№ 155
гр. Враца, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх.№ 260077/18.01.2022 г.
на Р. И. И. от гр.Враца, подадена чрез особения представител адв.Б.Н. от АК
—Враца, против Решение № 260485/17.12.2021 г., постановено по гр. дело №
2993/2020 г. по описа на Районен съд-Враца, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *** сумата от 1133,97 лева –
главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди на лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с рег.№ ВН***ВС от ПТП, реализирано на 14.04.2016 г.,
причинено от ответника, като водач на лек автомобил марка „Пежо“, рег.№
***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 345,54 лева
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.11.2017 г. до 16.11.2020
г., както и сумата от 1493,28 лева, представляваща сторените от ищеца
деловодни разноски по делото.
Поддържа се, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно и немотивирано, с оглед приобщения доказателствен материал по
1
делото, и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В жалбата се сочат за неправилни и незаконосъобразни мотивите на
първоинстанционния съд в частта, в която се приема, че ищецът е доказал
исковата си претенция посредством САТЕ и ССЕ, а по отношение механизма
на настъпване на ПТП – чрез свидетелските показания на Р. М. - С. /участник
в ПТП/. Сочи, че в отговора на исковата молба и в допълнителната молба по
делото изрично са оспорени: настъпването на ПТП, причините за
настъпването му и механизма на ПТП; видът и размерът на причинените
вреди, и че същите са причинени от ответника, както и че вредите са били на
законосъобразно и на валидно правно основание обезщетени. Твърди се, че
към исковата молба не е приложен документ от който да е видно, че щетите,
за които се твърди да са обезщетени от ищеца, действително са настъпили,
както и че същите са причинени от ответника по механизма и по начина,
както се твърди в представения протокол за ПТП.
Поддържа се, че представеният Протокол за ПТП от 14.04.2016 г.,
въпреки че носи подписа на ответника, не може сам по себе си да се
разглежда като достатъчно доказателство за факта на настъпването на ПТП,
за причините и механизма на възникване на ПТП, за вида и размера на
причинените вреди, вината на водача и причинната връзка между неговите
действия и настъпилите щети. От самото съдържание на протокола за ПТП
ставало ясно, че тези обстоятелства не са констатирани лично и на мястото на
произшествието от органите на МВР. В същият е отразено с отметка, че ПТП
не е посетено. Посочва, че видно от посочените дата и час – 14.04.2016 г. в
21:00 ч., протоколът за ПТП е съставен повече от два часа след настъпването
на произшествието в 18:35 ч. Твърди, че липсват каквито и да е доказателства
за употребата на алкохол от ответника и за твърдяното движение с
несъобразена скорост. Сочи се, че подписът на ответника доказва само, че е
запознат с него, но не и че е съгласен с вписаното в протокола. Видно от
самия протокол в същият липсвал запис, че участниците нямат искания,
бележки и възражения по записаните обстоятелства, а липсвала и специална
графа за това, която да е останала непопълнена.
Във връзка с направеното оспорване на истинността на отразеното в
Протокол за ПТП № 1279340/14.04.2016 г., застрахователна полица № 15-
0300/050/500106; уведомление за щети по МПС от 19.04.2016 г., списък на
констатирани увреждания на МПС от 21.04.2016 г., опис на щета №
2
0300/16/050/50036 от 22.10.2020 г., калкулация-ремонт, доклад по щета №
0300/16/050/50036, преводно нареждане от 03.05.2016 г. и проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд се
твърди, че атакуваното съдебно решение е постановено при нарушение на
чл.12 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като съдът не е изпълнил вмененото му с
посочените разпоредби задължение да прецени всички доказателства по
делото отделно и в тяхната съвкупност, да обсъди всички наведени доводи и
направи правилни правни изводи за това дали предявеният иск е основателен
и доказан. Твърди, че с направеното оспорване е била оборена материалната
му доказателствена сила, доколкото и в самия протокол е налице отметка, че
ПТП не е посетено на място от служителя, който го е съставил. Предвид това
счита за неправилен и незаконосъобразен извода на съда за обвързващата
материална доказателствена сила на протокола по отношение на фактите,
които съдът е приел за лично възприети от длъжностното лице и отразени в
официалния свидетелстващ документ.
Твърди се, че показанията на разпитания свидетел относно механизма
на ПТП и причинените щети не могат да се приемат за обективни и верни,
доколкото същият е участвал в ПТП и има интерес от изхода на делото. Също
така, че от тях се изяснява безспорно, точно и конкретно механизмът на ПТП,
видът и размерът на причинените щети.
Навеждат се доводи, че всички останали писмени доказателства по
делото са частни документи, които не носят подписа на ответника и не могат
да се разглеждат като достатъчно доказателство за отразените обстоятелства,
поради това, че изхождат от страна по делото. Посочва се, че същите са
оспорени от ответната страна, както и изслушаните експертизи, които са
изготвени въз основа на тези писмени доказателства.
Изразява се несъгласие и с извода на съда за наличие на вина на Р.И. за
настъпването на процесното ПТП и претендираните вреди поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата. Поддържа се, че няма доказателства,
че ответникът не е спазил правилата за движение по пътищата – че се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост, че на мокър път е загубил
контрол над управляваното от него МПС и че е навлязъл в платното за
насрещното движение и е реализирал ПТП с МПС-то, намиращо се в това
платно, като така му е нанесъл щети.
Иска се отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на иска с
3
присъждане на деловодните разноски по делото.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна ЗАД
„Алианц България“ АД – гр.София, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение е правилно и обосновано, доколкото е установено
наличието на всички необходими предпоставки, за да се приеме, че
предявените искове са основателни и доказани. Сочи се, че от събраните
доказателства: протокол за ПТП, административно-наказателната преписка по
случая, свидетелските показания на другия участник в ПТП и изслушаната
съдебна автотехническа експертиза се установяват безпротиворечиво фактът
на настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм, както и участието
на ответника в процесното ПТП и неговата вина за настъпването му. Твърди
се, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че ответникът
е имал забележки или възражения по констатирания механизъм на ПТП в
Протокола за ПТП, АУАН или НП. Сочи се, че от приетите като
доказателства по делото административно-наказателната преписка и
разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд се установява
обстоятелството, че към датата на ПТП отговорността на ответника за
нанесените вреди на трети лица при управление на лек автомобил „Пежо“, с
рег.№ *** не е била застрахована. Твърди се, че от приетата САТЕ,
административно-наказателната преписка и протокол за ПТП са установени
по вид и по размер нанесените вреди на лек автомобил „Шкода“, с рег.№
ВН***ВС, както и наличието на причинно-следствена връзка на вредите с
процесното ПТП. Твърди се, че от представените към исковата молба
доказателства, вкл. и ликвидационната преписка определяне на размера на
обезщетението, и съдебно-счетоводната експертиза по делото е установен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ЗАД „Алианц България“ АД и собственика на лек
автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС. Посочва, че от писмените
доказателства и приетата ССчЕ по делото е установено и изплащането на
застрахователното обезщетение и размера му от ищеца на застрахованото
лице за обезвреда на вредите по лек автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
4
акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. Спорът е правилно квалифициран от съда.
Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че
същото е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните
фактически и правни съображения:
Съдът е бил сезиран с регресен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1
от КЗ, във вр. чл.45 от ЗЗД за платено обезщетение от застраховател на
застраховано лице за причинени вреди в резултат на настъпило ПТП.
Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие за което
застрахователят носи риска, вследствие на противоправно поведение на
ответника, и заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение. Вината се
предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД.
По делото е приложена застрахователна полица № 15-
0300/050/5000106 за застраховка „Каско на сухопътни превозни средства“ на
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ВН***ВС,
собственост на АПДП-ГП „д-р М. и д-р С.“ ООД, и допълнение към същата.
В исковата молба са изведени твърдения, че е било реализирано пътно-
транспортно произшествие /ПТП/ на 14.04.2016 година на път 1-1 (E-79), км.
44+600 /в района на община Димово/, между лек автомобил марка „Пежо“, с
рег. № ***, управляван от ответника Р. И. И. и лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег.№ ВН***ВС, управляван от Р. Р. М. - С., при което е
увреден лек автомобил марка „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС.
Приложена е разпечатка от регистъра на Гаранционен фонд, съгласно
5
която за лек автомобил марка „Пежо“, рег.№ *** не е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е
ангажирана отговорността на ЗАД „Алианц България“ АД.
Приложено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по
полица № 15-0300/050/5000106 от 19.04.2016 г., подадено от Р. Р. М. - С..
Представени и приети по делото са още Протокол за ПТП №
1279340/14.04.2016 г.; свидетелство за регистрация на МПС; Опис на щета №
0300/16/050/500036; Списък на констатирани увреждания по МПС; снимки – 3
листа; Калкулация-ремонт; Доклад по щета № 0300-16-050/500036; преводно
нареждане от 03.05.2016 г.; писмо изх.№ 310-03-3745/23.06.2016 г. по описа
на ЗАД „Алианц България“ АД; обратна разписка; разпечатка от регистъра на
Гаранционен фонд. Приложено е заверено копие от административно-
наказателната преписка, образувана във връзка със съставен АУАН Серия Г
№ 708007/14.04.2016 г. срещу водача Р.И..
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ), която установява, че нанесените вреди на застрахования
лек автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, като същите са получени по начина и по
механизма, посочени в приложените по делото доказателства, както и че
действителната стойност на щетата е именно 1133,97 лева.
Изслушано е заключение и на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), в което същото дава заключение, че
застрахователната премия по полица № 15-0300/050/5000106 е била заплатена
изцяло на 03.11.2015 г., както и че е била образувана щета №
0300/16/050/500036 и ЗАД „Алианц България“ АД е заплатило обезщетение
по банкова сметка с титуляр АПДП-ГП „д-р М. и д-р С.“ ООД в размер на
1133,97 лева, с основание „Щета № 0300/16/050/500036 ВН ***ВС“.
Първоинстанционният съд е кредитирал и двете изслушани
заключения по така изготвените експертни оценки, тъй като същите са
компетентни, добросъвестно изготвени и обосновани.
Въззивният съд също кредитира заключенията на посочените
експертиза, като пълни и обосновани, даващи отговор на поставените
въпроси.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Р. М. - С., управлявала увредения автомобил към момента на
6
произшествието. От нейните показания, които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви с останалите доказателства по делото и установяващи
непосредствени възприятия относно релевантни за спора обстоятелства, се
потвърждава, че механизмът на настъпване на ПТП и щетите по вид и
стойност съответстват на посоченото в писмените доказателства и
изготвената САТЕ.
При така изложената фактическа обстановка, Районен съд-Враца е
приел, че са доказани всички предпоставки за основателност на регресната
претенция по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, като е уважил същата
и е осъдил ответника Р. И. И., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, следните
суми, както следва: 1113,97 лева - главница, представляваща регресно вземане
за платено обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020 г. до окончателното
изплащане; 345,54 лева – мораторна лихва за забава за периода от 11.11.2017
г. до 16.11.2020 г., както и сторените деловодни разноски по делото в размер
на 1493,28 лева.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи
на районния съд, и намира, че обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна
преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност.
Във въззивната жалба се сочи, че по делото не са представени
документи относно реализирането на процесното произшествие, механизма
на същото, настъпилите от него вреди по начина, по който се твърди в
протокола за ПТП, издаден от органите на МВР. Съдът намира тези
възражения за неоснователни по следните съображения:
На първо място, в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
7
информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд са регламентирани видовете документи, които се
съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен
констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. В случай че вписаните в него обстоятелства не са достатъчни
за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на
верността на протокола, ищецът носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства –
разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава (в този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о.). В случая твърденият механизъм на ПТП с оглед
нанесените щети се потвърждава и от показанията на свидетелката св. Р. М. -
С. – участник в ПТП и от заключението на приетата от съда САТЕ. Нещо
повече, по делото не бяха ангажирани доказателства от ответника, от които да
се изведе дори индиция за настъпване на процесното ПТП по начин, различен
от установения.
По отношение оспорването истинността на застрахователната полица,
съдът намира, че се касае за частен диспозитивен документ и жалбоподателят
не навежда довод, че процесният застрахователен договор не е подписан от
лицата, посочени за негови автори или, че текстът предхождащ подписите е
преправен, които са хипотезите за неистинност на частния диспозитивен
документ.
В жалбата се оспорва истинността на всички останали документи, без
да са изложени конкретни твърдения кои обстоятелства се считат за неверни,
нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхната вярност.
