№ 5647
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110173294 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Т. СТ. Ч. обективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от
4055,12 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. до м. 04.2019 г. ; 914,47 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до
02.08.2021 г.; 13,90 лева – цена за услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2018 г.
до м.04.2019 г. и 3,44 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до
02.08.2021 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. – датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 01.09.2021 г. по ч.гр.д. 47690/2021 г. на СРС, 179 състав. В исковата молба се
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в
изпълнение на този договор е доставил топлинна енергия, а потребителят не е заплатил, в
45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Поддържа се още и че в
сградата, в която се намира процесният имот, дяловото разпределение се извършва от „Б.Б.“
ООД. Излага се, че за процесния период сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни
вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата
за дялово разпределение на база реален отчет на уредите. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски. 2. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на облигационно отношение. Оспорва
претенциите за лихви, като излага твърдения, че не са издадени фактури, поради което сочи,
че не е изпадал в забава, доколкото издаването на фактура съгласно ОУ на ищеца
представлявало отправяне на покана. Оспорва претенцията за услуга за дялово
разпределение, счита, че няма правно основание за начисляване на същата. Навежда
твърдения, че по делото липсват данни да е предоставяна такава услуга, както и да е
сключен договор с етажната собственост. Оспорва и претендираната лихва върху услугата
за дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Доказателствата по делото не установяват ответникът Ч. да е собственик или носител
на вещно право на ползване върху процесния имот.
Предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове са недоказани по
основание и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор ищецът няма право на разноски.
Ответникът в исковото производство е представлявана от процесуален представител
осъществил безплатна правна помощ. В този случай адвокатското възнаграждение следва да
бъде присъдено на адвоката – адв. Николай Илчев, като същото е в размер на 600лв..
Ответникът в заповедното производство е представлявана от процесуален
представител осъществил безплатна правна помощ. В този случай адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено на адвоката – адв. К.Б., като същото е в размер на
410лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***
искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Т. СТ. Ч. ЕГН:
********** дължи следните суми: главница в размер на 4 055,12 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г. за имот находящ
се на адрес: ***, аб.№***, ведно със законна лихва от 17.08.2021г. до изплащане на
2
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 02.08.2021 г. в размер на 914,47
лв, главница в размер на 13,90 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 17.08.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 02.08.2021 г. в
размер на 3,44 лв., дължима върху цената на услугата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на адв. Н.И.И., с ЕГН ********** сумата от 600лв. адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на адв. К.И. Б., с ЕГН ********** сумата от 410лв. адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.Б.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3