№ 492
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100500231 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№46582/24.11.2021г., подадена от ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ПОДКРЕПА, ЕИК *********, представлявана от Б.Б., с.Осеново,
общ.Аксаково, обл.Варна, чрез адв.Л.П. от ВАК срещу решение №1522/01.11.21г.,
постановено по ГД №6737/2021г. на 35 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на ЗК
Подкрепа срещу АНДОНОВ И СИН ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Б.Н.
за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 409.20 лева, представляващи
мораторна неустойка по чл.9 от договор за наем на имот от 02.05.2018г. с нот.заверка на
подписите на страните рег.№3636/02.05.2018г. на нотариус рег.№363 в НК С.Д., начислена
за периода от 31.05.18г. до 07.11.2019г., която сума е сборна на отделни неустоечни
задължения за забавени плащания на конкретни наемни вноски, считано от м.май 2018г.
/най-ранното забавено плащане на наемна цена/ до м.октомври 2019г.вкл., ведно със
законната лихва върху неустойката от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, по което е
образувано ЧГД №18382/2019г. на 35 състав на ВРС, на 08.11.2019г., до окончателното
изплащане, на основание чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Съдът
неправилно приел, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е
нищожна на основание чл.26, т.3 от ЗЗД и ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че
1
съдът е смесил понятията за прекомерност на неустойката и нищожност на същата поради
накърняване на добрите нрави като мотивите на съда се отнасят към изводи за
прекомерност, а не към основанието по чл.26 ЗЗД. Поддържа, че в договора и конкретно при
уговаряне на неустойката не е налице допуснато нарушаване на добрите нрави, което е
основанието за обявяване нищожността на неустойката, уговорена между двама търговци.
Поддържа, че уговорената неустойка не надхвърля присъщите обезпечителна и
санкционна функция. В тази връзка се твърди, че с клаузата е уговорена гаранционна горна
граница на неустойката – размера на месечната наемна вноска. Твърди, че длъжникът
многократно е забавял плащанията за наема с повече от 100 дни, което представлява
съществено нарушение на договора. Въвежда довод, че нищожността на неустойката следва
да е видимо още към момента на сключването на договора. С оглед на изложеното се
претендира отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на сторените
разноски и адв.възнаграждение.
В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ от насрещната страна АНДОНОВ
И СИН ЕООД, чрез адв.А.Х., за неоснователността . Твърди се, че въведените с жалбата
основания за неправилност на обжалваното решение, са изцяло неоснователни. Поддържа,
че съдът правилно е приложил относимите разпоредби на закона както и тълкувателната
практика на ВКС като е стигнал до обоснован правен извод за нищожността на клаузата за
неустойка в чл.9 от договора. Съдът не е бил сезиран и не е обсъждал възражение за
прекомерност на неустойката. Твърди се, че уговорената в договора клауза за неустоечно
плащане надхвърля драстично законната лихва, което сочи на нарушаване на добрите нрави.
В конкретния случай се поддържа, че неустойката не отговаря по размер на присъщите
цели, а води до несправедливо обогатяване на едната страна. Претендира се отхвърляне на
жалбата ведно с присъждане на сторените в производството разноски за адв.възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът чрез адв.П. поддържа жалбата на изложените
основания.
Въззиваемата страна, чрез адв.Х. поддържа депозирания отговор и неоснователността
на жалбата.
За да се произнесе по жалбата съдът установи, че производството е образувано по
искова молба на ЗК ПОДКРЕПА, с.Осеново, чрез адв.Л.П. срещу АНДОНОВ И СИН ЕООД,
за установяване спрямо ответника задължението му към ищеца за мораторна неустойка,
дължима съгласно чл.9 от договор за наем на селскостопански постройки, уговорена за
забавено плащане на месечния наем. Твърди се, че между страните бил подписан договор за
наем с нот.заверка подписите на страните, за отдаване за временно възмездно ползване на
сгради от стопански двор в с.Осеново, общ.Аксаково, собственост на ищеца – 4 броя обори,
столова, филтър –баня, сграда-доилна зала ведно с 2099 кв.м. ид.ч. земя от стопанския двор,
прилежащи към постройката. С договора била уговорена наемна цена от 1100 лева за месец
без ДДС, а с ДДС – 1320 лева, платими от 25 до 30-то число на месеца. Видно от договора, с
чл.9 от същия е уговорена неустойка при забава в плащането на наемната вноска в размер на
1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от месечната наемна вноска.
