№ 163
гр. Пловдив , 08.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Момчил А. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Частно наказателно
дело № 20215330202332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от С. М. Д., с адрес – *** срещу Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 15.02.2021г. на РП-Пловдив,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 41/2020 г. по описа на РУ – с.Труд водено за престъпление по чл.323, ал.1
от НК.
В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора не отговаря на
изискванията на жалбоподателя. Посочва, че обвиняемата П. прави
признание, че е имала капаро, но не е могла да плати цената, както и че е
налице осъдително решение на ПРС по гр.дело № 14346/2013г. по описа на
XVII гр.с. на ПРС. Още сочи, че може да се възприеме становището на
прокурора, че не се ограничава достъпа до имота на свидетелите Д., както и
че е следвало да се изиска информация дали има въззивно производство в
което се съдържат данните, необходими за прокурорския акт, същото не е
установено служебно. Взема становище, че не е зададен въпроса на
обвиняемата след като тя прави признание – какво прави в имота, още
жалбоподателят не е уведомен за становището на прокурора, което
ограничава правата му. Предлага постановлението на прокурора да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че
1
жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на
посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от С. М. Д. в качеството му на
пострадал, както следва да се счита за подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получено от
жалбоподателя на 23.03.2021г. - съгласно приложеното известие за доставяне,
а жалбата е подадена в РС-Пловдив на 29.03.2021г. – съгласно отразения
входящ номер.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намери за установено следното:
На 18.11.2011г. свидетелите С. М. Д. и М. Д. Д. сключили с обв.Д. И. П.
предварителен договор за продажба на техен недвижим имот - дворно място
находящо се в ***, цялото застроено и незастроено с площ от 900,00
квадратни метра, съставляващо Урегулиран поземлен имот VII-105 от квартал
32 по регулационния план на ***, област Пловдив одобрен със Заповед №
41/1989 г. ведно с построена в същото дворно място едноетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 71 квадратни метра и всички останали
подобрения в имота. Със сключването на посочения предварителен договор
обв.Д. П. се задължила да плати общо сумата от 22000 лева, като от тях
заплатила първоначална вноска от 11000 лева при подписването му, а
останалите 11000 лева следвало да изплати на 48 месечни поредни от датата
на подписване вноски по 230 лева, съгласно клаузите в договора. След
подписване на договора св.Д. предали на обвиняемата владението върху
имота, но впоследствие П. не изпълнила условията на предварителния
договор като заплатила само две дължими вноски по договора и в телефонен
разговор обяснила на св.С.Д., че изпаднала в затруднено здравословно и
финансово състояние. Св.Д. се обърнали към нотариус за да могат по законов
ред да поканят към изпълнение на договора страната по него - обв.П.. Била
изпратена нотариална покана, издадена през юли месец 2012 г., която не била
получена от обв.Д. П.. Впоследствие свидетелите С. и М. Д. те предявили иск
по чл.108 от ЗС за това Д. П. да бъде осъдена да им предаде владението върху
собствените им гореописаните имоти и сочат, че с Решение от 07.05.2014 г.
по гр.д. № 14346/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив Д. И. П. била
осъдена да предаде на С. М. Д. и М. Д. Д. владението върху собствените им
2
посочени имоти. Въпреки това решение на съда св. Д. търсили начин да
завършат сделката по предварителния договор, като в тази връзка, на
17.08.2015 г. била изпратена и на същата дата връчена/с разписка/ на обв.Д. П.
втора нотариална покана, чрез която се давало възможност на П. в месечен
срок от връчването й тя да се приготви за изпълнение и на посочената дата да
се яви пред нотариус, за да се финализира предварителния договор като
заплати остатъка от дължимата по договора до този момент сума като в деня
на плащане Д. щели да й прехвърлят собствеността на имотите, а за разликата
до пълния размер на цената - вписване на законна ипотека в полза на Д.. На
18.09.2015г. П. не се явила пред нотариус и бил съставен констативен
протокол рег.№ 3502/18.09.2015 г. акт 153 том 1, в който св.С.Д. и св.М. Д.
заявили, че тъй като купувача Д. П. не изпълнявала задълженията си по
предварителния договор, го същият се считал за развален по нейна вина като
неизправна страна.
Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – Е. Д. Д., С.
М. Д.. И. Й. К. и Т. И. Д., както и обясненията на обвиняемата П., като същите
показания и обяснения са изцяло последователни и непротиворечиви, добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
досъдебното производство писмени доказателства – копия от Предварителен
договор за продажба на техен недвижим имот от 18.11.2011г. – от който се
установява факта на сключване същия между страните и постигнатото
съгласие за прехвърляне собствеността и предаване на владението, Решение
от 07.05.2014 г. по гр.д. № 14346/2013 г. по описа на Районен съд -
гр.Пловдив, Нотариални покани от 05.07.2012г. и 17.08.2015г., Констативен
протокол от 18.09.2015г..
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че не е налице осъществен състав на престъпление по смисъла на
чл.323, ал.1 от НК.
Горният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и
законосъобразен, но не и поизложените от прокурора съображения.
3
В този смисъл прокурорът е приел, че в случая липсват субективните
елементи на състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, като обв.Д. И.
П. не е действала с пряк умисъл, какъвто се изисква при извършване на
визираното престъпление.
Въпреки това, преди да се разгледа субективната страна на деянието, то
следва да се обърне внимание на неговата обективна така, а в случая се
установява, че няма данни за извършено от обективна страна престъпление по
чл.323 ал.1 от НК.
Тук на първо място следва да се съобрази, че състава на по чл.323 ал.1
от НК предвижда от обективна страна деецът самоволно, не по установения
от закона ред, да осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право.
Предвид това, престъплението по чл.323, ал.1 от НК би могло да бъде
осъществено само чрез някакво действие в обективната реалност, с което
деецът сам въздава едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително
или предполагаемо право, вместо да спази установения от закона ред – в
което се състои и предвидената от законодателя обществена опасност на
деянието. Ето защо очевидно е, че престъплението по чл.323, ал.1 от НК не
може да бъде осъществено чрез бездействие – чрез отказ да бъде напуснат
един имот, в който иначе дееца е влязъл във владение правомерно, чрез
неплащане на задължения по договор и т.н., защото чрез бездействие не се
осъществява промяна в обективната реалност, включително и такава не по
„установения от закона ред“ по смисъла на чл.323, ал.1 от НК.
В настоящия случай обаче се установява, че владението на имота е
предадено на обвиняемата П. именно от свидетелите Д., във връзка с
подписания Предварителен договор и заплатената част от цената – или
очевидно е, че обвиняемата П. не осъществява състава на чл.323, ал.1 от НК
настанявайки се в имота.
От момента на влизане в имота на П. е налице само нейно бездействие
да изплаща договорените вноски, което бездействие не може да съставлява
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, а съставлява неизпълнение на
граждански отношения, за което защита следва да се търси по
4
гражданскоправен път.
Ето защо липсват данни от обективна страна за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради което безпредметно е да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя следва да се посочи, че
признанието на задължението от страна на П., факта, че била с Решение от
07.05.2014 г. по гр.д. № 14346/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив Д.
И. П. била осъдена да предаде на С. М. Д. и М. Д. Д. владението върху
имотите и т.н., по никакъв начин не променя горния извод за липса на
действия от страна на П., с която тя да осъществи състава на чл.323, ал.1 от
НК, напротив – и жалбоподателят твърди само нейни бездействия – да плати
вноските или да напусне имота.
Също следва да се отбележи, че след като свидетелите Д. са
разполагали с влязло в сила Решение от 07.05.2014 г. по гр.д. № 14346/2013 г.
с което Д. И. П. е била осъдена да му предаде владението върху имотите, то
същите свидетели са имали правната възможност да предприемат действия по
изпълнение на последното съдебно решение – което е и смисълът на
въпросния осъдителен иск. Доколкото свидетелите Д. обаче не са имали воля
да стоят същото, а са продължавали опитите да получат цялата уговорена
сума и все пак да прехвърлят собствеността върху имотите на П., то
незаконосъобразното поведение на последната се изразява единствено в това,
че не е изплащала паричните си задължения, съгласно договора. В този
смисъл, простият факт на неплащане на парично задължение не съставлява
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, доколкото – ако се приеме обратното –
всяка неплащане на каквото и да е парично задължение би следвало да е
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, постановено при всестранно и пълно изследване на
фактическата обстановка и приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 15.02.2021г. на РП-Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 41/2020 г. по
описа на РУ – с.Труд водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6