№ 219
гр. Пловдив, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20245300900019 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 17 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR вр. чл. 373 ТЗ
и чл. 92, ал. 1 и 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул.
„Хъшовска“ № 5, ет. Сутерен, представлявано от управителя М. А. Ж., чрез
пълномощник адв. Н. Ш. от ****, против „МАГДАК“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, ул. „Сергей
Румянцев“ № 34, представлявано от управителя Р. М. М., за заплащане на
сумите от 84 911,96 лв. /осемдесет и четири хиляди деветстотин и единадесет
лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща обезщетение
за неизпълнение на задължения по договор за международен превоз на стоки,
съгласно Заявка-договор № 32052/23.06.2023 г., ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 10.01.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на главницата, както и
сумата от 1 313,09 лв., представляваща неустойка на основание чл. 23 от
Заявка – договор № 32052/23.06.2023 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът посочва, че бил в трайни облигационни отношения с немското
дружество „ЗЕНТИС ФРУХТВЕЛТ“ ГеЕмБеХа и ко. КаГе /Zentis Fruchtwеlt”
GmbH& co. KG/, с данъчен номер /VAT №/ DE21686454, със седалище и адрес
на управление в гр. Аахен, Федерална Република Германия, ул. „Юлихер“ №
177. Твърди, че последното дружество по силата на установените
облигационни отношения с ищеца му възложил да извърши международен
1
превоз на стоки, за което било изпратено електронно съобщение до имейл
адреса на „КУУЛТРАНС“ ООД с приложена поръчка за транспорт с №
657637.
Съгласно последната „ЗЕНТИС ФРУХТВЕЛТ“ възложило на ищеца да
бъдат натоварени и превозени стоки, закупени от възложителя от адрес в
Република Гърция, община Скидра, град Севастиана, като мястото на
натоварване било адресът на продавача на стоките – гръцкото дружество
„ЕСКАРКОМ“ ЕсА /„Escarcom” S.A./. Натоварването следвало да се извърши
на 30.06.2023 г. в 12:00 часа на посочения адрес, а доставката следвало да се
извърши най – късно до 07.07.2023 г. в 12:00 часа на адреса на „ЗЕНТИС
ФРУХТВЕЛТ“ в град Аахен. Ищецът посочва, че в поръчката било указано
предвид естеството на стоката – замразени праскови на кубчета, че превозът
следвало да се извърши при спазване на температурен режим – респективно
транспортът задължително следвало да се осъществи чрез превозно средство
с хладилен агрегат, който да поддържа съответната температура, предвидена
в товарителницата и другите транспортни документи.
Ищецът посочва, че въз основа на изградени трайни облигационни
отношения с ответното дружество превъзложил на същото извършване на
горепосочения международен превоз срещу съответно договорно
възнаграждение. Твърди, че на 23.06.2023 г. изпратил до „МАГДАК“ ЕООД
електронно съобщение, съдържащо Заявка – договор № 32052/23.06.2023 г., в
която били посочени условията, при които следвало да се извърши превозът,
като изпълнението на транспорта било прието от представител на ответното
дружество. Ищецът посочва още, че поради естеството на стоките
превозвачът следвало предварително да охлади транспортното ремарке до
температура от – 18 /минус осемнадесет/ градуса по Целзий преди
натоварване на стоката, както било посочено и в т.4 от Заявка – договор №
32052/23.06.2023 г., както и че превозвачът следвало да съобрази специалния
температурен режим при превоз на стоките, съгласно издадената
товарителница.
Посочва се в исковата молба, че ответното дружество започнало
изпълнение на поръчката, като на 30.06.2023 г. на адреса на натоварване в
Република Гърция стоката от 30 палета с дълбоко замразени праскови на
парчета била натоварена на товарна композиция - товарен автомобил /влекач/
с рег. № **** и хладилно ремарке с рег. № ****. Била съставена CMR –
товарителница от минус 20 градуса по Целзий. Ищецът твърди, че на
06.07.2023 г. товарната композиция пристигнала в град Аахен, Федерална
Република България на ул. „Юлихер“ № 177, като след отваряне на
хладилното ремарке, служители на „ЗЕНТИС ФРУХТВЕЛТ“ констатирали,
че температурата в ремаркето не съответства на предвидената, както и че
били налице видими увреждания по опаковката на стоката. При измерване на
температурата на стоката в ремаркето била отчетена температура от минус
един градус по Целзий, поради което получателят отказал приемане на
стоката. В съпровождащата товара товарителница №CMR – 169/23 в графа 17
2
било записано, че приемането е отказано поради температурата. Твърди се, че
немското дружество „ЗЕНТИС ФРУХТВЕЛТ“ изпратило електронно
съобщение с писмена рекламация до ищеца с приложен снимков материал и
фактура за увредената 20 160.00 кг. /нето/ стока на стойност от 36 179.00
евро. Ищецът твърди, че след получаване на рекламацията от немското
дружество уведомил ответното дружество за нея с електронно съобщение,
към което приложил и направените към момента на отваряне на хладилното
ремарке снимки. „КУУЛТРАНС“ ООД изискал от превозвача „МАГДАК‘
ЕООС терморазпечатка, съдържаща данни за температурния режим на
хладилното ремарке по време на превоза на товара, като на същата дата -
06.07.2023 г. уведомил в отделен имейл превозвача „МАГДАК“ ЕООД за
отговорността, която носи като превозвач по настъпилата щета във връзка с
извършения транспорт. Ищецът твърди, че на 14.07.2023 г. отправил
запитване до ответното дружество за местонахождението и състоянието на
стоката и ремаркето, в отговор на което в телефонен разговор със служител
на „МАГДАК“ ЕООД бил уведомен, че стоката била бракувана и откарана за
унищожаване, а документите щели да бъдат предоставени на ищеца. Ищецът
посочва, че и към настоящия момент не е получил същите, нито
терморазпечатка за времето на превоза.
Посочва, че на 16.08.2023 г. „ЗЕНТИС ФРУХТВЕЛТ“ фактурирал
стойността на увредената стока, а от своя страна ищецът префактурирал
същата, като издал и изпратил фактура на стойност 84 911,96 лв. на ответното
дружество „МАГДАК“ ЕООД. След получаване на същата превозвачът
изпратил електронно съобщение до ищцовото дружество, с което го
уведомил, че фактурата била придвижена към счетоводния отдел и била
поискана корекция във фактурата, в която да се посочи начинът на
формиране на единичната цена на килограм за стоката. Ищецът посочва, че на
01.09.2023 г. изпратил повторно фактура № **********/16.08.2023 г., в която
били направени исканите от ответника корекции и повторно била отправена
покана за плащане на сумата, която останала без резултат.
Ищецът твърди, че на 02.10.2023 г. изпратил писмена покана до
ответното дружество за заплащане на сумата от 84 911.96 лева в срок до
05.10.2023 г., в отговор на която на 21.11.2023 г. ответното дружество
„МАГДАК“ ЕООД изпратило електронно съобщение, с което признало
задължението си, но поискало повторна корекция във фактурата, в която да
бъде отбелязан видът на стоката – праскови на кубчета, след която ще
изпълни задължението си. Ищецът посочва, че се е съобразил и с това
изискване на ответното дружество, като отново изпратил процесната фактура
на ответника.
Посочва се в исковата молба, че ищецът заплатил на собственика на
стоката „ЗЕНТИС ФРУХТВЕЛТ“ стойността й в размер от 36 179,00 евро,
както и че му се дължи договорна неустойка по силата на чл. 23 от Договор –
заявка № 32052/23.06.2023 г., съгласно който при непредоставяне на
терморазпечатка, от която да е видно поддържаната температура на товара по
3
време на транспорта, се дължи неустойка в размер от 20 % от договорното
навло за конкретния транспорт.
Посочва се, че с Определение № 1436/11.12.2023 г., постановено по ч.т.д.
№ 745/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е допуснато обезпечение
на бъдещи искове и издадена Обезпечителна заповед № 83/12.12.2023 г. По
силата на допуснатото обезпечение и издадената обезпечителна заповед били
наложени допуснатите от Окръжен съд – Пловдив обезпечителни мерки чрез
налагането на запор върху банковите сметки на ответното дружество до
размер от 86 225,05 лева.
Поради изложените твърдения иска от съда ответното дружество
„МАГДАК“ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата в размер от
36 179,00 евро /тридесет и шест хиляди евро/, които се равняват на сумата от
84 911,96 лева с включен данък добавена стойност, представляваща
стойността на увредената стока – предмет на възложения със Заявка – договор
№ 32052/23.06.2023 г. с реф. № 47139516 международен превоз, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 1 313,09 лева, представляваща дължима на основание т.23 от Заявка –
договор № 32052/23.06.2023 г. неустойка, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В хода на процеса е постъпило становище, депозирано след
изтичане на преклузивните срокове за размяна на книжа, за неоснователност
на претенцията изцяло, като за главницата се твърди, че е налице плащане в
хода на процеса, а за акцесорното вземане за неустойка се твърди, че
предпоставките за възникването й не са били налице още изначално.