В действителност представените от застрахователя документи имат
8
характера на частни такива и поради това не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, а се преценяват от съда по вътрешно
убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Това обаче не
изключва възможността тези обстоятелства да бъдат установени от ищеца с
всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства
/арг. чл.12 ГПК/.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, което при преценката му по реда
на чл.202 ГПК следва да бъде кредитирано, обсъдено в съвкупност, се
установява деликтът и причинната връзка с вредите – вещото лице изрично
сочи, че от техническа гледна точка щетите съответстват на механизма на
произшествието, описан в протокола за ПТП. В този смисъл следва да се
приеме, че на 14.04.2016 г. на път 1-1 (E-79), км. 44+600 /в района на община
Димово/, лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ***, управляван от Р. И. И.,
движейки се с несъобразена скорост с пътните условия /мокър асфалт/ при
десен завой губи управление над управляваното от него МПС и навлиза в
платното за насрещно движение, при което реализира ПТП с намиращото се в
това платно МПС лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№
ВН***ВС, в резултат на което му е нанесъл вреди. Очевидно е, че
въззивникът виновно е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, поради което е настъпил и противоправният резултат. По
отношение на факта дали същият е бил употребил алкохол към момента на
настъпването на ПТП, съдът намира, че това обстоятелство няма отношение
към регресната отговорност по имуществената застраховка „Каско“.
Като неоснователни следва да се приемат наведените от въззивника
оплаквания срещу доказателствената стойност на заключенията, тъй като
изводите на вещите лица са формирани въз основата на събрания по делото
допустим и относим доказателствен материал.
Въззивният съд намира, че събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на св. Ралица Стефанова възпроизвеждат ясно, последователно,
житейски и правно логично непосредствено възприетите от свидетеля
обстоятелства по настъпване на процесното ПТП. Противно на доводите на
въззивника показанията на свидетеля кореспондират в пълна степен с
останалите събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП,
9
причините за настъпването му и причинените вреди. Като съобразява това и
като прецени показанията по правилата на чл.172 ГПК, съдът кредитира
същите с доверие.
С оглед посоченото по-горе и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, в т.ч. отчитайки доказателствена сила на протокола за ПТП,
гласните доказателства чрез разпита на свидетелката, които следва да бъдат
ценени като ясни, последователни и неопровергани от останалите данни по
делото и заключенията на вещите лица по допуснатите САТЕ и ССчЕ,
въззивният съд приема, че произшествието е настъпило по начина, отразен в
протокола за ПТП, в резултат на което са настъпили и описаните в него
вреди.
От изслушаното и прието заключение по САТЕ се установява по какъв
начин е изчислен размерът на вредите от 1133,97 лева, а от изготвената по
делото ССчЕ е видно, че тази сума действително е изплатена на
застрахованото лице Р. М. - С., поради което основателно е ангажирана
регресната отговорност на виновния водач.
Според нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато
задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. Р.И. е получил регресната
покана на 24.06.2016 г., с която му е предоставен двуседмичен срок за
изпълнение на задължението, като последният е изпаднал в забава с
изтичането му - на 12.07.2016 г. В случая ищецът претендира законна лихва в
размер на 345,45 лева за периода от 11.11.2017 г. до 16.11.2020 г. Същата,
изчислена от съда за този период е в размер на 347,15 лева, поради което
акцесорната претенция е основателна за пълния предявен размер.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания
за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
В полза на въззиваемата страна се поражда правото да й бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на насрещната страна съдът намира за основателно, тъй като
заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение от 483,57 лв. без вкл.
10
ДДС надвишава със 150,57 лв. минималния размер, установен в чл.7, ал.2, т. 2
вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 333,00 лв. и се явява прекомерно с оглед
характера и сложността на делото. Предвид изложеното, като бъде отчетен и
фактът, че адвокатът е регистриран по ДДС, съдът намира, че на въззиваемия
следва да се присъди сумата от 399,60 лв. с вкл. ДДС - заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 333,00 лв. - внесен депозит за особен
представител на въззивника.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна,
съобразно изхода на делото. Ето защо и тъй като подадената въззивна жалба
се явява неоснователна, то следващата се за въззивното производство
държавна такса от 25,00 лв. ще следва да бъде възложена в тежест на
жалбоподателя Р.И..
На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260485 от 17.12.2021 г., постановено по
гр. дело № 2993/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Р. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сторените разноски в настоящото производство в общ
размер на 732,60 лв. /седемстотин тридесет и два лева и шестдесет стотинки/,
от които 399,60 лв. с вкл. ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 333,00
лв. заплатен депозит за особен представител на въззивника.
ОСЪЖДА Р. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в размер на 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/ за въззивното обжалване.
11
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно, на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12