Решение по дело №945/2022 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр.Плевен, 16.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                        Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №945 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл.124, ал.1 във вр. с чл.107, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е въз основа на жалба от Е.Г.Т. - В. с ЕГН **********, представлявана от адв. Д.Т. от АК-Благоевград със съдебен  адрес *** , срещу Заповед №РД-05-01-29/14.11.2022г., издадена от Директора на ОДЗ – Плевен, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС, и на основание чл.107, ал.1, т.3 във връзка с чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДС е прекратено служебното правоотношение на Т.-В. за длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР“ в ОДЗ-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че  обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита за неправилен извода, че В. е нарушила Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022г. на директора на ОДЗ - Плевен, с която на  последната е определена нова индивидуална основна работна заплата, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДС. Сочи, че с ПМС № 180 / 19.07.2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на МС и M3 за 2022 г. за увеличаване на възнагражденията на персонала, са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието за 2022 г. в размер до 6 020 000 лв. за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в системата на министерството. Съгласно посоченото постановление заплатите на служителите следва да се увеличат, но не е уточнено точно с колко ще бъде увеличена заплатата на конкретните служители. На 04.08.2022 г. е издадена Заповед № РД-05-02-10 на директора на ОДЗ - Плевен, която касае всички служители, с която е наредено следното: 1. Определени са нови основни месечни размери на заплатите на всички служители в ОДЗ - Плевен, като се отчита нивото на заеманата длъжност, тяхната квалификация и опит; 2. Новият размер на заплатите да бъде в рамките на минималния и максималния размер на възнагражденията съгласно приложение № 1 от Наредба за заплатите държавната администрация и в рамките на бюджета на ОДЗ Плевен; 3. Размерът на новите индивидуални месечни заплати на всеки служител да бъде отразен в изрична заповед. В тази заповед липсва конкретен размер, в който следва да бъдат направени увеличенията, като само се определят абстрактни критерии. На 4.08.2022 г, е издадена Заповед № РД-05-02-10 на директора на ОДЗ - Плевен, съгласно която е определена конкретно на В. индивидуална основна месечна заплата в размер на 2165 лева, считано от 1.07.2022 г. В заповедта е разпоредено препис от същата да се връчи на служителя срещу подпис и на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение. Жалбоподателката, макар заповедта да не й била връчена, изразила несъгласие с увеличението на нейното индивидуално възнаграждение, което било с 10 %, а в същото време увеличението на някои нейни колеги било с  20% или 30%, част от които били наскоро назначени, още в изпитателен срок, чието увеличение е с 20 %. Проведена била среща на 16.08.22 г. между В. ***, на която е присъствала и Тодорова - главен счетоводител. На срещата В. поставила въпроса относно това защо евентуалният размер на увеличението на възнаграждението й е такъв, с оглед стажа, а служители, които са в изпитателен срок, ще получат двойно по-голямо увеличение от нея, а други - тройно по-голямо, като проценти. На тази среща на 16.08.22 г. директорката разпоредила заповедта, касаеща индивидуалното възнаграждение на В. и  старшия счетоводител В.И., да не се изпълняват и да не се подписват от В. и от главния счетоводител като съгласували, тъй като размерът им ще подлежи на допълнително доуточняване. След това били проведени още няколко разговора на същата тема, като въпросът за размера на възнаграждението на  В. останал висящ. В. изготвила документацията относно заплатите на всички служители за месец август 2022 г., в които е било включено и възнаграждението, което е определено за всеки един от служителите. Само относно нейната индивидуална заплата, тъй като въпросът е бил висящ, и размерът е останал същият, какъвто си е бил преди това. След като са били изготвени документите за заплатите за месец август 2022 г., всички документи, включително и относно възнаграждението на В., са били коментирани, съгласувани и подписани от директора И. Н. и от главния счетоводител Т.Т.. Така през месец август 2022 г. В. получила бруто 1968 лева. След което, на 7.09.2022 г., В. получила на служебната си електронна поща съобщение  изх. № ЧР-14-39/07.09.2022 г. на директора на ОДЗ - Плевен, с което официално й е връчена Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г. След получаването на заповедта по официален ред В. е счела, че това е прекратяване на диалога относно размера на увеличението на възнаграждението й и е изпълнила заповедта и се е съобразила с нея. През месец октомври на В. е възложенво да изготви документацията относно възнагражденията за месец септември 2022 г., като с приемо-предавателен протокол от 19.09.2022 г. са й били предоставени всички  необходими документи, като жалбоподателката изготвила документацията за възнагражденията за конкретния месец за всички служители. Конкретно относно нейното възнаграждение, след като Заповед № РД-05-02- 10/04.08.2022 г. й е била надлежно връчена и след като диалогът с директора на ОДЗ - Плевен по тази тема е бил преустановен, В. се е съобразила с нея, като в нейната ведомост отразила следните плащания, в общ размер от 2559 лева, които били формирани от основна заплата за септември 2022 (18 дни) - 1948, 50 лева+ платен отпуск мин. год. за месец септември 2022 (2 дни) - 216,50 лева; доплащане м. 7 - 197,00 лева; доплащане м. 8 - 197,00 лева,  т.е. точно толкова, колкото е увеличението съгласно Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г. на директора на ОДЗ - Плевен.

Сочи, че неначисляване на увеличението на възнаграждението на В.  през месец август 2022 год., предвид изложените факти, се е дължало единствено на факта, че са се водили разговори между В. *** относно размера на увеличението на нейната заплата. Сочи още, че документите относно заплатите се завършват като процедура с подпис и печат на директора, те се съгласуват с главен счетоводител и се подписват от последния. За да се изплатят заплатите на служителите по картите, се изготвя рекапитулация, ведомост за заплати, масово плащане (списък с банковите сметки на служителите) и платежно нареждане към банката, като се отчитат всички факти относно заетостта на съответния служител през съответния месец. Всичко това като комплект документи е подписано от директора Илияна Н. и от главния счетоводител Т.Т.. Затова и впоследствие заплатата през месец септември, след като е бил уточнен размерът на увеличението, е била отразена и заплатена съгласно увеличението, обективирано в Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г., включително за предходните два месеца. Това става след като на 07.09.22 тази заповед за индивидуалната заплата се връчва на електронната поща на В.. В самото Съобщение изх. № ЧР-14-39/07.09.2022 г. на директора на ОДЗ - Плевен се посочва изрично, че е направен опит заповедта да бъде връчена, но тя не е била връчена, т.е. признава се, че заповедта не е връчена в един по-ранен момент. На 30 август 2022 г., когато се твърди, че е направен опит за връчване, документите относно заплатите са били вече изготвени и внесени в банката за изплащане. Твърди се, че В., дори да е искала, не е имало как да изпълни заповедта, т.е. при съставянето на заплатите да отрази увеличения размер, по-рано от момента, когато се правят заплатите за всички служители за месец септември 2022 г. Сочи, че дори и да се приеме, че при изплащането на възнаграждението на В. за месец август 2022 г. не е взета предвид Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г., то това не може да се вмени в нейна тежест, защото това е извън длъжностната й характеристика и не представлява нейно задължение. Сочи, че изготвянето на документацията относно работните заплати е пряко задължение на старшия счетоводител - В.С.И., като това е включено изрично в длъжностната му характеристика. В същото време дори документите за заплатите да са били изготвени фактически от В., ако директорът е искал още към този момент тя да получи увеличения размер на заплатата, е могъл да не подписва изготвените документи и да разпореди да се изготвят нови документи, отчитащи Заповед № РД-05-02- 10/04.08.2022 г., но това не е било направено. Затова според жалбоподателката тя е санкционирана за задължение, което тя няма. Затова поведението на  В. счита, че не представлява виновно неизпълнение на Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г. тъй като в първия възможен момент, след като заповедта й е била връчена, тя е направила всичко възможно, за да я изпълни - изготвила е бланки за всички служители, включително относно нейното възнаграждение, отчитайки увеличението от момента, посочен в заповедта. Затова счита за неправилно твърдението, че описаното в заповедта поведение относно първото нарушение представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл.

Второто твърдяно за извършено от В. нарушение според жалбоподателя е формулирано като неспазване на кръга на служебните й правомощия, състоящи се в невъзможността за осъществяване на законосъобразен контрол в качеството й на пряк ръководител на длъжността, на която е вменено задължението по изготвяне на работните заплати на служителите и работниците в структурата на ОДЗ - Плевен, тъй като същите се изготвят от В., и настоящият случай тя е изготвящ и контролиращ, представляващо нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. В тази връзка сочи, че изготвянето на документацията относно работните заплати се е извършвало фактически от В. от 2010 г. до момента, в който е прекратено служебното й правоотношение, въпреки това да не е в длъжностната й характеристика. Конкретно за документацията за месец август и септември 2022 г. се твърди, че преди изготвянето  на документацията за всеки един от тези месеци са провеждани предварителни разговори между В. ***, в който В.  е питала дали трябва да прави бланките на документите за заплатите, макар това да не е в длъжностната й характеристика, на което от страна на директорката й е заявено устно, че именно В. трябва да ги направи, защото, макар това да не е нейно задължение съгласно длъжностната й характеристика, тя като директор трябва да помага и да върши работата на всички свои служители и когато някой от тях не се справя, да го върши тя, което е и правила фактически. Това се е налагало, тъй като В. е била най- квалифицирания и доверен служител. Сочи се в жалбата, че е налице  абсурдната ситуация, от една страна, директорът на ОДЗ - Плевен устно, неформално, не по установения ред, да възлага на жалбоподателката определена работа, която не е в длъжностната й характеристика, а после, след като тя я извършва точно така, както е разпоредено, последната се явява санкционирана, защото нямало контрол по отношение на работата й. Според жалбоподателката няма в какво да се изразява контролът по отношение на бланки на документи, т.е. на изготвяне на неправилна бланка, тъй като те се преглеждат и подписват впоследствие от директора на ОДЗ - Плевен и от главния счетоводител. Сочи, че  устно  е било възлагано на В. от страна на директора на ОДЗ - Плевен, да извършва това, като необходимите документи относно заплатите за съответния месец са й били представяни с приемо-предавателни протоколи. Счита за неправилно посоченото в оспорената заповед, че това поведение представлява нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл-неспазване кръга на служебните правомощия, тъй като неспазване на кръга на служебните правомощия ще има тогава, когато държавният служител няма правомощието да издава съответен акт, но въпреки това го е издал. В случая фактическото изготвяне на бланките относно документация за възнагражденията на служителите в ОДЗ - Плевен не представлява административен акт, а на самите бланки не пише от кого са изготвени. В тази насока В. е извършила просто една подготвителна дейност, а вече впоследствие документите се гледат, обсъждат и подписват, включително от главния счетоводител и от самия директор на ОДЗ - Плевен. Подготвителната дейност по изготвянето на документи, проектът на документ, не представлява административен акт според жалбоподателката, за да се коментира дали В. е надхвърлила правомощията си или не. Сочи, че липсва  и  конкретика относно конкретното действие или бездействие, извършено от В., което да представлява неспазване на кръга на служебните й правомощия.

Относно твърдяното трето нарушение - на чл. 5, ал. 2 от КПСДА, защото В. не е породила у органите, чиято дейност подпомага, увереността, че могат да разчитат на нея, а също така неизпълнение на акт на горестоящия орган - чл. 6, ал. 1 КПСДА, представляващо нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДС. Сочи се в жалбата, че в обжалваната заповед  се твърдят нарушения на Кодекса за поведение . на служителите в държавната администрация, обн. ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., който е бил отменен с ПМС № 57 от 02.04.2020 г. за приемане на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. В новия подзаконов нормативен акт със същото наименование - Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,  разпоредбата на чл. 5, ал. 2, която се цитира в заповедта, като съдържание не съществува, а същият текст има съвсем друго съдържание. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (действащ към релевантния момент) служителите са длъжни да изпълняват задълженията и функциите си с необходимия професионализъм, като поддържат актуални знания и повишават уменията си, необходими за ефективното изпълнение на служебните си задължения. Предвид факта, че това нарушение касае подзаконов нормативен акт, който е отменен, последното според жалбоподателя не следва да се коментира. За пълнота сочи, че В. в нито един момент не е извършвала действия или бездействия, чрез които да създава усещането, че не може да се разчита на нея. Сочи се, че  никога не е имало данни, сигнал или жалба за надплатени заплати или неправомерно усвоени пари, когато тя е изготвяла документацията за заплатите, която впоследствие се съгласува и подписва от директора на ОДЗ - Плевен и от главния счетоводител. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, който е един и същ и в стария, и в новия кодекс, служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията. Твърди се в жалбата, че в случая няма абсолютно никакви твърдения, а още по-малко доказателства, че В. не е изпълнила заповед на по-горестоящия орган.

Сочи се още в жалбата, че оспорената  заповед е постановена в противоречие с акт на по-горестоящ орган, като това представлява и нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно нарушение.  С Уведомление изх. № 9166-48/3 0.08.2022 г. (Вх. № РД-12-01-150.от 10.08.2022 г. в ОДЗ - Плевен) заместник-министъра на земеделието В.Ч., в чийто ресор са всички областни дирекции по земеделие в Република България, е разпоредил издаването на заповеди за назначаване на служители и за прекратяване на служебни/трудови правоотношения със служители з съответната областна дирекция „Земеделие", с изключение на прекратяване на служебни или трудови правоотношения с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на такива, упражнили правото си на пенсия по чл. 68 и чл. 69 от КСО, да се извършва след уведомяване и предоставяне на изрично писмено съгласие на Министъра на земеделието. Сочи, че Министърът на земеделието не е бил уведомен нито за дисциплинарното производство спрямо В., нито за намерението на директора на ОДЗ - Плевен да издаде обжалваната заповед, още по-малко Министърът на земеделието е дал изрично писмено съгласие за прекратяването на  служебното правоотношение на жалбоподателката.

Сочи се, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като В. не е запозната, нито са й били връчвани, нито й е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство - заповедта за образуване, както и доказателствата към нея и всички други материали по преписката. През цялото дисциплинарно производство на В. не е било ясно в какво всъщност нарушение е обвинена. В тази насока на В. не е била дадена възможност за изслушване в рамките на дисциплинарното производство, както й не й е дадена възможност за писмени обяснения.

Сочи се в жалбата, че в обжалваната заповед е нарушено изискването за форма, регламентирано в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДС, тъй като, въпреки обема си, административният акт не съдържа описание на извършеното нарушение. В  случая липсва каквато и да е конкретика относно действие и бездействие на В. - използват се абстрактни и бланкетни изрази, че жалбоподателката „не се е съобразила", „не е изпълнила", но абсолютно никъде в обжалваната заповед няма време, място, начин и поведение (действие или бездействие) за сочените нарушения. По-конкретно, в обжалваната заповед не се съдържат никакви твърдения кога конкретно е извършено всяко от твърдените дисциплинарни нарушения. Този елемент от индивидуализацията на деянията е особено съществен, тъй като липсата му прави невъзможна преценката дали са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно нарушение за сочените нарушения. Това прави обжалваната заповед незаконосъобразна, тъй като обвиненията в нея са формални, без да се конкретизират определени факти. Възразява, че спрямо абсолютно всички нарушения, които се посочват в заповедта, са изтекли давностните срокове за налагане на наказания, уредени в чл. 94, ал. 1 от ЗДС.

На последно място сочи, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) във вр. с чл. 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), установяващи забрана за дискриминация въз основа на определени признаци, сред които и личното положение на лицата. Заповедта дискриминира В. по признак „лично положение", тъй като я поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата, които са в положение, идентично на нейното, но не са били уволнени дисциплинарно по същите причини, посочени в обжалваната заповед, за които те отговарят. Всички документи, касаещи работните заплати както за месеците август и септември 2022 г. (рекапитулация, ведомости за заплати, масово плащане, което представлява списък с банковите сметки на служителите, платежно нареждане към банката и др.), се подписват от директора на ОДЗ - Плевен и от главния счетоводител на ОДЗ - Плевен. Пряко отговорен за изготвянето на документацията относно работните заплати, е старшият счетоводител на ОДЗ - Плевен - В.С.И., като това е включено като негово пряко задължение в длъжностната му характеристика. Тези служители - директорът на ОДЗ - Плевен, главният счетоводител и старшият счетоводител на ОДЗ - Плевен, няма данни да са били дисциплинарно санкционирани или спрямо тях да е инициирано дисциплинарно производство. Според жалбоподателката именно от този факт се установява дискриминационното отношение спрямо В., Тъй като лицата, чието пряко задължение е да изготвят документацията и да подписват документите относно възнагражденията, не са санкционирани, а В. е дисциплинарно уволнена. По-неблагоприятното третиране е основано на признак по чл. 3 от ЗСП и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКПЧОС, какъвто е лично положение , като от трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) следва, че елемент от положението (статусът) на лицето по смисъла на чл. 14 от ЕКПЧОС е всяка характеристика, отнрсима към трудовата заетост на това лице, като например заеманите длъжности като военен служител, полицейски служител, високопоставен държавен служител, лице, имало връзка с тайните служби, и др.

В заключение моли съда да отмени оспорената заповед, претендира сторените разноски в производството, прави възражение за прекомерност на направените от ответника разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Депозирани са  допълнително от пълномощниците на жалбоподателката  писмени становища с вх.№7141/21.12.2022 год. и вх.№170/10.01.2023 год., в които са развити съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Депозирано е писмено становище след приключване на устните състезания, с вх.№681/2.02.2023 год., в което се прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адвокати Петров от САК и Т. от АК-Благоевград, които поддържат жалбата и становищата на заявените в тях основания. Молят за отмяна на оспоренатга заповед. Претендират разноски.

Ответникът е депозирал отговор на жалбата с вх.№7041/16.12.2022 год., в който е изложил съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с изискуемо съдържание, съобразно нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДС, подробно са описани вменените на  В. нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на жалбоподателката. Спазена е разписаната в чл. 93 от ЗДС  процедура по налагане на дисциплинарното наказание, като на последната е връчена покана изх. № ЧР - 14-41 от 13.09.2022 г. с даден тридневен срок да депозира писмени обяснения, която е  получена от жалбоподателката на 13.09.2022 г. в 15:28 часа. На тази покана от страна на В. са депозирани писмени обяснения с вх. per. № ЧР14-41-1 от 15.08.2022 година. На жалбоподателката е връчена и втора покана за обяснения - писмени и устни с изх. № ЧР-14-41 от 26.10.2022 г., като е поканена на 31.10.2022 г. в 10:00 часа да бъде изслушана лично и да депозира писмени обяснения. Поканата е получена лично на 26.10.2022 г. в 16:35 часа. След получаване на сочената покана от страна на В. е изпратено електронно изявление от 31.10.2022 г., 9:09 часа на мейла на ОД „Земеделие" - Плевен, като последната е заявила, че не се чувства добре и ще представи болничен лист в законоустановения срок. Предвид електронното изявление от страна на последната е представен Болничен лист за временна неработоспособност с № Е20221832735     - първичен с посочен период на временната неработоспособност от 31.10.2022 г. до 04.11.2022 година. След изтичане срока на временната неработоспособност на жалбоподателката от страна на същата е представен болничен лист № Е20221832743 - продължение с посочен период на временната неработоспособност от 05.11.2022 г. до 11.11.2022 година. На 14.11.2022 г. е изготвена следваща покана с изх. ЧР-14-41-9, като с последната жалбоподателката отново е била поканена на 14.11.2022 г. от 13:00 часа да бъде изслушана от директорката и/или да депозира писмени обяснения, като поканата е получена от нейна страна лично на 14.11.2022 г. в 11:50 ч. в присъствието на свидетелите Людмил Любенов на длъжност „Главен експерт" при ОД „Земеделие“ - Плевен и Л.П. на длъжност Началник Общинска служба „Земеделие" - Плевен. Тъй като същата не се е явила в посочения в покана час от страна на ответника е съставен протокол от 14.11.2022 г., като от последния е видно, че В. не се е явила, за да бъде изслушана и не е депозирала писмени обяснения, като протоколът е подписан от присъствалите свидетели  Д.М. на длъжност Старши експерт при ОД „Земеделие“ - Плевен и Нели Г. на длъжност „Главен експерт“ при ОД „Земеделие“ - Плевен. Затова счита, че не е налице нарушение на разписаните  в чл. 93 от ЗДСл задължения, като е видно, че същият многократно е давал срок за писмени обяснения, в това число е канил жалбоподателката да бъде изслушана.

Сочи се в отговора, че със Заповед № РД -15- 36/01.07.2015 г. жалбоподателката е била назначена на длъжността Директор на дирекция „Административно - правна, финансово - стопанска дейност и човешки ресурси“ при ОД „Земеделие“ - Плевен, като е изпълнявала тази длъжност, считано от датата на назначаването й 01.07.2015 г. до датата на налагане на дисциплинарното наказание 14.11.2022 г. и с оглед този период, през който В. е изпълнявала длъжността Директор на дирекция „Административно - правна, финансово - стопанска дейност и човешки ресурси“ при ОД „Земеделие“ - Плевен и през който е посочено в заповедта, че е извършила нарушенията на служебната дисциплина, и при посочена конкретна дата и/или период на всички извършени нарушения и по всички пунктове на заповедта, то с оглед датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 94 от ЗДСл. В конкретния случай на 25.08.2022 г. всички заповеди, с които са определени нови индивидуални месечни възнаграждения на служителите, са дадени на жалбоподателката, за да начисли заплатите на всички служители, като последната ги е приела, за да ги нареди в софтуерната програма „RZ - работни заплати“. На 30.08.2022 г. фишовете за работните заплати за всички служители, работещи в ОД „Земеделие“ – Плевен, изготвени на 29.08.2022 г. в 16:34:19 ч., Рекапитулацията за месец август 2022 г., изготвена на 30.08.2022 г. в 09:21:47 часа, и изготвеното от страна на последната на същата дата платежното нареждане до банката, лично жалбоподателката ги е поднесла за подпис на директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, като преди това ги е подписала тя. На същата тази дата жалбоподателката е предала на ответника и заповедите с определените индивидуални възнаграждения. Последната не е уведомявала ответника за наличие на несъответствия в представените за подпис документи. Това е възможно последния ден от месеца, в който платежното нареждане следва да е внесено в банката, поради факта, че плащането следва да бъде одобрено от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, а именно Министерство на земеделието /M3/ за заплатите в СЕБРА и за да може заплатите да бъдат изплатени на 31.08.2022 г. - последен ден от месец август. По ЗДС директорът е длъжен да изплати всички полагащи се възнаграждения на служителите до края на съответния месец и предвид крайния срок и технологичното време, което е необходимо, за да бъдат преведени по дебитните карти на служителите съответните възнаграждения. На 30.08.2022 г., след като жалбоподателката връща всички заповеди, от страна на Нели Г. е установено, че В. все още не е подписала Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г., с която й е определена индивидуалната месечна заплата, като и я връчва за подпис, но същата е отказала да я получи и подпише. След уведомяване на директора, че жалбоподателката е отказала да подпише и да получи заповедта си лично, директорката й я поднася за подпис, но В. отново отказва да я подпише. Това нейно поведение е породило съмнение у Директора на ОДЗ-Плевен и и на следващия ден е поискала отново да и бъдат предоставени изготвените и вече подписани заповед и фишовете за работните заплати на всички служители, Рекапитулацията за месец август 2022 г. и платежното нареждане до банката. След преглед на документите на 01.09.2022 г. Директорът на ОДЗ-Плевен е установил нарушението, извършено от В., а именно начисление за нея самата на трудово възнаграждение в размер на 1968.00 лева, а не сумата посочена в Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г. - 2 165 лева, представляваща индивидуалното и възнаграждение. В резултат на откритото нарушение на 1.09.2022г. е образувано на 23.09.2022 г. дисциплинарно дело срещу В.. На това основание счита, че са  спазени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 94 от ЗДС.

Сочи още в отговора, че е назначен дисциплинарен съвет, чиито заседания са провеждани в състав от всички членове, като всеки един член от състава е подписал и всички протоколи от проведените заседания и в който са описани всички извършени от съвета действия и взетите от страна на същия решения. Дисциплинарният съвет е изяснил по безспорен и категоричен начин всички факти и обстоятелства по извършените от страна на жалбоподателката дисциплинарни нарушения, като, видно от Протокол № 3 от 24.10.2022 г., е изслушал обясненията на В. и е извършил пълно и всестранно обсъждане на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Дисциплинарният съвет е взел Решение № 1 от 24.10.2022 г. с единодушие и при мнозинство, съдържащо становище съобразно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на дисциплинарното наказание и в съответствие с посоченото в разпоредбата на чл. 96. ал.З от ЗДС. Решението е изпратено на ответника в качеството му на дисциплинарно наказващ орган във визирания в чл. 96. ал. 4 от ЗДСл срок,  ведно с цялата дисциплинарна преписка. Спазена е разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДСЛ, а именно преди да наложи дисциплинарното наказание, ДНО  е взел становището на дисциплинарния съвет.

Ответникът счита за неоснователно оплакването в жалбата, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена в противоречие с акт на по - горе стоящ орган, а именно с Уведомление с изх. № 9166-49 от 10.08.2022 г. на Заместник Министъра на Земеделие и с вх. № РД-12-01-150 от 10.08.2022 г. на ОД „Земеделие“ – Плевен. Процесното писмо има единствено информативен характер, но не и задължителен, още повече, че е издаден от заместник министър, като неговите правомощия са уредени в чл. 8 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, приет с ПМС № 260 от 14.10.2019 г., като заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработване на проекти на нормативни актове и при упражняването на правомощията му. Цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е уредена в раздел II от ЗДСл и такъв етап от дисциплинарната процедура уредена в закона, а именно да се иска предварително писмено съгласие от по - горе стоящия орган, не е разписана.

Сочи в отговора, че на жалбоподателката  е вменено нарушение за неизпълнение на Заповед РД- 05-02-10 от 04.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, с която на последната и е била определена нова индивидуална основна работна заплата. Съгласно ПМС № 180 от 19.07.2022 г. са одобрени допълнителни разходи от бюджета на Министерство на земеделието за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на Министерския съвет и на Министерството на земеделието за 2022 г. за увеличаване на възнагражденията на персонала. Министерство на земеделието, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити определя размера на средствата, с които да се увеличи бюджета на ОДЗ - Плевен, тъй като ОДЗ - Плевен е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и дирекцията е длъжна да спазва точно и стриктно финансовата дисциплина. С Писмо № ФСД - 01-03—3 от 26.07.2022 г. ОДЗ-Плевен е информиран за точния размер на актуализирания бюджет, като това писмо е резолирано за изпълнение на главния счетоводител и до В. в качеството и на Директор дирекция „АПФСДЧР“. Същите е трябвало да изготвят новия бюджет и съответно да бъде изпратен в определения срок в Дирекция “ФУС“ при M3. Жалбоподателката и главният счетоводител са тези, които актуализират бюджета при ответната ОД „Земеделие“ - Плевен, според указанията и изпращат на M3 в срок. Тези обстоятелства според ответника опровергават твърденията на В., че не е бил ясен размера на увеличение на заплатите, т. е. именно те представят точната сума за увеличението, след приспаднати разходи за осигуровки на Директора на ОДЗ – Плевен, за да го разпредели на служителите в дирекцията. Сочи, че увеличението на заплатите на служителите, извършено със заповед за всеки един от тях, е едностранен акт на органа по назначаването, като тези заповеди не подлежат на обжалване и спрямо същите не се упражнява съдебен контрол. От самото ПМС № 180 от 19.07.2022 г.  е видно, че същото не конкретизира точно определени критерии за увеличаване размера на индивидуалните работни заплати. Предвид това счита, че  именно Директорът на ОДЗ - Плевен определя на всеки един от служителите размера на индивидуално определен размер на месечната работна заплата по своя преценка. След определяне на работните заплати от страна на директора е наредено на главен експерт „Човешки ресурси“ да се изготвят заповедите за увеличение на заплатите на всички служители. Процесиите заповеди се съгласуват от главния счетоводител и от изпълняващия длъжността Директор дирекция „АПФСДЧР“ -В., но същата категорично е отказала да съгласува нейната заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г., както и тази на главния счетоводител В.И.. След като изразява своето несъгласие с размера на двете заповеди, директорът я уведомил, че размерът  на заплатите е определен и не подлежи на коментар. Тъй като не е била съгласна с размера на определеното й възнаграждение, жалбоподателката е изготвила нови заповеди за нея и за главния счетоводител без нейното име за „съгласувал“ и ги е предоставила за подпис на директора, като размера на заплатите е останал непроменен, а именно на В. - 2 165 лева и на главния счетоводител В.И. - 1 080 лева. След като директорът е подписал всички заповеди на всички служители и деловодителят е положил печат, то тези вече подписани заповеди /не празни бланки/ са били предадени лично от директора на В. за въвеждане в програмата за работните заплати. На 25.08.2022 г. всички заповеди за определяне на нови индивидуални работни заплати са дадени за изпълнение на В., за да бъдат начислени заплатите на всички служители. Жалбоподателката е приела заповедите и е наредила заплатите в програма „RZ-работни заплати“. На 30.08.2022 год. В. е поднесла за подпис на директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, Рекапитулацията за месец август 2022 г. , изготвена на 30.08.2022г. в 09:21:47 часа, ведомост за заплати и платежното нареждане до банката и е върнала всички заповеди в комплект, като не е уведомила директора за несъответствието между ведомост и заповеди. Това е възможно последният ден от месеца, в който платежното нареждане следва да е внесено в банката, поради факта, че плащането следва да бъде одобрено от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, а именно Министерство на земеделието /M3/ за заплатите в СЕБРА и за да може заплатите да бъдат изплатени на 31.08.2022 г. - последен ден от месец август. По ЗДС директорът е длъжен да изплати всички полагащи се възнаграждения на служителите до края на съответния месец и предвид крайния срок и технологичното време, което е необходимо, за да бъдат преведени по дебитните карти на служителите съответните възнаграждения. Ето защо и предвид обстоятелството, че това става в последния възможен ден, директорът не е имал технологичната възможност да провери дали всички заплати са актуализирани правилно. Доверявайки се на В., директорът подписал платежното нареждане, ведомостта и рекапитулацията, за да могат заплатите да бъдат изплатени в срок31.08.2022 год. Според ответника, след като В. сама си е изготвила и предоставила своята заповед на директора, то няма как директорът да заподозре, че същата има намерение да не се съобрази със заповедта. На  Нели Г. - гл. експерт „Човешки ресурси“ е изпратила на мейла на г-жа Т. Тодорова поименно щатно разписание с новите заплати, определени от директора, за да бъде изготвена справка за Министерство на земеделието. Тази справка е изпратена от Нели Г. на 29.08.2022 г. към Дирекция „ФУС“ на M3, а от  Тодорова е изпратена на 30.08.2022 година. Сочи, че жалбоподателката се явява контролиращ ръководител и на двете служителки и следователно е запозната и е одобрила справките към министерството. От справките е видно, че размерът на заплатата на жалбоподателката е 2 165 лева, което още веднъж опровергава твърдението й, че същата не е била запозната със заповедта. Също така не е възможно „въпроса за размера на нейната заплата да бъде висящ“, тъй като изпълнението на постановлението е било необходимо да се реализира в срок от един месец, т.е. до 22.8.2022 г., като след тази дата няма правно основание за определяне на нов размер на заплатата. На 30.08.2022 г. след  като жалбоподателката е предоставила за подпис платежното нареждане до банката на директора и е върнала на същия всички заповеди, като изпълнени от нея, т. е наредени в програма „RZ-работни заплати“ директорът от своя страна ги е предоставил на  Н. Г. гл. експерт „Човешки ресурси“, за да ги връчи на служителите. Същия този ден  Нели Г. е дала на жалбоподателката заповедта й, при което последната е отказала да я получи и подпише, като запознала се с нея. Сочи, че тази заповед не подлежи на обжалване , поради което не е необходимо същата да бъде подписвана от служителя. Независимо от това след, като Г. е информирала директора за отказа на жалбоподателката да получи заповедта, директорът също и поднася заповедта, но същата и на нея е отказала да я подпише. Именно този факт е породил съмнение в директора, че нещо не е наред. На следващия ден директорът изисква отново всички документи, касаещи заплатите и извършва проверка на същите. По време на проверката директорката установява нарушението извършено от В.. Сочи се в отговора, че в програма „RZ-работни заплати“ се осъществява автоматичното осчетоводяване на работните заплати, дейност, която жалбоподателката осъществява от 2010 г. още когато е заемала длъжността счетоводител в ОД „Земеделие“ – Плевен, а старши счетоводител В.И. е назначен през м.11.2021 г., но и до настоящия момент не му е предоставян от страна на В. достъп до програмите за работни заплати, поради което той няма как да извършва нареждане на заплати. Достъп до „RZ-работни заплати“ е имала само В. и Г.. Обстоятелството, че изпълнението на работните заплати не е включено в длъжностната характеристика на жалбоподателката, според ответника не оправдава виновното неизпълнение на заповед на директора на ОДЗ. От друга страна същата не е упражнила контрол върху изпълнението на заплатите, което задължение и е вменено по длъжностна характеристика.

Счита за неоснователно оплакването за допуснато дискриминационно отношение спрямо В.. Моли за отхвърляне на жалбата.

След приключване на устните състезания представя подробни писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на заповедта, прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, претендира направените  по делото разноски.

В съдебно заседание Директорът на  ОДЗ-Плевен се явява лично и се представлява от адв.С. с пълномощно по делото, моли за отхвърляне на жалбата, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски.

            Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното  фактическа страна:

            С ПМС №180/19.07.2022 год. са одобрени допълнителни разходи по бюджетите на МС и на МЗ за 2022 год. за увеличаване на възнагражденията на персонала. До Директора на ОДЗ-Плевен е изпратено приложеното на л.36 от делото Писмо вх.№ФСД-01-3-3/26.07.2022 год., с което ОДЗ-Плевен е уведомена, че се извършват промени по бюджета за 2022 год. за увеличаване на възнагражденията на персонала. Въз основа на това ПМС, Директорът на ОДЗ-Плевен е постановила приложената на л.37 от делото Заповед №РД-04-93/4.08.2022 год. , с която е определила нови основни месечни заплати на всички служители в ОДЗ-Плевен, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Постановено е, размерът на новите индивидуални основни месечни заплати да се определи в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по Приложение №1 от Наредбата за заплатите в държавната администрация в рамките на разходите за персонал по бюджета на ОДЗ-Плевен, определен за 2022 год. Разпоредено е размерът на новите индивидуални основни месечни заплати на всеки служител да бъде отразен в изрична заповед за всеки служител на ОДЗ-Плевен, която влиза в сила от 1.07.2022 год. Въз основа на горните цитирани ПМС№180/19.07.2022 год. и Заповед №РД-04-93/4.08.2022 год., на жалбоподателката, със Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. на Директора на ОДЗ-Плевен, е определен размер на индивидуална основна месечна заплата от 2165,00 лева-л.61 от делото. Видно е от приложеното извлечение от ведомост за заплати за месец август 2022 год. на л.208 от делото, че през месец август заплатата на същата е била в размер на 1968 лева, а от същата ведомост за заплати за месец септември 2022 год. размерът на заплатата на В. е бил променен на 2165,00 лева, в съответствие с определения й нов размер , обективиран в  Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. на Директора на ОДЗ-Плевен. Като в същата ведомост е отразено в колоната за начисления, че е получила доплащане за м.юли в размер на 197,00 лева, и доплащане за м.август в размер на 197,00 лева.

            На 13.09.2022 год. до В. е изпратена Покана за писмени обяснения на основание чл.93 от ЗДС, с изх.№ЧР-14-41 от същата дата, с  която Директорът на ОДЗ-Плевен е поканил жалбоподателката, в тридневен срок от датата на връчване на поканата, да даде писмени обяснения за извършено от В. нарушение, изразяващо се в следното: Посочено е в поканата, че на 25.08.2022 година Директорът на ОДЗ-Плевен лично е предоставил подписани от директора оригинали на Заповеди за определяне на нови индивидуални работни заплати на всички служители на Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен, които жалбоподателката приела, за да бъдат отразени в програмата за работни заплати https://omegatimlive.mzh.government.bg/, както и да бъдат начислени новите размери на индивидуалните работни заплати на всеки служител в същата програма. Посочено е още в поканата, че при изпълнението на служебните си задължения, жалбоподателката не е  изпълнила писменото разпореждане на директора, съгласно Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г. и не е начислила определеният от нов размер на индивидуална работна заплата на жалбоподетелката; на 30.08.2022 г. В. предоставила ведомостите за заплати на служителите на Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен ведно с рекапитулация и платежно нареждане, за подпис на директора, без да я уведоми за извършените действия/бездействия на жалбоподателката. Посочено е още в поканата, че при тези обстоятелства общият размер на индивидуалните работни заплати по заповеди, издадени и надлежно оформени, не съответства на общият размер в предоставената рекапитулация и ведомости за заплати, изготвени и подписани от В. и съгласувани от главен счетоводител, както и в платежното нареждане, занесено от В. в обслужващата дирекцията банка. Директорът е посочил в поканата, че на 01.09.2022 г. прегледала обстойно ведомостите за изплатените възнаграждения на служителите в ОД“Земеделие“ - Плевен, рекапитулацията и платежното нареждане, и констатирала извършеното от В.  нарушение. Уведомила я с поканата, че като държавен служител В. носи  дисциплинарна отговорност за извършеното виновно нарушение и настъпилите от него последици за дирекцията. С поканата дала на В. възможност да депозира писмени обяснения, да представя доказателства по описания в настоящата покана случай. Поканата е връчена на В. на 13.09.2022 год. В отговор  последната е дала писмени обяснения с вх.№ЧР-14-41-1/15.09.2022 год., приложени на л.85 от делото.

На 20.09.2022 год.  Директорът на ОДЗ-Плевен е издал Заповед №РД-04-116, с която е разпоредил Дисциплинарният съвет  на ОДЗ-Плевен да образува дисциплинарно дело срещу В.. От своя страна ДС е назначен  с приложената на л.270 от делото Заповед №РД-04-114/19.09.2022 год. на Директора на ОДЗ-Плевен. Издадена е приложената на л.83 от делото Заповед №РД-04-125/21.09.2022 год. от Председателя на ДС, с която е свикано заседание на ДС на 23.09.2022 год. от 13,30 часа. Видно от отбелязването на гърба на л.82 от делото, членовете на ДС са били уведомени за заседанието на ДС. Видно от приложения на л.81 от делото Протокол №1/23.09.2022 год., на заседанието на 23.09.2022 год. на ДС, е образувано дисциплинарно дело №1/23.09.2022 год. срещу В. и е постановено да се  съберат писмени доказателства. С оглед на това е изпратено писмо изх.№ЧР-14-41-2/29.09.2022 год. до главния счетоводител на ОДЗ-Плевен, с което са изискани заверени копия на ведомости за заплати за месец август 2022 год., рекапитулация и платежно нареждане, както и заповедта на Директора на ОДЗ-Плевен за определяне на нова индивидуална основна работна заплата на жалбоподателката. Цитираните доказателства, с изключение на заповедта за увеличаване на основната заплата на жалбоподателката, за която е посочено, че не се намира при главния счетоводител, са представени на ДС с писмо изх.№ЧР-14-41-3/29.09.2022 год. Със Заповед №РД-04-232/13.10.2022 год. на л.63 е свикано следващо заседание на ДС на 17.10.2022 год., като с писмо изх.№ЧР-14-41-4/17.10.2022 год. от гл.експерт в Дирекция „АПФСДЧР“ е изискана заповедта за определяне на нов размер на основната заплата на В., която е представена на ДС с писмо изх.№ЧР-14-41-5/17.10.2022 год. На 17.10.2022 год. е проведено заседание на ДС, за което е съставен Протокол №2/17.10.2022 год., на което, след запознаване с изисканите и приобщени към дисциплинарното дело писмени доказателства, е взето решение да се изпрати уведомително писмо  до В. за изслушване пред ДС, което ще се проведе на 24.10.2022 год.

До В. е изпратено писмо изх.№ЧР-14-41-6/19.10.2022 год. на л.54, с което е поканена да се яви на изслушване пред ДС на 24.10.2022 год., получено от същата на 19.10.2022 год. Видно от приложения на л.52-53 от делото Протокол №3/24.10.2022 год., на заседанието, проведено на 24.10.2022 год., ДС е изслушал жалбоподателката. Проведено е следващо заседание на ДС, за което е съставен Протокол  №4/24.10.2022 год., на което ДС, след обсъждане на събраните писмени доказателства и на дадените от жалбоподателката  обяснения в предходно заседание на ДС, е взел  решение, че приема становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на извършеното нарушение и съответното дисциплинарно нарушение. На това заседание е прието наличието на виновно неизпълнение на служебните задължения на В.. Постановено е Решение №1/24.10.2022 год. от ДС, с което  ДС приема становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на извършеното нарушение и съответното дисциплинарно нарушение /по същество решението е с идентично съдържание на отразеното в Протокол №4/24.10.2022 год./. Изготвен е доклад  до Директора на ОДЗ-Плевен от Председателя на ДС, в който е посочено, че с оглед на събраните доказателства  ДС счита, че с действията си В. е нарушила разпоредбите на чл.89, ал.2, т.1, т.3 и т.5 от ЗДС, чл.5, ал.2 и чл.6, ал.1 от КПСДА, които представляват дисциплинарно нарушение „неизпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл.89, ал.1, т.2 от ЗДС, неспазване кръга на служебните правомощия по смисъла на чл.89, ал.2, т.3 от ЗДС и неспазване на правилата на КПСДА по смисъла на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС и представляват основание за дисциплинарна отговорност. ДС е направил предложение на В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС.

До В. е изпратена покана за даване на обяснения с изх.№ЧР-14-41-8/26.10.2022 год.в срок до 31.10.2022 год., която покана е получена от В. на 26.10.2022 год. В. е изпратила до Директора на одз-Плевен писмо по електронна поща, че не чувства добре и ще представи болничен лист. Такъв е представен-л.40 от делото, от който е видно, че за времето от 31.10.2022 год. до 4.11.2022 год В. е била в отпуск поради временна неработоспособност. Отпускът е продължен от 5.11.2022 год. до 11.11.2022 год., което е видно от болничен лист на л.39. Затова до В. е изпратена следваща покана изх.№ЧР-14-41-9/14.11.2022 год. за даване на обяснения в срок до 13,00часа на 14.11.2022 год., като поканата й е връчена на 14.11.2022 год. в 11,50 часа. Видно от Протокол от 14.11.2022 год. на л.35 от делото, В. не се е явила и не е дала писмени обяснения до 13,00 часа на 14.11.2022 год.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-05-01-29/14.11.2022 год., с която за констатирани три нарушения на служебната дисциплина от страна на В., й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС, и на основание чл.107, ал.1, т.3 във връзка с чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДС е прекратено служебното правоотношение на Т.-В. за длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР“ в ОДЗ-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на В. на 14.11.2022 год., а жалбата против същата е подадена на 23.11.2022 год. и е заведена с вх.№ при ответника №РД-12-05-71.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на акта, който е неблагоприятен за В., чрез надлежно упълномощен с пълномощно на л.17 от делото адвокат, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Заповедта за налагането на дисциплинарното наказание, както и обективираната в последната заповед за прекратяването на служебното правоотношение, са издадени от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗДС, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, а съобразно чл.107, ал.1, т.3 от ЗДС, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. Жалбоподателката, преди уволнението, е заемала длъжността Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ -Плевен, а издателят  на оспорената заповед е Директор на Областна дирекция „Земеделие“ –Плевен. По аргумент от разпоредбите на чл. 3, ал.1 във връзка с чл.3, ал.3, т.8 и т.21 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“, директорът на Областната дирекция „Земеделие“ назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях, както и налага дисциплинарни наказания. А и в самата оспорена заповед е посочено изрично, че В. е назначена на длъжност Директор на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен, със  Заповед № РД-15-36/01.07.2015г. на Директора на ОД „Земеделие” – Плевен, т.е. последният фактически се явява орган по назначаване на жалбоподателката.

Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма, с нея се вменяват на В. три отделни нарушения на служебната дисциплина, по три отделни пункта, всяко от тях-осъществяващо състав на отделно нарушение, като съдът намира, че посочените в оспорената заповед нарушения на служебната дисциплина по пункт втори и пункт трети  не съдържат конкретни фактически основания, обусловили преценката на органа да издаде заповед с процесното съдържание, като относно липсата на конкретни мотиви за второто  и третото нарушение на служебната дисциплина, описани в оспорената заповед, съдът ще изложи при излагане на съображенията относно съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на закона.

Заповедта по т.1 е издадена при спазване на преклузивните срокове, разписани в чл.94 от ЗДС. Съгласно този текст, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая се касае за неизпълнение на заповед  на директора на Областна дирекция земеделие Плевен №РД-05-02-10/4.08.2022 год., с която на В. е начислен нов размер на индивидуалната й основна месечна работна заплата. Оспорената заповед е издадена на 14.11.2022 год., поради което очевидно едногодишният срок  от извършване на вмененото нарушение е спазен. Спазен е и двумесечният срок, считано от откриване на нарушението. Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, че до жалбоподателката, още преди да бъде образувано дисциплинарно производство за вменените нарушения, компетентният да наложи дисциплинарното наказание и да прекрати служебното правоотношение на В. ***, на 13.09.2022 год., е изпратил покана за писмени обяснения с изх.№ЧР-14-41-л.86 от делото. В самата покана е описано впоследствие обективираното  в оспорената заповед нарушение , изразяващо се в това, че В. не е изпълнила   писмено разпореждане на Директора на ОДЗ-Плевен, съгласно Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022 г. и не е начислила определения нов размер на индивидуална работната си  заплата. Директорът на ОДЗ-Плевен е посочила още в поканата, че на 30.08.2022 г. В. й е  предоставила ведомостите за заплати на служителите на Областна дирекция „Земеделие“ — Плевен ведно с рекапитулация и платежно нараждане, за подпис, без да я уведоми за извършените нейни действия/бездействия , при което  общият размер на индивидуалните работни заплати по заповеди, издадени и надлежно оформени, не съответства на общият размер в предоставената рекапитулация и ведомости за заплати, изготвени и подписани от В. и  съгласувани от главен счетоводител, както и в платежното нареждане, занесено в обслужващата дирекцията банка. Посочено е още в поканата, че Директорът на ОДЗ-Плевен,  „на 01.09.2022 г. прегледах обстойно ведомостите за изплатените възнаграждения на служителите в ОД“Земеделие“, - Плевен, рекапитулацията и платежното нареждане, и констатирах извършеното от Вас нарушение“ . Т.е. на 1.09.2022 год.органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание за извършеното нарушение и да прекрати служебното правоотношение, в случая това е директорът на ОДЗ-Плевен, е узнал за извършеното от В. нарушение и при тези обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДС, в двумесечен срок от тази дата-до 1.11.2022 год. е следвало да наложи дисциплинарно наказание /чл.60, ал.3 от ГПК във връзк с чл.144 от АПК/. Тъй като, по аргумент от разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДС, сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, и предвид представените два броя болнични листи на л.39 и л.40 от делото, удостоверяващи ползван отпуск поради временна неработоспособност общо в размер на 12 дни- от 31.10.2022 год. до 11.11.2022 год. вкл., тези 12 дни се прибавят към срока, поради което срокът за налагане на дисциплинарно наказание следва да се счита за изтекъл на 13.11.2022 год. Тъй като 13.11.2022 год. е неделя-неработен и съответно неприсъствен ден, по аргумент от разпоредбата на чл.60, ал.5 от ГПК, срокът за издаване на заповедта изтича в първия следващ  присъствен ден, а именно-на 14.11.2022 год.-понеделник, на който ден е и издадена оспорената заповед. Сроковете, разписани в чл.94 от ЗДС по отношение на вменените на В. нарушения по т.2 и т.3 от заповедта, не  може да бъде преценено от съда дали са спазени, защото не са описани конкретно нарушенията /за което съдът ще изложи мотиви при обсъждане на материалната законосъобразност на заповедта/ и не са посочени дати и/или периоди на извършване на нарушенията по тези два пункта.

Спазена е и разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДС, преди да наложи дисциплинарното наказание, ДНО да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Първото поискано от В. писмено обяснение е от 13.09.2022 год.-л.86, но то е поискано и дадено с вх.№ЧР-14-41-1/15.09.2022 год., т.е.  преди образуване на дисциплинарното производство, което е станало на 23.09.2022 год., видно от т.1 от протокол №1/23.09.2022 год. на л.81 от делото. Т.е. тези писмени обяснения са дадени още преди да бъде отпочнато дисциплинарно производство, преди да се съберат доказателства за виновно поведение на В., осъществяващо състав на нарушение на служебната дисциплина, преди да бъде изготвена писмена справка с данни за такова нарушение от ДС.  Смисълът на изискването по 93, ал.1 от ЗДС е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо когото се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т.е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител. Затова и даденото преди образуването на дисциплинарното производство писмено обяснение от 15.09.2022 год. на л.85 от В., не съставлява изпълнение на задължението на ДНО по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДС.

Такива писмени обяснения обаче, по смисъла на чл.93 са поискани от В. с последващи две покани: 1. покана за даване на обяснения с изх.№ЧР-14-41-8/26.10.2022 год. в срок до 31.10.2022 год., която покана е получена от В. на 26.10.2022 год. Вярно е, че В. е изпратила до Директора на ОДЗ-Плевен писмо по електронна поща, че не се чувства добре и ще представи болничен лист и такъв действително е представен - л.40 от делото, от който е видно, че за времето от 31.10.2022 год. до 4.11.2022 год В. е била в отпуск поради временна неработоспособност. Отпускът е продължен от 5.11.2022 год. до 11.11.2022 год., което е видно от болничен лист на л.39. Вярно е, че  след получаване на поканата за даване на писмени обяснения В. е ползвала отпуск за временна неработоспособност. Ползването на последния обаче, би съставлявало обективна, уважителна причина за непредставянето на писмени обяснения, ако ползването на отпуска е започнало от същия или  следващия получаването на поканата ден, или предоставеният срок, с оглед началният момент на отпуска за временна неработоспособност,  е бил прекалено кратък, за да се счете, че на жалбоподателя не е даден разумен срок за представяне на писмени обяснения. Но в конкретния случай за времето от получаване на поканата за даване на писмени обяснения – 26.10.2022 год.- сряда, до 30.10.2022 год., в който ден е започнало ползването на отпуска за временна неработоспособност, В. е разполагала със срок от четири дни, които, съобразно обема на събрания доказателствен материал, са били напълно достатъчни, за да се запознае със събраните доказателства и даде писмени обяснения; 2. До В. е изпратена и следваща покана изх.№ЧР-14-41-9/14.11.2022 год. за даване на обяснения в срок до 13,00часа на 14.11.2022 год., като поканата й е връчена на 14.11.2022 год. в 11,50 часа. Макар в тази последваща покана да е даден прекалено кратък срок, то, с оглед на приетото от съда, че предходно предоставения срок, преди ползването на отпуск, е бил достатъчен за целите на дисциплинарното производство, даденият повторно неразумно кратък срок, не се отразявана на спазване на процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДС. В. не е депозирала в предоставените й срокове писмени обяснения, но това е нейно право, същественото от гл.т. на законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е да бъде предоставена такава възможност на служителя в разумен срок, което е сторено.

В съответствие с разпоредбите на чл.95 и сл. от ЗДС, с нарочна писмена заповед е сформиран дисциплинарен съвет, състоящ се от председател, заместник-председател и трима членове, като председателят и заместник-председателят според материалите от делото са с юридическо образование според отбелязването в заповедта за сформиране на ДС на л.270 от делото и съобразно  протоколите от проведените заседания. ДС е извършил проверка  на фактите и обстоятелствата във връзка с данните за извършени дисциплинарни нарушения от В., събрал е писмени доказателства, изслушал е непосредствено В. на едно от заседанията си и е приел своите решения, обективирани в протоколите от проведените свои заседания, в т.ч. решение №1/24.10.2022 год., с пълно мнозинство, като на заседанията са присъствали всички петима  членове на ДС-председател, зам-председател и трима членове. Решението на ДС №1/24.10.2022 год. съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на   дисциплинарното наказание за констатираните нарушения. В срока по чл.96, ал.4 от ЗДС ДС е представил своето решение на ДНО.

С оглед на горното съдът приема за спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателката.

Оспорената заповед според настоящия състав на съда обаче, е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Видно е от оспорената заповед, че на В. са вменени три нарушения на служебната дисциплина:

            Първото вменено на В. нарушение е описано в оспорената заповед като неизпълнение на Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен, с която на В. е определена нова индивидуална основна работна  заплата, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Описано е в мотивите на заповедта по т.1, че във връзка с  ПМС № 180 на Министерски съвет от 19.07.2022г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на МС и МЗм за 2022г. за увеличаване на възнагражденията на персонала (Обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2022г., със срок на изпълнение до 22.08.2022г.) и Заповед № РД-04-93/04.08.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Плевен е определен нов размер на индивидуалните работни заплати на служителите на ОД „Земеделие“ - Плевен. Установено е от представените от главен счетоводител в Дирекция  „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“ - Плевен, с писмо с вх. per. № ЧР-14-41-3/29.09.2022г., Заверено копие на ведомост за заплати за м. август 2022г.; Заверено копие на рекапитулация за м. август 2022г.; Заверено копие на платежно нареждане за иницииране на плащане по СЕБРА на РЗ за м. август 2022г., че е начислено и впоследствие е инициирано плащане по стария размер на основното месечно възнаграждение на В., като не е взета под внимание Заповед № РД-05-02-10/04.08.2022г., с която е определена нова индивидуална основна работна заплата на В. - Директор на дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“ - Плевен. Посочено е още, че служителката Е.Г.Т.-В. -Директор на дирекция  „АПФСДЧР“ при  ОД  „Земеделие“ - Плевен, не е уведомила директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, в случай, че възприема издадената заповед като незаконосъобразен акт, издаден по установеният ред, когато той съдържа явно за нея правонарушение, съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за поведение на 1 служителите в държавната администрация. Същото е възприето от ДНО като виновно неизпълнение на заповед на директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, тъй като служителката е знаела за издадената заповед, видно от представените си писмени обяснения с вх. per. № ЧР-14-41-1/15.09.2022г. до директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.

Според настоящия състав на съда, така, както е описано санкционираното по т.1 нарушение, то съставлява и се квалифицира като неизпълнение на заповед/разпореждане на йерархически горестоящ ръководител.

Принципът/задължението за йерархична подчиненост, е регламентиран в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДС и се свежда до задължението на държавния служител да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Посочената като неизпълнена заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. е издадена от Директора на ОД“Земеделие“ Плевен, която е   пряк ръководител на жалбоподателката, на когото последната е непосредствено подчинена , видно от т.2 на приложената на л.101 и сл. от делото длъжностна характеристика на В., регламентираща мястото на заеманата от В. длъжност в структурата на ОДЗ-Плевен. Аналогично задължение е разписано и в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Кодекс за поведение  на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №57/7.04.2020 год., обн. ДВ, бр.33/2020 год., в сила от 8.05.2020 год., а именно-служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията. От своя страна задължението на държавния служител, при изпълнение на служебните си задължения, да  има поведение, което да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, е регламентирано в разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДС. Следва извод, че като не е изпълнила заповед на горестоящ орган, на когото е пряко подчинена съобразно длъжностната си характеристика, В. не е спазила правилата на чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация във връзка с чл.24, ал.1 и чл.28, ал.1 от ЗДС.

Класификацията на дисциплинарните нарушения изчерпателно/а не примерно, защото се касае за санкционна отговорност/ е регламентирана с разпоредбата на чл.89, ал.2 от ЗДС и според същата, дисциплинарни нарушения са: т. 1. Неизпълнение на служебни задължения; 2. забава изпълнението на служебните задължения; 3. неспазване кръга на служебните правомощия; 4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20; т.5.неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Следователно, неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация  е въздигнато в самостоятелен състав на нарушение в разпоредбата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС.

В., обаче, не е привлечена към дисциплинарна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС, каквото всъщност фактически и словесно й е вменено, а е наказана по т.1 за дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС, който въздига в дисциплинарна простъпка неизпълнение на служебни  задължения.

Би могло да се разсъждава и по въпроса дали не е налице нарушение по чл.89, ал.2, т.2 от ЗДС-забава изпълнението на служебни задължения, предвид, че коментираната заповед за увеличение на заплатата на В. е била изпълнена от нея в по-късен момент- през месец септември тя е начислила и осчетоводила увеличението на своето възнаграждение за месеците юли, август и септември 2022 год.

Във всички случаи обаче , описаното по т.1 от заповедта нарушение не изпълва хипотезата на чл.89, ал.2, т.1-неизпълнение на служебни задължения, каквото нарушение по т.1 е вменено на В.. Погрешната правна квалификация на вмененото по т.1 от оспорената заповед нарушение обосновава отмяна на същата по този пункт на самостоятелно основание.  

Деянието на В., описано в т.1 от оспорената заповед, не може да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина и на друго основание. За да се твърди нарушение от типа на вмененото-неизпълнение на служебни задължения /защото деянието е квалифицирано по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС/, следва да се посочат нормативните или служебни задължения, които са вменени на В. и които тя виновно не е изпълнила. Единственото описание на нарушението, което се съдържа в т.1 от оспорената заповед е, че В. не е изпълнила заповед на горестоящия ръководител, с която на жалбоподателката е определен по-висок размер на заплата за длъжността, която заема. Не е описано, нито е посочено дори бланкетно, че В. има задължения за изготвяне на работните заплати на работещите в съответното звено и от кой нормативен или вътрешнослужебен акт произтича това нейно задължение. С какъв акт и какви точно действия са вменени за изпълнение на изпълняващия тази длъжност.  Това е основата, при неизпълнението на която може да се твърди извършване на нарушение-неизпълнение на служебни задължения. Тогава, когато липсва конкретност на служебното задължение, не може да се твърди и негово нарушение. Преценката за дейността на служителя трябва да почива върху предварително оповестени задължения. Липсата на такива води и до липса на нарушение.

На следващо място, изготвяне на работните заплати на работещите в съответното звено, част от които се твърди, че не е изпълнила В., не кореспондира със задълженията й по длъжностна характеристика. Видно е от приложените на л.101-107 и л.262-264 длъжностни характеристики за длъжността на жалбоподателката и за длъжността „старши счетоводител“ в ОДЗ-Плевен, последната от които се заема понастоящем от св. В.И., че на жалбоподателката не е вменено задължение по длъжностна характеристика да начислява и осчетоводява  трудовите възнаграждения на служителите в Областна дирекция „Земеделие“, такова задължение съобразно т.5.10 от раздел 5 „Преки задължения“ има старшият счетоводител. Вярно е, че  съобразно т.5.34 от длъжностната характеристика за длъжността на жалбоподателката  същата може да изпълнява и други функции и задачи, възложени от Директора на ОД“Земеделие“. Съгласно чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл задълженията на държавния служител се определят в длъжностната характеристика, като допълнителни задължения могат да бъдат възлагани само в предвидените в закона случаи. За да е налице хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДС  следва да бъде доказано по категоричен начин неизпълнение на някое от преките задължения на държавния служител, определени в длъжностната характеристика, респ. допълнителни задължения, възложени в предвидените в закона случаи и то възложени по предвидения в закона ред. По делото нито се твърди, нито са представени доказателства, начисляването и осчетоводяването на  трудовите възнаграждения на служителите в Областна дирекция „Земеделие“-Плевен, да е било възложено от Директора на ОД“Земеделие“ –Плевен по установения ред-с писмена заповед, с възлагателно писмо или по друг начин. Например, за месец октомври 2022 год., документите , необходими за начисляване и осчетоводяване на работните заплати на служителите в ОДЗ-Плевен, са предоставени на В. с приложения по делото приемо-предавателен протокол, находящ се на л.99 от делото, което е индикация за възлагане на задължение на жалбоподателката по начисляване и осчетоводяване на   възнагражденията на служителите в Областна дирекция „Земеделие“ за този месец.

Ето защо според настоящия състав на съда, след като към периода месец август 2022 год., за който месец не е начислено и осчетоводено от В. увеличението на нейната индивидуална работна заплата /макар в оспорената заповед да не е посочена нито конкретна дата на извършване на вмененото нарушение по т.1, нито период на извършване, което е самостоятелно нарушение на изискването за форма на административния акт по пункт първи/,  за жалбоподателката не е съществувало задължението да извърши това както съобразно приложената за длъжността й длъжностна характеристика, така и съобразно допълнително възлагане от прекия й ръководител по съответния за това ред /чл.21, ал.3 и ал.4 от ЗДС/, то неизпълнението му не може да бъде санкционирано по ЗДСл в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.

На следващо място, от всички приобщени по делото доказателства става ясно, че не е налице осъществено от В. „неизпълнение“ на процесната заповед  №РД-05-02-10/4.08.2022 год. на Директора на ОДЗ-Плевен. По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява, че окончателният, подписан от Директора на ОДЗ-Плевен вариант на цитираната заповед, с която  е увеличен размерът на заплатата на В. в съответствие с ПМС №180/19.07.2022 год. и Заповед №РД-04-93/4.08.2022 год. на Директора на ОДЗ-Плевен, е била доведена до знанието на жалбоподателката, след като вече са били изготвени работните заплати за месец август 2022 год.-начислени и осчетоводени. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Т.Т., която работи като главен счетоводител в ОДЗ-Плевен, в едно работно помещение с жалбоподателката. Св.Т. съобщава, че на 15.08.2022 г. Нели Г. „ни донесе“ заповедите за съгласуване за увеличение на работните заплати. Първо трябвало да съгласува свидетелката, после В.. Бил донесен комплект документи, които са заповеди за съгласуване за увеличение на  работните заплати на всеки от служителите. Тези заповеди били проекти, защото били подписани само от Н.Г., която ги е изготвила. След това следвало да се съгласуват с гл.счетоводител Тодорова и директора В. . Съобщава, че  В. прегледала и разписала всички останали заповеди. В. установила, че нейната заплата е увеличена с по-нисък процент и на 16.08.2022 г. разговаряла с Директора  Н. в „нашата стая“ и тогава В. заявила, че не е съгласна с това увеличение, тъй като има служители на изпитателен срок и не са запознати с работата и не я изпълняват в пълен обем, а те имат по-голямо увеличение, а нейното  е по-малко. Директорът  Н. излязла, но преди това казала да оставят заповедите на  В. и на Иванов и да помисли. След това този разговор не продължил. Впоследствие на 25.08.2022 г. Директорът Н. „дойде да попита“ какво се случва със заплатите, на което  В. отговорила, че няма заповед за увеличение на заплатите  и затова не е направила това увеличение. След тази среща  станало ясно, че въпросът със заповедта на  В. остава висящ и по-късно ще се  разрешава този проблем. Директорът Н. казала да не се слагат тези заповеди на купа. Когато на 25.08.2022 г.  били донесени заповедите за изпълнение, не е имало   увеличение. Директорът Н.  казала да се разпише    заповедта на И., а на В.  да се разпечата заповедта без нейното име, св.Тодорова в качеството си на главен счетоводител я разписала и В. я занесла на Директора Н.. Съдържанието на заповедта не било   променяно, само било премахнато името на  В. от „съгласувал“. Заповедите за изпълнение били  предоставени за изпълнение на В., а заповедта на В. не била в този куп с документи. Свидетелката Тодорова съобщава, че знае тези обстоятелства,  защото подписва всички придружаващи документи. Тези заповеди,  когато са предоставени на В. за изпълнение с изключение на нейната, вече подписани от директорката без заповедта на  В.,   били  предоставени на 25.08.2022 г. Директорът  Н. дала  на В. заповедите за изпълнение „мисля“  на 26.08.2022 г., като изразът „донесе за изпълнение“  според св.Тодорова означава, че тези заповеди се включват в програмата за заплати и се отразява самото увеличение в основната заплата  за  отразяване в  счетоводната програма. Заповедта на В. с увеличението на 26.08.2022 г. не била предоставена,   за да го отрази. Според св.Т., когато били й донесени документите да ги разпише, нейната заповед, на В.,  я нямало. В. занесла заповедта  на Директора Н., като свидетелката заявява, че не знае заповедта на В. да е била преработвана.  В. занесла заплатите на 30.08.2022 г. на обяд  в банката. На 30.08.2022 г. „мисля“, че Нели Г. донесла заповедта на   В..  Св.Т. сочи обаче, че към  30.08.2022 г. не е имало как да бъде отразено от В. това увеличение на заплатата на В., тъй като документа,   с който трябвало да бъде увеличена,  го нямаше. До момента, когато били занесени заплатите в банката, св.Тодорова е категорична, че  В. не е получила документ за  увеличение на заплатата си. Св. не е присъствала на такъв момент и В. не е споменавала за такъв документ да е получавала. Никой не е влизал да носи нещо в стаята през това време. Св.Тодорова сочи още в показанията си, че работните заплати до освобождаване на В. ги   изготвяла жалбоподателката. След това се съгласуват от главен счетоводител, който ги подписва, проверява  платежното  дали е вярно всичко и след това   се носят в банката, след като финансовият контрольор провери дали отговарят сумите. Св.Тодорова сочи, че на  30.08.2022 г. не й е  давано  ново платежно или заповед. Увеличението на В. било начислено в следващия месец от  В., тъй като тя получила заповедта официално по електронната поща и я разпечатала. Св.Т. сочи, че когато В. е получила официално заповедта за увеличение на заплатата, „мисля, че това беше началото на месец септември 2022 г. по имейла тя получи заповедта, разпечата я и след това  като трябваше да се прави ведомостта тя си начисли възнаграждението за месеците юли, август и септември на 2022 г., със задна дата.Изпълнила е заповедта така, както трябва.“

Въз основа на така анализираните показания на св.Т.-главен счетоводител в ОДЗ-Плевен, работеща в едно помещение с жалбоподателката, съдът приема за установено по безспорен начин, че до 30.08.2022 год., когато увеличението на работните заплати на служителите в ОДЗ-Плевен е било начислено и осчетоводено и занесено в банката за изпълнение, подписана от Директора Н. заповед увеличението на заплатата на жалбоподателката не е била надлежно връчена на жалбоподателката за изпълнение, за да отрази същото това увеличение счетоводно в документите за работните заплати за месец август. Показанията на св.Т. в това отношение  съдът кредитира с доверие като обективни и  достоверни, защото свидетелката Т. , като служител, работещ в един кабинет с жалбоподателката и присъствала на водените разговори  и разменената кореспонденция между страните  през цялото време от изготвянето на проектите на заповеди за увеличение на работните заплати на служителите до занасянето на платежните нареждания, изготвени въз основа на тези заповеди за увеличение, в банката, е имала непосредствени впечатления от разговорите между Директора Н. и В. и е възприела лично и непосредствено съобщеното от нея в съдебно заседание. Освен това и към датата на съдебното заседание Тодорова е настоящ, а не бивш/например уволнен, освободен/ служител при ответника, без наличие на пряк и личен интерес, под страх от наказателна отговорност, тя е съобщила възприетите от нея факти. Нейните показания са кореспондентни и с приобщени по делото писмени доказателства- приложеното на л.98 от делото съобщение изх.№ЧР-14-39/7.09.2022 год. до В., от което се установява, че на 7.09.2022 год.  В. е била уведомена  на своята електронна поща за Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. –л.98 от делото, което се признава и от жалбоподателката . Ако ответникът е счел, че окончателната, подписана от Директора Н. Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. е била надлежно доведена до знанието на В. в по-ранен от 7.09.2022 год.момент, не става ясно от доказателствата по делото защо, на какво основание тази заповед е била изпратена с нарочно съобщение на електронната поща на В. на 7.09.2022 год., както и защо не е била доведена по същия начин-на електронната поща в по-ранен момент. Според съда последното разколебава отразеното върху гърба на Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год на гърба на л.140 от делото, че на 30.08.2022 год. е направен опит  да бъде връчена тази заповед на В., но служителят е отказал да я получи. Това писмено удостоверяване на горните факти във връзка с опит да бъде връчена заповедта на В. , е станало с подписа на един свидетел - Н.В.Г.. Последната обаче, при разпита си в съдебно заседание съобщава, че понастоящем, след прекратяване на служебното правоотношение на В. за длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР“, тя-св.Г. временно изпълнява тази длъжност, по реда на чл.16 от ЗДС. Не без значение е и обстоятелството, че св.Нели Г. е била и член на Дисциплинарния съвет, който е установил вменените на В. нарушения и е направил предложение до ДНО за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателката. На тези основания съдът е разколебан относно достоверността и обективността на отразените на гърба на Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год факти относно връчване на тази заповед на В. на 30.08.2022 год., който факт е удостоверен с подписа на св.Г..

Ето защо на база на тези съвкупно събрани и анализирани доказателства съдът прави извод, че не е налице неизпълнение на Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год., изразяващо се в /макар и това да не е изрично посочено по т.1 от оспорената заповед, а е необходимо с оглед индивидуализиране на нарушението/ в неначисляване на определеното на жалбоподателката от директора Н. увеличение на работната заплата, което да е извършено-начислено и осчетоводено, през месец август 2022 год. В този смисъл не е посочена и конкретна дата, или период, през който е извършено нарушението по т.1.

Дори обаче да се приеме, че Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. е била доведена до знанието на В. в по-ранен от 7.09.2022 год. момент, то не може да се говори за неизпълнение на заповедта, а за забавено изпълнение на същата, тъй като увеличението на заплатата на В. е била начислено от нея в следващия месец септември. Според правната теория, под неизпълнение се разбира неосъществяване на дължима престация. Т.е. неосъществяване на дължимо поведение или на дължим резултат. По своята природа неизпълнението е юридически факт от категорията на неправомерните юридически действия. Характеристиката му е различна за различните форми на изпълнение. В едни случаи е правопогасяващ, а в други – правопроменящ юридически факт. Формите на изпълнение  от гледна точка на отклонението от дължимото поведение, което е налице при даден вид неизпълнение, са две: 1. пълно неизпълнение; 2. неточно неизпълнение. При пълното неизпълнение длъжникът не осъществява абсолютно нищо от дължимото поведение. Като на непълно изпълнение се приравняват  две хипотези: а) твърде закъсняло изпълнение - т.е. длъжникът е извършил дължимото, но с толкова голямо закъснение, че то е безсмислено за кредитора; б) твърде лошо изпълнение – длъжника е осъществил престацията , но извършеното е лошо и не удовлетворява интереса на кредитора. В случая от всички събрани по делото доказателства се установява, че не е налице пълно неизпълнение в нито една от проявните му форми. ДНО обаче, е квалифицирал деянието като „неизпълнение“ на заповед, което в смислово отношение с оглед описаните в оспорената заповед факти сочи, че органът е приел, че Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. изобщо не е била изпълнена от В.. Този извод съдът прави и като взе предвид, че никъде в оспорената заповед не е посочено, че В. в следващия месец-септември 2022 год., е начислила, осчетоводила, представила за подпис и наредила увеличеният си размер на работна заплата, в т.ч. с дължимите доплащания за м.юли и м.август 2022 год., съобразно определения в Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. размер.

Ето защо според съда в случая, дори да се приеме, че В. е узнала в по-ранен момент затова, че издадената Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год. е определила окончателно увеличението на заплатата й, преди да начисли и осчетоводи заплатите за месец август 2022 год., може да се говори за неточно изпълнение , а такова е налице винаги, когато е осъществена престацията, но с отклонения от някои от нейните дължими характеристики. В случая това неточно изпълнение може да се счете , че е под формата на забавено изпълнение – отклонението е от изискванията за време. Задълженият  е извършил по-късно от дължимото, но изпълнението все още е полезно. Но дори и в случаите на забавено изпълнение, ДНО е бил длъжен да отрази в оспорената заповед кога за В. е възникнало задължението да начисли и осчетоводи увеличението на собствената си заплата и ако установи, че тя го е направила в по-късен момент от нормативно определения, да обоснове, че това съставлява забавено изпълнение на Заповед №РД-05-02-10/4.08.2022 год., което не е сторено в случая. Дори и в този случай, обаче, може да се говори за забава само в хипотезите, в които длъжникът отговаря за тази забава, т.е. когато неизпълнението по време се дължи на причини, за които задълженият отговаря. В този смисъл забавата е един технически термин, защото не всяко забавено изпълнение се разглежда като забава на длъжника, а само това забавено изпълнение, което се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. За да обоснове забава, което се дължи на причини, за които длъжникът отговаря, в този конкретен случай в оспорената заповед е следвало да се изложат и съображения относно водените между страните разговори относно конкретния размер на увеличението на заплатата, относно който също  не е имало единомислие и релевантният момент, в който е било постигнато съгласие между страните относно същия, в случай, че определянето на  размер зависи от волята и на двете страни.  Това обаче не е сторено.

И на последно, но не по значение място относно вмененото нарушение по т.1 от заповедта, следва да се вземат предвид показанията на св.Тодорова относно факта, че след като бъдат изготвени и подписани платежните за работните заплати /в случая от В./, те се  подписват и от директора Н.. В този смисъл може да се счете, че извършените конкретни действия от В. по осчетоводяване и начисляване на увеличението на работните заплати на служителите в ОДЗ-Плевен от страна на В. , съставлява  подготовка на въпросната документация и са били контролирани и одобрени от прекия ръководител и органа по назначаването, което също опровергава наличието на фактическо основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител.

На всички тези основания вмененото по т.1 нарушение на служебната дисциплина на В. се явява незаконосъобразно.

По т.2 от оспорената заповед на В. е вменено нарушение, изразяващо се в неспазване на кръга на служебните й правомощия, състоящи се в невъзможността за осъществяване на законосъобразен контрол в качеството й на пряк ръководител на длъжността, на която е вменено задължението по изготвяне на работните заплати на  служителите и работниците в структурата на Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен, тъй като същите се изготвят от В., и в настоящия случай тя се явява  изготвящ и контролиращ, което е квалифицирано като  нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. В мотивите на оспорената заповед по т.2 е посочено, че при изслушването си пред Дисциплинарния съвет към Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен В. - Директор на дирекция „Административно- правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при ОД „Земеделие“ - Плевен и изразеното от нея становище, че изготвянето на работните заплати на служителите на ОД „Земеделие“ - Плевен не й е вменено в длъжностната характеристика, но от 2010г. до настоящия момент ги изготвя тя, представлява невъзможност от нейна страна да осъществи контрол по законосъобразното изпълнение на тези задължения, което от своя страна води до неспазване на кръга на служебните й правомощия. С тези си действия служителката е нарушила и едни от най-важните и основни принципи при изпълнението на своите служебни задължения, залегнал в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), а именно, че не е породила в органите, чиято дейност подпомага увереността, че  могат да и се доверят и разчитат на нея, а също представлява неизпълнение на акт на горестоящ орган в лицето на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен, залегнали в чл. 6, ал. 1 от КПСДА, представляващо нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл.

Така описаното нарушение е неясно, неконкретно  и не дава възможност да се разбере за какво точно е наказана В.. От една страна се сочи, че тя изготвя работните заплати на работещите в структурата на ОДЗ-Плевен и по този начин се явява и контролиращ , което  представлява невъзможност от нейна страна да осъществи контрол по законосъобразното изпълнение на тези задължения. Не е ясно дали на В. се вменява, че като не е имала правомощия по длъжностна характеристика или по възлагане от горестоящ орган да изготвя работните заплати, а фактически е правила това, или че не е осъществила контрол сама върху себе, тъй като фактически е изготвяла тези заплати, а не е имала такива задължения по длъжностна характеристика или по възлагане, а вместо това е имала задължения за осъществяване  на  финансов контрол  по спазване на финансовата и платежната дисциплина и правилното оформяне на счетоводните документи. От описанието на нарушението по т.2 не става ясно какво точно се счита, че е нарушила В.. Т.е. не става ясно дали е наказана за действия, които не съставляват нейни задължения и е са й възлагани, или за бездействия да осъществи контрол сама върху себе си за тези действия , които е извършила, без да са й възложени по дл.характеристика или от прекия ръководител. Освен че  деянието не е описано чрез посочване на конкретни действия/бездействия-какво точно се счита, че е извършено, не е посочена дата или период на извършването му, обстоятелствата във връзка с извършването му. Това прави нарушението по т.2 от оспорената заповед немотивирано в степен, че да не може да се разбере действителната воля на ДНО и препятства осъществяването на съдебния контрол за спазването на материалния закон. Поради което съставлява самостоятелно отменително основание.

По т.3 от оспорената заповед на В. е вменено нарушение на един  от принципите при изпълнението на служебните задължения, залегнал в разпоредбите на чл. 5, ал. 2 Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), а именно, че не е породила в органите, чиято дейност подпомага увереността, че могат да й се доверят и разчитат на нея, а също така и неизпълнение на акт на горестоящ орган в лицето на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен, залегнала в чл. 6, ал. 1 от КПСДА. С тези си действия В. е нанесла вредни последствия, състоящи се в това, че не е породила в органите, чиято дейност подпомага увереността, че могат да и се доверят и разчитат на нея, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Цитирана е разпоредбата на чл.5, ал.2 от КПСДА- при изпълнение на служебните си задължения, служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и  да разчитат на него. Цитирана е и разпоредбата на чл.6, ал.1 от КПСДА, според който  служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите  органи и служители от администрацията.

Според съда това нарушение също е формулирано неясно, неконкретно, абстрактно и е вътрешно противоречиво. Отново по т.3 от заповедта се излагат съображения за неизпълнение на акт на горестоящ орган, за което от своя страна е вменено нарушението по т.1 от същата. От друга страна се цитира  разпоредбата на чл.5, ал.2 от КПСДА със съдържание, което тази разпоредба няма в действащата към момента на издаване на заповедта редакция. Цитирано е, че съгласно чл.5, ал.2 от КПСДА, В. не е породила в органите, чиято дейност подпомага увереността, че могат да й се доверят и разчитат на нея, а действителното съдържание на нормата е в смисъл, че служителите са длъжни да изпълняват задълженията и функциите си с необходимия професионализъм, като поддържат актуални знания и повишават уменията си, необходими за ефективното изпълнение на служебните задължения. Същевременно словесно се сочи, че жалбоподателката е нанесла вредни последици , без при това да се опише в какво се изразяват тези вредни последици и дали те са настъпили за някое лице или за държавната служба като цяло, като не е породила в органите, чиято дейност подпомага увереността, че могат да се доверят и да разчитат на нея. Отново не е ясно дали се ангажира отговорността на В. по чл.5, ал.2 от КПСДА затова, че не е изпълнила професионално служебните си задължения или затова, че не  е породила доверие у органите, чиято дейност подпомага. От своя страна не е пояснено кое нейно конкретно действие или бездействие сочи, че тя не е породила доверие у съответните органи, за да могат да разчитат на нея-затова, че не е изпълнила своевременно конкретната заповед, за което е наказана по т.1; затова че е изготвяла заплатите на служителите от 2010 год. насетне, без да има такова задължение по дл.характеристика или по възлагане /като при това , след като заплатите са подписвани от директора на ОДЗ-Плевен , това е ставало с негово знание и съгласие, или поне без противопоставяне от негова страна до момента на иницииране на дисциплинарното производство, а също и предвид факта, че заплатите за месец октомври също са предадени на В. за изготвяне с приемо-предавателен протокол/, или затова, че не е осъществила финансов контрол по спазване на финансовата и платежната дисциплина, защото такова правомощие е разписано в длъжностната й характеристика. Отново не е посочена дата или период на неконкретизираното нарушение по т.3 и не са описани конкретните обстоятелства, станали основание за ангажиране на отговорността й по този пункт, което също опорочава акта от гл.т. спазване на изискванията за неговата форма. Затова и по този пункт оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

На следващо място съдът намира, че ДНО е допуснал нарушение и във връзка с определяне на наказанието за вменените нарушения. Посочено е в заповедта –„След като взех предвид тежестта на извършените нарушения, настъпилите от тях последици за държавната служба и останалите критерии, визирани в чл. 91 от ЗДСл и с оглед на това, че г-жа Е.Г.Т.-В. е извършила по-горе посочените нарушения виновно в качеството си на държавен служител, заемащ длъжността Директор на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“ — Плевен ….“, на В. е наложено най-тежкото измежду посочените в чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС наказания-уволнение. Анализирайки мотивите на оспорената заповед, досежно обстоятелствата, послужили за определяне на този вид наказание, съдът намира, че тези мотиви имат декларативно съдържание по отношение определяне вида и размера на наложеното наказание. ДНО има задължение да обоснова възприетия вид дисциплинарно наказание с всички установени факти и обстоятелства при съпоставка с цялостното поведение на служителя в съответствие с естеството и обема на извършваната дейност. В случая липсва обосноваване на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, дори по административната преписка не е приложена кадрова справка, респективно, дори и да не е била приложена такава, не е обсъдено дали В. има предходно наложени наказания, поощрения или награди. Не е посочено дори бланкетно какви по обем и вид задължения са й възложени и как тя ги изпълнява. Декларирано е ,че е взета предвид тежестта на нарушенията, без да се посочи конкретно каква тежест счита ДНО, че има конкретното нарушение по т.1, и тези по т.2 и т.3, макар и да не са конкретно описани, и какви последици за държавната служба произтичат от тези вменени на В. нарушения. При всички случаи, още повече, че се налага най-тежкото дисциплинарно наказание, ДНО следва да изложи мотиви защо, кои обстоятелства са обусловили у него решението да наложи това най-тежко наказание на служителя. Още повече, че липсата на представени доказателства/информация за наложени други дисциплинарни наказания до момента на издаване на оспорената заповед, сочи на извод за единичен случай на неизпълнение на служебно задължение, а както прие съда по т.1 не се касае за пълно неизпълнение, а за забавено изпълнение на служебно задължение, което  в контекста на служебния стаж е изолирано в обхвата на цялостното поведение на служителя, за което както се посочи вече, също липсват събрани доказателства. Липсват доказателства дори за  оценката за изпълнение на длъжността през последните години преди налагане на дисциплинарното наказание, което изпълнение е следвало да бъде съпоставено с инцидентното според наличните по делото доказателства нарушение. Липсата на съпоставка между цялостното поведение на служителя към момента на издаване на заповедта и конкретното нарушение/нарушения, ведно с настъпилите от него последици, респективно с индивидуализирането им, обосновават извод за несъобразяване в цялост с установените критерии в нормата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. В случая липсва установено негативно отражение на нарушението върху изпълнението на всички служебни задължения на служителя, вкл. върху правата и интересите на трети лица –служители и/или граждани, включително за държавната служба като цяло. В обобщение следва, че конкретиката на фактите не обосновава налагане на най-тежкото по степен на интензитет дисциплинарно наказание. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл., визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил, вкл. със съобразяване на чл. 6 АПК. Обективни факти за настъпили вредни последици преписката не съдържа. Вредните последици по см. на чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗДСл. следва да са пряко в резултат на нарушението и да бъдат конкретни.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията за мотивиране и при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от жалбоподателката, на същата следва да се присъдят направените по делото разноски. В жалбата и в хода по същество е направено искане за присъждане на разноски. По делото на л.307 е приобщен списък с разноските, които са в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение. На л.308 е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Ответникът чрез пълномощника си адв.С. е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. С оглед предмета на спора, обема на събрания доказателствен материал, извършените процесуални действия и и предвид, че  делото е приключило в едно съдебно заседание, фактът, че делото не е с фактическа и правна сложност, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер предвиденото минимално такова по чл.8, ал.3 – 1000 лева, като за разликата над претендирания размер от 1500 лева искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли.

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, по жалба от Е.Г.Т. - В. с ЕГН **********, представлявана от адв. Д.Т. от АК-Благоевград със съдебен  адрес *** , Заповед №РД-05-01-29/14.11.2022г., издадена от Директора на ОДЗ – Плевен, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС, и на основание чл.107, ал.1, т.3 във връзка с чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДС е прекратено служебното правоотношение на Т.-В. за длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР“ в ОДЗ-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен да заплати в полза на Е.Г.Т. - В. с ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Г.Т. - В. с ЕГН **********, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: