РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 23.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.Д.
при секретаря Е.Й.,
като разгледа
докладваното от съдията Дженов НАХ.д.№ 60 по описа за 2018
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Производството е
образувано по подадена жалба от ***с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Ц.Й.П., с ЕГН **********- Управител,
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление №
2018-0044712 от 08.02.2018 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен на КЗП – гр. Русе, с което за нарушение на чл.
19, ал. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 233, ал. 2 от
същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Твърди
още, че горепосоченото наказателно постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила по констатиране и установяване на административното
нарушение, съставянето на АУАН и издаването на НП водещи до неговата порочност,
а от там и незаконосъобразност. Твърди, че неправилно актосъставителя в
нарушение на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 3 от ЗАНН е съставил акт за
установяване на административното нарушение без присъствието на свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, тъй като
по същото време и съвместно с органите на КЗП, по време на проверката в
търговския обект е имало и много други клиенти. Счита, че посочените
нарушения са от кръга на съществените,
тъй като безспорно са ограничили правото му на защита – да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен, с неговите обективни признаци, за да може да организира
и адекватно защитата се. Твърди, че АНО
не е спазил изискването на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост
и прецени събраните доказателства, а когато е необходимо и да извърши
разследване на спорните обстоятелства. Твърди, че като друго отменително
основание е необсъждането и неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
като счита ,че са били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно
заседание се явява лично. Поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло НП, като незаконосъобразно. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно
призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и
становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Обжалваното наказателно постановление е получено на 16.02.2018
г. Жалбата, видно от поставения печат е входирана на 23.02.2018
г. Същата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както
материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и
съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във
връзка с оплакванията в жалбата,
съдът приема за установено следното:
На жалбоподателя ***е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на ***г. в *** служители при
Регионална дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите извършили
проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се на
***стопанисван от жалбоподателя „ЛБТ 2“ ООД. При
проверката свидетелите установили, че в магазина се предлагат за продажба
различни стоки – консерви, хляб, плодове и зеленчуци, пакетирани хранителни
стоки, колбаси, бира, цените на които са обявени в непосредствена близост до
тях. В хода на проверката контролните органи констатирали, че за част от
стоките в магазина, а именно: колбаси, мляко и млечни продукти, пакетирани
хранителни стоки, алкохол, цените не са обявени за съответната мерна единица.
За така установеното, на място
св. К.И. съставила констативен протокол с № К – 0256638, екземпляр от който бил
връчен на продавач-консултанта – св. Е.М.Б.. Със същия протокол управителят на
търговеца бил поканен да се яви на 13.11.2017 год. в 10:00 ч. в гр. Ловеч, КЗП
– сградата на Областната управа. На посочената дата управителят на търговеца – Ц.П.
се явил в офиса на КЗП в гр. Ловеч, където в присъствието на свидетелката Е.Е.Е.-Н., същата и очевидец на нарушението, гл. инспектор К.И.
съставила Акт бл.№ К – 0044712 за нарушение по чл. 19, ал.1 от Закона за защита
на потребителите – на ***г. в магазин за хранителни стоки, стопанисван от
търговеца, се продават следните стоки: консерви, хляб, плодове и зеленчуци,
пакетирани хранителни стоки, колбаси, бира. Обявени са цените в непосредствена
близост до стоките, но същите не са обявени за съответната мерна единица. Това
са следните стоки: колбаси, мляко и млечни продукти, пакетирани хранителни
стоки, алкохол. АУАН бил предявен на управителя Ц.П. и същият го подписал с
възражение, че не е съгласен с акта по съставения по-рано констативен протокол.
Получил препис от акта. На управителя на търговеца било разяснено, че в
3-дневен срок от подписването на акта може да депозира писмени възражения.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
АУАН, от Директора на Регионална дирекция гр. Русе към Комисия за защита на
потребителите било издадено атакуваното НП, с което на ***е наложена
„имуществена санкция” в размер на 300 лв. на основание чл. 200 от Закона за
защита на потребителите затова, че при направена проверка на ***г. в магазин за
хранителни стоки е установено, че ***стопанисва магазин за хранителни стоки в ***на
***като в обекта се предлагат за продажба: консерви, хляб, плодове и зеленчуци,
пакетирани хранителни стоки, колбаси, бира; цените на стоките - колбаси, мляко
и млечни продукти, пакетирани хранителни стоки, алкохол, са обявени в
непосредствена близост до тях, но не са обявени за съответната мерна единица.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 19, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства – показанията на актосъставителя К.С.И., свидетелят по установяване на нарушението и съставане на акта Е.Е.Е.-Н., свидетелят воден от жалбоподателя Е.М.Б. и обяснението
на жалбоподателя дадено в о.с.з., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът изцяло
кредитира и цени посочените
доказателствени източници, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Помежду им липсват противоречия
и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.
Въз основа на така установените
факти Съдът прави следните изводи: Процесното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено затова лице. При извършената
служебна проверка на процесното НП, съдът не
констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до
опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на нарушителя.
С оглед събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано по безспорен начин, че
на посочените в АУАН и НП дата и място – ***в ***, в магазин за хранителни
стоки, стопанисван от ***са предлагани за продажба различни видове стоки,
цените на които са били обявени в непосредствена близост до тях. За част от
стоките в търговския обект, а именно: колбаси, мляко и млечни продукти,
пакетирани хранителни стоки, алкохол, цените не са били обявени за съответната
мерна единица. Тези обстоятелства съдът приема за установени от разпита на
свидетелите К.И., Е.Е.-Н.,
Е.М.Б., обяснението на жалбоподателя дадено в о.с.з. и от описаното в протокола
за извършена проверка, съставен от св. К.И. в присъствието на св. Е.Б. –
подавач-консултант в магазина, подписан от последната. Съдът анализирал
приложимите разпоредби – чл. 15, ал.1 от ЗЗП, според който всеки търговец
предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката
нейната продажна цена; чл. 19, ал.1 от ЗПП, съобразно който текст цената на
стоката трябва да бъде посочена за съответната мерна единица. С тези
разпоредби, с оглед защита правата на потребителите, законодателят въвежда
задължение за търговците да информират потребителите за крайната продажна цена
на предлаганите стоки, чрез поставянето й на видно място и в непосредствена
близост до съответната стока, като цената следва да бъде посочена за
съответната мерна единица. Как на практика следва да бъде постигнат този
резултат е въпрос на изпълнение от страна на търговеца, който следва да се
съобразява и с разпоредбата на чл. 16 от ЗЗП, а именно, че продажната цена и
цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени,
лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в
заблуждение.
Съдът приема за безспорно
установено, че в стопанисвания от ***търговския обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в ***, за конкретно посочени в
констативния протокол, акта и НП стоки, а именно: колбаси, мляко и млечни продукти,
пакетирани хранителни стоки, алкохол, продажната цена е била изписана в цифри, с
посочена паричната единица – лева, но не е била обявена съответната мерна
единица, която съобразно чл. 19, ал.1 от ЗЗП следва да бъде в кг. или бр. Административнонаказващият орган, в разрез със задължението
си да провери законосъобразността и обосноваността на акта за нарушение, дали
деянието представлява административно нарушение, както и дали същото е виновно
извършено от жалбоподателя, е издал атакуваното НП. Неспазването от страна на
АНО на изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН
преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и прецени събраните доказателства, прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП, доколкото районният съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на
описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение. Разпоредбите на чл.42 и 57 от ЗАНН са императивни
и тяхното неспазване всякога следва да се тълкува като
нарушено право на защита на наказаното лице, което нарушение от своя страна представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, водещо
до единствения възможен
извод- отмяна на обжалваното
НП. Следва да се има в предвид, че административно-наказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му както в основния
закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които
определят различните видове административни
нарушения и наказанията за тях. Ето защо
и особено важно е за
държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби да извършват
това при стриктно съблюдаване
на законовите разпоредби.
Това се налага не от обстоятелството, че прилагането
на нормите, които определят отговорността
на всеки нарушител е самоцелно,
а от обстоятелството, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата
и липса на произвол. В конкретния случай когато
държавните органи искат да ангажират
административно наказателната
отговорност на едно лице, извършител
на административно нарушение,
са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото
нарушение, включително и да конкретизират
точно и изчерпателно и текстовете от закона, които са
били нарушени, като от друга страна следва да е на
лице съответствие на описаните такива
в АУАН и тези залегнали в издаденото
въз основа на него НП. Изпълнението на това
задължение е от огромно значение
не само за защитата на жалбоподателя,
който има право да научи коя точно правна
норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването
на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Отделно от това неизпълнението на
тези задължения от страна на наказващия
орган поставя в
невъзможност и съдът да прецени
законосъобразността по същество
на атакувания акт. Нито от съдържанието на констативен протокол № К-0256638/***г., съставен в момента на
проверката в контролирания обект, нито от съдържанието на съставения АУАН и
издаденото НП може да се установи, всички стоки в търговския обект ли са били
само с посочени цени в цифри, без "съответната мерна единица", или
само някои видове стоки са били с посочени цени в цифри, а останалите са имали
и обозначение "кг" или „бр.“. Видно е от КП, АУАН и НП, че в магазина
за хранителни стоки се предлагат за продажба различни видове стоки като
консерви, хляб, плодове и зеленчуци, пакетирани хранителни стоки, колбаси, бира.
В следващия абзац от оспореното НП се съдържа констатация, че цените са обявени
в непосредствена близост до стоките, а не е обявено съответната мерна единица.
Като са изброени няколко рода стоки, на
които след цифровото изражение на цената не пише съответната мерна единица: колбаси,
мляко и млечни продукти, пакетирани хранителни стоки, алкохол.
Описано по този начин, нарушението е много
общо и неясно. Липсва каквато и да е конкретика,
дали описаните като несъответни на изискванията „колбаси, мляко и млечни
продукти, пакетирани хранителни стоки, алкохол” са всичките видове установени
стоки, или изброяването е само примерно. Тъй като тези стоки като вид се
различават от описаните такива, които се предлагат за продажба в магазина, може
да се направи извод, че не на всички видове налични в магазина стоки е имало
обявена само цифрово изражение на цената, без посочване на съответната мерна
единица. От показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетелка К.И. се
установява, че е описала в КП само част от стоките, които не са имали цена за
съответната мерна единица, а в обекта е имало и други такива стоки, но те не са
били описани нито като асортимент, нито като вид. В този случай липсва
конкретизация в КП, в АУАН и в НП кои стоки и каква част от стоките са били без
посочена мерна единица на цената в "кг." или „бр.“. Разбира се, не е
необходимо да бъде описан всеки артикул поединично с индивидуализиращи белези,
достатъчно е да бъдат описани съответните артикули, но всички такива, налични в магазина без цена за съответната мерна
единица, а не само примерно някои от тях като видове. Те е следвало да бъдат
описани като видове и като брой от съответния артикул, за да бъде изпълнено
изискването за изчерпателно описание на нарушението чрез описване на всички
обстоятелства във връзка с извършването му.
При това положение нарушението не
е описано в АУАН и в НП съгласно изискванията на чл. 42, т.4
и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на фактическата обстановка не е
пълно. От друга страна това непълно описване накърнява правото на защита на
наказаното лице да представя доказателства в своя защита. На следващо място по
този начин се препятства преценката дали са били налице данни за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, /каквито доводи на АНО в атакуваното НП изобщо липсват/, тъй
като не е без правно значение дали два или двеста артикула не изпълняват
изискванията на закона и дали един брой от съответния продукт или повече са без
обявена цена за съответната мерна единица.
Настоящият състав на ЧРС обаче
счита, че в конкретния казус
извършеното нарушение
на чл.19, ал. 2 Закона за защита на потребителите съставлява "маловажен случай". При това положение дори и при установяване
на нарушението, доколкото то съставлява маловажен
случай наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Изтъкнатите доводи кореспондират
напълно с практиката на съдилищата, съгласно която при тълкуване
на посочената норма следва
да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение
на Наказателния кодекс и
НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от
тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият
орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване
не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие
при "оперативна самостоятелност", а означава
възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС
на наказателната колегия
във ВКС на Република България
(Тълкувателно решение №
1/2007 г.), е приело, че преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато
съдът констатира наличие на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият
орган не го е приложил,
това е самостоятелно
основание за отмяна
на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на
съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи
в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът
счита, че особената обществена
важност на регулираните от Закона за защита на потребителя обществени
отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. Липсата на съответната мерна
единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой, констатирани при
проверката, определят
деянието като маловажен
случай, предвид
изпълнението от жалбоподателя на всички останали изисквания касаещи спазването на задълженията
на търговците
на хранителни стоки.
Според съда извършеното нарушение не се характеризира с такава тежест, която да обуслови налагане на имуществена санкция, съгласно чл. 200 от Закон за защита на
потребителя. Касае се за нарушение, с оглед характера на
което не се засягат съществено финансовите
интереси на Държавата.
Изложените обстоятелства дават
основание на съда да третира
нарушението, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Съгласно чл.28, б. ”б” ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще
му бъде наложено административно
наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП налице ли са
или не основания за прилагане
на чл.28 ЗАНН, нарушил е материалния
закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което се явява и самостоятелно
основание за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2018-0044712 от 08.02.2018 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен на КЗП – гр. Русе, с което на ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ц.Й.П., с ЕГН **********- Управител за нарушение на чл. 19,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 200 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за това, че на ***г. в *** в магазин за
хранителни стоки, находящ се на ул. ***на
предлаганите за продажба стоки – колбаси, мляко и млечни продукти, пакетирани
хранителни стоки, алкохол, цените не са обявени за съответната мерна единица,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен
съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: