъй като самият характер на решението касае съвсем друга правна
конструкция и няма характера на осъдителен акт, какъвто сочи законодателя като
основание за възстановяване или прихващане на недължимо платени суми. Към
момента, когато е извършено пращането на тези суми, жалбоподателката се е
легитимирала с документ за собственост, съответно е декларирала пред Община
Гулянци собствеността на своите имоти и е заплатила на законно основание
дължимите местни данъци и такси. При тази фактическа обстановка не са налице
предвидените с цитираната разпоредба на чл. 129, ал. 5 на ДОПК
процесуално-правни предпоставки за възстановяване и прихващане на суми така, както
са поискани, поради което моли да се остави без уважение подадената жалба и да
се присъдят направените в производството разноски по представен списък заедно с
доказателства за извършено плащане, сумата е с ДДС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, първи състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установени следните факти:
С НА №113, том ХIV, рег.№ 6367, дело №2759/2007 г., от
05.09.2007 г. /л.45/ М.С.Т. е придобила от „Мартекс фрут“ ЕООД недвижими имоти
– сгради, находящи се на територията на община Гулянци, като срещу същите е
частично погасено задължение на дружеството към Т.. С решение №28 от 03.02.2015
г. по в.т.д. №104/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия
/л.л.46-51/, е уважен предявен иск по чл. 646,
ал.2, т.4 от Търговския Закон (в редакцията й отпреди ДВ бр.20/2013
г.) и е прогласена по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Мартекс
фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/ нищожността на сключената между „Мартекс фрут“
ЕООД и Т. сделка по отношение на кредиторите, която сделка е обективирана в
горепосочения НА. С Определение №568 от 11.07.2016 г. по т.д. № 1626/2015 г. /л.л.39-42/
ВКС не е допуснал до касационно обжалване това решение. За имотите Т. е
заплатила ДНИ и ТБО, ведно със лихви за забава, за периода 2007 г. - 2013 г.
/л.л.43-44/. Т. е отправила до отдел „Местни приходи“ на община Гулянци искане
за прихващане или възстановяване вх.№9400-211 от 27.02.2017 г. /л.л.34,35/, в
което излага същите факти, както в жалбата пред съда, и иска да се възстановят
платените суми за местен данък по чл.44 ЗМДТ, и платени ТБО и ДНИ за периода
2007 г. – 2013 г. по отношение на същите имоти. Две искания в същия смисъл Т. е
отправяла преди това – на 13.10.2016 г. и 17.11.2016 г. /л.л. 36-38/. С писмо
изх.№ 9400-211-1/09.03.2017 г. /л.л.32,33/ кметът на общината е отговорил на
искането от 27.02.2017 г., като е посочил, че Т. по силата на НА е станала
собственик на недвижими имоти – сгради. За същите е подала декларация по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ и е заплатила ДНИ и ТБО от 09.2007 г. до 12.2012 г. доброволно.
Цитиран е чл.129, ал.5 от ДОПК, като е посочено, че периодът, за който са платени
ДНИ, ТБО и местен данък за възмездно придобиване на имущество, е период, в
който Т. е била собственик, и по тази причина плащанията са законосъобразни. По
тези причини искането е прието за неоснователно. Т. е подала на 20.03.2017 г. жалба
до областния управител на област Плевен срещу това писмо /л.л.26-28/, в която
сочи, че писмото на кмета на общината, което е получила, не представлява АПВ,
нито заповед за възлагане на ревизия, поради което счита, че е налице мълчалив
отказ по нейното искане. Областния управител се е произнесъл по жалбата с писмо
рег.№АП-07-03/3/ от 05.04.2017 г. /л.л.29-31/, в което е приел, че в писмото на
кмета на общината е иззета компетентност на органа по приходите, жалбата е
недопустима за разглеждане от областния управител, и я изпраща на Административен
съд – Плевен по компетентност. С решение № 244 от 08.06.2017 г. по адм.д. №
266/2017 г. /л.л.10-11/, Административен съд – Плевен е прогласил за нищожно
писмо изх.№ 9400-211-1/09.03.2017 г. на кмета на община Гулянци, като е приел,
че същият не е компетентен да се произнася по искане за прихващане и
възстановяване, а компетентен е орган по приходите в общината, определен със
заповед на кмета на общината, а актът, с който се произнесе, ще подлежи на обжалване
по реда на ревизионните актове и кметът на общината има функциите на решаващ
орган по смисъла на чл.152, ал.2 ДОПК. Изпратил е преписката за произнасяне до
орган по приходите в Община Гулянци. Решението е влязло в сила на 29.06.2017
г., видно от отбелязването върху самото него, като не е било обжалвано. След
влизането му в сила, е постановен АПВ №1/30.06.2017 г. на А. Т. –
началник отдел „МП“ на община Гулянци, който се е произнесъл по изпратеното му
от съда искане вх.№9400-211 от 27.02.2017 г., като е счел същото за
неоснователно. Изложени са мотиви, че от представеното съдебно решение следва
извода, че собствеността се е върнала в патримониума на „Мартекс фрут“ ЕООД /в
несъстоятелност/, а Т. като кредитор е увеличила дела на вземанията си пред синдика
на това дружество. Посочено е също, че водещ в случая е не собственикът на
имота, а самият имот, поради което искането следва да се насочи към новия –
стар собственик на имота - „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/. Посочено е
също, че представеното съдебно решение не признава правото на получаване на
доброволно платени местен данък, ДНИ и ТБО на основание чл.129, ал.5 от ДОПК,
като тази разпоредба е цитирана /с отделните и точки/, и е посочено, че в
конкретния случай хипотезите на същите не са налице, тъй като към момента на
плащане Т. е била собственик на имотите въз основа на НА. Посочено е, че същата
може да иска от „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/ платените суми, с които
дружеството се е обогатило. АПВ е изпратен на Т. с писмо от 17.07.2017 г. /л.7/
, като няма данни кога това писмо е получено. С жалба с вх.№ от 27.07.2017 г.
/л.л.4,5/ Т. обжалва АПВ пред кмета на общината. По така подадената жалба по
административен ред кметът се произнася с решение изх.№ 9400-986/21.08.2017 г.
/л.л.2,3/, с което потвърждава АПВ като законосъобразен, като излага същите
мотиви. Няма доказателства, кога е получено потвърждаващото решение, но на
29.08.2017 г. от Т. е подадена жалбата пред съда, видно от поставения вх.№ на
общината /л.58/.
По делото е приобщена заповед
№РД-09-88/22.02.2017 г. на кмета на община Гулянци /л.21/, съгласно която началникът
на отдел „МП“ А. Т. организира, ръководи и контролира работните процеси
в отдела, както и качеството на издадените ревизионни доклади, актове, актове
по прихващане и възстановяване на задължения и всички останали документи по
установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси /т.5 от
заповедта/.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси
по този закон се осъществяват по реда на чл. 4, ал.1-5; обжалването се
осъществява по същия ред.
В
чл. 4, ал.1
от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според
ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.
Доколкото съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Закона за Националната агенция за
приходите териториалният директор на Националната агенция за приходите, на
когото е приравнен ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община е орган по приходите, процесният административният акт - АПВ е издаден
от компетентен орган. Същото е видно от приобщената на л.21 заповед, съгласно която
издалият АПВ А. Т. е началник отдел „Местни приходи“.
В глава седемнадесета от
ДОПК, и там в Раздел първи, са регламентирани прихващането и възстановяването
на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и
суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство. Посочен е и съответния процесуален ред, като в чл.129 и чл.130
от ДОПК е предвидено, че самото лице може да подаде искане, както е станало в
случая. Произнасянето следва да стане в 30 дневен срок от постъпване на
искането, а при непроизнасяне в този срок се приема, че е налице мълчалив
отказ. Съгласно чл.131, при наличие на мълчалив отказ няма пречка да се подаде
ново искане, поради което настоящия съд приема, че произнасянето с АПВ е
допустимо, въпреки че са налице две предходни искания, по които не е налице
произнасяне и е формиран мълчалив отказ.
Волеизявлението
е обективирано в писмена форма и при излагане на мотиви, които го обосновават.
В
хода на административното производство след постановяване на отменителното
решение на настоящия съд не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, обуславящи незаконосъобразност на
издадения административен акт. Налице предпоставките по чл. 128 и сл.
от ДОПК за издаване на акт за прихващане и възстановяване, доколкото
е налице искане за това. Освен това, АПВ е обжалван по административен ред с
жалба, депозирана в срок, което е задължителна предпоставка за неговото съдебно
оспорване в потвърдената му част /в случая – изцяло/, а решението на
горестоящия административен орган /в случая – кмета на общината/, с което АПВ е
потвърден, е постановено в 60-дневния срок, регламентиран в чл. 155, ал.1
от ДОПК.
По
делото няма спор между страните, че Т. е придобила в собственост с цитирания
по-горе НА сгради на територията на община Гулянци, за които е платила местен
данък по чл.44 от ЗМДТ /макар че доказателства за платен такъв не са
представени/, както и ДНИ и ТБО за периода 2007 – 2013 г. Не се спори по
размера на внесените данъци и такси, а
само по отношение на тяхната дължимост. Жалбоподателката твърди, че с оглед на
влязлото в сила съдебно решение никога не е била собственик, и следва да и
бъдат възстановени платените суми за данъци и ТБО от ответника.
Според
разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ - данъчно задължени лица са собствениците, респективно
ползвателите с учредено право на ползване или концесионерите на облагаеми с
данък недвижими имоти. Съгласно чл. 28, ал.4,
изр.1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на
бюджета на общината, на територията на която се намира имотът, а чл. 9а, ал.3
от ЗМДТ също предвижда приходите от местни такси да постъпват в
бюджета на общината. Съгласно чл.49, ал.1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите
имоти, придобити по възмезден начин, се заплаща в общината.
При
недължимо платени данъци и такси законодателят е уредил процедурата по
възстановяването или прихващането им в чл. 129 и сл.
от ДОПК. След постъпването на такова искане следва да се извърши
ревизия или проверка, която да установи наличието на надплатени суми, техния
размер и основание. Съгласно чл. 129, ал.3
от ДОПК след извършване на проверката или ревизията се издава акт за
прихващане или възстановяване, с който се уважава искането или съответно се
постановява отказ за възстановяване или прихващане на поисканите суми. Актовете
за прихващане или възстановяване, съответно отказите, се обжалват по реда на
обжалване на ревизионните актове - чл. 129, ал.7
от ДОПК. Този ред е регламентиран в чл. 152 и сл.
от ДОПК.
Съдът
при цялостната преценка за законосъобразност на оспорения акт, следва да извърши
преценка относно правното действие и последици на съдебното решение, с което е
обявена нищожността на сделката на основание чл. 646,
ал.2, т.4 от ТЗ и разпростират ли се тези последици по отношение на
общината.
В правната теория и в
съдебната практика на ВКС, както и в решение № 4 от 11.03.2014
г. по к. д. № 12/2013 г. на Конституционния съд на РБ, се приема, че
установителният иск по чл. 646, ал.
2, т. 4 от ТЗ (отм.) е специален отменителен иск за прогласяване
относителна недействителност на извършена в миналото сделка, тази
недействителност не настъпва с откриване на производството по несъстоятелност,
не засяга фактическия състав на самата сделка, има за цел попълване на масата
на несъстоятелността, за да не бъдат увредени интересите на кредиторите.
Съгласно разпоредбата на чл. 646, ал.
2, т. 4 ТЗ (редакцията преди ДВ бр. 20/2013 г.) нищожността на
възмездната сделка, извършена от длъжника с имуществено право от масата на
несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото, има характера на относителна (а не абсолютна) недействителност.
Разпоредбата не следва да се тълкува разширително предвид използвания в нея
термин "нищожност", а относителният характер на тази недействителност
следва от ограничения кръг лица, по отношение на които тя има действие. Това са
само кредиторите на несъстоятелността.
В отношенията обаче между страните по сделката, както и по отношение на всички останали трети лица, различни от кредиторите
на несъстоятелността, сделката е
действителна и поражда целеното с нея правно действие. В този смисъл е и
съдебната практика - Решение № 7200 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2015
г.
Сходството
на относителната недействителност по чл. 646 от ТЗ
с абсолютната нищожност е дотолкова, доколкото тя ползва всички кредитори на
масата на несъстоятелността, макар и те да не са били страни по иска по чл. 646,
ал.2, т.4 от ТЗ. Това обаче не изключва нейния относителен характер
с оглед на ограничения кръг лица, по отношение на които тя има действие.
Нормата на чл. 646 от ТЗ
не следва да се тълкува разширително с оглед на използвания в нея термин
"нищожност". ТЗ регламентира, че последиците от уважаване на иск по
чл. 646, ал.2, т.4 се разпростират само от отношение на кредиторите на
несъстоятелността, което ограничение изключва абсолютната нищожност. При
положение, че нищожната сделка се счита несъществуваща (нестанала) единствено
по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността и само с оглед на
това им качество, то правилно органът по приходите, а след това и горестоящият
административен орган са приели, че към момента на плащане на данъците и ТБО жалбоподателката
е била собственик на недвижимите имоти, и съответните данъци и ТБО са били
дължими и оттам - дължимо платени.
Търговската несъстоятелност
е специално съдебно производство за универсално принудително изпълнение спрямо
търговци, които не са платежоспособни или са свръхзадлъжнели, във фазата,
когато се извършва осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване
на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми.
Следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 298, ал.1
от ГПК, съгласно която решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Първата страна на нормата -
задължителност на решението само между страните по делото определя субективните
предели на силата на присъдено нещо, уточнени и с правилото на чл. 298, ал.2
от ГПК. Втората страна на нормата - задължителност на решението за
същото искане и на същото основание, определя обективните предели на силата на
присъдено нещо, допълнени и с правилото на чл. 298, ал.4
от ГПК. Следователно от гледна точка на субектите, решението се
ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните по дадено дело, на
техните наследници и правоприемници, а от гледна точка на обекта - досежно
искането и основанието по исковата молба. Казано с други думи, решението влиза
в сила по въпроса за съществуването или несъществуването на дадено материално
право, което е било предмет на спор между страните по делото. Само когато с
решението е признато наличието на едно право и въз основа на така признатото
право е направен решаващият извод за спора, решението се ползва със сила на
присъдено нещо относно наличието на същото право. Съответно това важи и при
отричане съществуването на дадено право, ако въз основа на това непризнаване е
постановено решението.
В
случая с уважаването на иска по чл. 646,
ал.2, т.4 от ТЗ е призната нищожността на разпоредителна сделка по
отношение на кредиторите на несъстоятелността и субективните и обективните
предели на силата на присъдено нещо се разпростират само по отношение на тях и
само по отношение на недействителността на сделката на посоченото в решението
основание.
Затова
по отношение на общината жалбоподателката е собственик на процесните имоти за
периода от сключване на относително недействителната сделка на 05.09.2007 г.,
до влизане в сила на съдебното решение № 28/03.02.2015 г. на Апелативен съд –
Велико Търново по в.т.д.№ 104/2010 г., с което е прогласено по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/
нищожността на сключената между „Мартекс фрут“ ЕООД и Т. сделка по отношение на
кредиторите, която сделка е обективирана в приложения по делото НА №113. Съдебното
решение е влязло в сила на датата, на която е постановено Определение №568 на
ВКС, а именно на 11.07.2016 г.
В
контекста на изложеното следва да се приеме, че Т. дължи плащане на местен
данък по чл.44 ЗМДТ, доколкото е придобила собствеността върху имотите на
05.09.2007 г., и ДНИ и ТБО за тези имоти от месеца, следващ месеца на
придобиването, включително до края на 2013 г. /за който период е платено/,
следователно всички данъци и ТБО, за които се претендира връщане, са дължимо
платени и не следва да бъдат връщани. До същия извод е стигнал и ответникът,
поради което е постановил правилен административен акт, който е в съответствие
с установените факти и материалния закона и неговата цел.
По останалите твърдения на страните съдът намира:
Органът правилно е обсъдил разпоредбата на чл.129, ал.5 от ДОПК, като е приел, че процесното съдебното решение не е съдебен акт, въз
основа на който следва да се възстановят платени данъци и ТБО. Налице е
произнасяне по искането за възстановяване на недължимо платения данък по чл.44
от ЗМДТ, и АПВ е мотивиран и в тази насока, като е прието, че данъкът е дължим
с оглед прехвърлянето на собствеността. Следва да се посочи обаче, че са
неправилни мотивите на органа в частта им, че исканията за връщане на платени
данъци и ТБО следва да бъдат насочени към „Мартекс фрут“ ЕООД /в
несъстоятелност/. Т. действително е станала собственик на имотите, и като
такава правилно и законосъобразно е дължала данък по чл.44 ЗМДТ, както и ДНИ и
ТБО в периода 2007 – 2013 г. Неправилно е и твърдението, че водещ е самият
имот, а не собственикът му, доколкото собствениците, респективно ползвателите
или концесионерите, дължат данъци и ТБО за имотите си, а не имотите дължат
такива данъци. Въпреки че част от мотивите са неправилни, тези мотиви, които са
в смисъл, че жалбоподателката действително е била собственик на имотите, и по
тази причина дължи данъци и ТБО, са достатъчни, за да мотивират АПВ.
Съдът отбелязва, че оспорващата не е представила
доказателства за платен данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ, такива липсват и в
преписката, поради което нейните претенции за връщане на този данък са неоснователни
и като недоказани.
С оглед на изложеното, АПВ е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените
правила и материалния закон и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото претенциите на присъждане на
направените в производството разноски от страна на ответника са основателни. Представен
списък на разноските /л.73/, в който фигурира само платено възнаграждение на
един адвокат в размер на 768 лева. Пълномощното на адвоката е на л.72, като е
приложено и платежното нареждане, с което сумата му е платена /л.74/.
Упълномощеният адвокат се е явил и пледирал в о.с.з. за отхвърляне на жалбата.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Т. *** срещу Акт за прихващане или възстановяване
№1/30.06.2017 г. на началник отдел „Местни приходи“ при община Гулянци,
потвърден с решение изх.№ 9400-986/21.08.2017 г. на Кмета на Община Гулянци.
ОСЪЖДА М.С.Т.,
ЕГН **********,***, да плати в полза
на Община Гулянци, ЕИК ********* сумата от 768 /седемстотин шестдесет и осем/
лева, като разноски по административно дело № 765 по описа на Административен
съд Плевен за 2017 г.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: