ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 709
гр. Перник/20.08.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 496 по описа на ОС – гр.Перник
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 17865/19.06.2019 г., подадена от „Камо
билд груп“ ООД, с ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител – адв. И.Р.
от САК, срещу
Определение № 2253/29.05.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. №
896/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което производството по
делото е прекратено поради неподведомственост на съда на предявения от „Камо билд груп“ ООД против „Екодом билдинг“ ЕООД, с ЕИК: ********* иск, като е
обезсилена и издадената по ч.гр.д. № 8043/2018 г. по описа на РС – гр. Перник
заповед за изпълнение на парично задължение.
В частната
жалба се излагат доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. В тази връзка се твърди, че производството е по иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК като същото представлява продължение на инициирано
заповедно производство. Поддържа се, че двете производства са функционално
свързани, поради което заповедта за изпълнение може да бъде стабилизирана
единствено след постановяване на съдебно решение и влизането му в сила. По тези
съображения се прави извод, че и двете производства следва да се развият пред
държавен съд, доколкото решение на арбитражния съд няма да има така очертаното
от законодателя действие спрямо заповедта за изпълнение. В тази връзка се
акцентира върху обстоятелството, че предявеният иск, като продължение на
заповедното производство, е подведомствен именно на съда, поради което и следва
да бъде разгледан от него, а уговорената между страните арбитражна клауза
следва да се счита за дерогирана. Цитирана е и съдебна практика. С тези
аргументи се иска обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по
чл. 276 от ГПК от насрещната страна по делото – „Екодом
билдинг“ ЕООД не е депозиран отговор на частната жалба.
По допустимостта:
Частна жалба с вх. № 17865/19.06.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като отговаря
на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните и представените по делото доказателства, и след като съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 896/2019 г. по описа на РС – гр. Перник е
образувано по исковата молба на „Камо билд
груп“ ООД срещу „Екодом билдинг“ ЕООД. Със същата е предявен положителен установителен иск по чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като се
иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
3933.60 лева, представляваща неизплатени задължения по Договор за строителство,
електро услуги и монтаж на електроинсталации в общи части за обект
„Многофамилна жилищна страда с идентификатор № 68789.20.401.5“ от 08.02.2018
г., приемо предавателен протокол обр. 19 № 2/24.04.2018 г. и фактура №
741/24.04.2018 г. В тази връзка в
исковата молба се твърди, че страните са в договорни отношения, но въпреки
надлежното изпълнение на поетите от ищеца задължения ответното дружество не е
заплатило уговорената по сделката цена. По тези съображения се иска предявеният
иск да бъде уважен като в подкрепа на изложените твърдения е представен Договор
за строителство, електро услуги и монтаж на електроинсталации в общи части от
08.02.2018 г.
В постъпилия по делото в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
е изложил подробни съображения, с които е оспорил исковата претенция. Освен
това същият е направил и възражение за неподведомственост на спора на
гражданския съд. В тази връзка ответникът изрично е посочил, че в чл. 20 от сключения
между страните договор, същите са уговорили всички спорове помежду им при и по
повод изпълнение на последния да се отнасят за разрешаване пред Арбитражния съд
при Българската търговско промишлена палата (БТПП) в гр. София. Изложени са
твърдения, че арбитражната клауза е приложима в настоящия случай предвид
предмета на делото, поради което същата е валидна и доколкото възражението за
неподведомственост е заявено своевременно, следва да бъде съобразено от съда.
Предвид направеното с отговора възражение на ищеца е дадена възможност за
становище, в което същият е изложил мотиви, че след като производството по
делото е по иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, то функционалната връзка
между исковото и заповедното производство, налага и двете да бъдат разгледани
от гражданския съд, а арбитражната клауза следва да се счита за
дерогирана.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото поради неподведомственост на спора. В тази връзка
същият е изложил подробни доводи, че уговорената от страните арбитражна клауза
е валидна, поради което е налице хипотезата на чл. 19 от ГПК. Като е анализирал
приложимата нормативна уредба и в частност чл. 8 от Закона за международния
търговски арбитраж (ЗМТА), съдът е достигнал до извода, че следва да вземе
предвид уговорената арбитражна клауза, поради което е прекратил производството
по делото и е обезсилил издадената в хода на заповедното производство заповед
за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Възможността на страните по имуществен спор да уговорят разрешаването му да
се осъществи пред арбитражен съд е установена в разпоредбата на чл. 19 от ГПК.
В последната са очертани и видовете спорове, които са изключени от приложението
й – а именно споровете, които имат за предмет вещни права или владение върху
недвижими имоти, издръжка, права по трудово правоотношение, както и спорове, по
които едната страна има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите.
На следващо място съгласно чл. 8 от ЗМТА съдът, пред който е предявен иск
по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната
се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Тази последица може да
не настъпи ако съдът намери, че арбитражното
споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено. На
последно място в чл. 7, ал. 2 от ЗМТА е предвидено, че такова споразумение
следва да бъде уговорено в писмена форма.
От
така цитираната нормативната уредба следва изводът, че наличието на валидно
арбитражно споразумение представлява процесуална пречка страните по него да
упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по
материално правния договор, тъй като по тяхна воля такъв спор следва да се
отнесе за разглеждане пред арбитражен съд (в този смисъл Определение № 224 от
30.05.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 481/2016 г., I т. о., ТК и др.). За наличието на тази
процесуална пречка съдът не следи служебно, но е длъжен да вземе предвид
възражението на ответната страна по предявения пред него иск за
неподведомственост на спора поради арбитражно споразумение, когато това
възражение е наведено в срока за отговор на исковата молба.
В
настоящия случай арбитражното споразумение е уговорено в чл. 20 от сключения
между страните договор, поради което е изпълнено изискването на чл. 7, ал. 2 от
ЗМТА. На следващо място съгласно цитираната клауза страните са се съгласили
компетентен да разглежда споровете им по договора да е арбитражният съд към
БТПП. Предвид предмета на делото – иск за заплащане на неизплатени суми по
договор, а и предвид съдържанието на процесния договор, следва изводът, че се
касае за имуществен спор между страните в производството. В тази връзка, а и
доколкото никоя от същите няма качеството не потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, то не са налице и установените в чл. 19, ал. 1 от ГПК
изключения от приложното поле на арбитражното споразумение. На последното място
по делото не се съдържат нито данни, нито твърдения процесната арбитражната
клауза да е нищожна, изгубила силата си или да не може да бъде изпълнена. В тази връзка и доколкото възражението за
неподведомственост, основано на същата, е наведено в срока за отговор на
исковата молба, то настоящият състав намира, че арбитражното споразумение между
страните по договора е валидно и следва да бъде взето предвид от съда. По тези
съображения и въззивната инстанция счита, че производството по делото следва да
бъде прекратено на основание чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, до какъвто извод правилно е
достигнал и районният съд.
По
повод възраженията, изложени в частната жалба, следва да се отбележи, че същите
са наведени и пред първата инстанция, като районният съд е развил подробни
мотиви за тяхната неоснователност, които въззивният съд споделя. В тази връзка
в допълнение следва да се посочи, че действително между заповедното и исковото
производството е налице взаимовръзка, като последното представлява продължение
на първото. Посоченото обстоятелство обаче не може да обоснове извод за някакво
дерогиране на уговореното между страните арбитражно споразумение. Противното би
довело до абсурдното от правна гл.т. положение, при което ако ищецът потърси
защита на правата си първо по реда на заповедното производство, то искът му,
обусловен от възражението на ответника, ще е подведомствен на съда, а ако
прецени направо да инициира исков процес по общия ред, същият ще подлежи на
прекратяване на основание чл. 8, ал. 1 от ЗМТА. Подобен извод не съответства
именно на визираната от жалбоподателя връзка между исковото и заповедното
производство и на факултативния в крайна сметка характер на последното.
Действително при образуване на заповедно производство исковото такова се
развива в неговите рамки, но това не означава, че подведомствеността на
заповедното производство на съда обуславя такава подведомственост и на исковия
процес. В тази връзка, когато именно в хода на последния, където насрещната
страна вече взима активно участие, същата направи възражение за
неподведомственост, съдът е длъжен да го съобрази. Такава е и общата логика,
която следва както от чл. 8 от ЗМТА, така и от чл. 19 от ГПК.
По
тези съображения обжалваното определение е правилно, а подадената частна жалба
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
с вх. № 17865/19.06.2019 г., подадена от „Камо билд груп“ ООД, с ЕИК: *********
срещу
Определение № 2253/29.05.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. №
896/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което производството по
делото е прекратено поради неподведомственост на съда на предявените от „Камо билд груп“ ООД против „Екодом билдинг“ ЕООД, с ЕИК: ********* искове
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, като е обезсилена и издадената по ч.гр.д. № 8043/2018 г. по описа на РС –
гр. Перник заповед за изпълнение на парично задължение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.