2
Твърди се, че поради забавяне в плащането на наема, наемодателят е прилагал неустоечната
клауза като е начислявал неустойка за забава, която не е заплащана от страната. Въз основа
на горното ищецът се снабдил със заповед по чл.417 ГПК за задължението за неустойка в
размер на 18 409.20 лева, по ЧГД №18382/2019г. на 35 състав на ВРС. Със заповедта
ответникът е осъден да заплати както дължимата наемна цена, която междувременно била
заплатена, така и посочената неустойка в претендирания размер, начислена за периода от
31.05.2018г. до 07.11.2019г. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК,
ищецът предявил иска за установяване вземането си за неустойка. С исковата молба се
претендира общ размер на неустойката от 18 409.20 лева, съставляващи сбор от начислените
помесечно неустойки за забавено плащане, както следва:
1. 184.80 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец май 2018 г., дължима за периода от 31.05.2018 г. до 13.06.2018 г. вкл.;
2. 100.80 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец май 2018 г., дължима за периода от 31.05.2018 г. до 27.06.2018 г. вкл.;
3. 1148.40 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец юни 2018 г., дължима за периода от 01.07.2018 г. до 26.09.2018 г. вкл.;
4. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец юли 2018 г., дължима за периода от 31.07.2018 г. до 26.09.2018 г. вкл.;
5. 739.20 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец август 2018 г., дължима за периода от 31.08.2018 г. до 06.11.2018 г. вкл.;
6. 871.20 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец септември 2018 г., дължима за периода от 01.10.2018 г. до 06.12.2018 г. вкл.;
7. 831.60 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец октомври 2018 г., дължима за периода от 1.10.2018г. до 03.01.2019 г. вкл.;
8. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец ноември 2018 г., дължима за периода от 01.12.2018 г. до 08.05.2019 г. вкл.;
9. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец декември 2018 г., дължима за периода от 31.12.2018 г. до 07.06.2019 г. вкл.;
10. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец януари 2019 г., дължима за периода от 31.01.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл.;.
11. 1293.60 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец февруари 2019 г., дължима за периода от 01.03.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл.;
12. 884.40 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец март 2019 г., дължима за периода от 31.03.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл.;
13.435.60 лева - мораторна неустойка, съгласни чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец март 2019 г., дължима за периода от 31.03.2019 г. до 11.09.2019 г. вкл.;
14. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
3
наема за месец април 2019 г., дължима за периода от 01.05.2019 г. до 11.09.2019 г. вкл.;
15. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец май 2019 г., дължима за периода от 31.05.2019 г. до 11.09.2019 г. вкл.;
16. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец юни 2019 г., дължима за периода от 01.07.2019 г. до 01.11.2019 г. вкл.;
17. 1280.40 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец юли 2019 г., дължима за периода от 31.07.2019 г. до 07.11.2019г.;
18. 871.20 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец август 2019 г., дължима за периода от 31.08.2019 г. до 07.11.2019г.;
19. 462.00 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец септември 2019 г., дължима за периода от 01.10.2019 г. до 07.11.2019г.;
20. 66.00 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на
наема за месец октомври 2019 г., дължима за периода от 31.10.2019 г. до 07.11.2019г.
Претендира се общата сума, формирана от посочените неустойки ведно със
сторените разноски по делото.
С отговор на исковата молба ответникът чрез адв.Х. е оспорил основателността на
иска като основен довод на страната е нищожността на уговорената в договора неустоечна
клауза, която е в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предложение трето от
ЗЗД. Поради нищожността на клаузата, ответникът счита иска за неоснователен.
Прететндира отхвърлянето му ведно с присъждане на разноските.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното обжалване, намира за
установено следното от фактическа страна:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез
пълномощник на страната.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Решението е обжалвано изцяло като поставеният за решаване пред въззивния съд
въпрос е правен – действителна ли е уговорката за неустойка в чл.9 от процесния договор за
наем. Страните не са въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното производство,
не сочат нови доказателства.
Съгласно приложения по делото договор за наем на недвижим имот – част от
4
селскостопански двор – земя и сгради, сключен между страните на 02.05.2018г., е уговорено
заплащане на наемна цена за наетите обекти в размер на 1320 лева с ДДС на месец. В чл.9 от
договора е предвидено, при забава в плащането на наемната цена, наемателят да дължи
мораторна неустойка в размер на 1% дневно от дължимата сума, но не повече от дължимата
наемна месечна вноска. Към договора е приложена и справка за изчислените съобразно
клаузата неустойки в размер на 18 409.20 лева.
По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
съгласно която е посочен размер на неустойката, изчислена съобразно допуснатата забава в
плащането на наемната месечна цена, поотделно и в общ размер за периода на исковата
претенция. Вещото лице е изчислило общия размер от 16 478 лева, за периода 31.05.18г. до
07.11.2019г. според дните на забава, прилагайки уговорения 1% от дължимата сума. В т.2 от
заключението са посочени извършените от ответника плащания на наемна цена за
процесния период. В т.3 от ССЕ вещото лице посочва, че законната лихва за забава за всяко
едно забавено плащане по процесните фактури /за процесния период/ е в размер на 530.93
лева като по този начин изчислената неустойка по чл.9 от договора надхвърля средно 31.04
пъти законната лихва. В съдебно заседание вещото лице допълва, че последните три
плащания са през м.11.2019г., но са след крайната дата на начислената неустойка.
Въз основа на горната фактическа установеност въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК, който изисква установяване от
ищеца главно и пълно основанието и размера на претенцията. Не се спори относно
наличието на договорно правоотношение по договор за наем на селскостопански обекти,
част от който е и съглашението в чл.9 за мораторна неустойка при забава в заплащането на
месечните наемни вноски. Съгласно договорната клауза, при забава в плащането на
наемната цена се дължи подневна неустойка в размер на 1% от задължението, но не повече
от месечната наемна вноска. /т.е. до 1320 лева с ДДС/
От заключението се установява наличието на забавено изпълнение при заплащане на
месечната наемна цена като е допускана забава от няколко дни до месеци. /от 8 дни до 158
дни, съгласно ССЕ/. Допуснатата забава е осъществила основанието на клаузата за
неустойка, предвидена в чл.9 от договора. Независимо от изпълнението по-късно, вредите от
забавата на парично задължение са предполагаеми поне в минималния размер съгласно
чл.86 ЗЗД вр. чл.294 ТЗ.
Спорът и пред настоящата инстанция се свежда до преценка валидността клаузата за
неустойка. Възражението е въведено своевременно от ответника, но дори при пропуск,
съдът има задължение служебно да следи за съответствие на наустоечната клауза с
императивните правни норми и добрите нрави. Първоинстанционният съд е достигнал до
извод за нищожност на уговорката в чл.9 от договора, доколкото същата превишава
многократно предвидимите вреди от забавеното изпълнение на парично задължение, които
обичайно са в размер на законната лихва. Съдът е изложил мотиви, че когато санкционният
5
ефект на неустойката е засилен спрямо обезщетителната и обезпечителната функция,
уговорката води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Въззивният съд намира за неоснователни въведените с жалбата доводи за допуснато
от РС –Варна смесване на понятията „нищожност“ и „прекомерност“ на неустойката.
