РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Перник, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211700600116 по описа за
2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 327 и чл. 328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО
ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК, образувано по жалба
ОТ: С. Й. С. с адрес: ***, подсъдим по НЧХД №104/2019 год. по описа на
Брезнишкия районен съд
подадена чрез защитника му - адвокат Б.В. от Софийска адвокатска колегия, с
пълномощно по делото
ПРОТИВ: ПРИСЪДА № 64 /16.12.2020 год., постановена по НЧХД № 104 / 2019
год. по описа на Брезнишкия районен съд
С обжалваната присъда от 16.12.2020г., подсъдимият С. Й. С. – роден на *** в ***,
с адрес: ***, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, пенсионер, с ЕГН:
**********,
е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2019 г. в село ***, община ***, около
14.00 часа с камък, държан в дясната ръка нанесъл удар в главата на Г. П. Р., с което
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в челната
1
област на главата, лек отток на меките тъкани и кръвонасядане по гръбната
повърхност на дясна ръка, открита дифузна травма на главния мозък с ВЧТ, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна
отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
лева, вносима в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
е ОСЪДЕН да заплати на Г. П. Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 800,00
лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени с деянието по чл. 130, ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 27.11.2019 г., като за
разликата до пълния предявен размер на иска от 3000 лв., е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен.
е ОСЪДЕН да заплати по сметка на Районен съд – Брезник сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща 4% държавна такса върху уважената част на гражданския иск,
но не по-малко от 50 лв.
е ОСЪДЕН да заплати на Г. П. Р. сумата от 812,00 лв. /осемстотин и дванадесет лева/
направени разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия С. Й. С. - адв. В. в срока по чл. 319 от НПК е депозирал
жалба против така постановената присъда, с искане да бъде отменена и да бъде постановена
нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло и да бъде отменено наложеното
му наказание глоба, като бъде отхвърлен и предявеният граждански иск и разноските
присъдени на тъжителя, тъй като присъдата била неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. В мотивите към жалбата са доразвити горепосочените възражения, като е
посочено, че съдът не бил установил и коментирал в тяхната съвкупност и цялост всички
събрани в хода на производството доказателства, както и че не били осъществени всички
признаци на престъплението от обективна и субективна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите, сочени в жалбата и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи
следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина.
Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е
изложил правните си изводи.
Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията, както и всички факти релевантни към наказателната отговорност на
подсъдимия С. Й. С.. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за
установени и защо.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими
от процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуалните правила.
2
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, развити в жалбата и
съдебно заседание, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел за
достоверни показанията на една част от свидетелите, а не е кредитирал показанията на
други.
Районният съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред него
свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и касателно фактите
изложени от подсъдимия. Всички гласни доказателствени средства са съпоставени помежду
си и с останалите събрани доказателства, а към направените правни и фактически изводи
настоящата инстанция се солидаризира.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършеното престъпление по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на
разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-медицинската експертиза,
събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност
/включително и констатираните противоречия/, е извършена от първоинстанционния съд
при съобразяване с изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията
на защитата на подсъдимия С.С., свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно
авторството на деянието, както и за липсата на доказателства, които да установяват
конкретния механизъм на осъществяване на престъплението, не следва да бъдат споделяни,
тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, които в своята взаимовръзка водят
именно до изводите, направени от първата инстанция, с които и въззивният съд се
солидаризира.
Извършеното от подсъдимия С.С. престъпление е правилно квалифицирано, като
материалният закон е приложен в неговата актуална редакция, поради което не може да
бъде уважено искането за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда и
оправдаването на подсъдимия. Така констатираната медикобиологична характеристика на
телесното увреждане, причинено на пострадалия Г. П. Р. безспорно съответства на правната
квалификация „лека телесна повреда“ по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Изводът на съда относно характера на причинената от подсъдимия телесна повреда
е в съответствие и с Постановление № 3/79 г. на ПВС. В т.15 от същото е посочено, че под
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК следва да се разбират всички
увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни
за живота. Върховният съд е уточнил, че се касае за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието. Именно такъв характер имат причинените на Г. П. Р. увреждания. В
конкретния случай от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че
на пострадалия е била причинена разкъсно-контузна рана в челната област на главата, лек
отток на меките тъкани и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясна ръка, открита
дифузна травма на главния мозък с ВЧТ.
Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона.
Направеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимия
С.С. относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на Д. М. В. и М. Г. Р.
се явява неоснователно, тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат
3
да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети. Доказателствата и
доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК
способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им
сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни.
Следва да се подчертае, че съдът правилно е отбелязал, кредитирайки показанията
на свидетелката В., че същата не е очевидец на инцидента, но непосредствено е възприела
състоянието на пострадалия Р. веднага след получаването от него на посочените
увреждания. Доколкото се касае до показанията на свидетелката Р., очевидец на инцидента,
съдът е отчел обстоятелството, че същата е съпруга на тъжителя и евентуалната нейна
заинтересованост от изхода на делото, като е подходил критично към дадените от нея
свидетелски показания и е взел предвид възможността за преувеличаване на определени
факти, постановявайки акта си въз основа на тази част от показанията на свидетелите, които
се потвърждават и от другите събрани по делото доказателства. При извършения преразпит
на свидетелката Р. във въззивната инстанция, настоящият състав намира, че показанията й са
логични, последователни и непротиворечащи си, характеризират се с обективност и
конкретика, съответстват както на дадените от нея показания пред първата инстанция, така
и на останалите събрани по делото доказателства, поради което настоящият състав ги
кредитира изцяло.
Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с
писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може
да се направи категоричният извод, че автор на деянието, предмет на обвинението по делото
е подсъдимият С.С.. За първостепенния съд не е съществувала пречка, посредством
разпитите на свидетели - очевидци и свидетеля, който е възприел инкриминираното деяние
непосредствено след извършването му, да провери посочените в обстоятелствената част на
тъжбата обстоятелства, а оттук и за установяване на тези факти, свързани с установяване на
инкриминираното деяние – нанасяне на лека телесна повреда.
Направеното във въззивната жалба възражение, че първоинстанционният съд
неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля И. К. Й., настоящият състав намира за
неоснователно. Действително същият е свидетелствал пред първоинстанционния съд, че е
пряк свидетел на инцидента, като на посочената дата около 15 часа чул нецензурни думи,
които тъжителят употребил спрямо подсъдимия, след което тъжителят ударил подсъдимия с
камък по главата, хванал го за дрехата и го повалил на земята, а ударът с камък по главата
на тъжителя бил получен от неговата съпруга. При извършеният повторен разпит пред
въззивната инстанция същият свидетелства относно механизма, по който тъжителят е
получил разкъсно-контузната рана в челната област на главата си – подсъдимият С. се е
намирал пред неговата врата, тъжителят Р. е стоял срещу С. и се е намирал между
подсъдимия и съпругата си - свидетелката Р., а тя се е намирала на около един метър зад
тъжителя Р.. Свидетелят посочва, че жената е хванала камък и го е хвърлила, като е уцелила
съпруга си вместо подсъдимия. Настоящият състав намира, че при така описания от
свидетеля механизъм на получаване на травмата от тъжителя Р. (хвърляне на камък по него,
идващ откъм гърба му), е невъзможно да настъпят уврежданията, претърпени от него
(разкъсно-контузната рана в челната област на главата). Отделно от това, настоящият състав
на въззивния съд намира показанията на свидетеля Й. за противоречиви, непоследователни и
съществено разминаващи се със свидетелските му показания, дадени пред
първоинстанционния съд (относно момента, с който се е запознал с подсъдимия, относно
ситуирането на тъжителя, неговата съпруга и подсъдимия на мястото и през времето на
инцидента, както и относно действията на тримата по време на инцидента), поради което
същите не следва да бъдат кредитирани и правилно първоинстанционният съд не ги е взел
предвид при постановяване на акта си.
Поради изложеното, по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият
4
С.С. е извършил престъплението, описано в частната тъжба, при фактическата обстановка,
приета за установена от първоинстанционния съд, която напълно се възприема и от
настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне. До тези изводи
настоящият състав достигна след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства пред първоинстанционния съд, както и от събраните във въззивното
производство доказателства, чрез извършения повторен разпит на свидетели.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият С.С. е признат за виновен.
За освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание, районният съд правилно е отчел, че са налице предпоставките
по чл. 78а, ал. 1 НК, като е определил размер на наложеното административно наказание
глоба, съответстващ на извършеното от подсъдимия и достатъчен за постигането на целите
по чл. 12 от ЗАНН.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
административно наказание е справедливо, при правилно приложение на института по
чл.78а, ал. 1 НК, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното изменяне или
отменяне.
Причинената неимуществена вреда от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се
обоснове размер на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените
увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, търпени от непозволеното увреждане на пострадалия Г. П.
Р.. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради
което законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за претърпяването й
да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се
ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. По делото са
установени всички обстоятелства, които се отнасят до този граждански иск. Така, предвид
начина на извършване на деянието (нанесен удар с камък), характера на телесните
увреждания (детайлно посочени в съдебно-медицинската експертиза), търпените от
пострадалия физически и душевни страдания, настоящият състав прие, че при определяне
размера на гражданския иск районният съд се е съобразил в достатъчна степен с характера и
естеството на увреждането, търпените болки и страдания от пострадалия Г. П. Р., както и
описаното развитие довело до нанасяне на нараняванията.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че сумата от 800.00 лв. в достатъчна
степен ще обезщети пострадалия за понесените от него болки и страдания по справедливост,
поради което възраженията в подадената въззивна жалба по отношение уважената част от
гражданския иск, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Правилно и в съответствие със закона районният съд е присъдил направените
разноски и съответната държавна такса.
Водим от изложено и на осн. чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ СЪДЪТ
5
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 64 от 16.12.2020 г., постановена от Районен съд -
Брезник по НЧХД № 104/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по
аргумент от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6