№ 269
гр. Ямбол, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500415 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Д. от с. *****, подадена от
пълномощника му адв.С., срещу Решение № 441/21.09.2022г. постановено по гр.д. №
1577/2022г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е изменен размера на
определената по гр.д. №2864/2020г. на ЯРС дължима от И. Д. издръжка на малолетното дете
Д. И. Д., като И. Д. Д. е осъден на основание чл.150 СК да заплаща на Т. В. Х. от гр.*****,
като майка и законен представител на малолетния Д. И. Д., род. на ******г., месечна
издръжка в размер на 400 лв., считано от 09.06.2022г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване
на издръжката; И. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 150
лв., както и да заплати държавна такса в размер на 144 лева.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Въззивникът е оспорил
извода на районния съд, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
при които е определено материалното му участие в издръжката на малолетното дете Д..
Счита, че този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив,
доказателствата опровергават този извод. Сочи, че е настъпило трайно и съществено
изменение в материалните му възможности, което му дава основание да поиска намаляване
на дължимата за детето издръжка, но той добросъвестно не е сторил това и е продължил да
изплаща издръжката в постановения размер, въпреки драстичното изменение на
материалните му възможности. Поддържа, че по делото е установен факта, че е прекратено
трудовото му правоотношение с работодателя "ХЕС"АД, но неизяснено е останало
обстоятелството какви са причините за прекратяване на трудовия договор, които причини са
здравословни и ако съдът е изследвал този факт, би се отнесъл критично към възможностите
му за устройване в бъдеще с подходяща работа. Твърди още, че с отпуснатия му кредит в
размер на 62 700лв. е бил рефинансиран друг кредит в размер на 52 346,70лв., или е могъл
да разполага с кредитни средства само в размер на сумата 10 936,18лв., която е разходвана
понастоящем и липсва остатък от кредита. Счита, че е в изключително затруднено
материално състояние и определеното материално участие от 400лв. в издръжката на детето
1
е непосилно за него, както и че е несправедливо, а участието на майката със сумата 180лв. в
издръжката не е съобразено с отличните й възможности за осигуряване на средства за
детето.
По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение на ЯРС и за
постановяване на друго решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, със законните последици.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника адв.Вълчева.
Въззиваемият Д. Д., представляван от Т. Х. в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете, с депозирания отговор на жалбата и в о.с.з. и чрез
пълномощника адв.Ж.А., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
решението на районния съд е правилно и обосновано, и излага съображения в тази насока.
Според въззиваемата страна въззивникът се позовава на нови обстоятелства и прави нови
възражения, които не е направил пред първоинстанционния съд, а всички са му били
известни в първоинстанционното производство, като представя и нови писмени
доказателства, без да твърди и да сочи причини, поради които не е могъл да представи в
срок в първоинстанционното производство, поради което счита, че е преклудирано правото
на въззивника да твърди нови обстоятелства и да представя нови доказателства.
Въззиваемият моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба се остави без
уважение и се потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на направените
разноски пред въззивна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимарана
страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
С подадената до ЯРС искова молба от 09.06.2022г. малолетният Д. И. Д. от гр.
*****, представляван от своята майка и законен представител Т. Х., е предявил против
неговия баща, ответника И. Д. Д. от с. *****, иск по чл.150 СК.
За да претендира увеличение на даваната от баща му месечна издръжка от 300 лв.
на 500лв. месечно, ищецът е навел обстоятелства, с които е обосновал изменение на нуждите
си спрямо тези, при които през 2021г. е определена издръжката му. Твърденията са за
нарастване на потребностите с оглед изминалия период от повече от една година, възрастта,
обучението в първи клас и нуждите от храна и облекло, социално-икономическите условия в
страната и инфлационните процеси.
С отговора на исковата молба ответникът И. Д. е оспорил иска изцяло с
възражението, че не е настъпила промяна в обстоятелствата от определяне на месечната
издръжка за детето, тъй като с решението по предходния правен спор съдът е съобразил
възрастта на детето и потребностите му, както и факта, че детето ще бъде ученик в първи
клас. От друга страна ответникът е изтъкнал, че е настъпило изменение в материалните му
възможности, което е основание за намаляване на издръжката, тъй като е прекратен
трудовия му договор, има наложен изпълнителен запор върху трудовото му възнаграждение
за месечна сума от 450лв. и е задължен с месечна погасителна вноски по кредит в размер на
655,87лв.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и
същата е непроменена пред въззивния съд. Установено е, че малолетният ищец Д. Д., род. на
******г., е рождено дете на майката Т. В. Х. и бащата И. Д. Д.. С решение от 17.05.2021г.
по гр.д.№2864/2020г. родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 300лв.,
както и да му заплати издръжка за минало време в размер на 3 600лв. При постановяване на
съдебното решение ищецът е бил седем годишен, а родителите му са реализирали средно-
месечни доходи - в размер на 1290лв. за майката и 1726 лв. за бащата.
Понастоящем Д. е на 8 навършени години, завършил първи клас ученик,
понастоящем във втори клас. Майката в периода 01.12.2021г.-01.05.2022г. е реализирала
средно-месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1399 лв.
По отношение на ответника Д. е установено, че след предявяване на настоящия
иск, на 05.07.2022г. е било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя
"ХЕС"АД гр.Ямбол по взаимно съгласие (чл.325, ал.1, т.1 КТ), като до прекратяване на
трудовия му договор и в периода м.12.2021г.- м.06.2022г. е получавал средно-месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 2 527лв. Няма спор и е установено, че по описа
2
на СИС при ЯРС е образувано изпълнително дело за принудително изпълнение на
задължението на ответника за месечната издръжка на сина му, както и за издръжката за
минало време, като по делото е бил наложен изпълнителен запор върху получаваното от
ответника трудово възнаграждение в ХЕС за сумата 450лв. месечно. Ответникът е
представил сключен от него договор за банков потребителски кредит за сумата 62 700лв.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил предявения
иск, увеличавайки дължимата от ответника издръжка за сина му от 300лв. на 400лв. месечно,
като за разликата над този размер от 400лв., до предявения размер от 500лв., е отхвърлил
иска. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е налице трайна промяна в
нуждите на получаващия издръжката ищец и че за задоволяването им родителите на Д.
могат да отделят общо 580лв., от които средства във възможностите на бащата е да престира
400лв. месечно, а майката, която полага и непосредствените грижи за детето – 180лв.
месечно.
В отхвърлителната част на иска за издръжка, за разликата над 400лв. до 500лв.,
решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен до размера на
400лв., която част е в предмета на въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск за изменение на месечната издръжка за детето Д. правилно е
квалифициран от първостепенния съд по чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата на
чл.142,ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите
на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143, ал.2 СК правило е, че
задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като
законът (чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - той е равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е 710лв., или
минималният законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете възлиза в
размер на 177,50лв. месечно.
За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение
на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Според задължителната съдебна практика на ВКС -
Постановление №5/1970г. на Пленума, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. С издръжката следва да се осигуряват условия на
живот, каквито децата биха имали, ако родителите живеят заедно, съгласно ППВС
№5/1981г.
Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по делото
факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в
нуждите на детето - малолетния ищец, който има право на издръжка от своите родители. От
последното определяне на размера на издръжката за детето е изминал период по-дълъг от
една година, през който период трайно и съществено са се променили потребностите на
детето. То е преминало в друга възрастова група. Станало е ученик в първи клас,
понастоящем е във втори клас и съответно са нараснали обичайно присъщите му нужди от
храна и облекло, като са възникнали и нужди от средства за закупуване на учебни помагала
и пособия, за транспорт, за извънкласни форми на обучение, спорт и културни развлечения.
Тези нужди не са били отчетени при първоначалното определяне на дължимата от бащата
издръжка за детето, тъй като към м.05.2021г. детето не е било ученик в първи клас. Както се
посочи, за да бъде уважен иска по чл.150 СК, достатъчно е да е налице изменение или в
нуждите на нуждаещото се от издръжка ненавършило пълнолетие дете, или изменение във
възможностите на задължения за издръжка родител, като в случая е осъществена една от
алтернативно посочените предпоставки.
Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите им
възможности да участват в издръжката на децата си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС
№ 5/1970г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на
ВС. Пред първата съдебна инстанция са представени доказателства за получавано от
майката средно -месечно брутно трудово възнаграждение от 1399лв., а за бащата
реализирано преди предявяване на иска средно -месечно брутно трудово възнаграждение от
3
2 527лв. И двамата родители са здрави и в трудоспособна възраст, реализираните от тях
месечни доходи са над средната работна заплата за страната и нямат задължения за
издръжка към други ненавършили пълнолетие низходящи, освен към ищеца.
След като съобрази тези обстоятелства, както и обстоятелството, че задължението
на бащата да заплаща издръжка на малолетния ищец е безусловно, а майката има и
непосредствената грижа за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето,
ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за
издръжката на малолетния Д., който е на 8 години, са необходими средства от 650лв.
месечно - с оглед изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че
непосредствените грижи се полагат от майката, съобразно съотношението на материалните
възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката
за детето, или сумата 400 лв. месечно, а разликата от 250лв. следва да се престира от
майката. Съдът следва да увеличи месечната издръжка, дължима от бащата до посочената
сума от 400 лева, като съобрази нуждите на малолетния ищец, а също и бързо настъпващите
инфлационни процеси в страната от началото на 2022г., които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че е настъпила промяна в
материалните му възможности, изразила се в намаляване на тези възможности поради
прекратяване на трудовото му правоотношение и че този факт не е отчетен от първата
инстанция. Районният съд е обсъдил високият размер на осигурителния доход на бащата и
фактът, че същият е в трудоспособна възраст, за да реализира такъв доход, като съдът е
формирал и изводи относно прекратяване на трудовото правоотношение на ответника по
взаимно съгласие - факт, който е настъпил след предявяване на настоящия иск и по волята
на ответника, който сам се е поставил в настоящото си положение. Въззивната инстанция
напълно споделя тези изводи. Неоснователно въззивникът твърди, че по делото е останала
неизяснена причината за прекратяване на трудовия му договор, тъй като причината е
установена от представената заповед за уволнение и тя е постигнатото от страните по
трудовото правоотношение взаимно съгласие за прекратяване на трудово-правната връзка.
Здравословни причини за прекратяване на трудовия договор на бащата не са наведени и
установени пред първата инстанция и посочването им за първи път пред въззивната
инстанция е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК, поради което това ново
обстоятелство не се обсъжда от тази инстанция.
По делото задълженият за издръжката на ищеца ответник е представил
доказателства за задължение към кредитна институция, но въззивният съд не обсъжда
същите доказателства и не отчита при определяне материалните възможности та задължения
за издръжка родител, тъй като разходите, които всеки от родителите прави за своята лична
издръжка и за подобрение на битовите си условия, като изплащане на заем, наем, кредит и
др., не следва да се спадат от общия му доход, когато въз основа на него се определя
издръжката на ненавършило пълнолетие дете. Това е така, тъй като задължението за
издръжка на дете е от първи ред и задълженото лице не следва само да се поставя в
положение на невъзможност да дава тази издръжка, сключвайки един или повече договори
за кредит и др. От подобно поведение страната не може да черпи права, нито съдът е длъжен
да съобразява размера на издръжката за едно дете с обстоятелството дали и към колко
кредитни институции е задължен родителят.
При така възприетите фактически положения и правни изводи ЯОС констатира,
че същите съвпадат с разрешението по спора, дадено от първата инстанция с решението в
обжалваната му част. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и правилен, поради което
следва да се потвърди в оспорената му част. Въззивната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемата срана
следва да се присъдят сторените разноски пред тази инстанция в размер на 250 лева.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 441/21.09.2022г. постановено по гр.д. №
1577/2022г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е изменен размера на
4
определената по гр.д. №2864/2020г. на ЯРС дължима от И. Д. Д. издръжка на малолетното
дете Д. И. Д., като И. Д. е осъден на основание чл.150 СК да заплаща на Т. В. Х. от гр.*****,
като майка и законен представител на малолетния Д. И. Д., род. на ******г., месечна
издръжка в размер на 400 лв., считано от 09.06.2022г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване
на издръжката; и И. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 150
лв., както и да заплати държавна такса в размер на 144 лева.
В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Д. Д. от с. *****, обл.*****, с посочени по делото данни, да
заплати на Д. И. Д. от гр.*****, малолетен, с ЕГН **********, представляван от неговата
майка и законен представител Т. В. Х., с посочени по делото данни, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 250лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5