М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 439/2019 г. по описа на КрлРС
По отношение на подсъдимия Е.Н.Х. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.183 ал.1 от ННК, за
това, че за периода от 28.05.2012 г. до
28.04.2019 г., в гр. К., обл. П., след като е осъден
с влязло в сила на 28.05.2012 г. Решение №469/24.10.2011 г. по гр. дело
№865/2011 г. по описа на Районен съд- К. да издържа свои низходящи- децата си К.Е.Х.
с ЕГН********** и П.Е.Х. с ЕГН**********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 83 месечни вноски по 100
лева на стойност 8300 лева за К.Е.Х. с ЕГН********** и 83 месечни вноски по 120
лева на стойност 9960 лева за П.Е.Х. с ЕГН ********** или общо 18 260 лева за
посочения период.
Прокурорът
поддържа внесения обвинителен акт, като счита за безспорно доказана вината на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване се отложи с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият Х.,
лично, не се признава за виновен. Дава обяснения. Не взема становище по
същество, поради неявяването му в съдебно заседание.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия- адв. К.- Б. счита, че обвинението
е недоказано. Излага доводи за липса на знание от страна на подсъдимия, че с
решение на съд е осъден да заплаща издръжка за децата си. Твърди се, че
подсъдимият не е знаел фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението, което изключва прекият умисъл относно
престъплението, съобразно чл.14 ал.1 от НК. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Граждански
иск по делото не е предявен.
Не е
направено искане за конституиране на частен обвинител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Н.Х.,
ЕГН ********** *** на *** г. **** е. Има завършено **** образование. ****.
Живял е на съпружески начала с Д.Л. К., ******- К.Е.Х. с ЕГН********** и П.Е.Х. с ЕГН**********. Работи като **** в А.. Има постоянен адрес ***. Живее в А., гр. В., ******. ******.
През 2001 г.
Е.Х. заживял на съпружески начала с Д. К., към онзи момент с фамилия П.. Съвместното
им съжителство продължило до 2009 г., когато поради влошени отношения двамата
се разделили. По време на съжителството им се родили двете им деца- П.Е.Х. с ЕГН
********** и К.Е.Х. с ЕГН
**********. След
фактическата раздяла със св. К., подс. Х. заминал за
чужбина, а децата останали да живеят при майка си в гр. К..
Х. прекъснал
контакти с децата. Майката на децата- св. К. поддържала контакти през този
период със св. Ф.О.- майка на подсъдимия. От нея получила телефона на
подсъдимия в А. и му се обадила, тъй като искала да разреши децата да пътуват в
чужбина. Подсъдимият не дал такова разрешение. Същият не се интересувал и как
се издържали децата му през това време.
През 2011 г.,
св. К. като законен представител на малолетните си тогава деца, предявила срещу
Е.Х. *** обективно съединени искове с правно основаване чл.132 ал.1 т.2 от СК,
чл.143 ал.1 от СК и чл.149 от СК. С решение № 469/24.10.2011 г. по гр.д. № 865/2011 г. по описа на КрлРС
предявените исковете били уважени и Е.Х. бил лишен от родителски права. По
силата на съдебното решение същите били предоставени на майката на децата Д.К..
С горепосоченото решение Х. бил осъден и да заплаща чрез майката и законен
представител Д. К. месечна издръжка на децата си в размер на 100 лева за К.Е.Х.
и 120 лева на П.Е.Х..
В хода на
производството по гражданското дело пред КрлРС било
представено пълномощно от упълномощен на 17.09.2011 г. от Е.Х. адвокат. В
пълномощното на мястото на упълномощител фигурирали
два подписа.
От заключението
на назначената в съдебното производство съдебно- почеркова
експертиза се установява, че подписите обекти, положени срещу реквизита „Упълномощител/и“
в пълномощното били саморъчно положени със синя химикална
паста върху документа. Не са установени следи от техническо пренасяне
/отпечатване на подписите на принтер/, нито копиране или имитация от друг
документ. Подписът, положен на първо място върху горепосочения документ срещу
реквизита „Упълномощител/и“ не бил положен от Е.Х.,
но подписът, положен на второ място е бил изпълнен от Е.Х..
Решението по
гр.д. № 865/2011 г. по описа на КрлРС било обжалвано
от упълномощения процесуален представител на Е.Х. пред П.ски окръжен съд, за
което било образувано въззивно гр.д. №3574/2011 г. по
описа на съда.
По време на
едно от заседанията по делото, в сградата на съда в гр. П. дошли и св. Ф.О.-
майка на подсъдимия и св. Ж.И.- леля на подсъдимия и сестра на св. Ф.О.. Двете
свидетелки искали да присъстват на съдебното заседание по делото, но не били
допуснати. След съдебното заседание св. О. се срещнала със св. К. и внуците си,
където им дала пари, за да си купят нещо. За проведената среща св. О. уведомила
сина си.
С решение №609/17.04.2012
г. по в.гр.д. №3574/2011 г. по описа на Окръжен съд- П. било потвърдено решение
№ 469/24.10.2011 г. по гр.д. № 865/2011 г.
по описа на КрлРС. Решението на въззивната
инстанция влязло в сила на 28.05.2012 г.
Във връзка с
доброволно изплащане на определената издръжка и тъй като св. К. страдала от
тежко заболяване- множествена склероза, и имала финансови затруднения, нейният
процесуален представител- адвокат по посочените дела- св. М. разговарял неколкократно с подс. Х. по
телефона.
М. като пълномощник
на Д. К. подал и молба за образуване на изпълнително производство. Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20128280401009/2012 г. по описа
на ЧСИ Д.М..
За периода
от влизане в сила на съдебното решение, с което Х. бил осъден да изплаща
издръжка за двете си деца, а именно от 28.05.2012г. до 28.04.2019 г. същият не
изплатил нито една месечна вноска от издръжката за двете си деца, като за
детето му К.Х. били 83 месечни вноски, всяка от по 100 лева, всичко вноски на
обща стойност от 8300 лева, и за детето му П.Х.- 83 месечни вноски, всяка от по
120 лева, всичко вноски на обща стойност от 9960 лева.
От
приобщената по делото справка от ЦБКАТ, извършена по заведеното изпълнително
дело, както и справка от Община Х. се установява, че към 2012 г. на името на
подсъдимия фигурирало регистрирано в информационната система на КАТ МПС- лек
автомобил „Мерцедес 300 Д“ с рег. № ******, върху който бил наложен запор от
съдебния изпълнител по воденото изпълнително производство. На името на
подсъдимия нямало регистрирани трудови договори в НАП, както нямал и открити
банкови сметки в банки на територията на Б.. Съгласно приетата по делото
справка от Агенция по вписванията се установява, че по партида на подс. Х. няма открити вписвания.
За
инкриминираният период, както и понастоящем подс. Х.
живеел в А.. Работил на различни места- като *****, ****. Първоначално работил
във фризьорски салон на своя брат във В.. В Б. се завръщал спорадично, като със
св. К., с която подсъдимият живеел на съпружески начала, двамата посетили Б. през
2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели- Д.
К., П.Х., К.Х., В. К., Х. К.с, И.М., Ф.О. и Ж.И.; прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото-
протокол за получени известия на немски език и в легализиран превод на
български език и отписване от В. окръжна здравна каса на немски език и в
легализиран превод на български език; от материалите по изпълнително дело №
20128280401009/2012 г. по описа на ЧСИ Д.М.
изпълнителен лист от 04.06.2012 г., справка от ЦБКАТ, уведомление за наложен
запор върху МПС, справка от НАП и справка от БНБ; справка от ЧСИ Д.М. във връзка с извършените действия по изпълнение по
изпълнително дело № 20128280401009/2012 г.; заверен препис от решение №469/24.10.2011
г. по гр.д. № 865/2011 г. на КрлРС ведно с решение
№ 609/17.04.2012 г. по в.гр.д. № 3574/2011 г. на ПОС; удостоверения за
раждане на П.Х. и К.Х.; справка за съдимост; характеристична справка; справки
за задгранични пътувания на подс. Х.; справка от
Агенция по вписванията; справка от НАП; справка от Община Х.; справка от ЦБКАТ;
справка от Бюро по труда- Х., 2 бр. справки от АИС БДС; от материалите по гр.д.
гр.д. № 865/2011 г. на КрлРС пълномощно от 17.09.2011
г. и договор за правна помощ и съдействие №3/15.09.2011 г.; както и
заключението на съдебно- почерковата експертиза,
изготвено по делото.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства съдът намери, че спор по делото относно факта
на неплащане от страна на подс. Х. на дължимите,
съобразно решение №469/24.10.2011 г. по
гр. дело №865/2011 г. по описа на Районен съд- К. вноски за издръжка на двете му деца- П. и К. няма. Безспорно установено е,
че за периода от 28.05.2012 г. до
28.04.2019 г. подс. Х. не е заплатил 83 месечни
вноски по 100 лева, общо на стойност 8300 лева за К.Х. и 83 месечни вноски по
120 лева, общо на стойност 9960 лева за П.Х. или общо неплатени вноски за
издръжка за двете деца 18 260 лева за посочения по горе период. Липсата на
плащане на дължимите вноски по издръжка се установява от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства. Доказателства, оборващи този извод на
съда не са събрани по делото.
Спор
по делото е налице относно обстоятелството знаел ли е подс.
Х., че спрямо него е постановено и влязло в сила съдебно решение, с което
същият е осъден да заплаща издръжка за децата си.
Подсъдимият
Х. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Налице
показанията на св. Д. К., които съдът кредитира с доверие и ги ползва при
постановяване на присъдата си, отчитайки че свидетелката изразява негативно
отношение към подсъдимия, което произхожда от влошените отношения помежду им
още от съпружеското им съжителство. Изразеният негативизъм обаче касе единствено личната оценка на свидетелката относно
фактите, които съобщава. Самите факти, явяващи се елементи от фактическия
състав на процесното престъпление, са обективно пресъздадени
от нея, като показанията ѝ се явяват подкрепени и от останалите
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства. Така, св. К. установява
безспорно, че подс. Х. не е заплатил нито една
месечна вноска по издръжка на децата си, както е постановил съда в своето
решение. Свидетелката установява и липсата на всякакви контакти и връзки между
децата и техния баща. От показанията на св. К. се установява, че както тя, така
и упълномощения от нея адвокат по гражданското дело са провеждали разговори с
подсъдимия, в които последният е бил уведомяван за влязлото в сила съдебно
решение, с което освен, че е лишен от родителски права, е осъден и да заплаща
издръжка за децата си.
По
отношение показанията на непълнолетните свидетели К.Х. и П.Х., съдът не
установи обстоятелства, които да дискредитират обективността им, поради което
ги кредитира с доверие и ползва при постановяване на присъдата. И двамата
свидетели категорично установяват, че не поддържат връзка със своя баща, не са
го виждали през инкриминирания период, както и не са получавали от същия
средства за издръжка. При оценка показанията на непълнолетните свидетели съдът
отита, че същите са повлияни от влошените отношения между техните родителите, а
и от липсата на всякакви отношения с техния баща, което обаче не се е отразило
на обективното пресъздаване на фактите от фактическия състав на процесното деяние. Показанията на двамата свидетели не са
повлияни и от непълнолетната им възраст. И двамата показват разбиране на
обстоятелствата, които съобщават, говорят последователно и логично. Показанията
на двамата свидетели депозират показания се явяват непротиворечиви на
останалите, ползвани от съда доказателства и във взаимна връзка с тях.
Показанията
на св. Х. К.с съдът намира обективни и съответни на останалия, ползван от съда доказателствен материал. Семейните отношения между
свидетеля и св. Д. К., и децата ѝ- свидетелите П. и К.Х. не са повлияли
на обективното и безпристрастно пресъздаване на обстоятелствата, за които е
допуснат да свидетелства К.с. Същият установява обстоятелството, че са
провеждани разговори между подсъдимия и св. К., и между подсъдимия и св. М.-
адвокат на К. по воденото граждански дело. Показанията на св. К.с изцяло се
потвърждават от събраните и ползвани от съда писмени и гласни доказателства по
делото, поради което съдът ги ползва изцяло при постановяване на присъдата си.
При
обсъждане показанията на св. М. съдът отчита, че същият упражнява адвокатска
професия и като адвокат е представлявал св. К. в производството по гр.д. № 865/2011 г. на КрлРС и по в.гр.д. №
3574/2011 г. на ПОС. Показанията на свидетеля се явяват в съответствие със
задължението му по чл.45 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която
разпоредба „Адвокатът,
както и адвокатът от Европейския съюз няма право като свидетел да разкрива
обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов
клиент или от друг адвокат относно клиент“. Св. М. депозира показания, от които
се установяват провеждани разговори между него и подс.
Х.след влизане в сила на съдебното решение, с което последният е лишен от
родителски права и е определена издръжка именно за доброволно изпълнение на
това му задължение. За провеждането на такива разговори потвърждават в
показанията си и св. К. и св. К.с. Посоченото обстоятелство е от значение за
обстоятелствата от предмета на делото, поради което съдът ползва показанията на
св. М. при постановяване на присъдата си.
По отношение показанията на св. К., съдът
отчита, че същата живее на съпружески начала с подс. Х.в
А.. Тези отношения са се отразили при излагане на обстоятелствата от значение
за делото, като свидетелката уверено заявява, че подс.
Х.не е знаел, че е осъден в Б. да плаща издръжка за децата си. Така изложеното
от нея обстоятелство обаче противоречи на събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в кредитираните от съда показания на св. К., св. К.с
и св. М., както и заключението на съдебно- почерковата
експертиза, поради което съдът не ползва показанията на св. К. в посочената
част, като счита, че същите се явяват необективни и обслужващи изцяло защитната
позиция на подсъдимия. В останалата им част съдът ползва показанията на
свидетелката при постановяване на присъдата си, тъй като съобщените от нея обстоятелства,
че между подс. Х. и децата му не е имало връзка, че
той не е заплащал дължимата издръжка, че макар и непостоянно е работил в А. и е
реализирал доходи, че през инкриминирания период не е имал здравословни
проблеми, както и че за този период се е завръщал в Б. през 2012 г., 2014 г.,
2016 г. и 2017 г. и е контактувал с близките си, същите са необорени от
доказателствата по делото.
По отношение показанията на св. Ф.О.- майка на
подсъдимия, съдът отчита, че същите са повлияни от близките роднински отношения
с подсъдимия и обслужват защитната му позиция чрез твърденията на свидетелката,
че сина ѝ не е знаел за воденото срещу него дело за лишаване от
родителски права и издръжка. Това изявление на св. О. се опровергава изрично от
показанията на св. К., св. К.с и св. М., както и от заключението на съдебно- почерковата експертиза по делото, съгласно което втория
подпис в приложеното още в първа инстанция на процесното
гражданско дело пълномощно на адвокат е положен от подс.
Х., т.е. същият е бил наясно относно воденото дело. В останалата част съдът
ползва показанията на свидетелката, тъй като съобщените от нея факти и обстоятелства,
касаят предмета на делото и нямат различия с ползваните от съда показания на
останалите свидетели по делото.
Показанията
на св. Ж.И.- сестра на св. Ф.О. и леля на подсъдимия съдът кредитира частично.
Показанията на свидетелката относно факта, че подсъдимият е разбрал, че дължи
издръжка на децата си едва след като е бил задържан на границата по повод процесното дело, съдът не кредитира, тъй като това нейно
изявление се явява в противоречие с останалите кредитирани от съда доказателства,
установяващи, че подсъдимият е знаел, че срещу него е заведено дело, неговият
предмет, както и резултата от него. Посочените по- горе показания на
свидетелката се явяват и вътрешно противоречиви, тъй като заедно с изявлението,
че подсъдимия не е знаел за делото, свидетелката заявява че двете с майката на му
са го уведомили след съдебното заседание в П., като му обяснили, „че Д. иска
бащинските права, не ще издръжки“. В останалата част, показанията на
свидетелката относно фактите, представляващи елементи от фактическия състав на процесното деяние не противоречат ползваните от съда
доказателства, поради което и съдът ги кредитира и ползва при постановяване на
присъдата си.
При
постановяване на присъдата си съдът ползва изцяло изготвената по делото съдебно-
почеркова експертиза, тъй като изготвилото я вещо лице
е специалист в съответната област, като заключението му е безпристрастно
депозирано и пряко относимо към предмета на доказване
по делото. Заключението на експертизата безспорно и категорично установява, че подписът,
положен на второ място срещу реквизита „Упълномощител/и“
в пълномощното, находящо се в материалите по гр.д. № 865/2011 г. по описа на Районен съд- К. е бил изпълнен от подс. Е.Х..
Приложените
и приети по делото писмени доказателства, съдът кредитира при постановяване на
присъдата си, тъй като същите са събрани по реда и в изискуемата от НПК форма,
и установяват факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по
делото.
При така
установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183
ал.1 от НК.
От обективна
страна- обект на престъплението по чл.183 ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани с нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия Х. чрез бездействие- неплащане на определените
парични вноски с влязлото в сила на 28.05.2012 г. решение на КрлРС за издръжка на децата му, а именно за П.Х. по 120 лв.
месечно и за К.Х. по 100 лв. месечно. Престъплението е с продължен характер.
Подсъдимият не е плащал определената му със съдебното решение издръжка за
периода от 28.05.2012 г. до 28.04.2019 г., съставляваща 83 месечни вноски по 100
лева, общо на стойност 8300 лева за К.Х. и 83 месечни вноски по 120 лева, общо
на стойност 9960 лева за П.Х. или общо неизплатени вноски за посочения период за
двете деца в размер 18260 лева за посочения период.
Навеждат се
доводи от страна на защитата, че през инкриминирания седемгодишен период
подсъдимият не е работил постоянно, така че да има финансова възможност да
заплаща издръжка на децата си. Въведеният от
Семейния кодекс принцип, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, без оглед на тяхната работоспособност и дали могат да се
издържат с имуществото си, задължава родителят да направи необходимото, за да
осигури минималните изисквания за нормален живот на децата си. В конкретния
случай, в пълно отрицание на този принцип се явява поведението на подсъдимия,
като за инкриминирания период той не е привел месечните вноски за издръжката
им, като по този начин е демонстрирал нежелание да изпълнява задължението си. За
този период не са установени по делото обективни причини, които да са
възпрепятствали изпълнение на задължението на подсъдимия да издържа низходящите
си.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка и след като е имал възможност да го
направи, той не е платил дължимите месечни парични вноски за издръжка на двете
си деца. Съдът намира, наведените по делото аргументи от страна на защитата на
подсъдимия за недоказаност на деянието от субективна страна за неоснователни.
Твърди се, че същият не е знаел за влязлото в сила съдебно решение, с което е
осъден да заплаща издръжка за децата си. Така направеното от страна на защитата
твърдение се явява оборено от събраните гласни доказателства. На първо място,
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите К., К.с и М., установяват, че през
инкриминирания период са провеждани неколкократно
разговори с подсъдимия досежно неговото задължение да
заплаща издръжка на децата си, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение.
Става ясно и че същият е водил разговори и с близките си за воденото гражданско
дело. Заключението на съдебно- почерковата експертиза
по делото установява, че самият подсъдим е подписал пълномощно на адвокат за
процесуално представителство по посоченото дело, т.е. бил е наясно, както че
срещу него е заведено такова дело, така и относно неговия предмет. В този
смисъл житейски нелогично се явява възражението, че подсъдимият не се е
интересувал крайния резултат на делото, предвид че е упълномощил адвокат да го
представлява и недоволен е обжалвал първоинстанционното
решение чрез упълномощения му защитник. Ето защо съдът намира така направеното
възражение от страна на защитата на подсъдимия единствено за израз на защитната
му функция в процеса и стремежа да се оневини.
Съдът
намира, че причина за неизпълнението от страна на подсъдимия на задължението му
да издържа децата си, произхождащо от влязлото в сила съдебно решение, се дължи
преди всичко на неглижиране на това задължение, но също
така и на влошените отношения, съществуващи между двамата родители, поради
които подсъдимия не е искал да изплаща паричните суми за издръжка чрез майката
на децата.
Предвид гореизложеното, съдът призна подс. Х. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.183
ал.1 от НК затова, че за периода от
28.05.2012 г. до 28.04.2019 г., в гр. К., обл. П.,
след като е осъден с влязло в сила на 28.05.2012 г. Решение № 469/24.10.2011 г.
по гр. дело № 865/2011 г. по описа на Районен съд- К., да издържа свои
низходящи- децата си К.Е.Х. с ЕГН ********** и П.Е.Х. с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: 83 месечни вноски по 100 лева на стойност 8300 лева за К.Е.Х.
с ЕГН ********** и 83 месечни вноски по 120 лева на стойност 9960 лева за П.Е.Х.
с ЕГН ********** или общо 18260 лева за посочения период.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание престъплението по
чл.183 ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една години или пробация. При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подс. Х., съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и дееца. Деянието не представлява
тежко по смисъла на закона престъпление. Независимо от това степента на
обществена опасност на деянието не може да се определи като ниска, доколкото
неплащането на дължимата издръжка от една страна касае умишлено неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение, а от друга застрашава нормалното развитие на децата.
В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че подсъдимият не е плащал
издръжка за децата си изключително дълъг период- седем години, а размерът на
дължимите вноски представлява особено голяма сума- от общо 18260 лева, от която са били лишени децата му за инкриминирания
период.
От друга
страна, съдът преценява подс. Х. като личност с невисока
степен на обществена опасност. Същият е неосъждан, ползва се с добри
характеристични данни, които обстоятелства съдът отчита като смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Като отегчаващи такова съдът отчита упоритостта
на подсъдимия да не изпълнява влязлото в сила съдебно решение да заплаща
издръжка на децата си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия и във връзка с изпълнение на необходимия превантивен и
превъзпитателен ефект в насока към поправянето му се явява обосновано определяне
на наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съобразявайки изискванията на
чл.57 ал.1 от НК, съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се
определи наказание лишаване от свобода в размер над минималния, предвиден в НК,
а именно- пет месеца. Тъй като подсъдимият не е осъждан и се ползва от добри
характеристични данни, съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат
чрез отлагане на изпълнението му, на основание чл.66 ал.1 от НК. Именно с така
определеното по вид и размер наказание ще се изпълнят в достатъчна степен
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на дееца,
така и спрямо останалите граждани, но ще се въздейства преди всичко
превъзпитателно по отношение на подсъдимия, за да спазва законоустановения
правов ред в държавата и да изпълнява задължението си да заплаща издръжка на децата
си.
Предвид резултата от делото и на
основание чл.183 ал.3 от НПК в тежест на подс. Х. следва да бъдат оставени направените по делото разноски, като същият
следва да заплати по бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС направените по делото разноски в размер общо на 220
/двеста и двадесет/ лева, представляващи изплатените на вещо лице в съдебната
фаза на делото пътни разноски и възнаграждение за изготвяне на съдебно- графологична експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