Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 23.01.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На седемнадесети
януари 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател:
Анета Петрова
Членове: Албена
Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 107 по описа за 2022 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от
А. И.– директор на дирекция „Правни отношения“ и юрисконсулт на дружеството против
Решение № 196/ 18.10.2022 г., постановено по НАХД № 20223530200215/ 2022 г. по
описа на РС – Търговище, с което е изменено НП № Т-11-ДНСК-17/ 17.02.2022 г. на
началника на ДНСК, с което на дружеството за нарушение на чл.
178, ал. 1 във вр. с чл. 177 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., като е
изменен размера на наказанието на 1000 лв. В жалбата като касационни основания са
посочени – нарушение на материалния закон. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован не се представлява.
Ответникът по касация – началникът на ДНСК - София,
редовно призован се представлява от гл. експерт Ст. С. – лице с юрид. образование,
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а
оспореното съдебно решение за законосъобразно, като непротиворечащо на закона,
поради което следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените нарушения,
изтъкнати в касационната жалба. Събрани са изследвания, чрез техническа
експертиза по отношение на това – основния спор по материалното право, дали
въпросната станция представлява строеж или не по смисъла на закона, т.е. дали
подлежи на въвеждане в експлоатация със съответно разрешение. В хода на самото
съдебно дирене са изслушани свидетели, които са дали информация за това по
какъв начин, по какъв повод е установено нарушението, кога е извършено самото
нарушение, кога е констатирано същото и всичките тези свидетелски показания и
писмени доказателства са взети предвид от въззивната инстанция при
постановяване на съдебния акт, с които е потвърдено НП. Изтъкнатите в
настоящата касационна жалба аргументи са същите, които касаторът е предложил и
на въззивната инстанция. Няма никакви основания за промяна на тази фактическа
обстановка и на тези на въззивния съд, поради което решението следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че по повод на постъпила жалба с вх.№
Т-241-00-330/08.06.2021 г. на 15.06.2021 г. служители на РДНСК - Търговище
извършили проверка на място-обект „Базова станция“ находящ се в местност
„Драката“, поземлен имот с идентификатор 73626.176.991 по КККР на гр.Търговище.
С Констативен протокол № БС от 15.06.2021г. било констатирано наличие на
мобилна базова станция. Била изискана информация от КРС – София, РЗИ –
Търговище и община Търговище, за собственика и ползвателя на базовата станция.
На 19.07.2021г. е получено писмо вх.№Т-241-00-439 от община Търговище, че в
регистъра за строителните разрешения, издадени от община Търговище и в
регистъра за преместваемите обекти и съоръжения, не било установено издадено
такова разрешение за мобилна базова станция в горепосоченият имот. Видно от
писмо вх.№ Т-241-00-457/03.08.2021г., на 29.06.2021г. от представители на КРС е
извършена проверка на място. Проведени са измервания със специализирана измервателна
апаратура за мониторинг на радиочестотния спектър. Резултатите от проведените
измервания и регистрираните сигнали доказвали, че инсталираната базова станция
с адрес гр.Търговище, местност Драката, вила „ЕТРА № 188“ е действаща и работи
в честотни диапазони за ползване на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Резултатите от тези изследвания били изпратени с писмо от КРС до РДНСК –
Търговище, получено с вх.№ Т[1]241-00-457/03.08.2021 г. За извършената
проверка, след полученото писмо от КРС, след установяване на точното
местоположение на базовата станция, на собственика и на ползвателя на
съоръжението, бил съставен констативен акт № Т-1 от 06.08.2021г. от служители
на РДНСК Търговище. С този констативен акт органите на РДНСК гр.Търговище констатирали,
че касаторът ползва строеж „Базова станция“ находящ се в местност „Драката“
поземлен имот с идентификатор 73626.176.991 по КККР на гр.Търговище, вила „ЕТРА
№ 188“, без същият да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177
от ЗУТ. Въз основа на констатациите, на касатора е съставен АУАН №
Т-11/01.10.2021 г. Актът е съставен в отсъствието на посочения нарушител,
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след покана не се явил
представител на нарушителя. На 14.10.2021 г. под вх. № ИЗД 49505 препис от
акта е бил връчен на „Цетин България“ ЕАД/дружество, създадено в резултат на
преструктуриране на бизнеса на „Теленор България ЕАД и приемник на техническата
инфраструктура и оборудване – базови станции и др. – съгласно писмо
изх.№04-00-110-1/28.07.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията/. Въз
основа на АУАН на 17.02.2022 г. било издадено оспореното Наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.178, ал.1 във вр. с чл.177 от ЗУТ и
на основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ на касатора е било наложено адм.наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000лв. Според АНО нарушението е извършено на
29.06.2021г. в гр.Търговище, като същото е установено на 29.06.2021 г. при
извършена проверка по сигнал от служители на РДНСК-Търговище на място на
стоежа, констатирано с Констативен акт № Т-1/06.08.2021 г. Препис от Наказателното
постановление било връчено на пълномощник на касатора – С. Пл. Кр. (съгласно
представеното по делото пълномощно).
За изясняване на обективната истина по делото е била
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала пълно
описание на процесния обект и заключение, че обектът базова станция
представлява телекомуникационно съоръжение на техническата инфраструктура и е
част от електронните съобщителни мрежи и съоръжения, както и че е строеж.
Строежът е от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“з“ от ЗУТ и чл.6,
ал.7 от Наредба № 1/2003г за номенклатурата на видовете строежи. Обектът не
може да бъде преместен без демонтаж на телекомуникационният стълб и останалата
апаратура, т.е. не може да бъде третиран като преместваем. Видно от
заключението за процесният обект „Базова станция“ няма строителни книжа.
От правна страна въззивният съд е намерил, че основният
спор между страните е дали процесният обект е преместваемо съоръжение или
строеж. Съдът е приел, че характеристиките на обекта като станция,
представляваща телекомуникационно съоръжение на техническата инфраструктура,
съставляващо част от електронните съобщителни мрежи и съоръжения по §5, т.31 от
ДР на ЗУТ безспорно сочат на строеж, без значение, че съоръжението е вградена
мобилна платформа. Освен това този строеж е определен правилно като такъв от
трета категория. Обектът не отговаря на изискванията за преместваем обект по
смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, във вр. с §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Преместваемите
обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи
дейности и са изброени в нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, като конкретния обект
не попада сред това изброяване. Освен това за определяне на обекта като
преместваем или строеж следва да се съди, както от неговите характеристики,
така и от предназначението му. В този смисъл факта дали обекта е трайно
прикрепен към терена, няма съществено значение. Строеж по смисъла на §5, т.38
от ЗУТ е всяко съоръжение което изменя трайно субстанцията си или начина на
ползване на земята, какъвто е настоящия случай. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗУТ :
“Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177”. Касаторът не спори, че за
процесният обект няма строителни книжа. Този факт се установи и от събраните по
делото доказателства. Предвид на това съдът е приел, че в настоящия случай се
касае за строеж, който не е въведен в експлоатация по законово установеният ред
от компетентните органи по чл.177, съгласно чл.178, ал.1 от ЗУТ. Възраженията
на касатора са неоснователни. В оспореното наказателно постановление като
нарушител е посочен „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /наименованието на дружеството е
актуално към момента на нарушението/. В НП като описание на нарушението ясно е
посочено, че обектът „базова станция“ се ползва от касатора. От събраните по
делото доказателства категорично се установи, че именно това е ползвателят на
процесната базова станция. Няма представени доказателства в насока, че „Цетин
България“ ЕАД е бил ползвател на горепосочената базова станция, към момента на
нарушението. Напротив – събраните по делото доказателства подкрепят извода на АНО
за субекта на нарушението. В този насока следва да се посочи и, че НП е
издадено от компетентен орган, тъй като по делото се установи, че строежът е
трета категория. Предвид горното правилно касаторът е санкциониран на основание
чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ. Неоснователно обаче е наложена санкция над
минималният размер предвиден в закона. По делото няма данни обосноваващи
определянето на такъв размер наказание. Наказващият орган само бланкетно е
посочил, че е отчел разпоредбите на чл.52 и чл.53 от ЗАНН. С оглед на факта, че
нарушението е първо по ред за касатора, следва НП да се измени, като се намали
размера на наложеното адм.наказание на 1000лв.
Настоящата инстанция
споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е мотивиран като се обсъдени приложимите правни норми
и възраженията на наказаното лице. Не е налице соченото в касационната жалба
основание за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон. Не
се споделят възраженията на касатора за нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Въззивният съд изрично е посочил, че АУАН е съставен
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след изпратена покана до касатора за
съставяне на АУАН (стр. 28 и 29 от въззивното дело). Няма как жалбоподателят да
черпи положителни правни последици от неявяване за съставяне на АУАН. Поради това настоящият
състав приема, че при издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите
досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е индивидуализирано по
място и време, като е описано и конкретното извършеното от обективна страна,
което впоследствие е подведено под съответната за това правна норма.
По отношение
на наведените възражения на касатора, че процесният обект не е строеж. Съдът
споделя изцяло доводите на въззивния съд, че обектът е строеж от трета
категория. Отделно от това трайната съдебна практика на ВАС, обективирана в Решение № 15166/ 11.12.2017 г. по АД №
6905/ 2017 г., Решение № 1914/ 15.02.2017 г. по АД № 8003/ 2016 г., Решение №
6488/ 23.05.2017 г. по АД № 13816/ 2016 г., Решение № 1541/ 05.02.2018 г. по АД
№ 8131/ 2017 г., Решение № 14386/ 22.11.2018 г. по АД № 7392/ 2018 г. и Решение
№ 13944/ 16.11.2017 г. по АД № 6456/ 2017 г. приема, че „базовата станция на
мобилна наземна мрежа“ е строеж, независимо, че съоръжението е с мобилна
платформа. А Решение № 5193/ 01.06.2022 г. на ВАС по АД № 1367/ 2022 г., второ
отд. е постановено по спора между „Цетин България ЕАД, „А1България“ ЕАД и РДНСК
– Търговище, решен по адм. ред, където е прието, че безспорно процесният обект
в настоящия случай е строеж.
Въззивният съд е изменил
наложеното административно наказание „имуществена санкция“ на касатора като го
е намалил на минимума от 1000 лв., поради неговата явна несправедливост и
липсата на други нарушения от страна на касатора. Осъщественото адм. нарушение не се отличава със
значително по-висока степен на обществена опасност от обичайните от този вид
адм. нарушения. В тази връзка съдебният състав също приема, че размер на
наказанието от 1 000 лв. би постигнал индивидуалната и генерална превенция
при административно-наказателното наказване.
Поради тези съображения съдебното решение следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196/ 18.10.2022 г. постановено
по НАХД № 20223530200215/2022 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:..……….
….………