№ 69
гр. Ямбол, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Съдия:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.М.П., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр.*******, ул.****************, лично и като майка и законен
представител на детето Б.Д.И. с ЕГН **********, чрез упълномощената
адв.И.С. от ЯАК, срещу решение № 356 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2190/2021 г. по описа на ЯPC, с което първоинстанционният съд "ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4799/ 16.07.2021 г., подадена от С.М.П., ЕГН
**********, лично и в качеството и на майка и законен представител на
малолетното дете Б.Д.И., ЕГН **********, род. на **.**.** г. и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ Заповед за съдебна защита в полза на С.М.П., ЕГН ********** и
малолетното дете Б.Д.И., ЕГН **********, род. на **.**.** г., с която
ответника Д.Б.И., ЕГН **********, да бъдат наложени мерки по чл.5 ЗЗДН",
осъжда С.М.П. да заплати на Д.Б.И. направените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 600 лв.; осъжда С.М.П. да заплати държавна такса по
сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв..
Решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Възразява, че първоинстанционният съд е стигнал до
неправилни от правна и фактическа страна изводи вследствие неточното
1
тълкуване на доказателствата по делото и неправилно прилагане на закона.
Смята, че показанията на свид. П. следва да се ценят като показания на пряк
очевидец на случилото се между страните на 15.07.2021г., за разлика от
другите двама свидетели. Излага, че по делото е представила подписана от
молителката С.П. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД, с която същата
декларира, че спрямо нея на 15.07.2021г. са извършени от ответника - бащата
на детето й, актове на домашно насилие спрямо нея и спрямо детето, и е
посочила конкретните актове на оказания й психически тормоз. Възразява, че
ответникът в хода на първоинстанционното производство не е провел никакво
оборване на обстоятелствата, посочени в декларацията. Възразява срещу
възприетото в мотивите от ЯРС, че действията и поведението на ответника не
би могло да се квалифицира като акт на домашно насилие, като сочи, че
действията му могат да бъдат квалифицирани като форма на психическо
насилие и излага съображения. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
да постанови ново, с което да задължи ответника да се въздържа от
извършването на домашно насилие като му наложи някоя от мерките,
предвидени в чл.5 ал.1 т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН. Претендира присъждане на
направените в двете инстанции разноски.
В дадения от съда срок за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от въззиваемия Д.Б.И., чрез адв.Д.Р. от БАК. В отговора се
излага становище за неоснователност на въззивната жалбата и се излагат
съображения. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и
да потвърди обжалваното решение.
В с.з. въззивницата С.П. се явява лично и като законен представител на
малолетния си син Б., с упълномощената адв.С., поддържа се жалбата и се
моли съдът да я уважи. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемият Д.Б.И., редовно призован, се явява в с.з. лично и с адв.Р.
от АК-Бургас, редовно упълномощена, оспорва жалбата и иска решението на
ЯРС да бъде потвърдено. Моли да му бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция.
Производството е образувано по молба, депозирана на 16.07.2021г. от
С.М.П. лично и като майка и законен представител на Б.Д.И., срещу Д.Б.И., с
когото е живяла на съпружески начала около 5 години и имат родено детето
Б., с искане за издаване на заповед за защита срещу осъществено домашно
2
насилие от ответника. В молбата се излага, че отношенията между С.П. и Д.И.
винаги били обтегнати, тъй като той злоупотребявал с алкохол. Разделили се
от м.февруари или март 2019г., след което Д.И. влязъл в затвора. След като
започнал връзка с друга жена, ответникът влошил много отношението си към
молителката. На 15.07.2021г. ответникът дошъл да вземе детето за 15 дни
като преди това изпратил нотариална покана, с която уведомил майката кога
ще го вземе. Молителката не ограничавала контактите на сина си с баща му.
На 15.07.2021г. детето не искало да тръгва с баща си, не искало да отива при
баща си, плачело и не искало да се откъсне от майка си. Отв.Д.И. се изнервил,
станал агресивен и започнал да обижда майката на сина си и да я заплашва
пред нейната майка, че ще й вземе детето, ще я изкара най-долната
наркоманка. Крещял й с думите: "Ще ви взривя всичките, че те зануля, нищо
няма да остане от теб, че ти начупя кокалите!" Крещял, че ще я съсипе и
провали целия й живот. Заплашил я да я "зарови". Детето плачело и
повтаряло: "Не тати, не тати". Майката на молителката се опитала да успокои
ответника, който започнал да напада и нея. Молителката се опитвала да
успокои детето. Ответникът попитал сина си защо не иска да отиде с него и
детето отговорило:"Кака А. бие" (приятелката му А.М.Д.). Ответникът
издебнал детето, грабнал го и го вкарал в автомобила си. В молбата се излага,
че молителката не се чувства спокойна, изпитва непрекъснат страх от
реакциите на Д., който употребявал наркотици, бил агресивен и склонен към
агресия, физическо и психическо насилие. Поради това моли съдът да наложи
на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН. Към молбата е
приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД за извършено домашно насилие.
