Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../08.03. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на седми февруари |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1595 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са съединени
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ал. 1
предл. трето, алтернатива втора от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето
вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл. 59 ал. 2 от
Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията с ДВ
бр. 59/2006 г.
Ищецът – синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност (КТБ АД-н.), твърди ответникът „Ю.Б.“ ООД да е уведомил КТБ АД-н. на 10.11.2014 г. за извършено прихващане на вземания на М.И.К., придобити по договор за цесия от 4.11.2014 г., произтичащи от Анекс № 85746 от 24.09.2012 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. в размер на 39 337,54 евро и в размер на 29 662,46 евро, произтичащо от Анекс № 117933 от 23.09.2013 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. със задължение за ответното дружество, произтичащо от Договор за банков кредит от 02.07.2007 г. Оспорва се да е спазена предвидената от закона форма на изявлението за прихващане – писмена с нотариална заверка на подписа. Иска се да бъде признато за установено несъществуване на право на прихващане.
В отговор по исковата молба от името на ответното дружество се застъпва теза, че нормата на чл. 59 ал. 2 ЗБН визира изявление за прихващане при открито вече производство по несъстоятелност, която хипотеза оспорва да е налице в случая.
Ищецът твърди също така изявлението за прихващане да е получено от КТБ АД-н. след установената в производството по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността. Иска се да бъде признато за установено, че прихващанията са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.) – иск по чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакция ДВ бр. 59/21.07.2006 г.
В отговор по исковата молба от името на ответника се излага довод, че приложимата към случая норма предполага прихващане, извършено от обявената в несъстоятелност банка.
В съдебно заседание във фазата на
устните прения процесуалният представител на ищеца – адв.И.от САК, поддържа
исковете. Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на
ответника – адв. К.от САК, оспорва исковете. Излага довод, че за ищеца липсва
интерес от предявения иск предвид обстоятелството, че сумата е събрана реално. Навежда
доводи в писмени бележки. Претендират се разноски.
Реализираното
принудително изпълнение след изявлението за прихващане поставя под въпрос основанието
на извършеното плащане, а следователно и възможността сумата да бъде използвана
по предназначение – за удовлетворяване на кредиторите. При тези обстоятелства,
изрично заявени и от процесуалния представител на ищеца, съдът приема за
наличен правен интерес от предявените искове. Като обсъди доводите на страните с
оглед очертания с доклада предмет на изследване по делото и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от
фактическа страна намира следното:
По делото не се спори, а и от
доказателствата се установява, че ответникът е сключил договор за банков кредит
с КТБ АД на 02.07.2007 г. като няма спор, че към 06.11.2014 г. непогасеният остатък възлиза на
69376,20 евро.
На 10.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД е прието изявление, изходящо от М.И.К., че очаква да му бъдат изплатени вземания в общ размер от 69 000 евро, произтичащи съответно от Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. и Анекс № 85746 от 24.09.2012 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит в размер на 39 337,54 евро и от Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. и Анекс № 117933 от 23.09.2013 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“
в размер на 29 662,46 евро. Същевременно е уведомил КТБ АД, че е прехвърлил вземанията в общ размер от 69000 евро на „Ю.Б.П.К.“ ООД.
На
10.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД е депозирано и изявление от името на
ответника, че с прехвърлените му вземания прихваща свое задължение за главница по
договор за кредит от 02.07.2007 г., което счита да възлиза на 69 000 евро.
Като приложение към документа, обективиращ изявлението за прихващане е описан
договор за цесия от 04.11.2014 г., за който в процеса не се спори.
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че с
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка
(УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно
й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова
дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени
от длъжност.
С
решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав по т.д.н. № 7549/2014 г.
е обявена неплатежоспособността на КТБ АД, обявена е начална дата на
неплатежоспособността – 06.11.2014 г. открито е производство по несъстоятелност
и банката е обявена в несъстоятелност.
С
решение № 1443 от 3.07.2015 г. на САС, ТО, 3 състав решение № 664 от 22.04.2015
г. на СГС, ТО, VІ-4 състав е отменено досежно определената начална дата на
неплатежоспособността и за такава е определена 20.06.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора ГПК,
вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН.
Както формулировката на чл. 59 ал. 2 ЗБН, така и систематичното й място предполага установяване на съдържанието на правилото във връзка с предходната алинея, еднозначно очертаваща хипотезата на прихващане при открито вече производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично утвърждава принципна възможност да бъде извършено прихващане, ако преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност двете задължения са съществували, били са еднородни и насрещни, а вземането на кредитора е било и изискуемо. При тези предпоставки именно е утвърдена и възможност кредиторът да отправи изявление за прихващане. Използваната в чл. 59 ал. 2 ЗБН наставка „-то“ към термина „изявление“, еднозначно сочи на определеност, произтичаща от очертаната хипотеза с предходната алинея.
От друга страна, институтът на прихващането не се дефинира от специалния закон, а нарочната регламентация произтича от спецификите, относими към банка в производство, регламентирано от този закон. Законодателят не свързва наложените надзорни мерки в принципно различно регламентираното производство с необходимост за особена форма на изявлението за прихващане. Всяка регламентация предполага обективна възможност субектът на правото да съобрази поведението си с предписаното от правната норма. Ето защо и когато законът придава на формата условие за валидност на изявлението правната сигурност непостижима без еднозначно огласяване на такова изискване. Понеже реализацията на принципно признато право предполага обективна възможност за съобразяване на относимите към упражняването му изисквания, настоящият състав не намира основание да пренебрегне очертаното вече смислово и систематично тълкуване, обосноваващо еднозначен извод, че установената форма с чл. 59 ал. 2 ЗБН касае открито производство по несъстоятелност. Едва наложената промяна в статута на банка в открито производство по несъстоятелност ангажира нейните кредитори да се съобразят с особените правила, обезпечаващи правилното развитие на производството по несъстоятелност. Разширително тълкуване на ограничителна по своя характер норма е недопустимо, а и правилата за тълкуване по аналогия изключват приложение на конкретното решение към принципно различно производство.
По изложените съображения така предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По
исковете с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН
в
редакция към ДВ бр. 59 от 21.07.2006 г.
Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН
утвърждава възприета от правния ред причина да бъде отречен принципно признатия
погасителен ефект на изявление за прихващане. Това придава на нормата
материалноправен характер като меродавни са юридическите факти, относими към
института на прихващането. Както бе посочено вече с оглед принципа на правната
сигурност страните дължат да съобразят поведението си с действащия закон към
датата на обективирането му. В тази насока е утвърдено и принципното разбиране,
че промяна в регламентацията на право или правоотношение не засяга възникнало,
съответно развило се отношение към предходен момент.
Вярно е, че едва откритото
производство по несъстоятелност легитимира синдика да поиска прогласяване на
относителна недействителност на извършеното прихващане, но това само по себе си
не обосновава приложение на последващия материален закон. Утвърдената
легитимация за синдика го овластява да инициира съдебен процес като откритото
производство по несъстоятелност е причина за преоценка на предхождащите го
сделки. Ефектът на тези сделки обаче може и следва да бъде ценен съобразно
закона, действал към момента на осъществяването им.
При
все, че едва откритото производство по несъстоятелност обуславя преобразуващото
право за синдика, то е в състояние да засегне чужда правна сфера доколкото са
налице изрично визираните в действащата материалноправна норма предпоставки.
При липсата на изрично правило, придаващо обратно действие на редакцията с ДВ
бр. 92 от 28.11.2014 г. едностранната сделка за прихващане следва да бъде
третирана според действалия материален закон към момента на достигналото
изявление до банката.
При положение, че специалният закон
не утвърждава собствено понятие за прихващането, следва да бъде приложен
регламентиращият го общ закон. Погасителният ефект по силата на чл. 104 ал. 1
изр. първо ЗЗД настъпва по силата на обективираното изявление, а нормата на чл.
