П Р О Т О К О Л
гр. Провадия, 30.09.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., сложи за разглеждане
гр. дело № 539 по описа на ПРС за 2015 г., докладвано от съдията.
На именното повикване в 09.30 часа се явиха:
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ИЩЕЦЪТ С.О.Е., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ИЩЕЦЪТ А.Х.Е., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Ф.А.Х., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Д.И.,***, редовно упълномощена с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Ф.Х.Х., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.И.,***, редовно упълномощен с пълномощно по делото от
днес. Представя и списък с разноски, договор за правна защита и съдействие и
пълномощно.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че поради редовното призоваване на страните и становището на
ответниците, не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
АДВ. И.: Поддържам отговорите на исковата молба.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните, на основание чл. 145,
ал. 3, пр. последно във вр. чл. 146 ГПК, пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
След прекратяване на производството с влязло в сила
определение № 222/28.03.2016 г. в частта по първоначално предявения от Ф.А.Х. против С.О.Е. и А.Х.Е. владелчески иск, делото
е останало висящо по предявения с насрещна искова молба, уточнена с молби вх. № 767/18.02.2016 г., вх. №
5183/12.10.2016 г., вх. № 5845/07.11.2017 г. и вх. № 7340/04.12.2019 г.,
подадена от ответниците С.О.Е. и А.Х.Е. против Ф.А.Х. и Ф.Х.Х., негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото са постъпили отговори
от ответниците.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищците:
Ищците посочват, че по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 181, вх. № 7129, том ХVIII, дело №
3365/03.12.2008 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на
действие РС – Провадия, владеят следния недвижим имот, а именно: дворно място с
пространство 550 кв.м., съставляващо УПИ Х-235 в кв. 30 по плана на с. *****,
община *****, област **** при граници: от двете страни улици, УПИ IХ-235 и
парцел ХI-237, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със ЗП от
75 кв.м. и стопанска постройка от 40 кв.м., който имот владеели в цялост от
момента на закупуването му от бившите му собственици О.Е.О., ЕГН ********** и А.С.О.,
ЕГН **********, легитимиращи се като такива с нотариален акт за собственост на
недвижими имот по давностно владение № 188, том II, нот. дело № 817/29.12.1978
г., издаден по обстоятелствена проверка от Л. Дочева – районен съдия при РС –
Провадия.
Твърди се, че с Ф.А.Х. били съседи, която се легитимирала
като собственик на съседния недвижим имот с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 158, т. VIII, нот. дело № 1576/2010 г., по силата на който тя
придобивала собствеността върху дворно място съставляващо, част от поземлен
имот пл. № 237, с площ от 410 кв.м., при граници: улица, и УПИ ХII-238,
поземлен имот № 78 и ХХ-235, включено в УПИ ХI-237, в кв. 30, по плана на с. *****,
ведно с построените в дворното място жилищна сграда, със застроена площ от 90
кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. и владеела заедно със
съпруга си, именно тези закупени 410 кв.м., които били част от ПИ пл. № 237 по
плана на селото. Тъй като имало телена ограда между имотите им, а ищците искали
да издигнат масивна ограда между двата имота, решили да извикат геодезист,
който да извърши ограничение на имота, който ползвали, за да нямат спор със
съседите относно площите на имотите. За целта извикали служебно лице – г-н
Николов, който имал нужната компетенция за извършване на тези действия по ограничаване
на дворното място, което било част от УПИ Х – 235 в кв. 30 по плана на с. *****,
одобрен през 1987 г., което било в режим на съсобственост с О.Е.О. – баща на
ищеца С.О.. На 15.05.2015 г. той дошъл и направил нужните замервания и забил
колчета на границите. На ограничаването присъствали - те и съседите, които били
съгласни с направеното ограничение. Протоколът за ограничението не бил готов в
цялост и затова се договорили, когато геодезистът го изготви в цялост, съседите
да го подпишат. След два дни взели протокола и се обадили на съседите, за да го
подпишат. Последните обещали да го подпишат след няколко дни, но няма да им
пречат да започнат изграждането на оградата. На 30.06.2015 г. извикали бащата
на С., за да помага, извадили колчетата, поставени от геодезиста, и започнали
да копаят с цел издигане на оградата. Изведнъж съседката Ф.Х. и майка ѝ
излезли и започнали да крещят, затова че се копае и каква била тази масивна
ограда между имотите, че било незаконно и щели да извикат полиция, което
по-късно направили. В полицията ищците обяснили какво се е случило и били
посъветвани да си търсят правата в гражданския съд. Твърдят, че след това са
преустановили работата по изграждане на оградата, като в момента Ф.Х. и съпругът
ѝ владеят без правно основание 200 кв.м. от техните имоти. Твърдят, че на
30.06.2015 г. владението им върху процесните 200 кв.м. било отнето от
ответниците, след като извадили забитите колчета от геодезиста. След
подписването на предупредителния протокол, съставен от полицията, ответниците
се възползвали от създалата се ситуация и опънали мрежа между двата имота,
която се намирала към настоящия момент на мястото, на което била положена на
30.06.2015 г. от ответниците. Едновременно с това ищците посочват, че за да
опазят собствеността си и засаденото в дворното им място, се принудили да
поставят временно телена мрежа за ограда, с която да ограничат достъпа на птици
и животни, собственост на ответницата, до решаване на спора от съда. Твърдят,
че са собственици на процесния имот и че ответниците извършват неоснователни
действия в имота им. Твърдят също, че владеят процесния имот от момента на
закупуването му през 2008 г. Излагат, че с договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт № 181, вх. № 7129, том ХVIII, дело № 3365/03.12.2008 г.
на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – Провадия,
продавачите О.Е.О. и А.С.О. са прехвърлили на ищците дворно място с
пространство 550 кв.м., съставляващо УПИ-Х-235 в кв. 30 по плана на с. *****,
като по силата на нот. акт № 188, том II, нот. дело № 817/29.12.1978 г.
продавачите били собственици на дворно място цялото с площ от 870 кв.м., т.е.
ищците били собственици на 550 кв.м., а продавачите по сделката били
собственици по документ на остатъка от 220 кв.м. Твърдят, че недвижимите имоти
се владеят в идеална съсобственост от продавачи и купувачи. Молят да бъде
прието, че не предявяват иск по чл. 75 от ЗС. Твърдят също, че ответниците Ф.Х.
и съпругът ѝ Ф.Х. владеят спорната част от имота без правно основание,
поради което предявяват иск с правно основание чл. 108 от ЗС и иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, поради това че ответниците им пречат да упражняват
правото си на собственост, тъй като на 30.06.2016 г. поставили телена ограда,
която препятствала достъпа им до спорната част от собствения им имот.
В поредна уточнителна молба, подадена на 04.12.2019 г. в
изпълнение на указанията на съда, твърдят, че са собственици на дворно място с
пространство 640 кв.м., съставляващо
имот № 235 в кв. 30, съдържащ в себе си спорните 200 кв.м., находящи се в
югозападната част на имота, които сега се владеели от ответниците, при граници
и съседи: от две страни улици, УПИ – ХХI и УПИ – ХХ. Посочват, че към датата на
образуване на настоящото производство е действал регулационен план на с. *****,
одобрен със Заповед № 1449/07.09.1987 г. Съгласно Заповед № 412/30.05.2011 г.
на кмета на Община ***** бил одобрен ПУП за изменение на няколко УПИ, като
за УПИ – 237, собственост на
ответниците, била предвидена площ от 424 кв.м. Оградата била поставена изцяло в
имота на ищците. Считат, че с нот. акт № 108, том XIV, дело № 2700/2015 г.,
представен от ответниците, не поражда собственически права върху процесните 200
кв.м., тъй като същият не може да се противопостави на представения от
ищците нот. акт № 200, том I, р. 474,
дело № 226/1999 г., поради това че същият е първичен, тъй като е съставен много
по – рано от нотариалния акт на ответниците.
Молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени
ответниците на основание чл. 108 от ЗС да им предадат владението на собствените
им 200 кв.м. от имота им, описан в нот. акт № 181, вх. № 7129, том ХVIII, дело
№ 3365/03.12.2008 г.
С уточнителна молба вх. № 5845/07.11.2017 г. и с уточнителна молба вх. № 7340/04.12.2019 г. формулират следния петитум: молят да бъдат осъдени ответниците на
основание чл. 109 от ЗС да премахнат поставената ограда в имота на ищците,
находящ се в с. ***** и представляващ дворно място с пространство 640 кв.м.,
съставляващо имот № 235 в кв. 30 по регулационния план на селото, с която
препятстват достъпа до процесната част
от имота им. Претендират разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответниците:
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Ф.Х. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, а при условията на
евентуалност – за неоснователност на исковете по чл. 75 от ЗС, 108 от ЗС и 109
от ЗС.
Твърди, че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 75 от ЗС е
недопустим. Излага, че правно легитимиран като страна по този иск бил
единствено и само владелецът на имота. А.Х.Е. и С.О.Е., нямали качество на
владелци. С оглед на това обстоятелство прави искане за прекратяване на
производството по делото, както и да ѝ бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно приложения списък на разноските.
С последваща молба ищците изменили първоначалния иск с правно основание чл.
75 от ЗС и предявили два нови иска - с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.109
от ЗС. Твърди, че същите са недопустими, а ако съдът счете, че са допустими,
делото следвало да бъде оставено без движение до отстраняване на
нередовностите, до внасяне на държавни такси за двата иска поотделно,
уточняване на петитума на иска по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
Излага съображения, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС бил
недопустим, с оглед на това, че А.Х.Е. и С.О.Е., са били предявили иск на
основание чл. 108 от ЗС, въз основа на който е било образувано гр.д. № 176/2014
г. по описа на РС - Провадия. По него е било постановено решение, по което
искът им е бил отхвърлен, а на въззивна инстанция същите направили отказ от
иска на основание чл. 233 от ГПК и делото е било прекратено, а постановеното
първоинстантционно съдебно решение - обезсилено. Обстоятелството, че е налице
отказ от иска с правно основание чл. 108 от ЗС от А.Х.Е. и С.О.Е., водел до
недопустимост да се предяви същият иск отново.
Искът с правно основание чл. 109 от ЗС, също бил недопустим с оглед на
обстоятелството, че ответницата била собственик на процесните 200 кв.м. от
дворното място въз основа на нот. акт по обстоятелствена проверка под № 108, т.
ХIV, д. № 2700/2015 г. по описа на АВ - Провадия. Съобразно чл. 109 от ЗС,
правно легитимиран да предяви такъв иск бил единствено и само собственикът на
имота, а ищците по насрещния иск, никога не били придобивали собствеността
върху процесните 200 кв.м., съставляващи част от поземлен имот пл. № 237 в кв.
30 по плана на с. *****.
В случай че делото не бъде прекратено, се навеждат съображения относно
основателността:
Счита, че искът с правно основание чл. 75 от ЗС е изцяло неоснователен. За
да е основателен искът с това правно основание, страната, която го предявява
следвало да е владелец на имота, за който се претендира, че е нарушено
владението. Твърди, че А.Х.Е. и С.О.Е., никога не са владели процесното място,
за което твърдят, че е нарушено владението им. С решение по гр.д. № 176/2014 г.
по описа на РС Провадия, което било с правно основание чл. 108 от ЗС, искът е
бил отхвърлен. От това решение се установявало и обстоятелството, че никога не
са владели процесното място, за което претендирали нарушено владение. По
образуваното по тяхна искова молба гр.д. № 176/2014 г., по описа на РС
Провадия, с правно основание чл. 108 от ЗС, било установено по безспорен и
категоричен начин, че процесните 200 кв.м., никога не са били собственост на
ищците в настоящото производство или на неговите праводатели О.Е.О. и А.С.О.,
същите никога не са ги владели или обработвали.
Сочи, че с нот. акт № 108, т. ХIV, д. № 2700/2015 г. по описа на АВ –
Провадия е придобила по давност именно тези 200 кв.м., предмет на настоящото
производство и към настоящия момент е собственик.
Производството по гр.д. № 539/2015 г. по описа на Районен съд – Провадия,
било инициирано от нея като владелец на въпросните 200 кв.м. от дворно място,
находящо се в с. *****. Ответникът /сега ищец/ нарушил владението ѝ, като
на 30.06.2015 г. заедно с брат си и баща си, навлезли през оградата, откъм
парцела на ищеца, в нейното дворно място и се опитал да премести оградата
навътре, в нейното дворно място, като забил колчета и само появата на служители
от полицията предотвратило поставянето на оградна мрежа в дворното място, което
тя владеела. Унищожил зеленчуците, които тя била засадила в дворното място.
Освен това, баща му се опитал да я удари с юмрук.
Именно тяхното поведение за нарушено владение на въпросните 200 кв.м. е
било повод за предявяване на иска с правно основание чл. 75 от ЗС. От
приложената по делото съдебно-техническа експертиза било видно, че трайната
материализирана граница на двата имота по кадастралния план, отговаряла на
сегашната квадратура относно УПИ ХХI - 237, а именно 622 кв.м. С оглед на
неприлагането на регулацията по отношение на УПИ ХХI - 237, площта на целия имот,
който тя владеела бил 622 кв.м.
По делото липсвали доказателства за започнала процедура за прилагане на
регулация по отношение на част от имота, предмет на настоящото дело. От заповед
№ 412/30.06.2011 г. на Кмета на Община ***** /невръчена на ответника/, било
видно, че поради неуредени регулационни отношения, предвидените придаваеми
части отпадали и регулационните граници се измествали по имотните граници на
имота.
По отношение на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, същият бил
недопустим, с оглед на вече предявен такъв и отказ на основание чл. 233 от ГПК.
В случай че съдът прецени, че е допустим, същият бил изцяло неоснователен.
Твърди, че е собственик на процесните 200 кв.м., съставляващи част от поземлен
имот пл. № 237 в кв. 30 по плана на с. *****, общ. *****, обл. ****, въз
основана нот. акт по обстоятелствена проверка № 108, т. ХIV, д. № 2700/2015 г.
по описа на АВ – Провадия.
Искът с правно основание чл. 109 от ЗС бил също неоснователен с оглед
обстоятелството, че тя била собственик на процесните 200 кв.м. въз основа на
горепосочения нотариален акт.
Предвид изложеното, моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
С оглед постъпилата от ищците уточнителна молба от 04.12.2019 г., на
23.12.2019 г. са депозирани становища – отговори от ответниците Ф.Х. и Ф.Х. с
идентично съдържание.
В отговорите се твърди, че след като ищците по насрещния иск с правно
основание чл. 75 от ЗС са направили отказ от същия, производството по делото
следвало да бъде прекратено. Поддържа се становището, че предявените искове с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС са недопустими и производството
по делото следва да бъде прекратено, като им се присъдят направените по делото
разноски.
Излагат, че условия за допустимост на насрещен иск са: наличие на висящ
процес, искането да е направено в срока за отговор на исковата молба, предметът
на насрещния иск трябва да е различен от този на първоначалния, на общо
основание първоначалният и насрещният иск трябва да са родово подсъдни на един
съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред, трябва да
е налице и една от следните две алтернативни предпоставки: да има връзка в
предмета на двата иска или да е налице възможност за компенсация на двете насрещни
вземания.
В случая в срока по чл. 131 от ГПК ищците по насрещният иск са предявили
иск с правно основание чл. 75 от ЗС, тоест идентичен с исковата молба, което
било предпоставка за прекратяване на производството по делото. По отношение на
последващите изменения на иска, считат, че същите са недопустими.
