Решение по дело №1633/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 922
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720201633
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 824/04.12.                                      Година  2019                                   Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                Втори наказателен състав На шести ноември                                                                                                Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                       Председател: Петя Котева

 

Секретар Цветелина Малинова

като разгледа  докладваното  от   съдията    административнонаказателно дело    01633  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2378955 на ОД на МВР-Перник, с който на М.З.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 10.11.2019 г. в 11:02 часа, в района на община Перник, км 22, на Автомагистрала Струма  в посока към гр. Дупница, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 120 км/ч, е управлявал  лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********със  скорост от 154 км/ч, при което превишението е 34 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи адв. И.Г. от САК - процесуален представител на жалбоподателя М.З.П., моли ЕФ да бъде отменен, тъй като нарушението за което е издаден е недоказано. Твърди, че то е установено с техническо средство за измерване за което не е ясно дали е одобрен тип и дали е преминало метрологична проверка. Счита, че липсват доказателства, че нарушението е установено в обсега на действие на въведеното със знак В26 ограничение на скоростта от 120 км/ч, като лансира и тезата, че от съдържанието на ЕФ не ставало ясно дали е приспаднат толеранса от -3%, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на процесната скорост. Намира, че така посочените пропуски от наказващият орган са съществени, поради което и ЕФ е издаден в нарушение на процедурните правила.

Жалбоподателят М.З.П. не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от своя процесуален представител адв. И.Г..

Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебното заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 10.11.2018 г. в 11:02 часа в  района на км 22 на Автомагистрала Струма, намиращ се извън населено място на територията на общ. Перник, с посока на движение към гр. Дупница, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********със  скорост от 159 км/ч при разрешена скорост от 120 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител М.И.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 21.11.2018 г. с № 1158р-7913.

При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на М.З.П., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. В обжалвания фиш след приспадане на толеранса от -3%, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост над 100 км/ч отчетената скорост  била редуцирана на 154 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 34 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка  от централна база данни- КАТ, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила,  чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 39333 от 10.11.2018 г., установяваща, че на 10.11.2018 г. в 11:02 часа лек автомобил с рег. № ********е засечен със скорост от 159 км/ч, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, писмо изх. № 11-00-83 от 14.10.2019 г. на Областно пътно управление Перник, че км 22+000 на Автомагистрала Струма попада в територията на община Перник и че скоростта в участъка е регламентиранас  пътен знак В26 (120 км/ч), монтиран на км 19+797 в посока към гр. Дупница, ведно с извадка от схама за организация на движението в процесния участък.

От правна страна:

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, предвид  кредитираното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-83 от 14.10.2019 г. на Областно пътно управление Перник, доказващо, че км 22+000 на Автомагистрала Струма в посока към гр. Дупница, където е било извършено нарушението попада в територията на община Перник.

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че М.З.П. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от  автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ,  той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им.  Ето защо и след като в чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като  задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, на длъжностното лице, което е попълнило данните във фиша и полагането на подпис от негова страна, то тяхната липса не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ, което да води до неговата незаконосъобразност.

В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение на автомагистрала Струма, след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (120 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.11.2018 г. Посоченият пътен знак е разположен на км 19+797 в посока към гр. Дупница, предвид приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-83 от 14.10.2019 г. на Областно пътно управление Перник, т.е. посоченото във фиша място на нарушението попада в зоната на действието на въведеното ограничение на скоростта от 120 км/ч, като наличието на този знак променя общото ограничение от 130 км/ч, валидно за движгение по автомагистрала, което по несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип  като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.  Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническитне изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български иститут по метрология. При наличието на тези доказателства за техническата годност на автоматизираното техническо средство, оплакване което е наведено в депозираната жалба е голословно, тъй като административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 39333 скорост от 159 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбаподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 154 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 34 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице, поради което  и възраженията в тази насока са неоснователни.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието и на второ превозно средство на изображението не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на  четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

По вида и размера на наказанието:

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 34 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), порди което и законосъобразно отговорността на М.П. е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева).

С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.

Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2378955 на ОД на МВР-Перник, с който на М.З.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от  Закона за движението по пътищата  за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 10.11.2019 г. в 11:02 часа, в района на община Перник, км 22, на Автомагистрала Струма  в посока към гр. Дупница, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 120 км/ч, е управлявал  лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********със  скорост от 154 км/ч, при което превишението е 34 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