104 ал. 2 определя неговия момент. Освен, че с исковата молба не са въведени
обстоятелства, поставящи под въпрос основанието, съответно размера на противопоставените
от ответника вземания, нито се твърди момент, обуславящ изискуемостта им след 10.11.2014
г. Ето защо съдът приема за осъществено прихващане на 10.11.2014 г.
Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в
указаната като меродавна редакция разграничава еднозначно термините кредитор и
длъжник. Отреченият погасителен ефект изрично се свързва с горницата над
приспадащото се за кредитора при разпределението на осребреното имущество. Еднозначно
е посочено в нормата и че основание за визираната недействителност е
прихващане, извършено от длъжника.
При положение, че институтът на прихващането предполага съвместяване на
качеството длъжник и кредитор по отношение на две самостоятелни, но насрещни
вземания, логично следва извод, че под термина „длъжник“ по смисъла на тази
норма следва да се разбира банката. Понеже последицата на несъобразеното с
правилото поведение е неприложима спрямо банката – на нея не й се следва сума
при разпределението, невъзможно е да бъде свързана с използвания в текста
термин кредитор. Освен, че връзката на банката с термина длъжник произтича
непосредствено от текста на нормата, съответства и на смисъла на закона.
Предложеното от ищеца тълкувание лишава от смисъл нормата на чл. 59 ал. 3 ЗБН,
изрично регламентираща прихващане, инициирано от кредитор на несъстоятелността.
Ако едва знанието у кредитор в хипотезата на третата алинея е визираното от
закона основание погасителният ефект на инициирано от него прихващане да бъде
поставен под условие, обективното състояние на неплатежоспособност (за което
няма разумна причина за съмнение, че е известно на лицата, овластени да формират и изразяват воля от името на
банката) само по себе си лишава банката от възможността да компрометира
прогласения от закона принцип на равнопоставено третиране на кредиторите.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че сам по себе си фактът на настъпила неплатежоспособност преди
датата на изявленията за прихващане, което може да бъде подведено единствено
под нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията й с ДВ бр. 59/2006 г., не поражда
отстояваното от ищеца потестативно право и така предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските
Нормата на чл. 59 ал. 7 ЗБН
установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК досежно режима за
обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна такса. По силата на
тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе предварително, но
такава се дължи с оглед изхода от спора. Макар и производството да е инициирано
от синдика, произтеклата отговорност за разноски при установения изход от спора
пряко ангажира масата на несъстоятелността.
В тежест на КТБ АД – в
несъстоятелност следва да бъдат възложени направените от ответника разноски.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******** срещу „Ю.Б.-П.К.“ ООД, ЕИК********искове с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора ГПК, вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД да бъдат прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания на „Ю.Б.“ ООД, извършени с изявление вх. № 11502/10.11.2014 г. на задължение, произтичащо от Договор за банков кредит от 02.07.2007 г. с придобити по договор за цесия от 04.11.2014 г. вземания на М.И.К., произтичащи от Анекс № 85746 от 24.09.2012 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. в размер на 39 337,54 евро и в размер на 29 662,46 евро, произтичащо от Анекс № 117933 от 23.09.2013 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******** срещу „Ю.Б.-П.К.“ ООД, ЕИК********искове с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г.,да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания на „Ю.Б.“ ООД, извършени с изявление вх. № 11502/10.11.2014 г. на задължение, произтичащо от Договор за банков кредит от 02.07.2007 г. с придобити по договор за цесия от 04.11.2014 г. вземания на М.И.К., произтичащи от Анекс № 85746 от 24.09.2012 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. в размер на 39 337,54 евро и в размер на 29 662,46 евро, произтичащо от Анекс № 117933 от 23.09.2013 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 73 ал. 3 ГПК вр. чл. 59 ал. 7 ЗБН
„К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата от 5398,09
лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Ю.Б.-П.К.“ ООД, ЕИК********с адрес
по делото: гр. София, ул. „Десислава“ № 32 сумата 2000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: