№ 22
гр. Русе, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201213 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АН. П. ЕН., депозирана против наказателно
постановление № 21-1085-001447 от 03.06.2021г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Русе, с което на жалбоподателката на основание чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не
е съобразено с разпоредбите на закона и са налице основания за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната от нея жалба. В хода и по реда на
съдебните прения релевира доводи, че нарушението, за което е наказана
нарушителката не е осъществено и същата не е нарушила чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В
тази връзка се инвокират доводи, че жалбоподателката се е движила в своята
лента, която е отделена с единична непрекъсната линия и другият участник е
нарушил правилата за движението по пътищата като е свил в нейното платно
и е отнел предимството й, за което именно водачът на другото моторно
превозно средство е бил наказан по чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че от
доказателствата по делото се установява и доказва, че жалбоподателката не се
1
е отклонила от нейната лента и тя неправилно е наказана. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по същество.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателката
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-1085-001447/21.04.2021г. (бл. № 962611) против
жалбоподателката, за това, че на 21.04.2021г., около 16,40 часа, в град Русе –
пътен възел /път изход от фирма „Булмаркет“, кръстовище с път ІІ-21 /Русе –
Силистра/, посока град Русе, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“
с рег. № Р 44 68 КВ, в условията на ясно време и суха пътна настилка е
нарушила правилата за предимство на регулирано кръстовище с пътни знаци,
в резултат на което е причинила ПТП с имуществени вреди, като на
посоченото кръстовище при напускане на път /изход Булмаркет/ не е
съобразила поведението си с наличието на пътен знак Б-1, в резултат на което
не пропуснала движещия се по пътя с предимство влекач Рено Магнум, с рег.
№ ТХ 99 32 АТ и прикачено към него полуремарке с рег. № ТХ 02 79 ЕЕ.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
АУАН е подписан от нарушителката с отразяване, че има
възражения.
2
Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
като в същите е посочено, че автомобила управляван от жалбоподателката е
бил в покой, в локалното пътно платно и е била блъснат от камиона.
Във връзка с депозираното възражение е била извършена проверка
от страна на административнонаказващия орган на депозираните възражения.
Извършено е разследване на спорните обстоятелства, събрани се
допълнителни доказателства във връзка с проверка на същите и след оценка
на доказателствата, възраженията са приети за неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателката, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушението по
чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за
безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на
производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията
на разпитаните в процесуалното качество на свидетели ЦВ. Р. П., ИВ. М. К. и
ЦВ. Н. Ш., както и писмените доказателства и писмените доказателствени
средства - АУАН № 962611/21.04.2021 г., Протокол за ПТП №
1769771/21.04.2021 г., ведно със 7 бр. снимки, Възражение, Писмо с изх. №
198/10.05.2021 г., Писмо с рег. № 1085р-3693/26.04.2021 г., Декларация,
Обяснение, Докладна записка с рег. № 1085р-4737/02.06.2021 г. Писмо с рег.
№ 1085р-4738/02.06.2021 г., Справка с рег. № 1085р-4736/02.06.2021 г.,
Писмо с рег. № 1085-00-13265/02.06.2021 г., Справка за нарушител/водач и
схеми на участъка от Републикански път ІІ-21 Русе – Силистра, прочетени по
реда на чл. 283 НПК и вещественото доказателство – записи от охранителна
камера, част от системата за видеонаблюдение на „Булмаркет ДМ“ ЕООД,
предявен на страните по реда на чл. 284 НПК.
С оглед съдържащите се противоречия в приобщената по делото
доказателствена съвкупност и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, след извършена оценка на събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства и вещественото
доказателство – записи от охранителна камера, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното:
3
Преки доказателства досежно главният факт, включен в предмета на
доказване и подкрепящи административнонаказателното обвинение се
съдържат в приобщения по делото видеозапис, на който се вижда, че
жалбоподателката не преустановява движението си в нито един момент, за да
пропусне движещият се по пътя с предимство товарен автомобил и
предприема навлиза в лентата му за движение, в резултат на което настъпва и
пътнотранспортното произшествие и след настъпване на същото
жалбоподателката измества управлявания от нея автомобил, където
впоследствие е възприет и от актосъставителя.
С оглед на приобщения видеозапис, съдът не кредитира показанията
на свидетелите ИВ. М. К. и ЦВ. Н. Ш., всеки един от които свидетели изнася,
че управляваният от жалбоподателката лек автомобил е бил в покой, към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя ЦВ. Р. П., досежно
наличната в района на произшествието пътна маркировка и знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и разположението на
пътното платно на следите в резултат на пътнотранспортното произшествие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото
наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението
по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По изложените мотиви, съдът намира, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение,
4
имащо за последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателката е
осъществила състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна.
Безспорно се установява по делото, че на кръстовището, където е
настъпило произшествието, предимство е имал водачът на товарния
автомобил, предвид наличието на пътен знак Б-1, (лист 8 от делото), с който
жалбоподателката е следвало да съобрази своето поведение. Наличието на
такъв пътен знак, се установява и доказва, освен от посочената снимка на
лист 8, а така и от Протокола за ПТП № 1769771/21.04.2021г. и показанията
на актосъставителя. Обстоятелството, че наличието на такъв пътен знак не е
отразено на изисканата от съда и приложена по делото схема от Агенция
„Пътна инфраструктура“ не променя неговото обективно наличие и не
освобождава жалбоподателката от отговорността й да се съобрази с него.
Еднозначно от приетият и предявен на страните в съдебно заседание
видеозапис се установя, че жалбоподателката, която е имала обективна
възможност да възприеме движещият се по пътя с предимство товарен
автомобил, не е спряла, за да го пропусне, и въпреки, че е променила
треакторията си на движение е предприела навлизане на пътя с предимство,
по който се е движил водачът на товарния автомобил, без да пропусне
движещият се по него товарен автомобил.
От доказателствата по делото – приобщения видеозапис, напълно са
сугестирани твърденията на жалбоподателката, че е била спряла и в този
момент е била ударена от движещият се товарен автомобил.
Обстоятелството, че по отношение на водача на другия автомобил е
ангажира административнонаказателна отговорност, за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП не е в състояние да игнорира събраните в хода на настоящото
производство доказателства и само поради факта, че е ангажирана неговата
отговорност, за посоченото нарушение да бъде прието, че жалбоподателката
не е осъществила състава на нарушението, за което е санкционирана. Видно
от приложените по делото снимки (лист 16 и лист 17 от делото) колоната от
5
изчакващи товарни автомобили, на която е следвало да се нареди и водачът
на товарния автомобил се намира, именно в лентата му за движение, предвид
наличието на мантинела, ограничаваща пътното платно и е в противоречие с
правилата на формалната и житейска логика, същият да е напусне лентата, по
която се е движил и в която е следвало да спре и да навлезе в лентата за
движение на жалбоподателката.
Същественото в случая е, че жалбоподателката е навлязла, макар и
минимално, в пътното платно, по което се е движил водачът на другия
автомобил и допуснатото от нея нарушение на правилата за движението по
пътищата – чл. 50, ал. 1 ЗДвП се намира в пряка причинно следствена връзка
с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Доказателства за това, освен
гласните, писмени доказателства и веществени доказателства е и мястото на
уврежданията по двете моторни превозни средства.
Събраните и приобщени в хода и по реда на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства не само не опровергават придадената от
законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена
сила на съставения АУАН, а напълно кореспондират с приетите за установени
от страна на административнонаказващия орган факти от обективната
действителност.
Непълно опровергани от доказателствата по делото са доводите на
процесуалния представител на жалбоподателката, че същата не е осъществила
състава на нарушението, за което е ангажирана нейната отговорност, тъй като
се е движила единствено и само в нейната пътна лента и не е навлязла в
пътното платно, по което се е движил водачът на товарния автомобил.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП,
в която санкцията за това нарушение е в абсолютен размер, какъвто именно
размер на наказанието „Глоба“ е наложен и на жалбоподателката.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. В резултат на
6
деянието са причинени имуществени вреди, поради и което извършеното
нарушение, не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед всичко изложено депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателката за присъждане на разноски. От страна на наказващият
орган разноски не са претендирани и не са представени доказателства за
извършването на такава, поради и което и такива не следва да бъдат
присъждани в негова полза.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-001447 от
03.06.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Русе, с което
на АН. П. ЕН., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7