Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..1.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №1025 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за
разглеждане въззивна жалба на А.Б. П
срещу решение №1223/25.03.2019г., постановено по гр.д. №12654/18г. по описа на
ВРС, 31 с-в, с което са били уважени претенции на „БАНКА ДСК“ЕАД за
установяване на оспорени вземания, удостоверени в заповед за изпълнение като
остатъчна главница от 20 357.38лв, възнаградителна лихва в размер на
1983.36лв обезщетение за забава (лихвена
надбавка) в размер на 109.13лв и дължими такси в размер на 120 лв по обявен за
предсрочно изискуем обединен кредит, и съответно определени разноски за исково
и заповедно производство.
Особеният
представител адв. К. е обосновал правото на жалба от името на въззивницата с
посочване на допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се
в погрешно интерпретиране на установените факти относно упражненото право на
предсрочна изискуемост от банката кредитор. Позовава се на необосновани изводи
относно зачитане на уведомление, което не съдържа посочване на размера на
изискуемия дълг, както и възприемане на извода за редовно връчване на
нотариална покана на 23.01.2018г без обосновка на законови предпоставки за
това. С тези доводи обосновава неоснователност на претенция за установяване на
предсрочно изискуемия дълг и моли решението за бъде отменено и установителния
иск отхвърлен. Доводи по същество пред въззивната инстанция адвокатът не е
изложил.
Насрещната страна,
чрез юрк. П. оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане
на закона. Позовава се на отправено недвусмислено и ясно изявление на кредитора
до длъжника за упражняване на правото му да обяви изискуемост при наличие на
обективните предпоставки за това, съответно на задължителната съдебна
тълкувателна практика. Счита оспорването на редовността на връчването на
поканата за неоснователно, като се позовава на установяване на всички законови
предпоставки по чл. 47 ал.1 ГПК от нотариуса, удостоверил връчването.
По същество излага
съображения за надлежно установяване на цялото вземане на кредитора, като сочи,
че съответно на договореното между страните, правото на изменение на лихвата от
банката не е упражнено едностранно, а поради обективни изменения на пазарен
индекс. Нарастването на вноската е резултат от индивидуално уговорена отстъпка,
чието прилагане е отпаднало поради причини извън волята на кредитора. С доводи
за неоснователност на оплакванията моли за потвърждаване на обжалвания съдебен
акт.
Въззиваемата страна
претендира и за определяне на разноски за въззивна инстанция, уточнени в неоспорен
списък (л.68).
По предварителните
въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с
определение № 3045/22.08.2019г., като към
докладваните оплаквания на насрещните страни, допълнително е оповестил и
приложими императивни правила, налагащи служебен контрол за уговаряне на
неравноправни клаузи при потребителско кредитиране. В изпълнение на пропуснато
процесуално задължение на първата инстанция да установи по свой почин
действията на насрещните страни по прилагане на уговорки, чието съдържание е в
противоречие с законови правила, закрилящи потребителите, въззивният съд е
предприел и допълнително събиране на доказателства.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите
по чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявен иск на
кредитор за установяване на оспорени от длъжник вземания, произтичащи от
неизпълнение на предсрочно изискуеми задължения на кредитополучател за
остатъчна главница и просрочени лихви, обезщетение за забава и такси. В рамките
на служебната проверка за допустимост съдът констатира наличието на издадена
заповед за изпълнение в полза на въззиваемата банка за вземания, включващи
размерите на процесните суми и съответни на описаните в извлечението по
кредитната сметка. Неприсъственото връчване на заповедта, удостоверено от
съдебен изпълнител по реда на чл. 418 ал. 5 ГПК поражда несъмнен интерес от
съдебно установяване на вземане, с което длъжникът не е бил лично запознат.
Произнесеното съдебно решение по спорните вземания на кредитора е
допустимо.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за
установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Нито в отговора по иска, нито във въззивната жалба са оспорени фактите
по пораждане на отношенията между страните, поради което за безспорни следва да
се възприемат установените от първата инстанция факти: На 16.06.2015 г., между въззиваемата банка и кредитополучателката
П. е бил сключен кредит за текущо потребление за главница от 23500лв,
предоставена за 120 месеца за ползване срещу годишна лихва в променлив размер, определен като 6-месечен
СОФИБОР с надбавка 7.519%, приложим при изпълнение на условия по програма
Престиж, или приложимата по стандартни кредити надбавка от 8.019% без прилагане
на тази програма. Договорен е и погасителен план с равни месечни анюитети, включващи
части от главница и текуща възнаградителни лихва, съответна на преференциалните
условия. Допълнително страните са се съгласили да се прилагат и общи условия, в
които са били уговорени последиците от пропускане на падежите и правото на предсрочна изискуемост, както и
тарифа, в която са били конкретизирани приложимите такси.
Тъй като потребителският характер на кредитирането е несъмнен,
въззивният съд дължи служебна проверка относно съответствието на съдържанието
на сделката със специалния Закон за потребителския кредит(ЗПК). В случая
изискуемите реквизити по чл.11 са налице, а явно неравноправни клаузи при
уговаряне на възнаградението за тази услуга не се установяват, тъй като текущата
промяна на лихвения процент, обуславяща и промяна на месечната вноска, е
обективно обоснована с препращане към пазарен индекс, независещ от волята на
кредитора и начина, по който ще се отчита и обявява променливата е разяснена
изрично в чл. 7.2.2 - 7.3.2. от общите условия, връчени на потребителя. Така
уговорено, определянето на лихвата не представлява право на кредитора да изменя
цената на услугата в свой интерес, а само негово задължение да администрира и
своевременно да отчита обективната динамика на пазара, без да може да влияе
върху нея. Същевременно двата алтернативни размера на приложимата към този
договор лихва също са били обвързани с ясно формулирани условия. Всъщност при
предоставяне на продукта на потребителя кредиторът е предложил основен вариант
и облекчение с отстъпка по договорна лихвата, което клиентът е можел да
получава, ако не променя фактическите обстоятелства по трудовата си заетост,
тъй като именно те обуславят условията по преференциалната програма(клиентът е
работил при одобрен от банката работодател и вземането за безкасово платимото
му трудово възнаграждение е било предоставено в залог за изпълнение на
вноските). Затова и преминаването от
единия към другия лихвен процент не е било уговорено като право на кредитора,
което той да може да упражнява едностранно, а като последица от обективен факт
на отпадане на обезпечение, гарантиращо регулярно обслужване на задълженията. В
този смисъл и тази клауза не може да се квалифицира нито като неравноправна,
нито като наложена в отклонение от изискванията за добросъвестност.
От заключението на експерта, назначен от въззивния съд категорично се
установява, че задълженията на кредитополучателката са осчетоводявани с прилагане именно на договорения облекчен лихвен
процент, като промяната му е следвала уговорената в договора методика на текущо
отчитане на променлив пазарен индикатор до вноската с падеж 20.08.2017г.
Последният превод на трудово възнаграждение, установен от вещото лице обаче е
от 15.03.2017, след което по сметката е постъпила само една сума на 3.04.2017г.
и обслужването на кредита е преустановено. Вещото лице е потвърдило настъпило отпадане
на условията по преференциалната програма за този клиент и съответно следващото
повишаване на надбавката, довело до начисление на лихвата в завишения размер, е
изцяло съобразено с индивидуалната уговорка между страните.
Детайлната проверка на усвоените от кредитора средства, предоставени по
сметката от длъжника, извършена от вещото лице въз основа на счетоводните
записвания и алтернативни изчисления на обезщетение за забава, сочи, че
кредиторът не е събрал обезщетение, надхвърлящо законната лихва върху
просрочените части от вноските, формиращи главница. Това е така, защото макар и
да е било уговорено в общите условия
като наказателна надбавка върху лихвата, при краткосрочна забава(каквато по
делото е установена инцидентно докато заплатата е била превеждана регулярно) е
действал гратисен период на начисляване на лихва под размера на законната. Завишените
наказателни нива само са осчетоводени, но не са били заплатени поради липса на
осигурена наличност при продължителните периоди на забава след прекратяване на
вноските от работодателя.
При тези обстоятелства съдът отчита, че макар методиката за определяне
на размера на обезщетение за забава установена в клаузата от чл. 19.1 от
приложимите Общи условия да позволява олихвяване над лимита по чл. 33 ал.2 ЗПК, действието на тази клауза следва да се
отрече само в частта й, отнасяща се до забава, надхвърляща 7 дни след падежна
дата. Съответно и начислената от кредитора наказателна лихва следва да се
редуцира само за периода, в който е начислена като дължим непогасен дълг до
размера на законната лихва (ПМС № 100 на МС от 29.05.2012 г.), определен от
вещото лице на само 73.03лв. Основанието за възникване на горницата до
претендираните 116.71лв не поражда действие, поради противоречие на уговорката
с императивно правило, представляващо основание за частична нищожност ( чл. 26
ал.4 вр. ал.1 пр.1 ЗЗД).
Уговорката за заплащане на таксите по кредита също не покрива
изискванията за валидност. От една страна, този разход не е обявен конкретно в
договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а в тарифата, предоставена на
клиента не са оповестени някакви допълнителни услуги, които да могат да се
преценят като основание за допълнително възнаграждение по смисъла на чл.10а
ал.4 ЗПК. Напротив, в самата тарифа таксата от 120лв, претендирана от кредитора
в настоящото производство, е оповестена като „разход при изискуем кредит“. Явно
е, че не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва
ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане,
предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които
е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне
просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче противоречи на
забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над
законната лихва за забава (чл. 33 ал.1 ЗПК). Ето защо какъвто и да е характера
на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането
на такса за тях противоречи на специалния закон. Систематичното тълкуване на
чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит на
условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава,
на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи.
При постановяване на обжалваното решение съдът е пропуснал да съобрази
правилата на специалния закон, като е квалифицирал кредитното правоотношение без
да посочи конкретно приложим закон. Въпреки, че оплаквания в тази връзка не се
съдържат във въззивната жалба, в изпълнение на служебните си задължения (т.1 от
ТРОСГТК 1/2013г. на ВКС) въззвиният съд
следва да приложи правилата на ЗПК и да отрече правните последици на нищожни клаузи от договора, като противоречаща на
императивна норма (чл. 26 ал.1 ЗЗД).
Конкретните оплаквания от името на въззивницата, изложени в жалбата
съдът намира за неоснователни.
От заключението на експерта се установява продължаваща забава, който
случай на неизпълнение изрично е бил предвиден в чл. 19.1. от общите условия
като хипотеза, пораждащо право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост.
Видно от отправеното към кредитополучателя уведомление с нотариална
покана, банката се е позовала именно на допуснатата забава и е предупредила
длъжника си, че обявява цялата остатъчна главница за предсрочно изискуема, като преустановява
да зачита погасителния план и започва да начислява размер на лихвата като
обезщетение за забава. Съдържанието на това уведомление несъмнено покрива
характеристиките на изявление по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции. Целта на уведомлението не е да предостави възможност на
длъжника да изпълни неустановено по размер задължение, а само да го предупреди,
че повече не може да се ползва от уговорките за разсрочени падежи. Затова като
документ, в който недвусмислено се обективира волята на насрещната страна да
ползва потестативното си право, уведомлението макар да не сочи размер на вече в
цялост изискуем дълг е напълно достатъчно да изпълни функцията на адресирано до
длъжника волеизявление, представляващо изискуемия субективен елемент от
фактическия състав, пораждащ предсрочната изискуемост.
По делото е установено, че нотариалната покана е било отправена до
кредитополучателя на адреса, обявен при сключване на договора в декларация от
тази страна, но адресата не е бил открит при три поредни посещения в рамките на
повече от един месец. Посетеният адрес съвпада с постоянен и настоящ адрес,
установени служебно от съда и непроменяни от 2004г до настоящия момент. След
прекратяване на известния на кредитора трудов договор, лицето не е постъпило на
работа при друг работодател, според справката на НА, налична по делото. При
тези обстоятелства констатацията на връчителя за наличие на всички предпоставки
за фикционно връчване след изтичане на двуседмичния срок от залепянето на
уведомлението на адреса е изцяло обоснована. Като част от охранително
производство по връчване на нотариалната покана, преценката на правилата за
връчване на съобщение за приканване на адресата да се яви за да получи книжа,
изцяло се подчинява на общия ред по чл. 47 ГПК. В случая именно нотариусът е
направил извод за редовното връчване, като орган ръководещ процесуалните
действия в това производство, а удостоверените от неговия служител факти по
посещенията на адреса, залепяне на уведомление и събрана информация от
обитатели на същия адрес изцяло се приравняват на документиране на
обстоятелствата от връчител. В този смисъл въззивният съд изцяло споделя
констатацията за надлежно достигане до длъжника на изявлението на кредитора,
добросъвестно адресирано от него и връчено редовно по нотариален ред, макар да
отчита като дата на фикционното връчване 22.01.2018г., когато всъщност е
изтекъл двуседмичния срок, считано от последно залепеното уведомление.
Предсрочната изискуемост е
резултат от промяна в задължението на длъжника, след упражняване на
потестативно право на кредитора. Съдът отчита наличието и на двете
предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право на
банка - заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на
уговорен в полза на длъжника срок(т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС). Осъществен е обективен
факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора (допусната забава по вноски с
падеж от м. април 2017г) и е налице упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника на 22.01.2018г.
Моментът на изявяването на волята на кредитора по необходимост предшества
довършването на фактическия състав и разликата в момента на упражняване на
преобразуващото изявление и счетоводното отчитане на последиците върху
задълженията не представлява необосновано счетоводно записване. Следва да се
отчете и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е едностранно право на
кредитора и само той може да се позовава на последиците му. Съответно дори и фактическият
състав, трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да е изпълнен
по-рано, само кредиторът може да определи момента, в който да се позове на
ефекта му. В този смисъл, отчитането на цялата главница като предсрочно
изискуема на 08.03.2018г. и преустановяването на начисляване на договорните
лихви след тази дата е съответно на последиците от достигналото вече до
длъжника уведомление.
Поради съвпадението на констатациите на първата инстанция относно
предсрочната изискуемост, въззивният съд намира оплакванията във въззивната
жалба за неоснователни.
В заключение, въззивният съд намира за изцяло доказани по размер претенциите на кредитора за вземания, начислени
по валидните клаузи по договора за кредит, обявен предсрочно за изцяло изискуем
и споделя извода за основателност на иска за остатъка от главницата в размер на
20 357,38лв, договорна лихва от 1983.36лв и лихвената надбавка за забавено плащане,
лимитирана до законна лихва в размер 73.03лв. Обжалваното решение следва да се
потвърди в тази част.
Само претенциите за установяване на дължимост на таксата за изискуемост и
горницата до начислена санкционираща лихва остават неоснователни, като обосновани с нищожни клаузи
от договор. Поради различния извод (въз основа на неприложен от първата
инстанция специален закон) обжалването решение следва да се отмени в тази
негова част, след което само за тези суми искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Поради отчасти противоположния резултат от разглеждането на делото по
същество, следва да се ревизира и произнасянето по отношение на разноските,
включително и определените за воденото заповедно производство. Както разноските
на заявителя, така и определените в полза на ищеца суми следва да се редуцират
съразмерно на изначално неоснователна част от претенцията (156.1/22569.87),
като бъдат присъдени до 99,3% или само 497,89лв от общо включени в заповедта 501.40лв.
и към тях се добавят само 1935,68лв от направени в първа инстанция сборни
разходи от 1949,33лв. Същото съотношение се прилага и за разходите в настоящата
инстанция, възлизащи на депозирани и усвоени за възнаграждение на особен
представител и вещо лице общо 510 лв и 300лв юрисконсултско възнаграждение, определено
според завишената правна сложност на въззивното производство, наложена от
пропусната служебна активност в първата инстанция. От сборния размер 810лв следва да се присъдят само 804.33лв,
съразмерно на неоснователна част от въззивната жалба.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1223/25.03.2019г.,
постановено по гр.д. №12654/18г. по описа на ВРС, 31 с-в, САМО В ЧАСТТА, с която са били уважени
претенции на „БАНКА ДСК“ЕАД за установяване на вземане по предсрочно изискуем
банков кредит, удостоверени в заповед за изпълнение като обезщетение за забава
за времето от 17.05.2017г до 8.03.2018г в размер на горница над 73.03лв до
претендирани 109.13лв и дължими такси в размер на 120 лв, както и са били
присъдени разноските, като
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* срещу А.Б.П., ЕГН
********** иск за установяване
на дължимост от кредитополучател на
вземане по оспорена Заповед № 1737/09.03.2018 год. издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. №
3505/18г по описа на ВРС за
сумите както следва:
·
горница
над 73.03лв до претендирана сума от 109.13лв като обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за времето от 17.05.2017г до 8.03.2018г
·
сума
от 120 лв претендирана като дължима
заемна такса, начислени по договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2015 г.,
на основание чл. 10а, чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1223/25.03.2019г., постановено по гр.д. №12654/18г. по описа на ВРС, 31 с-в, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която са били уважени претенции на кредитора за
установяване на оспорено вземане по предсрочно изискуем банков кредит,
удостоверени в заповед за изпълнение както следва:
·
сума от
20357,38 лв. представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.03.2018
г. до изплащане на вземането;
·
сума от
73.03лв представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
времето от 17.05.2017г до 8.03.2018г;
·
сума от
1983.36 лв. представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
17.05.2017г до 8.03.2018г;
начислени по договор за кредит за текущо потребление
от 16.06.2015 г., на основание чл. 9 ЗПК и чл. 60 ал.2 ЗКИ
ОСЪЖДА А.Б. П ЕГН********** *** *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК121830616
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 разноски,
съразмерно на основателна част от претенциите на кредитора, както следва:
·
само 497,89лв(четиристотин деветдесет и седем лева
и осемдесет и девет стотинки) от общо включени в оспорена Заповед №
1737/09.03.2018 год. издадена въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 3505/18г по описа на ВРС разноски,
за които на кредитора е издаден изпълнителен лист
·
само 1935,68лв (хиляда деветстотин тридесет и пет
лева и шестдесет и осем стотинки) от направени в първа инстанция сборни разходи
от 1949,33лв
·
само 804.33лв (осемстотин и четири лева и тридесет
и три стотинки) от направени във въззивна инстанция сборни разходи от 810лв, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.