Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в
публично заседание на 11 декември 2019 год. в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА
и с участието на
прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като разгледа
докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА
к.а.н.д. № 338 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от ЕТ „НиСи – Н.С.“ гр. Русе,
против Решение № 641 от 20.09.2019 год. на
Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 989/2019г. по описа на съда,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 389830-F417750 от 13.12.2018г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности-
Варна в ЦУ на НАП. С НП на дружеството е наложено, на основание чл. 185 ал. 1 ЗДДС, административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба №Н-18/2006г.).
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно -постановено в нарушение
на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочат се подробни доводи, досежно неправилното тълкуване от въззивната
инстанция на събраните по делото доказателства, които безспорно водели на
извода за недоказаност на нарушението.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
С
Решение № 641 от 20.09.2019 год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е
потвърдил НП № 389830-F417750 от 13.12.2018г. С него Началник на Отдел
„Оперативни дейности- Варна в ЦУ на НАП е наложил на ЕТ „Н. – Н.С.“ гр. Русе
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева. Като
основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл.
185, ал. 1 ЗДДС. Деянието, за което е наказано дружеството е свързано с
неизпълнение на задължението му по чл.
33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г. извън случаите на продажба да отрази всяка промяна
на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени или изведени“ суми. Нарушението било установено при
извършена проверка на 04.10.2018г. от длъжностно лице към ТД на НАП Варна, офис
Русе на търговски обект – атракционно увеселително влакче – специализирано
транспортно средство, марка „Варан“, модел В – 170, с рег.№А ***** АН, намиращ се в гр.Русе, Парка на
младежта и стопанисван от ЕТ “Н. – Н. Н.в“. Проверката установила разлика между
фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 4.00 лева,
като нарушението водело до неотразяване на приходи.
Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбата на чл. 33, ал. 1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
което дало основание за съставяне на АУАН. Началник на Отдел „Оперативни
дейности- Варна в ЦУ на НАП също
приел, че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане
на административно-наказателната отговорност или за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал
процесното НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в
АУАН, както и направената в акта квалификация на нарушението, подвел го е под санкционната разпоредба на
чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че
деянието е безспорно установено и
доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като
лицето по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, не изпълнило задължението си да отрази
извън случаите на продажба промяна в касовата наличност. По отношение на
констатираното от съда неправилно приложение на санкционната норма на чл. 185
ал. 1 ЗДДС, вместо тази по чл. 185 ал. 2 ЗДДС, съдебният състав е изложил
съображения, че с оглед по-благоприятната за нарушителя разпоредба на чл. 185
ал. 1 ЗДДС следва НП да бъде потвърдено с посочения размер на санкцията.
Касационната
инстанция не споделя крайните изводите на районния съд.
Административен
съд - Русе, с оглед на събраните по въззивното дело писмени доказателства
приема, че макар да са налице безспорни данни за извършено нарушение на
посочените разпоредби, в случая са налице факти и обстоятелства, които
квалифицират случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Според разпоредбата на чл.
93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Преценката се прави за всеки отделен случай с оглед на
събраните по делото доказателства. Това легално определение, отнесено към
особеностите на конкретния случай, разкрива, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо следва да се отбележи, че установеното
разминаване между касовата наличност и отразената по фискално устройство е
изключително ниска – едва 4 лева. Действително вредните последици не са елемент
от състава на нарушението, тъй като същото е на формално извършване, но
неотразяването на такава изключително ниска сума във ФУ по реда на чл. 33 ал. 1
от Наредба № Н -18 от 13.12.2006г. няма как да обоснове настъпването на вредни
последици за фиска. От друга страна АНО е посочил в процесното НП, че
нарушението води до неотразяване на приходи, но процесната сума е пренебрежимо
малка, за да обоснове вредни последици. Още повече, че в последствие е
приложена санкционната норма на чл.185 ал. 1 ЗДДС – разпоредба, което се
прилага именно когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
На следващо място е необходимо да се
посочи, че по делото са налични доказателства, че нерегистрирането на
процесната сума се дължи на обективни причини – ФУ е било на ремонт на
посочената дата до 11.00 часа и тъй като работното време на търговски обект е
от 10.00ч., жалбоподателят е отразил разликата между фактическата касова
наличност и тази, разчетена от ФУ в Каса за дневни финансови отчети. В
становището на актосъставителя по повод възражението на нарушителя при
съставянето на АУАН е посочено, че това вписване не може да се установи кога е
направено, тъй като книгата била представена и заверена от проверяващия на
5.10.2018г., т.е. на следващия ден след проверката. Същевременно е отразено, че
КДФО не е представена, тъй като проверяваното фискално устройство е
регистрирано „без стационарен обект“. При това положение неоснователно АНО не е
приел възражението на нарушителя, че е отразил разликата в касовата наличност,
макар и само в КДФО.
При проверката не са констатирани
други нарушения.
Всички тези обстоятелства в своята
съвкупност обосновават за съда извода, че се касае за „маловажен случай“ на
административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, като в неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Затова и съдебният акт, с който то е
потвърдено също се явява неправилен и незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Още повече, че в мотивите си въззивният съд не е изложил такива относно
законосъобразността на преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН, като по този начин
решението е постановено при нарушение на закона.
Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 641 от 20.09.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№ 989/2019г. по описа на съда
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 389830-F417750 от 13.12.2018г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности- Варна в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Н. – Н.С.“ гр. Русе е наложено на
основание чл. 185 ал. 1 ЗДДС административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.