Напротив, съдът е коментирал надхвърляне размера на законната лихва единствено при
съобразяване дали уговорената неустойка кореспондира на закона и добрите нрави. В
контекста на изложеното по-горе, неустойката обезпечава вредите без да е нужно същите да
бъдат доказвани като същата може да превиши по размер предвидимите вреди. /поради
санкционния ефект/
Както се установява от изслушаната счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, изчислената от вещото лице за всеки месец от исковия период май 2018г. до
м.11.2019г. според забавените плащания /за 17 месеца/ - неустойката по чл.9 от договора
надхвърля повече от 30 пъти размера на законната лихва, изчислена върху забавените
плащания. Предвид характера на неустойката – за забавено плащане, съдът намира, че
съпоставяне на размера с този на дължимата законна лихва е адекватен ориентир за
преценка съответствието ѝ със закона.
За разлика от преките и предвидими вреди по чл.82 ЗЗД, вредата на кредитора при
неизпълнение на парично задължение е презюмирана от законодателя предвид естеството на
паричното задължение – чл.81, ал.2 ЗЗД, по отношение на което не може да има
невъзможност за изпълнение. Неизпълнението се изчерпва единствено със забава. Именно
поради това размерът на неустойката се съпоставя със законната лихва съгласно чл.86 ЗЗД,
дължима за забавено парично задължение.
Съгласно т.3 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Независимо от възложения санкционен ефект на
неустойката, размерът не следва да превишава предвидимите за кредитора вреди от
забавата както и да служи за неоснователното му обогатяване. Пределът на договорната
свобода на страните е закона и добрите нрави като общоважима морална категория.
Съответствието със закона се преценява към момента на сключване на договора по различни
критерии. Прекомерността, която също би могла да наруши добрите нрави, се преценява
към настъпване на вредите, когато е ясна и забавата на длъжника. В случая, независимо от
увеличения размер на неустойката – 1% дневно върху просроченото задължение,
съответствието със закона и добрите нрави следва да бъде съобразено с уговорения от
страните лимит на нарастване. Размерът на неустойката е ограничен от страните до размера
на месечната наемна цена от 1320 лева с ДДС, т.е. начисляваната подневно неустойка не
расте неконтролируемо, а достига максимума си /размера на месечния наем/ при забава на
длъжника от около три месеца. /при пълно неизпълнение месечната неустойка, изчислена
съобразно чл.9 от договора, е 396 лева/ Неустойката е уговорена в размер на 1% на ден
върху просроченото задължение за наем, но не повече от месечния наем от 1320 лева с ДДС.
При пълно неизпълнение длъжникът би дължал още веднъж наемната цена.
6
Съгласно практиката, създадена след постановяване на ТР 1/2010г. на ОСТК на
ВКС, уговарянето на неустойка в процент от неиздължената сума, без фиксиран срок или
краен предел, до който може да се начислява, не е нищожна ipso jure като противоречаща на
добрите нрави, а преценката за приложение на чл.26, предложение трето ЗЗД следва да се
направи за всеки конкретен случай въз основа на конкретните уговорки и условия по
договора.
Съгласно казуалната практика, се приема, че уговорка за неустойка в размер на 0.3
– 0.5% и дори 1% за просрочен ден, не нарушава справедливостта и морала. Съдът
съобразява, че уговорката е между търговци, при които е допустимо наказателната функция
на неустойката да бъде фортифицирана. Прекомерният размер на неустойката също сам по
себе си не сочи на нищожността като противоречаща на добрите нрави, тъй като тази
преценка се извършва към момента на сключване на договора, когато забавата на длъжника
не е определена. Съгласно чл.309 ТЗ, намаляване на неустойка между търговци поради
прекомерност, не може да се извършва. Извън това, съдът отчита и липсата на уговорени
между страните други обезпечения по договора.
Уговорената по този начин подневна неустойка не може да надхвърли месечната
наемна цена, при това този размер се достига едва след тримесечна забава в плащането на
наема. Поради това, начина на начисляване на неустойката не е предпоставка за безконечно
увеличаване размера . Това от своя страна води до извод, че целта на неустойката, макар
превишаваща многократно законната лихва, не е неоснователното обогатяване на кредитора,
тъй като е лимитирана и нарастването зависи изцяло от поведението на длъжника. С оглед
качеството си на търговци страните са акцентирали на санкционния характер, което не
води автоматично до недействителност на клаузата. Уговорена в завишен спрямо законната
лихва размер, същата цели да мотивира длъжника за изпълнение в срок. Дали ще се стигне
до плащане в двоен размер на месечната вноска поради забава зависи изцяло от поведението
на длъжника. Съгласно цит. т.3 от ТР 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прекомерността на
неустойката не я прави априори нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая
съдът не установява уговорката да надхвърля присъщите на неустойката функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Тази прекомерност следва единствено по
отношение на законната лихва, но не и спрямо друг вид вреди, които също се считат
калкулирани в неустойката. При тази преценка съдът намира, че уговорената между
търговци неустойка не превишава прекомерно предвидимите вреди и не противоречи на
принципите на добросъвестността. Поради това тя не е нищожна като противоречаща на
добрите нрави.
Поради достигане до различни правни изводи решението следва да бъде отменено
и вместо това постановено присъждане на претендираната неустойка съобразно установения
от заключението размер от 16 478.00 лева /т.1 от ССЕ/ За разликата до претендираните
18 409.20 лева решението на РС следва да бъде потвърдено.
Съобразно правните изводи, на основание чл.78 ГПК, следва да бъдат
разпределени сторените от страните разноски за производството, както следва: в полза на
7
ищеца, сега въззивник се дължат за първа инстанция 1600 лева и за въззивна инстанция –
1600 лева; в полза на ответника, въззиваем се дължи сумата 158.20 лева за първа инстанция,
а за въззивна инстанция – 70.32 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. На основание т.12 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд дължи присъждане на сторените в заповедното
производство разноски, които съдът изчислява на сумата от 888.84 лева, от които 263.84
лева такса и 625 лева адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1522/01.11.2021г., постановено по ГД №6737/2021г. по описа
на ВРС, 35 състав, в частта, в която е отхвърлен иска на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ПОДКРЕПА, ЕИК *********, с.Осеново, представлявана от председателя Б.Б. срещу
АНДОНОВ И СИН ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управителя Б.Н. за
установяване между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за заплащане на
неустойка за забавено изпълнение на парично задължение за наемната цена по договора за
наем на селскостопански обекти в стопански двор на с.Осеново, от 02.05.2018г., с
нот.заверка на подписите на страните рег.№3636/02.05.2018г. на нотариус С.Д., рег.№363 в
НК, изчислена за периода от 31.05.2018г. до 07.11.2019г., уговорена в чл.9 от договора за
наем в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 1320 лева
/месечната наемна цена с ДДС/, до размера на 16 478.00 лева, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ПОДКРЕПА, ЕИК *********, с.Осеново, представлявана от председателя Б.Б. съществува
вземане от АНДОНОВ И СИН ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Б.Н. за
заплащане на сумата от 16 478.00 лева, представляващи договорна неустойка съгласно чл.9
от договор за наем на недвижим имот – част от селскостопански двор –земя и сгради с
нот.заверка на подписите на страните от 02.05.2018г., изчислена за периода от 31.05.2018г.
до 07.11.2019г., на основание чл.422 вр. чл.92 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС по ГД №6737/2021г. в останалата
отхвърлителна част, за разликата над 16 478 лева до претендираните с исковата молба
18 409.20 лева, представляващи договорна мораторна неустойка съгласно чл.9 от договор за
наем от 02.05.2018г., на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА АНДОНОВ И СИН ЕООД, ЕИК *********, Варна, да заплати на
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ПОДКРЕПА, ЕИК *********, с.Осеново, сторените по
делото разноски съобразно уважената част, както следва: за първа инстанция – 1600 лева, за
въззивна инстанция – 1600 лева; за заповедното производство – 263.84 лева такси и 625 лева
адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ПОДКРЕПА, ЕИК ********* да
заплати на АНДОНОВ И СИН ЕООД, ЕИК *********, Варна, съответна част от сторените
8
разноски в размер на 158.20 лева за първа инстанция, а за въззивна инстанция – 70.32 лева,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9