№ 854
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500890 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивни жалби на "КНМ Груп" ЕООД, ЕИК *********
представлявано от управителя П.Н.К., със съд. Адрес гр.Варна ул. Бук № 1
ет.5 ап.10 и на „ПИ МАРКЕТ"ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.К.Б., чрез адв.Д.Я., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Овчо Поле“
№8, партер срещу решение №2183 от 30.12.2021г. поправено с решение №
701/16.03.2022г, по ГД №11184/2021г. на ВРС (електронно дело
20213110111184 от ЕИСС), с което е бил уважен иск на „Интейк"ЕООД за
установяване по отношение на тези лица, че ищецът е титуляр на придобито с
цесия вземане за сумата от 1113.54лв., дължима от „Енерго-про продажби"
АД, присъдено по гр.д. 10012/14г. на ВРС и установено в изпълнителен лист
в полза на праводателя му цесионер "КНМ Груп" ЕООД, на осн. чл.124 от
ГПК.
Въззивникът „КНМ ГРУП" ЕООД излага оплаквания за липса на
интерес от установяване на титулярство на право, за което вече е постановено
влязло в сила решение, действащо пряко в правната сфера на този ищец, като
приобретател на спорно право в хода на неприключил процес. Счита, че
силата на пресъдено нещо по гр.д. 10012/2014г е установила идентично кой е
титуляр на вземането от осъдения длъжник, както по отношение на страната
„КНМ ГРУП" ЕООД, така и по отношение на обвързаните правоприемници
„Интейк" ЕООД и „ПИ МАРКЕТ"ЕООД и затова повторно установяване на
същия факт между тези равнопоставени страни е недопустимо.
Отделно се оплаква, че съдът не е установил фактите по делото, тъй
1
като е игнорирал доказателствата за разваляне на твърдяната от ищеца цесия
и не е обсъдил възражението за отпадане на действието на договора поради
неизпълнение на задълженията на цесионера. Счита, че претенция за
установяване на титулярство на вземане, не е допустимо да се основава на
вече прекратен договор, а като е ограничил неправилно разглеждането на
спора само до въпроса за наличие на сключен договор за цесия към определен
момент, а не на правоотношение, като защитима от закона правна връзка,
съдът е приел за разглеждане недопустим установителен иск за факт, извън
хипотезите на чл. 124 ал.4 ГПК. Счита, че спор относно действие на
двустранен договор за цесия, какъвто е очертан между страните не може да се
разреши с установителен иск, а само чрез отчитане на задълженията на двете
насрещни страни чрез съответен осъдителен иск срещу неизправната страна.
Моли съда да обезсили, евентуално (макар и формулирано като кумулативно
искане) да отмени решението.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Интейк" ЕООД депозира
писмен отговор, в който оспорва оплакванията срещу допустимостта и
правилността на постановеното решение. Позовава се на интерес от
установяване на правото, за което вече е издаден изпълнителен титул, като
сочи, че предмет на делото не е факт, а правото на цесионер, застрашено от
друг претендент за същото право, като обосновава интереса си да се
легитимира като единствен титуляр и да изключи претенции на конкурента
върху същия дълг, което се налага поради наличие на единствен
изпълнителен лист, издаден в полза на праводателя-цедент(въззивника „КНМ
ГРУП" ЕООД) и ползван от претендента като взискател (втория ответник
„ПИ МАРКЕТ"ЕООД) в изпълнителен процес. Счита, че твърденията на
ответниците за отпадане на действието на легитимиращата го цесия не могат
да изключат интереса от разрешаването на спора относно титулярството
върху вземането. Сочи, че допустимостта на иска не е обусловена от
преюдициалните въпроси относно действието или развалянето на цесията,
които съдът следва да разгледа и реши по същество. Позовава се в тази връзка
на обсъдените в обжалването решение последици от отправено неясно
изявление за разваляне, както и на посочените изменения на първоначално
уговорената цесия, своята изправност и насрещна неизправност на самия
цедент, нарушил задължения за бездействие и на липса на изискуемост на
задълженията, поети от цесионера към кредитора на цедента. Отделно се
обосновава и правилното приложение на чл. 99 ал. 4 ЗЗД по зачитане на
действието на цесията в отношение с трети лица, каквито са както длъжника
така и другите правоприемници на цедента, не от момента на сключването й,
а от уведомяването на длъжника. Моли да бъде потвърдено решението, с
което изцяло доказана установителна претенция е била уважена.
Решението е обжалвано и въззивника „Пи маркет" ЕООД, който
също поддържа доводи за недопустимост на обжалвания акт като се позовава
на постановяване на защита в обем надхвърлящ поискано от ищеца
установяване на факт на титулярство на вземане. Сочи наличие на
процесуална пречка (сила на присъдено нещо, формирана при присъждане на
цедираното вземане) за повторно установяване на права, за които вече е
приключил спор с участие на субституент-праводател на ищеца. Счита, че
първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствени правила е
2
игнорирал възражение за разваляне на цесията като не е отрекъл интереса на
ищеца да установява правото си по прекратен извънсъдебно договор.
Позовава се на обвързването на правоприемник на субситуент от
установяването на личността на кредитора в съдебното решение за
присъждане на вземането. Обосновава липса на интерес от установяване на
правоприемство преди издаването на изпълнителния лист, поради
невъзможност то да бъде съобразявано в изпълнителен процес и наличието на
други специални възможности за защита срещу материално-правна
незаконосъобразност на изпълнително производство, несъвместими с
установителен характер на защитата. Сочи ненадлежно насочване на иск,
основан на неизпълнен договор, срещу лице, което не е участвало в
договарянето на цесията и недопустимо оспорване на чужда правна връзка без
съответно предвидено в закон потестативно право, както и предявяване на
недопустим иск за факт, а не за право.
Извън възраженията по допустимостта на разгледаното установяване,
въззивникът сочи и неправилни изводи на първата инстанция по приложение
на закона. Сочи, че съдът е основал преценката си на частен, необвързващ
въззивника „Пи маркет" ЕООД документ относно уведомяване на длъжника
за извършена цесия, като не е съобразил, че правилото по чл. 99 ал.4 ЗЗД е
предназначено да уреди интереси на длъжника да се освободи валидно от
дълга и не представлява елемент от фактическия състав на прехвърлителната
сделка. Сочи, че даже и в хипотезата на неуведомяване на длъжника
сключената цесия поражда действие между страните, съответно извода за
отричане на по-ранното придобиване на правата от този въззивник е направен
в нарушение на закона. Позовава се и на развалянето на цесията в полза на
въззиваемия, което не е било отчетено в обжалвания акт. Моли за
обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условие
на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В подадения в срока по чл. 263 ГПК отговор по тази жалба
въззиваемият „Интейк" ЕООД оспорва оплакванията със сходни доводи
срещу допустимостта и правилността на постановеното решение. Обосновава
интереса си от установяване на правото си и спрямо този въззивник(упражнил
правата по изпълнителния лист), като излага същите доводи срещу
възраженията за наличието на пречки и липса на предпоставки по
упражняване на иска за установяване на спорни между двама претенденти
права. Сочи като правилно установени фактите по признато от длъжника
уведомяване за спорната цесия в полза на ищеца преди достоверно
документиране и на другата цесия, в полза на въззивника-взискател. Излага
аналогични доводи и срещу възражението за разваляне на цесията, от която
произтича спорната легитимация. Поддържа искане за потвърждаване на
обжалваното решение и спрямо този ответник.
В съдебно заседание въззивника ”КНМ Груп” ЕООД, чрез управителя
Колев, поддържа искането за обезсилване на недопустимо решение, като
акцентира върху липсата на очертан фактически състав пораждащ спорно
право и основаването на защитата на ищеца на единствен факт на
уведомяване на цедирания длъжник, който обаче не е елемент на договорната
връзка с цедента. Наред с доводите, че така предявената претенция не
3
съответства на интерес на цесионер за изпълнение по цесия и е принципно
недопустима, този въззивник обоснова и неизправност на цесионера, който не
е изпълнил нито едно от своите задължения, но недобросъвестно търси
изпълнението по недопустим начин.
В пледоария по същество пълномощника на въззивника „Пи маркет"
ЕООД също обосновава недопустимост, като се позовава на стабилитета на
изпълнителния титул и липсата на възможност за ползването му, респективно
и интерес от оспорването на ползването му, от претендент за права,
придобити преди издаването му. Сочи, че установителна претенция за
титулярство различно от удостовереното в изпълнителния лист би породила
недопустима правна несигурност и това се налага в съдебната практика.
Отделно обосновава недопустимостта и с настояване на точно квалифициране
на предмета на делото като иск за факт или право по развален договор. Моли
за прекратяване на делото след обезсилване на обжалваното решение.
Представителят на въззиваемия „Интейк" ЕООД оспорва доводите за
относимост на посочената съдебна практика за случая на правоприемство в
ход на съдебен процес, като насрещно се позовава на решения, допускащи
именно установителния иск като необходима форма за разрешаване на спор
между носителите на материалното право след приключило осъждане на
длъжник. С акцент върху легитимирането именно на ответника – следващ
цесионер с единствения изпълнителен лист, обоснова и довода за конкретен
интерес да получи решение именно срещу него и праводателя си, с което да
установи, че е действителния кредитор на осъденото лице. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Само въззиваемата страна претендира и за присъждане на разноски,
посочени в списък по чл. 80 ГПК (л. 75).
Предварителните въпроси и допустимостта на въззивното
производство въззивният съд е разгледал в определение №1615/26.04.2022г.,
като освен горепосочените оплаквания съдът е докладвал и относими към
процесуалните предпоставки въпроси и е събрал служебно допълнителни
доказателства относно упражнени права от страните в процеса по
принудително изпълнение, които ще следва да обсъди наред с оплакванията
по допустимостта на претенцията.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част.
Обжалваното решението на първоинстанционния съд е действително
(по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г.
на ВКС), а точното му съдържание съдът преценява въз основа на
извършената поправка на диспозитива, стабилизирана след пропускане на
срок за обжалване връченото на страните решение № 701/16.03.2022г.
При предявяване на иска си ищецът цесионер(„Интейк" ЕООД) твърди,
4
че е придобил парично вземане с валидно прехвърляне съобщено на
длъжника в хода на висящ съдебен процес по гр.д. 10012/14г. на ВРС, като
придобития спорен дълг е бил присъден в последствие в полза на праводателя
(ответника „КНМ ГРУП“ЕООД). Ищецът описва като факти на нарушение
на правата му, поведението на друг цесионер (ответника „Пи Маркет“ЕООД),
който неоснователно и въз основа на непротивопоставима сделка, също
претендира да е придобил същото вземане от същия цедент, като е предприел
принудително събиране на дълга, чрез издадения за него изпълнителен лист
срещу вече уведомения за цесията в полза на ищеца осъден длъжник. Макар
че в първоначалната искова молба (първоначално образувана в дело №
7396/20г на ВРС) са били изложени и обстоятелства по още едно прехвърляне
в полза на друг претендент за същото вземане, тези факти не са част от
настоящия спор, тъй като производството само по спорната цесия между
настоящото страни е било отделено в ново дело, преобразувано с № 11184/21г
на ВРС след приключване на препирня за местната подсъдност между
Софийски и Варненски съдилища.
Поправеният диспозитив съответства изцяло на установително
произнасяне по спор, породен между няколко претенденти за спорно вземане,
черпещи взаимноизключващи се права от един и същ праводател: признато е
за установено, че ищецът е титуляр на конкретно индивидуализирано по
размер, основание и страни вземане(сума 1113.54лв., дължима от „Енерго-про
продажби" АД, присъдена по гр.д. 10012/14г. на ВРС и установено в
изпълнителен лист), като правата му върху него са признати на основание на
придобиване с договор за цесия както по отношение на праводателя цесионер
"КНМ Груп" ЕООД, така и по отношение на друг претендент за същото
право. Затова и оплакването на въззивника „Пи Маркет“ЕООД за
недопустимо разглеждане на иск, различен от предявения в нарушение на
диспозитивно начало на процеса е неоснователно.
Въззивниците оспорват така очертаното право на иск с поредица от
възражения срещу предпоставките за неговото възникване и
упражняване.
На първо място и двамата въззивници сочат, че въпросът за права върху
вземането за паричната сума е идентичен с разрешения спор за нейната
дължимост от осъдения ответник „Енерго-про продажби" АД в полза на
кредитор "КНМ Груп" ЕООД и установителната сила на присъдено нещо по
гр.д. 10012/14г. на ВРС препятства повторно повдигане на спор между
обвързаните от стабилното решение страни, включително и двамата спорещи
цесионери, които имат еднакво положение като правоприемници на главна
страна по приключилия спор. Въззвиният съд обаче отчита, че съвпадение на
предмета на установяване няма, тъй като силата на присъдено нещо по
смисъла на чл. 226 ал.3 ГПК действително обвързва не само участвалите в
процеса главни страни ("КНМ Груп" ЕООД и длъжника по спорното
вземане), но и неупражнилите права правоприемници, придобили спорен дълг
в хода на съдебен процес. Установителното действие обаче се формира
спрямо насрещни страни (ищецът- цедент и ответника-длъжник), но в него
въпросът за титулярството между процесуалния субституента и
правоприемниците не се разрешава, доколкото нито един от тях не е
предприел заместване на праводателя си, а те се намират на една и съща
5
страна в спора. Смисълът на процесуалната пречка по чл. 299 ал.2 ГПК да се
избегне само повторно осъждане на длъжника, а не да се осуети решаване на
спор между правоприемници на кредитора. В отношенията между цедента
(субституент) и който е да е от цесионерите(само един от които би бил
носител на противопоставимо на останалите материално право) сила на
присъдено нещо няма и затова приключилия с участие на субституента спор
не е процесуална пречка за разглеждане на иск за титулярството. В този
смисъл е формирана и съдебна практика(Решение № 13 от 9.03.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1594/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 16164 от 1.12.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1402/2021 г., I т. о., ТК).
Така очертания от ищеца предмет на делото не е претенция за
установяване на факт, а на конкретни права върху конкретно вземане, за
което е очертан правен спор между конкуриращи се претенденти и общия им
праводател. Вярно е, че ищецът е акцентирал не само на фактите относно
договорната връзка с цедента, но и на факта на противопоставяне на вече
придобити с цесията права на трети лица чрез уведомяване на длъжника, но
това не означава, че се иска установяване на този факт. Напротив, ищецът
търси решение на спор относно притежанието на едно материално право,
който е породен не от отричане на факти, а на легитимацията му като
цесионер с право да получи за своя сметка присъдено на името на
субституента му вземане. Затова предмет на делото, очертан от ищеца и
насрещното оспорване на ответниците е притежанието на дълга, за който
цедента и втори цесионер считат, че не е на ищеца. Такива
спорове(независимо дали имат за предмет абсолютно или относително по
своя характер право), законът отчита като годни за разрешаване именно с
установителни искове срещу претенденти (в типичните хипотези на главно
привличане или встъпване по чл. 224 ал.1 и чл. 225 ал.1 ГПК). В конкретния
случай обаче, конкуренцията между цесионерите възниква не преди процеса,
а след него, тъй като претендентите черпят права от един и същ праводател,
действал като субституент в исков процес и съответно легитимиран с право
на принудително изпълнение за вече чужд дълг. С упражняването на правото
на принудително изпълнение не от субституента на ищеца, а от трето лице
очертава ясно спор за това материално право между претендентите, тъй като
изпълнителният лист на праводателя им е един и той може да послужи само
на един от тях да събере вече безспорно установено спрямо длъжника
вземане. Именно в подкрепа на това разбиране е и цитираната от
въззивниците практика относно обвързаността на органа на принудителното
изпълнение от субективните параметри на изпълнителния лист, които
изключват възможността спор относно личността на действителния носител
на материалното право (когато той е различен от посочения в титула
взискател – негов процесуален субституент) да бъде разрешен със
процесуалните средства, предвидени за правото на принудителното
изпълнение (защита срещу действия на съдебен изпълнител или оспорване на
правото по изпълнителен лист от обвързан с него длъжник или кредитор на
длъжника). Изцяло неотносима е и практиката в тази връзка, разглеждаща
въпросите относно правоприемство в издаден вече изпълнителен лист, тъй
като тя урежда хипотези в които субституцията (наложена от чл. 226 ал.1
ГПК само до приключване на исково производство) не действа. Макар и да
6
не е изложил конкретни съображения относно оспорената от ответниците
квалификация, първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на иск по
чл. 124 ал.1 ГПК с предмет спор за материално право, поради което
оплакванията в тази връзка са неоснователни.
Като самостоятелна пречка за упражняване на правото на иск и двамата
въззивници сочат довод за обявеното от общия праводател на цесионера
изявление за разваляне на сделката по прехвърляне на дълга. Този довод
обаче страните извличат от погрешна теза, че предмет на делото е някакво
задължение на самия цедент (в тази връзка са и изложените съображения за
обосноваване на претенция за реално изпълнение на договор за цесия). В
случая обаче ищецът основава иск за установяване на вече придобито право в
резултат на автоматично прехвърляне, с постигане на съгласието по първа по
време цесия потвърдена на длъжника, и затова въпросът за разваляне в
някакъв следващ момент на договора между цедента и цесионера е въпрос по
същество. Така е процедирал и съда в обжалваното решение, като е разгледал
твърденията на ответниците като правоизключващо възражение за отпадане
на основанието за титулярството, предмет на настоящото дело. Посочената в
жалбите и пледоариите на въззивниците практика на касационни състави
изобщо няма отношение към настоящия казус, тъй като е формирана именно
по искове за установяване на действието на договори, основани на твърдения
на самите ищци за неоснователно им прекратяване, а в настоящия казус
(чийто предмет не е изпълнението на цедента и в този смисъл не е иск за
реално изпълнение), правомерното разваляне се сочи от ответниците и съвсем
не е безспорно. Така и това оплакване по допустимостта се оказва
неоснователно.
Въззивният съд констатира, че е налице и интерес на претендиращия
самостоятелни права цесионер да установява придобиването на
удостоверения в изпълнителния лист вземане именно спрямо субституента и
конкурента си. Първоначалните твърдения на ищеца, че друг взискател
(обявил се също за правоприемник на субституента) е упражнил права по
изпълнителния лист, но довършването на принудата се препятства от
допусната обезпечителна мярка изцяло покриват нужната за легитимация на
ищеца обосновка на положителната предпоставка за установяването на
спорните права върху събираемото вземане. Описаното фактическо
легитимиране като взискател на друго лице (чрез изпълнителния лист,
издаден на името на субституента) несъмнено провокира нуждата от съдебна
защита на оспореното по този начин право на вземане, което ищецът счита за
свое и тази нужда (като интерес от установяване със сила на присъдено нещо
кой е действителния титуляр) съществува докато правото на принуда не е
погасено с удовлетворяване на формално легитимиран взискател. Следва да
се посочи, че макар да са обусловени, правото на принудително изпълнение
(процесуално по естеството си) и правото на изпълняемо вземане(материално
право) не са идентични и затова принципно е възможно разликата в
носителите да бъде установена. „Мним“ взискател(или „привиден кредитор“)
е всеки посочен в изпълнителния лист кредитор, който не притежава
описаното в листа вземане (било защото самия дълг към осъдения не
съществува в хипотези установими с искове по чл. 439 или 464 ГПК), било
защото титулът за право на взиск(като продължение на право на иск) е
7
издаден на лице, което вече не е притежател на вземането (субституент или
праводател по изпълнителен лист). Единствената хипотеза, при която
промяната в материалното право може да се установи без спор е
правоприемството, признато от вече конституирана страна в процесуалното
правоотношение, гарантирано в чл. 429 ал.1 ГПК при изявление на взискател
за извършена цесия, включващо съгласието му да бъде заменен с посочен от
него нов кредитор, поемащ и правото на взиск (Решение № 36 от 30.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2454/2020 г., IV г. о., ГК) и законовата суброгация на
понеслите изпълнение длъжници(Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК). Във всички други случаи обаче, правата на
действителния кредитор следва да бъдат установени, респективно правата на
„мнимия“ взискател(бил той субситуент или негов правоприемник) отречени
по общия исков ред, особено ако се е очертал спор между претенденти за
титулярството не на правото на принуда срещу длъжника, а само за
действителната легитимацията на кредитора по материалното право.
Постановеното съдебно решение по установителен иск за титулярството на
принудително изпълняемо право ще подлежи на зачитане по реда на чл. 279
ГПК и от органа на принудително изпълнение, и това няма да противоречи на
изпълняемостта на титула, издаден спрямо длъжника. Напротив, точно
защото предмета на установяване не е отричане на дълга с иск, решението по
който е основание за прекратяване(чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК), зачитането на
решението не е несъвместимо с прилагане на способи спрямо
длъжника(задължен да търпи принуда в полза на който и да е от спорещите
претенденти за право взискатели), но ще следва да се отчете вместо
липсващото съгласие на субституента да разкрие действителния, а не
„мнимия“ правоприемник. С установяването на титулярството по същество
съдът следва да разкрие, а органът по принудително изпълнение да зачете,
кой е кредитора, за чиято сметка е бил издаден и съответно вече приведен в
изпълнение лист на субституента и съответно кой е легитимиран като
правопремник да замести взискателя в процеса по принудително изпълнение
преди приключване на изпълнението. В тази връзка следва да се има предвид,
че кредитора, който не притежава /не държи/ изпълнителния титул, не
разполага с опция да претендира реално изпълнение на задължението да му се
предаде вече изпълнен от длъжника и съхраняван от съдебен изпълнител
приел изпълнение лист, а единствения начин да реализира своето право е
чрез получаване на вече надлежно събрани суми. Този краен търсен ефект
изцяло съвпада с поисканата установителна защита на накърненото с
действията на ответниците право на ищеца да събере присъдено за негова
сметка, но на името на субстиуента му парично вземане.
В тази връзка въззивният съд преценява и новосъбраните сведения за
висящност на производството по принудително изпълнение, въпреки
искането на формално легитимирания взискател „Пи маркет" ЕООД за
прекратяването му. Както вече се посочи, в настоящият процес предмет на
делото е установяване на действителното правоприемство, настъпило преди
издаване на изпълнителния лист и интересът за воденето му и довършването
му с обвързващо ответниците решение съществува докато никой от
претендентите не е получил събраните по листа суми. Видно от
представеното удостоверение по изп. дело 2020718040623 предприетата
8
принуда спрямо длъжника вече е приключила, тъй като дължимите по листа
суми са постъпили при съдебния изпълнител още на 23.11.2021г. При това
положение и с оглед настоящата конкуренцията на права между две лица,
които поддържат да имат качеството на кредитори на длъжника в изп.дело, на
основание прехвърлено им вземане от субституент (титуляра на
изпълнителният лист), действията на който и да е претендентите не могат да
бъдат съобразявани до приключване на спора им. Хипотезата е аналогична на
спора за признато от длъжника задължение, който продължава само между
спорещи кредитори без да засяга изпълнението (чл. 224 ал.1 ГПК). В тази
насока е и допусната обезпечителна мярка, гарантираща запазване на събрана
сума в полза на ищеца по настоящия иск. Затова и в настоящия казус, съдът
преценява, че нито вписания в титула взискател, нито легитимирания по
листа частен негов правоприемник, вече не разполагат с разпоредителна власт
да освободят съдебния изпълнител от задължение да пази събраната по
спорния титул сума. Оправеното изявление на 23.11.2021г. от „Пи маркет"
ЕООД за прекратяване би могло да произведе ефект само ако правата на този
взискател не бъдат изключени с решението по настоящия иск, тъй като в
обратния случай съдебният изпълнител ще следва да приключи изпълнението
в полза на действителния титуляр по реда на чл. 433 ал.3 ГПК. Действията на
съдебният изпълнител следва да се съобразят с резултата от настоящото
производство (т.е. със силата на пресъдено нещо), като плащането се извърши
в полза на установеният титуляр на вземането, като частен правоприемник на
кредитора, който е отразен /вписан/ в изпълнителният лист, послужил за
образуването и провеждане на способа, довел до събиране на сумата в полза
на носителя на материално право, заместван от субсититуент.
В заключение, въззивният съд не намира нито пречка, нито начална
липса на процесуална предпоставка, нито отпадане на интереса на ищеца в
хода на производството. Оплакванията за разглеждане на недопустима искова
претенция са неоснователни, съответно и няма повод за обезсилване на
обжалваното решение.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглежданият случай оплакванията на
въззивниците, съставляват оспорване на изводите на районния съд, за наличие
на предпоставките за уважаване на иска, съответно правилността на
преценката на доказателствената съвкупност по делото. Посочените
оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Няма спор, че “КНМ Груп” ЕООД е предявило иск против “Енерго-Про
Продажби“ АД, за което е образувано гр.д.№10012/2014г. на Районен съд
Варна, с предмет връщане на заплатена без основание сума от 1113.54лв.,
представляваща стойност на недължима корекция по издадена фактура
№**********/31.01.2011г., за което вземане е налице влязло в сила решение
№ 23.05.2015г, респективно е издаден изпълнителен лист от 06.02.2019г. в
полза на ищеца “КНМ Груп” ЕООД.
Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за
9
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД,
действащо чрез пълномощник К.Т. и ”Интейк” ЕООД, представлявано от
управителя Т.Н.Д., че ищецът в настоящото производство е придобил
процесното вземане, за което към този момент е било налице висящо съдебно
производство. Посочено е в договора, че към датата на сключването му,
цедентът “КНМ Груп“ ЕООД е започнало съдебно производство за събиране
на вземане, което само е придобило от потребител на доставчика ”Енерго-
Про Продажби” АД, но е в невъзможност да заплати цената към
първоначалният кредитор, както и да финансира исковете, против главния
длъжник. Ето защо страните са се споразумели, че срещу придобитото
вземане цесионера се задължава да заплати цена от 100лв. в срок от 6 месеца
от влизане в сила на осъдителното решение за осъждането на длъжника
”Енерго-Про Продажби” АД, но допълнително ще поеме и задължението му
към първоначалния кредитор (в размер на 1013.54лв според приложения
договор), както и ще поеме за своя сметка разноски, направени от името на
ищеца в процеса, а при евентуалното им присъждане в полза на цедента ще
получи ново вземане с допълнителна цесия срещу цена от 5 лв.
Видно е от приетия по приложеното дело за допускане на
обезпечителната мярка, препис от пълномощното от 04.07.2014г., че
законният представител на “КНМ Груп” ЕООД, е упълномощил адв.К.Т. да се
разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, вкл., но не само да уведомява съответния
длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания,
както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на
управление и разпореждане с вземанията.
Липсва спор по делото и според представеният препис от Покана
изходяща от ”Енерго-Про Продажби” АД до ищецът, Уведомлението по
чл.99, ал.4 от ЗЗД за сключеният между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк”
ЕООД договор от 23.10.2014г. за прехвърляне на процесното вземане е било
получено от длъжника на 26.10.2014г., след като с предходно уведомление от
29.07.2014г (преди предявяване на иска) доставчикът е уведомен от
потребителя, че е прехвърлил правото си за събиране на неоснователно
платена сума по спорната фактура.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014г. сключена между “КНМ Груп”
ЕООД и “Интейк” ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между тях по
повод 198 договора за прехвърляне на спорни вземания от 23.10.2014г., сред
които попада и процесният(№136 от опис- приложение), страните са
удостоверили, че цедентът “КНМ Груп” ЕООД като единствен действителен
титуляр на придобитите от потребителите спорни вземания е изпълнил
задължението си да уведоми длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД за
извършеното вече прехвърляне при условията на чл.99 от ЗЗД с писмо по
ел.поща от 26.10.2014г. с вх.№ЕPRS-2762/28.10.2014г. и е поел задължение да
продължи да съдейства на цесионера при упражняване на правата за
снабдяване с изпълнителни листи при издавена на осъдителни решения от
съда и предаване на изпълнителните титули на цесионера в 14 дневен срок от
получаването им. Предоговорени са условията за плащане по сборната група
на прехвърлените вземания в номинален сборен размер от 2999148.15лв, ,
като цесионера се е задължил да заплати обща консолидирана цена в размер
10
на общо 282887.67лв., чрез директно плащане към кредиторите на “КНМ
Груп” ЕООД по всичките 198 договора, което плащане обаче е било отложено
в 6 месечен срок от ефективното получаване на дължимите суми от
длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД.
Ответниците са представили препис от Договор за прехвърляне на
вземане от 21.10.2014г., от който се установява, че ”КНМ Груп” ЕООД е
договорила и прехвърляне на същото процесното вземане, придобито от
потребителя на ”Енерго-Про Продажби” АД на друг цесионер ”Пи Маркет”
ЕООД. Длъжникът е получил Уведомление с вх.№3545516/30.01.2015г. за
тази друга цесия, като заверен препис от същото е приет по делото.
По делото, са представени преписи от Нотариални покани, ведно с
доказателства за връчването им на 22.03.18г и 16.07.1018г и и изготвени
протоколи по реда на чл.593 от ГПК, според които адресатът не се е явил след
като ”КНМ Груп” ЕООД е обявило на цесионера ”Интейк” ЕООД, че
сключени от негово име чрез пълномощника Кр. Т., чиято представителна
власт отпаднала от 20.11.2017г договори не са били отчетени, и дало 14
дневен срок на приобратетеля да представи оригиналите от сключените
между двете дружества договори за цесия и да извърши плащания, тъй като в
противен случай същите ще се смятат за симулативни, привидни
непротивопоставими на представлявания и нищожни или развалени.
Представено е и нотариално заверено изявление за разваляне на договорите за
цесия от страна на ”КНМ Груп” ЕООД, в хипотезата на чл.87, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, което е достигнало до адресата ”Интейк” ЕООД на 17.02.2018г.
Няма спор, че издадения изпълнителен лист по приключилото с
осъждане на длъжника дело, водено от цесионера е използван от ”Пи
Маркет” ЕООД за образуване на изпълнителното производство изп. дело
2020718040623, като след като е получил поканата за доброволно изпълнение
на 2.06.2020г осъденият длъжник с покана изх.№ЕPRS-1080/05.06.2020г. е
уведомил известния си кредитор за търсеното изпълнение от друго лице.
Постъпилите по наложеният запор на банкови сметки на длъжника суми са
задържани от съдебния изпълнител поради допусната обезпечителна мярка,
според уведомлението, получено от настоящия съд на 13.05.22г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
съобразява следното:
В разглежданият казус ”Интейк” ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД
претендират, че са носители на установено по съдебен ред в полза на ”КНМ
Груп” ЕООД вземане от длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД, като всяко
едно от дружествата поддържа, че е придобило вземането, чрез договор за
цесия, сключен с ”КНМ Груп” ЕООД, съответно на 23.10.2014г. и на
21.10.2014г. Ето защо и тъй като всеки от конкуриращите се кредитори на
длъжника, се явява трето лице по отношение на сделката на другия,
сключена с ”КНМ Груп” ЕООД, възникналият спор за принадлежност на
вземането, следва да се разреши с приложение на правилото на чл.99, ал.4 от
ЗЗД. Според цитираната правна норма прехвърлянето с договор за цесия, има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. От материалите по делото
11
еднозначно се установи, че най-ранно достигналото уведомление за
прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател е посочено
”Интейк” ЕООД, с дата на узнаване от длъжника-26.10.2014г., съответно това
е и дружеството, което в настоящият спор надлежно се легитимира като
носител на правото на вземане на основание договор за цесия сключен с
”КНМ Груп” ЕООД.
Предвид изложеното доводите на ответниците за ирелевантност на
уведомяването по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като цедираното вземане
преминава в патримониума на новия си носител към момента на постигане на
съгласие между страните по цесионния договор, т.е. че от значение е дата на
сключване на договора, а не датата на уведомяването на длъжника, се явяват
неоснователни. Това е така освен по вече изложените съображения и защото
процесните договори, в качеството им на частни документи, не се ползват с
достоверна дата. В този смисъл за датата на съставянето им, следва да се съди
от настъпване на друг факт, от който по безсъмнен начин се установява, че
частният документ вече е съществувал. В разглежданият случай този факт е
установеното по делото обстоятелство, че на длъжника ”Енерго-Про
Продажби” АД първо по ред му е станало известно наличието на договор за
цесия сключен между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД, както и факта,
че самия цедент не е обявил в нито един момент по-ранната цесия, въпреки
динамичните отношения с ищеца. Напротив, в изявленията си след промяната
в управлението на това дружество и прекратяването на пълномощията на
адвоката, който го е представлявал както кредитор при началното
придобиване на активите от гражданите, платили коригирани сметки на
доставчик, така и при следващото им прехвърляне и уреждане на
изплащането им, дружеството цедент е посочвало само, че приходи от активи
не са отчетени в предприятието, но не и че не е притежавало вече такива
активи, тъй като много по-рано ги е прехвърлило с другия, датиран по-рано
договор. За съда достоверността на датата на документа, удостоверяващ цесия
в полза на ”Пи Маркет” ЕООД не е доказана към момент, предхождащ
уведомлението за нея до длъжника, а то е отправено едва през 30.01.2015г.
По изложените съображения, следва извод, че конкуренцията на права
основание на договори за цесия, следва да се разреши в полза на ищецът,
който се явява носител на спорното вземане, като приобретател на спорното
право, за което е издаден изпълнителния лист на цедента -субституент.
За пълнота следва да се посочи, че сключването на повече от един
договор за цесия, не води до недействителност на никой от тях, доколкото
съответната сделка поражда действие само между страните по нея,
респективно прехвърлителят ще носи отговорност за неизпълнение към
останалите си съконтрагенти, на които е прехвърлил въпросното вземане.
Възраженията на ответниците за недействителност на договора за цесия
и спогодбата-анекс, които легитимират ищеца като носител на спорното
вземане, са неоснователни. Оплакванията на ответниците, че е налице
нищожност на сделките в хипотезата на чл.26 от ЗЗД, тъй като заобикалят
закона и противоречат на добрите нрави, предвид явната нееквивалентност на
престациите и злоупотребата с представителна власт, не намират опора в
съдържанието на въпросните документи. Анализа на същите при прилагане на
правилата уредени в чл.20 от ЗЗД, не установява да е налице нееквивалентна
12
размяна и то в такава драстична степен, че полученото от представлявания
довереник да е нищожно по стойност в сравнение с даденото от него. Според
горецитираният анекс-спогодба, “КНМ Груп” ЕООД в качеството на
цесионер-ищец, е освободен от задълженията да заплати цената по договора
за цесия сключен с физическото лице-потребителят, носител на вземането от
”Енерго-Про Продажби” АД и да финансира съдебният процес за
установяване и събиране на прехвърленото му вземане. Доколкото
стойностите на двете престации са съпоставими, не се установява
нееквивалентност до степен, накърняваща справедливостта като морален
принцип. В този смисъл, не е налице и фактическия състав на чл.40 от ЗЗД,
тъй като не е установена една от предпоставките му, а имено да е нанесена
вреда на представлявания, доколкото с подписването на спогодбата-анекс
положението на доверителят, не се е влошило, а се е запазило. Предвид
естеството на процесните отношения, в разглеждания казус вредите могат да
са изразяват само в пропуснати ползи. За да е налице обаче пропусната полза,
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага, а доказване в тази посока по делото не е
проведено.
Доводите на жалбоподателите за неоснователност на претенциите,
поради извънсъдебното разваляне от цедента “КНМ Груп” ЕООД на договора
за прехвърляне на вземането сключен с ”Интейк” ЕООД, са също
неоснователни.
На първо място горекоментираното изявление за разваляне, не съдържа
конкретика, в коя точно от трите предвидени в чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
хипотези на извънсъдебно упражняване на права, се претендира, че е развален
договора. В този смисъл въпросното бланкетно волеизявление, следва да се
приравни на пълна липса на такова, респективно същото изначално не може
да породи ефект. На следващо място според данните по делото и естеството
на въпросният договор, развалянето на същия не е възможно да стане при
условията на ал.2 на чл.87 от ЗЗД, а именно тъй като изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, или защото поради забава на длъжника то е
станало безполезно. Единствената приложима хипотеза, е разваляне поради
виновно неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на
цената на прехвърленото вземане. Не са налице обаче предпоставките за
разваляне на договора, доколкото с процесната спогодба-анекс от
23.12.2014г., страните по договора за цесия от 23.10.2014г., са преуредили
отношенията си посредством новация на облигационната връзка, чиито краен
резултат е погасяване на задължението на ”Интейк” ЕООД към ”КНМ Груп”
ЕООД, чрез поемане на ангажимент за директно плащане на цената по
цесията в полза на първоначалния кредитор, като понастоящем падежа на
задължението не е настъпил.
Налице е и пречка за разваляне на договора за цесия от страна на “КНМ
Груп” ЕООД, доколкото въпросното дружество се явява неизправна страна,
предвид неизпълнение на задължението да предаде на “Интейк” ЕООД
изпълнителният титул, с който да се осребри прехвърленото вземане.
С оглед горното не може да бъде споделено възражението на
ответниците, че в случая е налице надлежно разваляне на договора за цесия,
респективно, че ищецът не е носител на процесното вземане.
13
В обобщение въззивният състав на съдът приема, че предявеният от
”Интейк” ЕООД иск е основателен, респективно че като е достигнал до
същият правен извод, първоинстанционния съд, е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: Поради съвпадащия резултат по същество не се налага
ревизиране на произнасянето по отношение на разноските за първа
инстанция. Неоснователността на жалбата ангажира отговорността на
въззивниците за разноските направени от въззиваемия. Според представения
списък те се изчерпват със заплатено адвокатско възнаграждение на
представителя, като размерът му е в рамките на минимум за такава услуга.
Сумата от 300 лв следва да се възложи общо на двамата жалбоподатели на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2183 от 30.12.2021г. поправено с
решение № 701/16.03.2022г, по ГД №11184/2021г. на ВРС (електронно дело
20213110111184 от ЕИСС), с което е бил уважен иск на „Интейк"ЕООД за
установяване по отношение на тези лица, че ищецът е титуляр на придобито с
цесия вземане за сумата от 1113.54лв., дължима от „Енерго-про продажби"
АД, присъдено по гр.д. 10012/14г. на ВРС и установено в изпълнителен лист
в полза на праводателя му цесионер "КНМ Груп" ЕООД, на осн. чл.124 от
ГПК.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок
817, представлявано от П.Н.К. и ”Пи Маркет” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин-8”, ул.”Търново”,
срещу блок 817, представлявано от П.К.Б., да заплатят на ”Интейк” ЕООД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Георги
Живков” №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., общо
сумата от 300лв.(триста лева), представляваща съдебно деловодни разноски
за защита срещу неоснователна жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14