Ответникът е оспорил молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна.
След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане на детето Б.Д.И., род. на
**.**.** г., се установява, че С.М.П. и Д.Б.И. са негови родители. Не се
спори, че по гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ЯРС, на осн. чл.234, ал.1
ГПК е одобрена постигнатата спогодба като родителските права са
предоставени на майката, като на бащата са определени мерки за режим на
лични контакти. Също така страните не спорят, че с нотариална покана
ответникът в тридневен срок приканил молителката да му бъде осигурен
3
достъп до детето, което да му бъде предадено от 11.00 ч. на 15.07.2021 г. до
11.08.2021 г., и същата е получена от молителката.
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД от молителката за
извършено домашно насилие на 15.07.2021г., в която е записано, че на същата
дата ответникът отишъл да вземе детето и крещял на майката: "Ще ви взривя
всичките, че те зануля, нищо няма да остане от теб, че ти начупя кокалите!".
Крещял, че ще я съсипе и провали целия й живот. Заплашил я да я "зарови".
Детето плачело и повтаряло: "Не тати, не тати".
По делото е изготвен и приет социален доклад от Д"СП"- Ямбол, от
който се установява, че детето Б. се отглеждало в семейна среда от неговата
майка С.П., която заявила, че се старае пълноценно да задоволява
потребностите на сина си според нуждите му. Както майката, така и бащата
показали емоционална привързаност към детето, демонстрирали интерес и
загриженост към проблемите в неговото развитие. Заявили желание за в
бъдеще да оказват нужната помощ и емоционална подкрепа на детето. И
двамата родители притежавали необходимите родителски качества и ресурс
да обезпечат пълноценно грижите за детето и да осигурят всичко необходимо
за неговото развитие.
По делото са допуснати и разпитани пред ЯРС свидетели на страните.
Свидетелката К.И.П. (майка на молителката и баба на детето) посочва,
че на 15.07.2021 г. бащата трябвало да вземе детето за две седмици, трябвало
да отиде в 11.00 ч. но отишъл в 11.40 ч. като имали предварителна уговорка с
майката. Отишъл до апартамента сам, като вратата му отворила дъщеря й. Те
се били приготвили да излизат с детето на разходка и то като видяло баща си
се сепнало, дръпнало се назад, избягало в другата стая, качило се на дивана и
се скрило зад една възглавница. Започнало да плаче и да казва „тати не, искам
мама". Дъщеря й попитала Д. къде ще бъдат през тези дни, и той отговорил,
че ще бъдат в гр. Б. и друго не я интересувало. Д. попитал детето защо не иска
да отива при него и то му отговорило, че кака А. бие. После Д. избухнал, бил
много агресивен, започнал да крещи, да вика и обижда. Казал на дъщеря й, че
ще я изкара най-долната наркоманка пропаднала, че ще отиде с трима
адвокати и ще я разпъне на три, ще я изкара най-долната и ще и вземе детето.
Ако отиде да го вземе от гр. Б., нямало да излезе жива от там. Детето през
цялото време плачело и повтаряло "тати не, искам мама". Свидетелката се
4
опитала да го успокои и да го накара да отиде с баща си, но то продължило да
повтаря, че не иска. Детето знаело, че баща му ще го взема и когато идвал да
го взема, те му говорили хубави неща за баща му и приятелката му.
Първоначално след сключването на споразумението всичко било наред, като
детето ходило с желание при баща си, но не знаела какво се било случило
след това и когато то оставало да преспива при баща си, тогава нещо се
променило. Не били казвали лоша дума против баща му или приятелката му
А.Д.. На 15-ти се опитала да ги успокои, да им каже да не говорят толкова
високо. Д. крещял, като преди това устата му била побеляла от пяна и дъщеря
й му казала да се избърши устата. Това го ядосало и ако тя не била там
сигурно щял да и посегне да я удари. В крайна сметка, след уговорка около 20
мин. се разбрали, че детето трябва да тръгне с него. Тръгнали към таксито,
като детето Б. мислело, че ще ходи с нея на разходка. Баща му казал, че ще
карат след колата на баба, като детето повтаряло, че не иска при тати, а
искало в колата на баба. Тръгнали надолу по стълбите като свидетелката
държала детето Б. за ръка и се надявала Д. да се вразуми и да не вземе детето.
Стигнали до таксито, Д. дръпнал детето и го качил в неговата кола. Б. пищял.
Свидетелката била пуснала сигнал на 20.06. до „Закрила на детето" - София, в
който била описала какво и е разказвало детето като се върне от баща си. На
03.01. когато Д. върнал детето, А. и звъняла по телефона и говорили много
време. Тя и казала, че Б. изпаднал в нервна криза, водила го вечерта по лекари
и не можела да го успокои. Преди това детето тръгнало спокойно и радостно с
баща си. След като върнали детето тя казала, че щяло да й счупи телевизора,
заключило се в стаята и много плачело. Б. обяснил, че кака А. и тати много са
му крещели и той се е заключил в стаята, защото се е страхувал. Бащата
върнал детето юни месец още следващия ден. Дъщеря и се притеснявала за
живота си и за живота на Б., не знаела какво ще се случи през тези две
седмици, защото Д. бил агресивен. Свидетелката сочи, че детето Б.
разказвало, че кака А. го бие и го учи да си бърка в носа. Свидетелката се
притеснявала, че никой не иска да изслуша детето Б., защото той можел да
разкаже и да обясни, как кака А. го бие, че той не искал да яде, но тя го
карала, въпреки че го боляло коремчето. Свидетелката посочва, че Д. обиждал
дъщеря й, казвал, че е пропаднала, че била наркоманка, че ще я пребие, ще и
начупи костите и ще ги взриви. Когато се опитала да го успокои като му
казала, че детето е там и да не вика и крещи, той не обърнал внимание.
5
Нападнал и нея и казал, че те завели детето в болница и са накарали лекарката
да му бие „урбазон", макар, че същата казала, че няма нужда. Детето плачело,
таксито ги чакало пред входа на блока. Свидетелката видяла, че Д. се качил в
бялата кола с приятелката си А.Д., не видяла да има друг човек с тях.
Свидетелката сочи, че никой не бил идвал с Д., когато вземал детето, винаги
бил сам, че този човек, който бил с нея в залата, го виждала за първи път.
Като взел детето Д. не казал на кой адрес ще го води в гр. Б. и казал, че не ги
интересувало къде отиват, въпреки, че Т. му казала, че трябва да знае къде ще
е с детето през тези две седмици. Казал, че няма да и се обажда защото
блокирал нейния и номера на свидетелката. Когато отишли в полицията, те
вече ги чакали там. Приятелката му и Д. се държали много лошо и агресивно,
казали, че ще вземат детето и повече нямало да го видят. Свидетелката сочи,
че С. и детето се страхуват от Д. и затова детето плаче и не иска да ходи при
него. Д. ги обвинявал, че те са виновни, като тя го питала защо не иска да
изслуша внука й, който се оплаквал, че тати му се кара и не го чува.
Свидетелката посочва, че през времето когато Б. бил при тях, той бил
спокоен, започнал да използва повече думи и говорил повече. Знаела, че след
време баща му ще продължи да го взема, като продължавали да му говорят, че
тати бил добър и че трябвало да отиде при него. Детето обаче казвало „ не
тати и не иска при тати". Посочва, че към настоящия момент тормозът
продължавал като имало непрекъснати заплахи. Сочи, че когато Д. бил сам -
без А., нямало проблеми, но когато тя била в колата винаги имало проблеми.
Дъщеря и от няколко месеца живеела с приятеля си, Д. също имал приятелка.
Д. заявил, че трябва да взема детето от к-с. *********** в гр. *******. Когато
Д. бил без приятелката си връщал детето на ул. „Т." и вземал детето от там,
където Т. кажела. Дъщеря и работила до шест часа.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че Д.
крещял, като Т. се опитала да го успокои и му казала да не вика. Тя също
повишила тон, защото той крещял и тя се опитала да ги успокои и двамата.
Опитала се да го успокои и да му каже, че детето било в съседната стая, като
нямало и един метър от нея, от мястото където всичко се случвало. Това се
случило в коридора, като бил стъпил на прага, като единият му крак бил в тях,
а другия в коридора. Детето плачело и не искало да отиде при баща си. Д.
взел детето против волята му, като то през цялото време казвало „ не тати,
тати не". Свидетелката съдействала като през цялото време се надявала да
6
надделеел разума и той да не вземел детето. Когато Д. ходел да вземе детето,
търсил най-малкия повод да извика полиция и да го вземе чрез тях.
Свидетелката сочи, че с детето били тръгнали на разходка, като се опитала да
го успокои като му казала, че трябва да отиде с тати. Таксито вече чакало за
разходка, свидетелката се надявала Д. да остави детето. Д. го дръпнал от
ръката й и го качил в колата, взел раницата му като майката на детето му
подала вещите. Никога не били възпрепятствали Д. да взема сина си, имали
сключено споразумение и не виждала защо трябва да пречили на същото. За
великденските празници детето било болно, като полицията била ходила два
пъти. Единият път били завели детето при майка му, като те щели да си ходят
на село и Д. трябвало да го вземе в шест часа. Ходили до магазина да пазарят
и после се прибрали. Когато отишли пред входа на блока, там стояли Д. и
приятелката му. Тя била с мъжа си и му казали да отиде да вземе детето от
майката. Казала му, че детето е при майката и да го вземе от там, но той
казал, че от този адрес трябва да вземе детето и тя трябвала да го доведе.
Казали му да не върши глупости и да вземе детето от майка му, като той им
казал, че е извикал полиция. След като пристигнали полицаите, Д. им се
представил, като те им казали, че детето било заведено при майка му, защото
искало при нея. Полицаите също му казали защо не отиде да вземе детето от
майката. През месец май съпруга и се обадил на Д. и го попитал възможно ли
е да си разменят седмиците, защото били планували почивка. Д. се съгласил
да вземе детето предната седмица. Вторият път когато извикал полиция, било
когато те били горе с Б.. Някой звъннал на домофона, но тя не била го чула.
Свидетелят М.К.М. (без родство със страните) заявява, че на 15-ти бил в
гр. Ямбол, в центъра на кафе. Видял Д. с неговата приятелка, които се
разхождали. Седнали при него на кафето и Д. го помолил, ако можел да отиде
с него, понеже трябвало да вземе детето му и той се съгласил. Това се случило
около 11.30 ч.. Д. отишъл с неговия автомобил, а свидетелят с личния си
автомобил. Не познавал добре гр. *** и не можел да каже в кой комплекс
отишли. Когато отишли там Д. го помолил да се качи по-нагоре (хората
живеели на третия етаж), да не го виждат и да създава излишно напрежение.
Д. позвънил на вратата и същата се отворила, като той попитал къде е детето.
Жена му отговорила, че детето било разстроено и не искало да отива с него.
Той пак попитал къде е детето, като тя пак му казала, че детето било
разстроено и не искало да идва и нямало да дойде, понеже приятелката му
7
биела детето. След това чул друг женски глас, като предполага, че това била
майката. Тя казала, че трябва да излиза, съответно Д. помолил, че ако не бил
проблем да вземе детето от нея и да му предадат детето долу пред блока.
Въпросната жена се съгласила, като Д. тръгнал и слязъл по стълбите, като те
се качили в асансьора. Той погледнал от четвъртия етаж през прозореца и
видял, че Д., детето и жената били долу. Жената подала детето на Д., той го
взел на ръце и го занесъл до колата. Не чул да има никакво напрежение и
никакъв скандал, като нямало крясъци и викове. Попитал Д. защо иска да
отиде с него, когато взема детето и той му казал, че като видят А. се дразнели
и имало напрежение. Също така му казал, че винаги когато ходил да взема
детето имало напрежение. Свидетелят не е чул детето да плаче и да вика, нито
пък Д. да е отправял някакви заплахи към С.. Според свидетеля, детето било
спокойно.
На въпрос на пълномощника на молителите свидетелят е отговорил, че
бил на кафе с приятели, но в гр. **** дошъл сам. Той ги видял да вървят по
центъра на гр. ***. Блокът бил голям в бяло и зелено, виждал го за първи път
и можел да греши. Вратата долу била бяла и когато се влизало в блока пред
всяка част от блока имало паркинг. Неговият автомобил бил спрян на
следващото крило на блока, Д. не паркирал точно пред самия вход, а малко по
в страни.
Свидетелят Р.И.С., без родство със страните, посочва, че работи като
таксиметров шофьор, но минало било много време и не се сещал. Карал
стотици клиенти на месец, не се сеща да е имало инцидент с дете в к-с
„**********".
На въпрос на пълномощника на молителката свидетелят посочва, че
визуално не познава страните, които присъстват в залата. като можело да е
имало проблем с дете, но не се сеща, главата му била надута от
радиостанцията.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелят посочва, че
управлява автомобил марка „Дачия", с кои таксиметрови компании работил
към него момент и сега.
Свидетелката А.М.Д. (живееща на семейни начала с ответника) посочва,
че на 15.07.2021 г. пристигнали в гр. ***, около 11.10 ч., като към 11.30 ч.
били на адреса. Видели приятел на Д., който се казва М. и го помолили да
8
отиде с тях за да вземат детето, за да няма конфликтна ситуация и той се
съгласил. Паркирали пред блока, като тя останала в автомобила, а двамата се
качили, като се забавили около 20 мин. Патрулна кола също дошла на адреса
и спряла в страни от блока, като след 5-6 мин. след това пристигнало и такси.
Първо от блока излязъл Д., отворил задната врата на автомобила и оставил
раницата на Б.. На въпрос на свидетелката защо се е забавил, същият и
отговорил, че С. отново му създавала проблеми и не давала Б.. След
увещаване от негова страна на майката й, тя се съгласила да му помогне да го
вземе. Веднага след това излязла майката на С.- К., като Б. вървял
непосредствено след нея, като С. била на около 2-3 крачки от детето. Д. се
приближил до Б., клекнал, взел го на ръце, детето го попитало дали може да
гледа филмче в колата. Той му отговорил да, като след това го оставил на
столчето, закопчал му колана, качил се и той в автомобила и потеглили.
Детето било спокойно и то разговаряло с нея. След като потеглили като тя
управлявала автомобила, патрулната кола потеглила след тях и на около 200
м. ги спряла за проверка, която продължила около 40 мин., бил извикан
патрул на КАТ, проверили я с дрегер. Полицаят се навел и казал, че даже
детето е спокойно, било в столче и нямало проблем. Приятелят на Д. бил с
неговия автомобил и не го видяла кога е излязъл от входа.
На въпрос на пълномощника на молителката свидетелката отговаря, че
на центъра случайно видели познатия на Д., нямало нищо притеснително да
го поканят да отиде с тях да вземат детето и това нямало да го разстрои.
Предполага, че 4-5 пъти се качвала с Д. да вземат детето, до входната врата
на апартамента. Сочи, че детето Б. говори трудно, това което казвал били част
от думите „Тати може ли ало". От една година имала контакт с детето и
полагала грижи за него, като го разбрала правилно и той това искал. Когато
майката била там, детето било почти винаги разстроено от полицаите, които
ходили на сигналите по двама-трима. Когато идвали полицаите, от другата
страна винаги имало крещене и викане, на което детето ставало свидетел.
Сочи, че в деня за пореден път имало позвъняване и ги викали в криминална
полиция в РУ- Ямбол, по жалба, че някой им пишел във фейсбук, че някой им
пука гумите на колата, тези неща били несъстоятелни. Всички тези неща
датирали от март месец, защото до тогава нямали проблеми, когато вземали
детето. От тогава започнали да ги заливат с жалби, включително, че са
правили опити за убийство на детето, като са му дали да яде сладолед и се
9
налагало да дават обяснения за такива неща.
От ЯРП е изискана преписка вх. № 1159/2021 г. приложена като
доказателство по делото.
От справката за съдимост на ответника-въззиваем Д.Б.И., ЕГН
**********, се установява, че същият е осъждан за престъпления от общ
характер с влезли в сила присъди за държане на високорисково наркотично
вещество-коноп (марихуана) и за управление на МПС, след употреба на
наркотични вещества.
При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и допустима като подадена в 7-дневния
срок по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, е основателна.
Производството е образувано по молба на С.М.П. лично и като майка и
законен представител на детето Б.Д.И., роден на **.**.**г., за защита от
домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, лично и като
майка и законен представител на детето Б., а ответникът е лице по чл.3, т.2,
предл. второ и т.3 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на
ЗЗДН. Съгласно чл.3, т.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, от което има дете,
а според чл.3, т.4 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от възходящ.
ЯОС намира молбата за защита, депозирана на 16.07.2021г. за
допустима като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
които обитават едно жилище.
ЯОС намира, че преценени в съвкупност събраните гласни и писмени
доказателства водят съда до извод, че молбата на С.М.П. за защита от
10
домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие е основателна.
По делото е установено, че страните са живели във фактическо
съпружеско съжителство и са родители на детето Б.Д.И., роден на **.**.**г.
като по гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ЯРС, на основание чл.234, ал.1 от
ГПК е одобрена постигнатата спогодба като родителските права са
предоставени на майката, като на бащата са определени мерки за режим на
лични контакти.
Безспорно, на 15.07.2021г. въззиваемият Д.Б.И. е отишъл да вземе от
въззивницата сина си след предварителна уговорка.
Съдът намира, че по делото не са опровергани изявленията в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие на
15.07.2021г.. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Но в случая по делото са разпитани свидетели и от
двете страни като само свид.П. е очевидец, а свид.М. твърди, че е чувал
диалога на страните.
Разпитаната по делото като свидетел майка на молителката описва
подробно и последователно станалото на 15.07.2021г., поведението на
ответника като агресивно, крясъците му, че ще изкара дъщеря й най-долната
наркоманка пропаднала, че ще отиде с трима адвокати и ще я разпъне на три,
ще я изкара най-долната и ще и вземе детето, а ако отиде да го вземе от гр. Б.,
няма да излезе жива от там. Съдът преценявайки на показанията на тази
свидетелка по чл.172 от ГПК предвид, че тя е майка на молителката, и
безспорно е свидетел-очевидец, намира, че по делото е установено, че на
15.07.2021г. ответникът е осъществил емоционално и психическо насилие
спрямо молителката като детето е присъствало и съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН
спрямо детето е осъществено психическо и емоционално насилие.
Показанията на свид.М., който е бил на горния етаж и чул само
началото на диалога между страните, и свид.Д., която не е очевидец на
извършеното домашно насилие от страна на ответника (била е в колата си
пред блока), не разколебават доказателствената сила на представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която е подкрепена с последователните,
подробни и преки свидетелски показания на свид.П..
Съдът намира, че на 15.07.2021г. ответникът е извършил психическо и
11
емоционално насилие спрямо молителката като й крещял: "Ще ви взривя
всичките, че те зануля, нищо няма да остане от теб, че ти начупя кокалите!"
като също крещял, че ще я съсипе и провали целия й живот и заплашил я да я
"зарови". Детето е било свидетел на крясъците, видно от декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН и от показанията на свидетелката - майка на молителката,
която е пряк очевидец.
Ето защо, въззивният състав намира, че подадената молба за защита от
домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие е основателна и
следва да се наложи предвидена в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за защита като
подходяща – задължаване извършителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и детето Б., и да му се
наложи глоба в минималния размер от 200лв., която следва да се заплати в
полза на държавния бюджет. ЯОС намира, че размерът на глобата е
достатъчен за поправително, предупредително и възпиращо въздействие
спрямо въззиваемия, който да се въздържа от друг акт на домашно насилие.
С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено на
основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН и следва да се издаде заповед за защита в полза
на молителката и малолетното дете Б.Д.И. от въззивния съд.
При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на
въззивницата сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 1421.50лв. (800 лева за защита в първоинстанционното
производство и 600 лева във въззивното производство, и за заплатената
държавна такса за водене на делото пред въззивната инстанция в размер на
12,50 лева). Въззиваемият следва да заплати в полза на ЯРС сумата от 30
лева, представляваща държавна такса за водене на делото пред първата
инстанция.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Отменя решение № 356 от 12.11.2021 г., постановено от ЯРС по гр.д. №
2190/2021 г. по описа на ЯPC, като вместо него постановява:
Задължава Д.Б.И., ЕГН **********, от с. Г.Т., обл.****, ул.*********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.М.П., ЕГН
12
********** и малолетното дете Б.Д.И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул.*********. бл.****.
Да се издаде заповед за защита, която да се връчи на страните, както и
на РУП – Ямбол и РУП – Тунджа.
Предупреждава Д.Б.И., ЕГН **********, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Осъжда Д.Б.И., ЕГН **********, да заплати глоба в размер 200лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯОС, на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН.
Осъжда Д.Б.И., ЕГН **********, да заплати на С.М.П., ЕГН
**********, сумата 1412.50лв. направени разноски по делото в двете
инстанции.
Осъжда Д.Б.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ЯРС сумата
от 30 лева, представляваща държавна такса за водене на делото пред първата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.17,
ал.6 от ЗЗДН.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
13