Несвоевременно и без да се твърди и установява някоя от специалните
хипотези на чл. 371 от ГПК, е направено възражение за прихващане, което не
е прието за съвместно разглеждане в процеса. Претендират се разноски, както
и при евентуално уважаване на претенцията – редуциране на платеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Така, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение с
посоченото в исковата молба съдържание, повреждането на товара,
заплащане размера на щетите, както и че за него е възникнало вземане в
претендирания размер.
Предвид неподаването на отговор от страна на ответника в
преклузивните срокове за това, доказателствена тежест не му е възложена.
4
Несвоевременно наведените от ответника правоизключващи възражения за
позитивни факти, касаещи недължимост на неустойката /предоставяне на
товарополучателя на място на терморазпечатка/ и доказателства за тях, не са
приобщени към предмета на делото, съответно към доказателствената
съвкупност, тъй като не обективират новонастъпил или новоузнат факт,
съответно новооткрито или новосъздадено доказателство. Касае се за
твърдения за настъпило в правната действителност положително
обстоятелство още към момента на превоза, което е можело и следвало да
бъде наведено в сроковете за размяна на книжа, съответно доказателствата за
установяването му е следвало да бъдат ангажирани - при полагане на
дължимата грижа, в преклузивните срокове по ГПК.
Доколкото в депозираното становище се съдържат и признания на
ответника за неизгодни за него факти, които се подкрепят от приобщения
доказателствен материал, следва да се приеме, че страните не спорят относно
валидно породената облигационна връзка със съдържанието, сочено от
ищеца; повреждането на товара по начина, указан в исковата молба и размера
на вредата. Отделно от това изрично за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е признато обстоятелството, че в хода на процеса изцяло е
заплатена процесната главница, което само по себе си е признание на
дължимостта й. От неоспорената кореспонденция между страните също се
установява, че ответникът не отрича дължимостта на сумата по процесната
фактура, а отправя определени допълнителни изисквания към реквизитите й,
впоследствие изпълнени от ищеца.
Налага се общият извод, че в полза на ищеца е възникнало процесното
вземане, но искът за присъждането му следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на задължението чрез плащане в хода на процеса.
Основателността на главното вземане има за последица и
основателността на акцесорното за неустойка, дължима на основание чл. 23
от Договор – заявка № 32052/23.06.2023 г., съгласно който при
непредоставяне на терморазпечатка, от която да е видно поддържаната
температура на товара по време на транспорта, се дължи неустойка в размер
от 20 % от договорното навло за конкретния транспорт. Това вземане се
установява по основание и размер при необорени предпоставки за
възникването му в преклузивните срокове за размяна на книжа. При липса на
твърдения и доказателства за плащането му акцесорната претенция е
основателна и ще се уважи.
В настоящото производство – въпреки частичното отхвърляне на
претенцията, разноски се дължат само на ищеца, тъй като този изход на
делото е резултат от настъпило в хода на процеса частично плащане от страна
на ответника, който с неизправността си е дал повод за завеждане на делото и
не е признал иска.
Разноските на ищеца се установяват в размер на общо 17 442.25 лв за
исковото и обезпечителното производство съобразно списък на разноските на
5
л. 103 и доказателствата за действително направен разход в този размер.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платения
хонорар, който за исковото производство е в размер на 9060 лв с ДДС и е
изцяло съобразен с минималния нормативен праг по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата. Наред с това не би могъл да се формира извод за ниска фактическа
и правна сложност на делото най – малкото с оглед на защитната позиция на
ответника и наведените възражения, който въпреки плащането на главницата
не призна претенцията, а наведе, макар и несвоемременно, правоизключващи
възражения, вкл. възражение за прихващане, по отношение на които
пълномощникът на ищеца депозира становище по процесуално и
материалноправните им аспекти.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАГДАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ № 34,
представлявано от управителя Р. М. М., да заплати на „КУУЛТРАНС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
„Централен“, ул. „Хъшовска“ № 5, ет. Сутерен, представлявано от управителя
М. А. Ж., чрез пълномощник адв. Н. Ш. от ****, сумата от 1 313,09 лв.,
представляваща неустойка на основание чл. 23 от Заявка – договор №
32052/23.06.2023 г. за международен превоз на стоки, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.01.2024г, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
17 442.25 лв. – разноски по делото /за исковото и обезпечителното
производство/, КАТО ОТХВЪРЛЯ главната претенция за сумата от 84
911,96 лв. /осемдесет и четири хиляди деветстотин и единадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение
на задължения по договор за международен превоз на стоки, съгласно Заявка-
договор № 32052/23.06.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 10.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното изплащане на главницата, поради плащането й в хода
на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6