№ 1
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601586 по описа за 2021 година
С присъда № 260078 от 24.03.2021г., постановена по НЧХД №
2923/2020 г., Районен съд – Пловдив, XXI н.с., е признал подсъдимaта П. В.
ИВ. с ЕГН **********, за невиновна, в това в периода от 10.11.2019 г. до
05.12.2019 г. в интернет- в социалната мрежа «Фейсбук», при условията на
продължавано престъпление да е извършила нещо унизително за честта и
достойнството на Н. В. В. с ЕГН ********** в нейно присъствие, като
обидата да е разпространена по друг начин- по интернет, както следва:
- на 10.11.2019 г. в интернет страницата на село Ц./Т. е написала
коментар под публикация на Н. В. В. със съдържание: «Н.В. отново се изказа
неподготвена», като обидата е разпространена по друг начин- по интернет;
- на 01.12.2019 г. в Ц./Т. group е написала коментар под публикация на
Н. В. В. със съдържание: «Тази психически нестабилна особа няма ли кой да я
постави на място?», като обидата е разпространена по друг начин- по
интернет;
1
- на 05.12.2019 г. в интернет страницата на село Ц./Т. е написала
коментар под публикация на Н. В. В. със съдържание: «Н.В. създател на тази
фондация е доказала се измамница, мошеничка и крадла, потърсете
информация за нея в интернет. Тази особа уронва, очерня и посрамва името
на нашето село Ц.», като обидата е разпространена по друг начин- по
интернет;
и на основание чл.304 от НПК, я е оправдал по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.1,т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Съдът е осъдил тъжителката Н. В. В. да заплати, на основание чл.190,
ал.1 от НПК, на подсъдимата П. В. ИВ. направените по делото разноски, а
именно сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдебният акт е обжалван като незаконосъобразен и необоснован от
частната тъжителка Н.В., с искане да бъде отменен, като бъде постановена
нова присъда, с която подсъдимата П. В. ИВ. да бъде призната от настоящата
инстанция за виновна по обвинението по чл.148, ал.1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от
НК.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
Съставът на Районния съд е приел за установена следната фактическа
обстановка: подсъдимата П.И. живеела в гр.Пловдив, но имала роднини в
село Ц., обл.Пловдив, както и притежавала в миналото имот в населеното
място, поради което се интересувала от събитията в селото и проследявала
случващото се там. Подсъдимата И. разполагала с регистриран потребителски
профил в социалната мрежа „Фейсбук”, където забелязала, че има
общодостъпна група с наименование „Ц.”, в която група се обсъждали
въпроси и проблеми, касаещи живущите в гореупоменатото село. През 2019
2
г. въпросната група във „Фейсбук” била посещавана от множество хора, вкл.
и св.Й. С., които публикували там своите мнения и коментари. Подсъдимата
И. също посещавала процесната група и публикувала коментари и мнения. В
групата се публикували и мнения против качествата на кмета на селото- св.А.
Г. Б., които негативни мнения изхождали предимно от частната тъжителка
Н.В., която била създател и администратор на интернет страницата във
„Фейсбук” на село Ц.. През 2019 г. от неустановено лице във фейсбук
страницата Ц. били публикувани коментари със следното съдържание: «Н.В.
отново се изказа неподготвена», «Тази психически нестабилна особа няма ли
кой да я постави на място?», както и «Н.В. създател на тази фондация е
доказала се измамница, мошеничка и крадла, потърсете информация за нея в
интернет. Тази особа уронва, очерня и посрамва името на нашето село Ц.». На
05.12.2019 г. от профил с наименование П.И. на фейсбук страницата на село
Ц. бил публикуван коментар със следното съдържание: «N. V e създател на
тази фондация, потърсете информация за нея в интернет. Тази особа уронва
очерня и засрамва името на нашето село Ц.!». На 22.05.2020 г. частната
тъжителка В. депозирала в РС-Пловдив частна тъжба против подс.И., по която
било образувано производството по НЧХД №2923/2020 г.
Първинстанционният съд е извършил оглед на електронните страници в
социалната платформа „Фейсбук” с име „Т.-Ц.”, находяща се на електронен
адрес : https://www.facebook.com/Т. , и страница с име „Ц./ Т. group”,
находяща се на електронен адрес : https://www.facebook.com/groups/tsarimir,
от който оглед се установява, че в първата интернет страница „Т.-Ц.” се
наблюдава публикация от 05.12.2019 г. с текст : „93 дни до конските кушии на
ТОДОРОВДЕН 2020 в село Ц.! Харесайте страницата на народната традиция
и се гответе за 7-ми март 2020”, в кореспонденция под коментар на профил
„М. Д.” се намира коментар от потребител с профил „П.И.” със съдържание:
«N. V e създател на тази фондация, потърсете информация за нея в интернет.
Тази особа уронва очерня и засрамва името на нашето село Ц.!». При
извършения оглед първоинстанционният съд е констатирал, че на същата
страница не се открива коментар от дата 10.11.2019 г. от потребител с профил
«П.И.». Установено е, че на електронната страница „Ц./ Т. group”, след
изследване на всички коментари от 2019 г. от потребител с профил „П.И.” не
се открива от дата 01.12.2019 г. да съществува коментар в страницата от
потребител с профил „П.И.”.
3
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след
извършен обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в
този смисъл постановената присъда се явява обоснована.
Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за
несъставомерност и недоказаност на авторството на инкриминираното
деяние. Настоящата инстанция споделя аргументите на състава на Районен
съд, че инкриминираният израз със съдържание: „Н.В. отново се изказа
неподготвена", за който частната тъжителка твърди, че е написан под нейна
публукация в интернет страницата на село Ц. от подс.И. на 10.11.2019 г., не
може да бъде квалифициран като обида по смисъла на НК. Фактическият
състав на престъплението по чл.146, ал.1 НК- нанасяне на обида, се
осъществява чрез отправяне на думи, унизителни за честта и достойнството
на лицето в негово присъствие. Обидата е съзнателно, целенасочено
унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, чрез думи или
действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за
благоприличие и на добрите нрави. В конкретния случай в гореупоменатия
инкриминиран израз „Н.В. отново се изказа неподготвена" липсва вулгарно,
нецензурно или неприлично съдържание и в този смисъл
първоинстанционият съд правилно е преценил, че деянието обективно не е
узнизително за честта и достойнството на частната тъжителка, преценено
спрямо установените в обществото морални правила. Изразът «изказа се
неподготвена» не е обиден и не дава оценка на личността на тъжителката, а с
него се оборва съдържанието и достоверността на изложено конкретно
мнение. Правилен и законосъобразен се явява изводът на
първоинстанционния съд, че от обстоятелствата описани в тъжбата не се
установява към кого точно е насочен вторият коментар, визиран в тъжбата, а
именно «Тази психически нестабилна особа няма ли кой да я постави на
място?», и точно кое лице е адресат на репликата «психически нестабилна
особа». Отделно от това, както правилно е посочил съставът на Районен съд,
по делото липсват доказателства в отговор на коя точно публикация е този
коментар, в какъв разговор и между кои лица и дали действително
инкриминираният израз е бил адресиран към частната тъжителка В..
Обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че третият
инкриминиран израз «Н.В. създател на тази фондация е доказала се
измамница, мошеничка и крадла, потърсете информация за нея в интернет.
4
Тази особа уронва, очерня и посрамва името на нашето село Ц.», публикуван
от неустановено лице, на страницата на село Ц. в социалната мрежа Фейсбук,
не цели да се унизи достойнството и честта на тъжителката, а представлява
изразяване на мнение насочено да се предизвика дебат относно провежданите
от тъжителката кампании и изказвана критика от нея към управлението на
селото. Безспорно установено е, че процесната интернет страница на село Ц. е
била общодостъпна, на нея се е провеждал обществен дебат по множество
въпроси, проблеми и теми, касаещи село Ц., като публикуваните коментари и
мнения са били противоречиви, в резултат на провежданите спорове между
участниците. Частната тъжителка е участвала активно в провежданите дебати,
инициирала дискусии, участвала в кампании и се е изявявала като деен
общественик. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
тъжителката В. е притежавала качеството на публична личност, преценено от
гледна точка на обществеността в с.Ц., поради което и прагът на приемливата
критика е по-широк, когато се отнася до теми и въпроси от обществен
интерес. Негативните оценки за определена личност, открояваща се в
обществения живот, не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на
личността. В конкретния случай гореупоменатият трети инкриминирани израз
не цели да се унизи честта на тъжителката, а представлява негативна оценка,
мнение, свързани с дейността й като публична личност в рамките на с.Ц., като
процесното изявление не надхвърля конституционно гарантираното право по
чл.39, ал.1 от Конституцията свободно да се изразява мнение. В тази насока
следва да бъде отбелязано, че видно от приложената по делото справка,
тъжителката В. е инициирала общо 46 броя НЧХД, искови молби в ПРС и
жалби в РП-Пловдив за периода октомври 2019 г.- февруари 2021 г., по които
са ответници общо 29 лица, свързани със село Ц. и управлението на
новоизбрания кмет- св. Б., което обосновава и извода, че тъжителката има
нисък праг на търпимост към чуждо мнение или критични коментари,
адресирани към нея, въпреки че същата като публична личност в с.Ц. сама
активно критикува управлението на св.Б., в качеството й на кмет на
населеното място.
Правилен е изводът на състава на Районен съд, че по делото не са
събрани доказателства, че именно подсъдимата И. е автор на
инкриминираните реплики, вкл. не е доказано, че същите са публикувани от
същия профил с имена „П.И.”, който е използван от подсъдимата. В тази
5
насока са изложени подробни мотиви от страна на първоинстанционния съд,
които настоящата инстанция напълно споделя. От извършения от
първоинстанционния съд оглед на страницата „Ц./ Т. group”, находяща се на
електронен адрес: https://www.facebook.com/groups/tsarimir, не са установени
коментари, направени от потребител с профил „П.И., което опровергава
твърдението в тъжбата, че вторият инкриминиран коментар- «Тази психически
нестабилна особа няма ли кой да я постави на място?», е бил публикуван на
01.12.2019 г. на тази страница. На основание чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК
обвинението следва да бъде доказано по безспорен начин като всяко съмнение
се тълкува в полза на подсъдимия. Недопустимо е постановяването на
осъдителна присъда, която да почива на предположения, на съмнителни и
несигурни изводи досежно автора на престъплението.
При извършената служебно проверка за законосъобразност на
първоинстанционната присъда въззивният съд не констатира при разглеждане
на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат
до необходимост от отмяна й и за връщане делото за ново разглеждане.
Ето защо, предвид на гореизложеното и на основание чл.334, т.6 от
НПК, присъдата на Районен съд – Пловдив следва да бъде потвърдена, при
което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260078 от 24.03.2021г., постановена по
НЧХД № 2923/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н.с
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6