РЕШЕНИЕ
№ 2672
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110131901 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. М. Т. против (фирма) с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1500 лева, представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски по Договор
за наем от 31.08.2020 г. за периода от месец януари 2022 г. до месец юни 2022 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 04.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на
31,67 лева, представляваща непогасено задължение за консумирана за имота електрическа
енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.10.2022 г.
до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 76,18 лева, представляваща
неустойка за забава върху главницата за непогасена наемна цена за периода от 05.01.2022 г.
до 20.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 5961/21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 53958/2022 г. по описа на СРС, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за наем от 31.08.2020 г.,
съгласно който ищецът в качеството си на наемодател предоставил на ответника право на
ползване върху недвижим имот, представляващ магазин, склад и санитарен възел с площ от
30 кв.м., находящ се в гр. (адрес), а ответното дружество в качеството си на наемател се
задължило да заплаща наемна цена в размер на 250 лева месечно, платима до 5-то число за
месеца, за който се дължи. Ищецът поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си
да заплаща уговорената наемна цена за периода от месец януари 2022 г. до месец юни 2022
г., поради което дължи заплащане на сумата в размер на 1500 лева. В исковата молба са
изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил и задължението си да заплаща дължимите
суми за потребена в наетия имот електрическа енергия, поради което дължи заплащане на
1
сумата в размер на 31,67 лева, представляваща непогасено задължение за консумирана за
имота електрическа енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. Ищецът поддържа,
че ответникът дължи договорно обезщетение за забава. По изложените доводи е направено
искане предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК да бъдат уважени,
като в тежест на ответното дружество бъдат възложени сторените в заповедното и
настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск.
С протоколно определение от 13.02.2024 г. по направеното от ищеца искане съдът
приел, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство в размер
общо на 824,32 лева, от които сумата в размер на 74,32 лева внесена държавна такса и
сумата в размер на 750 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от Р. М. Т., ЕГН **********, с адрес
в гр. (адрес), против (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес),
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 232, ал. 2, пред. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 1500 лева, представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски по
Договор за наем от 31.08.2020 г. за периода от месец януари 2022 г. до месец юни 2022 г.,
ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата
в размер на 31,67 лева, представляваща непогасено задължение за консумирана за имота
електрическа енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за
забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
04.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 76,18 лева,
представляваща неустойка за забава върху главницата за непогасена наемна цена за периода
от 05.01.2022 г. до 20.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5961/21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 53958/2022 г. по описа на
СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА (фирма) ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.9адрес) да
заплати на Р. М. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер общо на 824,32 лева, представляваща сторени в заповедното и исковото
производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника на основание чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2