В случай, че съдът счете, че искът е допустим, счита същия за
неоснователен. Изцяло ирелевантно за спора било кой има първи нотариален акт за
определен имот. В случая нито праводателят на ищците по настоящият насрещен
иск, нито ищците били придобили владението на процесните двеста квадратни
метра. Процесната ограда никога не е била премествана и променяна. Ищецът
нарушил владението им, като на 30.06.2015 г., заедно с брат си и баща си
навлязъл през оградата навътре в тяхното дворно място, като забил колчета и
само появата на служители на полицията предотвратило, поставянето на оградна
мрежа в дворното място, което тя владеели. Именно тяхното поведение за
нарушеното владение на въпросните 200 кв.м., които владеели, бил повода за
предявения от Ф.Х. иск с правно основание чл. 75 от ЗС.
Поддържат твърдението, че трайната материализирана граница на двата имота
по кадастралния план, отговаря на сегашната квадратура, относно УПИ ХХІ-237, а
именно 622 кв.м. С оглед на неприлагането на регулацията по отношение на УПИ
ХХІ-237, площта на целия имот, който владеела била 622 кв.м.
По преписката в Община *****, липсвали доказателства, за започнала
процедура за прилагане на регулация по отношение на част от имота, предмет на
настоящото дело. От Заповед № 412/30.05.2011 г. на Кмета на Община *****, която
Ф.Х. твърди, че не ѝ е връчена, било видно, че поради неуредени
регулационни отношения, предвидените придаваеми части отпадали и регулационните
граници се измествали по имотните граници на имота. Счита, че при изготвяне на
процесната заповед била допусната техническа грешка в изписването на
квадратурата, която следвало да е 622 кв.м.
Твърди, че ищците по насрещния иск, никога не са владели 640 кв.м. и не
притежавали титул за собственост за 640 кв.м., за да претендират предаване на
процесните 200 кв.м.
Правна квалификация на предявения иск:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС.
По допустимостта:
С определение № 811/14.10.2016 г. производството по г. д. № 539/2015 г. е
прекратено. Това определение на първоинстанционния съд е обжалвано от А.Х.Е. и С.О.Е.
и отменено с определение № 735/17.03.2017 г. по в.ч.г.д. № 381/2017 г. на ОС – ****.
В мотивите на отменителното определение въззивният съд е дал указания, с оглед
преценката на съда за допустимостта на исковата претенция и даването на
надлежна квалификация, да бъде дадена още една възможност на ищците да
индивидуализират спорната част от УПИ Х – 235 по плана на с. ***** по подходящ
начин върху препис от скицата на л. 27 от делото, като уточнят твърденията си и
формулират ясен петитум с индивидуализация на лицето /лицата/, срещу които
предявяват иска си.
В изпълнение на горните указания на ищците е дадена възможност да уточнят
твърденията си и формулират съответен петитум, както и да индивидуализират
лицето /лицата/, срещу които предявяват иска си. Ето защо именно по реда на
отстраняване на нередовностите на насрещната искова молба предявилите я ищци са
депозирали уточняващи молби, в които са заявили, че не предявяват иск по чл. 75
от ЗС /л. 130/, уточнили са твърденията си, формулирали са петитум и са
посочили лицата, срещу които насочват исковете си по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от
ЗС. Впоследствие с молба от 04.12.2019 г. /л. 186/ ищците са заявили отказ от
иска по чл. 108 от ЗС, въз основа на която с влязло в сила определение от
23.06.2020 г. производството по делото в тази част е прекратено, като същото е
останало висящо само по иска по чл. 109 от ЗС.
Предвид гореизложеното възраженията за недопустимост на исковете по чл. 75
от ЗС и чл. 108 от ЗС са неоснователни.
По отношение на висящия иск по чл. 109 от ЗС, съдът счита същия за
недопустим по следните съображения:
С иска по чл. 109 от ЗС се цели защита на правото на собственост от
неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост,
което пряко или косвено пречи, смущава или ограничава правото на собственика да
ползва имота съобразно неговото предназначение. Същото може и да не накърнява
владението, но да ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота, според неговото предназначение, от собственика му. Тоест, уважаването на негаторния иск
е обусловено на първо място от положително установяване, че ищците са носители
на правото на собственост, така както и при ревандикационния иск по чл. 108 от
ЗС. Поради това наличието на влязло в сила определение, с което производството
по предявен иск по чл. 108 от ЗС от същите ищци против същите ответници за
същия имот е прекратено поради отказ от иска, води до недопустимост на
предявения негаторен иск по чл. 109 от ЗС. Това е така, тъй като отказът от иск
съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователността на иска и към това
признание се прикрепя силата на пресъдено нещо. Последиците от отказа от иск се
приравняват на последиците на отхвърлен иск. Ищецът не може да предяви отново
същия иск. Той не може никога да постигне уважаването на такъв иск и като
логична последица това се приравнява на отхвърлен иск. С други думи, ищецът не е
носител на спорното право и обратно – ответникът е носител на оспореното от
ищеца право. Именно тази последица следва да приложи съдът, когато в друг спор
възникне инцидентно въпросът за последиците от направения отказ от иска. В
случая от представените с отговора на ответника Ф.А.Х. заверени копия на
решение № 51/20.02.2015 г. по г.д. № 176/2014 г. на РС – Провадия и определение
№ 1883/29.05.2015 г. по в.г.д. № 1346/2015 г. на ОС – **** е видно, че с
посоченото определение на въззивната инстанция е обезсилено решението на
първостепенния съд, с което са отхвърлени предявените от С.О.Е. и А.Х.Е. против
Ф.А.Х. и Ф.Х.Х. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху 210 кв.м. реална
част от югозападната част на имот, находящ се в с. *****, община *****, област ****,
представляващ дворно място с пространство от 550 кв.м., съставляващо УПИ Х –
235 в кв. 30 по плана на селото, при граници за имота: от две страни улица и
УПИ IХ – 235, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници на реалната процесна част: УПИ ХХ – 236, УПИ Х
– 235 и УПИ ХХI – 237 и производството е прекратено поради отказ от иска, на
основание чл. 233 ГПК. Ето защо за същото спорно право С.О.Е. и А.Х.Е. не биха
могли да водят нов процес срещу същите ответници Ф.А.Х. и Ф.Х.Х., поради
забраната на чл. 233, изр. 2 от ГПК, вр. чл. 226, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното предявеният от тях иск по чл. 109 от ЗС е процесуално
недопустим, поради което образуваното по него производство следва да бъде
прекратено.
Предвид изхода на делото и направените от ответника Ф.Х. и ответникът Ф.Х.
искане за присъждане на съдебни разноски, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на Ф.Х. сумата от 600 лева и на Ф.Х. сумата от 300 лева за направените
от тях по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 539/2015 г. по описа на РС - Провадия поради
недопустимост на иска, предявен от С.О.Е., ЕГН ********** и А.Х.Е., ЕГН **********
против Ф.А.Х., ЕГН ********** и Ф.Х.Х., ЕГН **********, с правна квалификация
чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат поставената ограда в
имота на ищците, находящ се в с. ***** и представляващ дворно място с
пространство 640 кв.м., съставляващо имот № 235 в кв. 30 по регулационния план
на селото, с която препятстват достъпа до процесната част от имота им, а
именно: 200 кв. м., находящи се в югозападната част на имот № 235 в кв. 30 по
плана на с. *****, община *****, област ****, целият с площ 640 кв.м., при
граници за имота: от двете страни улици, УПИ IХ-235 и парцел ХI-237 и граници
на процесна част: УПИ – ХХI и УПИ – ХХ.
ОСЪЖДА С.О.Е., ЕГН ********** и А.Х.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да
заплатят на Ф.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 лева /шестстотин
лева/ – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О.Е., ЕГН ********** и А.Х.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да
заплатят на Ф.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева /триста
лева/ – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
днес за ответниците и от съобщаването за ищците пред ОС – ****.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:50 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: